РЕШЕНИЕ

   гр. София, 19.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: Д. МИРЧЕВ

                                                                          НЕДЕЛИНА СИМОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 471 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „К.Г.“ ЕООД срещу решение от 24.07.2017г. по гр.д. № 9661/2016г. на СРС, 88 с-в, с  което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, предявени от дружеството - жалбоподател срещу Д.С.Х., С.Х.Д., Ю.Е.Д., А.М.А., С.Р.Д., Д.Л.В., Б.Р.Х., Д.Й. О.– Х., Л.Л.Л., Д.Б.Л., Н.Р.С. и Р.В.С. за заплащане на сумата по 119. 07 лв. за всеки апартамент, дължима поради неоснователно обогатяване за периода 01.04.2013г. – 31.12.2013г. за разходи за текуща експлоатация и поддръжка на помпена станция, обслужваща канализационната система в жилищен комплекс от затворен тип с наименование „Фонтаните сити“, находящ се в гр. София,  ж.к. **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

            Въззивното дружество  – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението, с оплаквания за недопустимост, отделно за неправилност и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа, че е предявил исковете в качеството му на собственик на процесната помпена станция – сграда и съоръжение, както и като лице, което осъществява дейността по текуща поддръжка и експлоатация на помпената станция, обслужваща самостоятелните обекти от сградите, построени в комплекса. Сочи, че размерът на разходите по поддръжката са определени в решение на ОС на ЕС от 12.03.2013г., съгласно което всеки етажен собственик му дължи  сумата 13. 23 лв. – месечна такса за дейността по поддръжка и експлоатация на помпената станция. Заявява, че процесните вземания не произтичат от сключени по реда на чл. 2 ЗУЕС договори за поддръжка на общите части с някои от ответниците, поради което изводите на първоинстанционния съд за наличие на договорни правоотношения между страните, са неправилни. В хода на устните прения поддържа, че съдът в мотивите недопустимо е изменил основанието на исковете, като е приел наличие на договорни правоотношения, каквито не са въведени с исковата молба. Моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи исковете, с присъждане на разноски.

            Въззиваемите – ответници С.Х.Д. и Ю.Е.Д. оспорват жалбата в депозиран писмен отговор. Твърдят, че по делото  не е доказано правото на собственост на ищеца върху процесната помпена станция, която представлява обща част за собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Сочат, че към момента на вземане на решението на ОС на ЕС на 12.03.2013г., ищецът е притежавал почти 3/ 4 от самостоятелните обекти в процесния жилищен комплекс, а те към същата дата още не са имали качеството етажни собственици и не са били уведомени за решенията на ОС. Отделно поддържат, че липсват доказателства за размера на извършените от ищеца разходи по поддръжка на помпената станция. Молят съда да потвърди решението и да им присъди разноските по делото.

        Въззиваемите – ответници А.М.А., С.Р.Д., Л.Л.Л., Д.Б.Л., Н.Р.С. и Р.В.С. оспорват жалбата в хода на устните прения и молят съда да потвърди решението спрямо тях. Претендират разноски.

        Въззиваемите – ответници Д.С.Х., Д.Л.В., Б.Р.Х. и Д.Й. О.- Х.  не заявяват становище по жалбата. 

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

            При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но процесуално недопустимо.

Предявени са осъдителни  искове за парични притезания, представляващи вземания за месечна такса в размер на 13.23 лв. с ДДС за текуща експлоатация и поддръжка на помпена станция, обслужваща канализационната система в жилищен комплекс от затворен тип „Фонтаните сити“, гр. София, ж.к. **********, съгласно влязло в сила решение на ОС на ЕС от 12.03.2013г. за периода 01.04.2013г. – 31.12.2013г. , при обща цена на исковете от 833. 49 лв. /след частично прекратяване на производството/, формирана за 7 апартамента, при цена за целия период за всеки апартамент от по 119. 07 лв.

Съгласно уточнения на исковата молба в първоинстанционното и във въззивното производство, ищецът обосновава наличието на обедняване за сметка обогатяването на ответниците с процесните суми, поради неизпълнение на  решение на ОС на ЕС от 12.03.2013г., съгласно което всеки един от етажните собственици на самостоятелни обекти в жилищните сгради в жилищния комплекс от затворен тип, следва да заплаща на ищцовото дружество равна част от месечните разходи за функциониране на помпената станция, обслужваща канализационната система на сградите в комплекса, представляващи сумата 5 278. 51 лв. с включен ДДС , която, разделена на броя на самостоятелните обекти във всички сгради – 399, се равнява на сумата 13. 23 лв. с ДДС за всеки един самостоятелен обект на месец.

В исковата молба и в хода на първоинстанционното производство твърденията на ищеца са, че като инвеститор е осъществил проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищен комплекс от затворен тип „Фонтаните сити“, като освен сградите, е построил и сграда на помпена станция, като е закупил, монтирал и обслужва техническите съоръжения, чрез които всички дъждовни и обратни води от сградите, вътрешните алейни улици и площадки, представляващи подземна ВиК мрежа, се отвеждат до уличната канализационна мрежа. Сочи се също от ищеца, че за процесния период ответниците са етажни собственици, придобили отделни обекти в сградите от комплекса, чрез покупко-продажби, сключени с него, изложени са също твърдения, че ищецът е сключил договори за управление и поддръжка на общите части в ж.к. от затворен тип „Фонтаните сити“, на основание чл. 2, ал.1 ЗУЕС, но претендира процесните суми на основание неизпълнение на влязлото в сила решение на ОС на ЕС от 12.03.2013г., в качеството му на етажен собственик и инвеститор на жилище от затворен тип, което извършва експлоатацията на помпената станция – негова лична собственост.

