РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветанка Тр. Вълчева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Цветанка Тр. Вълчева Търговско дело №
20255300900132 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.229 от КЗ
(отм.), във връзка с чл.223 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Р. К., с
ЕГН **********, с адрес: *** против “ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“
№89Б /“ОББ Милениум център“/.
Изложени са твърдения, че към месец септември и месец октомври 2009г.
ищецът работил на длъжност ** в **. За посочения времеви период ищецът
имал сключен Договор за професионална застраховка – “**“ с ответното
застрахователно дружество с полица №211008151000153, валидна за периода
06.10.2008г. - 05.10.2009г. Твърди, че на 18.09.2009г. в горепосоченото **
заведение била приета за ** и извършване на ** Е.М.В., с ЕГН **********.
Манипулацията – *** била извършена ** от Б.Г.К., работещ в същото **
заведение на длъжност ***.
На същата дата - 18.09.2009г., около 20:00 часа ищецът ** Х. К. постъпил
на смяна като ** ** – *** По време на дежурството му ** В. проявила **,
поради което ищецът разпоредил извършване на ** за извършване на нов
1
преглед. Твърди, че дежурството му приключило в 08:00 часа на 19.09.2009г.,
като предал по установения в ** заведение вътрешен ред на следващия ** **
информацията за състоянието на ** и извършените изследвания. На същия
ден - 19.09.2009г., около 13:00 часа, била извършена ** на ** **, ** на
установен пробив на ***. Въпреки положените грижи, на 26.09.2009г. Е.В.
починала.
Ищецът твърди, че и в следващите години застраховал ** при ответното
дружество – с полица, валидна от 13.10.2010г. до 13.10.2011г. и с полица,
валидна от 10.10.2011г. до 09.10.2012г.
Сочи, че по случая било образувано Досъдебно производство
№954/2009г. по описа на II-ро РУ “Полиция“ при ОД на МВР - Пловдив,
ръководено от Окръжна прокуратура - Пловдив. Излага подробна хронология
за развитието на образуваното по случая наказателно производство,
приключило с Присъда №124/29.06.2022г., постановена по КНОХД
№511/2021г. по описа на ВКС, с която ищецът /подсъдим по наказателното
дело/ е признат за невиновен и оправдан. Посочва, че със съдебния акт
частично били уважени предявените от наследниците на починалата Е.В.
граждански искове и претенциите им за направените съдебни разноски, за
което ищецът, другият подсъдим и ** били солидарно осъдени да ги заплатят.
Присъдата влязла в законна сила на 29.06.2022г.
Ищецът твърди, че още на 02.11.2011г. писмено уведомил застрахователя
за настъпването на застрахователно събитие - основание за образуване на
щета, както и че по отношение на него има повдигнато обвинение, свързано с
настъпила смърт на **. В отговор ищецът получил уведомление от
застрахователя за липса на данни за регистриране на щета и в тази връзка били
изискани оригинали и заверени преписи от изрично посочени документи.
Посочва, че в хода на наказателното производството писмено уведомявал
застрахователя за обстоятелствата по развитието му. След приключване на
наказателното производство, на 26.04.2023г. с уведомление №62/26.04.2023г.
ищецът уведомил застрахователя за обстоятелствата, свързани с него, в това
число за частично уважените граждански искове и претенции за разноски.
Реакция не последвала.
На 07.09.2023г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело №724/2023г. по описа на ЧСИ С. Я. №719, с район на
2
действие - Окръжен съд-Варна, образувано от гражданските ищци по
приключилото наказателно дело. Поради липсата на реакция от страна на
застрахователя след уведомяването му за това обстоятелство, ищецът подал
искане до ЧСИ да конституира застрахователя като страна по изпълнителното
дело. След извършените против него принудителни действия в хода на
изпълнителното производство, ищецът заплатил дължимата сума в размер на
43130,60 лева, за което имал издадено съответно удостоверение от ЧСИ.
Твърди, че и за това обстоятелство уведомил писмено застрахователя и го
поканил доброволно /с Покана с вх. №38/21.02.2024г./, да му възстанови
заплатените от него парични суми по изпълнителното дело. Не последвала
реакция от страна на застрахователя.
Навежда твърдения - във връзка с евентуални възражения от страна на
застрахователя за изтекла погасителна давност, че с образуването на
съдебното производство от 05.08.2011г. спира давностният срок и същият не
тече до окончателното приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт, какъвто е Присъда №124/29.06.2022г., постановена по КНОХД
№511/2021г. по описа на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество -
“ДЗИ - Общо застраховане“ АД да му заплати сумата от 43130,60 лева –
представляваща сума, заплатена от него по изпълнително дело №724/2023г. по
описа на ЧСИ С. Я., за която сума ищецът счита, че следва да му се
възстанови на основание сключения между него и ответника Договор за **
застраховка „**“ с полица №211008151000153 от 06.10.2008г. и сключените
през следващите години договори от същия вид със същия застраховател.
Претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда, както и възстановяване на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът “ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител юрк.М. В., е
депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
процесуална допустимост на предявения иск, но счита същият за
неоснователен и недоказан, поради което го оспорва както по основание, така
и по размер. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка “**“,
обективираната в Застрахователна полица №211008151000153/06.10.2008г.,
3
сключена между Х. Р. К. и “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със срок на
застраховката от 00:00ч. на 08.10.2008г. до 24:00ч. на 07.10.2009г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Излага аргументи за
приложимост на отменения Кодекс за застраховането и за погасяване правата
по застрахователния договор при застраховки “Гражданска отговорност“ с
изтичане на петгодишна давност от датата на настъпване на събитието, и
извежда извод, че погасителната давност за процесното вземане е настъпила
още през 2014г. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че висящото
досъдебно, а впоследствие НОХД, спира давностните срокове. Посочва, че
константната съдебна практика е в посока, че следва да е заведен иск срещу
застрахователя, за да е налице прекъсване/спиране на давностния срок. Излага
доводи, че правата по договора за застраховка “Гражданска отговорност“, към
който се числи и процесният “**“, се погасяват с изтичането на петгодишна
давност от настъпването на застрахователното събитие.
Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие по
полицата. Твърди, че ищецът не е посочил ясно и точно кое е събитието, за
което твърди, че е покрит риск по процесната застрахователна полица.
Навежда аргументи, че поради непредставяне на мотивите по оправдателната
присъда на ВКС, не може да се направи заключение за какви
действия/бездействия ищецът е осъден солидарно с другия подсъдим и **то
заведение да заплати суми на наследниците на починалата. Твърди, че
съгласно действащите Общи условия към процесната полица застрахователят
обезщетява само вредите, заявени за първи път писмено през срока на
застраховката, при условие, че събитията на чиято основа са предявени
исковете, са настъпили след началната дата на застраховката.
Твърди, че ищецът не сочи как е формиран размерът на претендираната
сума – каква част е главница, лихва по ИЛ, разноски по ИЛ, разноски по
изпълнителното дело. Оспорва ищецът да е заплатил твърдяната от него сума.
Оспорва твърдението на ищеца, че претендираните от него суми по
изпълнителния лист са заплатени само от него, доколкото има още двама
солидарно отговорни длъжници.
В случай, че съдът прецени, че е налице основание за ангажиране
отговорността на застрахователя, твърди, че отговорността им е до размера на
1/3 от присъденото обезщетение, съобразно правилото на чл.127 от ЗЗД, че
4
всеки от солидарните длъжници отговаря по равно и доколкото отговорността
на застрахователя е обусловена от наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахования. За останалата част от сумите застрахованият
имал право на регресен иск срещу останалите солидарни длъжници.
Посочва, че съгласно т.1.2 от ОУ към процесния договор за застраховка,
дружеството покрива само съдебните разноски по дела срещу застрахования, в
случаите когато застрахователят е бил привлечен в процеса. Твърди, че
заплатените разноски по изпълнителното дело не се покриват от
застрахователя на професионалната му отговорност като ** лице. От друга
страна, лимитът за едно събитие е 50 000 лева, а съгласно уговореното между
страните в т.3.2. от Клауза “**“, лимитът на отговорност за съдебни разноски е
в размер на 10% от договорения лимит за един иск или максимум 5 000 лева.
Моли съда да отхвърли предявените искове като недоказани по
основание и размер. Претендира сторените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която заявява, че изцяло поддържа предявените искове – както по
основание, така и по размер. Оспорва твърденията на ответника, че по
отношение на процесния договор за застраховка са приложими разпоредбите,
цитирани в отговора на исковата молба (касаещи договори за “Гражданска
отговорност“). Изтъква, че процесуалният закон не предвижда конституиране
в съдебната фаза на наказателното производство на застрахователно
дружество, с което подсъдим има сключен застрахователен договор.
В срока по чл.373 от ГПК ответното дружество не представя
допълнителен отговор на исковата молба.
Предявените искове се поддържат в проведеното по делото съдебно
заседание от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи исковете, като
основателни и доказани. Подробни съображения по същество излага в
писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител и с депозираното за
съдебно заседание писмено становище, поддържа направеното оспорване на
исковете и наведените с отговора възражения. Излага доводи по същество.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира
за установено следното:
5
От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства се
установява, че ищецът Х. Р. К. е ** и че през месеците септември и октомври
на 2009г. е работил като *** в ***. Страните не спорят, че ищецът е имал
сключен Договор за ** застраховка “**“ с ответното застрахователно
дружество с полица №211008151000153/06.10.2008г., валидна за периода от
00:00 часа на 08.10.2008г. до 24:00 часа на 07.10.2009г.
На 18.09.2009г. в посоченото ** заведение била приета за ** и
извършване на ** Е.М.В., с ЕГН **********. Манипулацията – *** била
извършена ** от Б.Г.К. – ** в***. След манипулацията ** Е.М.В. била
настанена в ** заведение за наблюдение.
На същата дата - 18.09.2009г., около 20:00 часа ищецът ** Х. К. постъпил
на ** като ** ** ***. По време на ** му ** Е.М.В. проявила симптоми ***,
поради което ищецът разпоредил извършване на ** за извършване на нов
преглед. Дежурството на ищеца приключило в 08:00 часа на 19.09.2009г., като
той предал на следващия ** ** информацията за състоянието на ** и за
извършените й изследвания. На същия ден - 19.09.2009г., на ** Е.М.В. й била
извършена ** с ***, **.е на ***.
След **та лечението на ** Е. М. В. продължило в **то заведение, но
въпреки положените за нея грижи, на *** тя починала.
По случая било образувано Досъдебно производство №954/2009г. по
описа на ІІ-ро РУ “Полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, в хода на което, на
ищеца било повдигнато и предявено обвинение за извършване на
престъпление по чл.123 ал.1, пр.2 от НК, във връзка с чл.2 ал.2 от НК -
причиняване на смърт на лице, поради немърливо изпълнение на правно-
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
лекарска професия. На 05.08.2011г. бил изготвен обвинителен акт срещу
ищеца и ** Б. К., който бил внесен за разглеждане в съда. Съдебното
производство продължило единадесет години – от образуването му през 2011г.
до приключването му с Присъда №124/29.06.2022г., постановена по КНОХД
№511/2021г. по описа на ВКС, с която ищецът и подсъдим по наказателното
дело Х. Р. К. бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение по чл.123 ал.1, пр.2, във връзка с чл.2 ал.2 от НК. В наказателния
процес частично били уважени предявените от наследниците на починалата Е.
М. В. граждански искове, както и претенциите им за направените съдебни
6
разноски, за което ищецът, другият подсъдим Б. Г. К. и *** били осъдени да ги
заплатят. Присъдата влязла в законна сила на 29.06.2022г.
Присъдените с влезлия в сила съдебен акт обезщетения в полза на
наследниците на починалата Е. М. В. са, както следва: на Н. А. В. и П. А. В. - в
размер на по 10000 лв., и на А. Д. В. в размер на 20000 лв., платими поравно в
размер на по 10000 лв. в полза на наследниците му Н.А.В. и П. А. В. В полза
на гражданските ищци и частни обвинители са присъдени и разноски за
адвокатска защита.
Видно от книжата по делото е, че на 02.11.2011г. ищецът писмено
уведомил застрахователя-ответник за настъпването на застрахователно
събитие, както и че по отношение на него има повдигнато обвинение,
свързано с настъпила смърт на **. В хода на наказателното производство
ищецът своевременно писмено уведомявал застрахователя за основните
обстоятелства от развитието му. След приключване на наказателното
производство, с уведомление №62/26.04.2023г. ищецът уведомил
застрахователя за обстоятелствата, свързани с него, в това число за уважените
граждански искове и претенции за разноски.
На 07.09.2023г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело №724/2023г. по описа на ЧСИ С. Я. №719, с район на
действие - Окръжен съд-Варна, образувано от взискателите Н. А. В. и П. А.
В., въз основа на изпълнителния лист, издаден им по НОХД №473/2014г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив.
В хода на изпълнителното производство, за погасяване на задължението,
ищецът-длъжник Х. Р. К. заплатил сумата в размер общо на 43130,60 лева,
която била разпределена, както следва: 37782,54 лв. – за взискателите Н.А. В.
и П. А. В. /по изпълнителен лист/; 3000 лв. – адвокатско възнаграждение;
130,60 лв. – авансови такси /към ЧСИ/ и 2217,46 лв. – т.26 ТТРЗЧСИ с вкл.
ДДС в полза на ЧСИ, видно от удостоверение изх.№28875/04.12.2023г. на
ЧСИ С. Я.. За това обстоятелство ищецът уведомил писмено застрахователя и
го поканил, с Покана с вх. №38/21.02.2024г./, да му възстанови заплатените от
него парични суми по изпълнителното дело. Последното приключило, поради
пълно издължаване, за което е издадено удостоверение изх.№4331/26.01.2022г.
на ЧСИ С. Я.. Видно от приложеното към настоящето дело заверено копие от
изпълнителното дело е, че плащането на останалата част от дълга е извършено
7
от другите двама солидарни длъжници, като всеки от тях е заплатил 1/3 от
общото задължение. Предвид това възражението на ответника, че платеното
от ищеца не е съобразено с правилото на чл.127 ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.229 от КЗ (отм.) застрахованият има право
да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото
лице.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционално обусловена от отговорността на делинквента.
Обемът на отговорността на застрахователя е определен в чл.223 ал.1 от КЗ
(отм.) - всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Ангажирането на отговорността на
застрахователя е предпоставено от наличието на сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между него и делинквента, каквато има в
процесния случай.
Видно от представената по делото полица
№211008151000153/06.10.2008г. между ищеца Х. Р. К. и ответника - "ДЗИ-
Общо застраховане" АД е сключен Договор за застраховка "**".
Застрахователното покритие е съгласно приложените Общи условия за
застраховане на ** отговорности, клауза "**". Лимитът на отговорността за
един иск е 50 000 лв., а за всички искове – 100 000 лв. Срокът на застраховката
е за една година – от 00,00 часа на 08.10.2008г. до 24,00 часа на 07.10.2009г.
Съответно уговорената застрахователна премия е в размер на 156,00 лв. При
подписване на полицата застрахованият – ищецът по делото е декларирал, че
приема Общите условия за застраховане на ** отговорности и клауза "**" и е
получил екземпляр от тях при сключване на полицата. Процесният договор е
сключен при действието на чл.223 от КЗ /обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм.
ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ като вид договор за
застраховка "Гражданска отговорност", от подкатегорията застраховка "**,
чието сключване е предвидено като задължително, съгласно нормата чл.189
ал.1 от ЗЗ, и който няма самостоятелна уредба в КЗ /отм./. Попада в
хипотезата на третия вид задължителни застраховки по чл.249, т.3 от КЗ
8
/отм./: други застраховки, установени със закон или с международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Смъртта на
**, с което е финализиран и фактическия състав на деликта, е настъпила на