За да отхвърли исковете, СРС  е приел, че процесната помпена станция е обща част на сградата и следва да се приеме, че поддържането й  е уговорено в р. ІІІ на представените по делото договори за управление и поддръжка на общите части, сключени от ответниците с ищеца при условията на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, поради което ищецът следва да реализира защитата си чрез иск за реално изпълнение на задължение по чл. 79 ЗЗД, а не на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Във въззивното производство изрично са дадени указания на ищеца при условията на чл. 129, ал. 4 ГПК да уточни в какво качество предявява исковете, като изложи съответна обстоятелствена част, тъй като са въведени взаимно изключващи се фактически състави. В указания срок ищецът не е изпълнил указанията. В о.с.з. и в представени писмени бележки отново е заявил, че основава своето вземане на основание влязлото в сила решение на ОС на ЕС, по силата на което всички етажни собственици са взели решение да заплащат месечна такса за осъществяваната от него дейност по поддръжка и експлоатация на помпената станция, а не на основание сключените договори за управление по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС.

При така изложеното, въззивният съд намира, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и същата е изцяло нередовна. Ищецът обосновава правопораждащия вземанията му фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД с наличието на влязло в сила решение на ОС на ЕС. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че решението на ОС на ЕС е многостранна сделка, за сключването на която ЗЗД е неприложим, като е налице специален режим и за изпълнение на решение на ОС на ЕС по съдебен ред – чл. 38, ал. 2 ЗУЕС. Активно легитимиран да предяви заявление по чл. 410 ГПК по този ред е ЕС, а не отделен етажен собственик.

В случая са налице взаимно изключващи се обстоятелствена част и  петитум на исковата молба, тъй като се твърди едновременно, че процесната помпена станция е лична собственост на ищеца, същевременно се твърди, че поддръжката е предмет на решение на ОС на ЕС, което е легитимирано да взема решения само относно поддръжката на общите части на ЕС. Ищецът принципно е легитимиран да претендира суми за разходи по поддръжка на процесната помпена станция на основание субсидиарния състав на чл. 59 ЗЗД, но при твърдения, че липсва както облигационно правоотношение между страните, така и решение на ОС на ЕС в  тази връзка. Твърденията на ищеца, въз основа на които съдът преценява редовността и допустимостта на исковата молба, за наличие на разместване на имуществени блага, произтичащо от решение на ОС на ЕС /което обуславя извод за твърдения за статут на помпената станция на обща част/, чието неизпълнение пряко рефлектира върху неговата имуществена сфера, е лишено от правна логика. При твърдения, че статутът на помпената станция е на обща част на ЕС и поддръжката й може да бъде предмет на решение на ОС на ЕС, правото на защита на съответната ЕС при липса на изпълнение в законовия срок, е по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС. При наличие на твърдения, че вещта е негова собственост, ищецът може да претендира процесните суми по чл. 59 ЗЗД, но не на основание неизпълнение решение на ОС на ЕС, а поради твърдения и доказателства за наличие на обедняване и обогатяване, произтичащи от един и същи факт – извършени от ищеца разходи за поддръжката на помпената станция в претендирания размер, която да обслужва обектите на ответниците, със спестяването на които последните са се обогатили.

С оглед изричното поддържане  до приключване на устните състезания на взаимно изключващи се твърдения за статута на процесната помпена станция, респ. за наличие на решение на ОС на ЕС, чието неизпълнение рефлектира пряко в личната сфера на ищеца, от което произтичат процесните вземания по чл. 59 ЗЗД срещу всеки ответник – етажен собственик, съдът намира, че исковата е молба е изцяло нередовна.

  Предвид пълното неизпълнение на указанията от възззивника  – ищец по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК и с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 вр. ТР № 1/17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 4, настоящата въззивна инстанция следва да обезсили изцяло постановеното решение и прекрати производството по делото.

С оглед изхода на спора, на въззиваемите –ответици следва да се присъдят претендираните и доказани разноски, както следва, като съдът съобрази направеното по чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно възражение за прекомеронст от въззивника: С. и Ю.Д. претендират и доказват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 360 лв. всеки. Същите са солидарни ответници общо за сумата 119. 07 лв., поради което, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, следва да се присъди общо сумата 300 лв. на двамата, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Л. и Д. Любенови претендират по 300 лв. всеки, но същите са солидарни ответници за същата сума и им се следва сумата общо 300 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид реално извършените процесуални действия от пълномощника им и действителната фактическа и правна сложност на делото. На същото основание следва да се присъдят разноски в размер на общо 300 лв. на ответниците Станоеви.

С оглед цената на исковете, решението не подлежи на касационно обжалване.

            Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК, Съдът

 

                                                Р Е Ш И :

                                                                                                           

                   ОБЕЗСИЛВА решение от 24.07.2017г. по гр.д. № 9661/2016г. на СРС, 88 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

                   ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК **********да заплати на С.Х.Д. и Ю.Е.Д., сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС; на Л.Л.Л. и Д.Б.Л., сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС и на Н.Р.С. и Р.В.С. , сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС.

                   Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                       2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 24.07.2017г. по гр.д. № 9661/2016г. на СРС, 88 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, да заплати на С.Х.Д. и Ю.Е.Д., сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС; на Л.Л.Л. и Д.Б.Л., сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС и на Н.Р.С. и Р.В.С. , сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС.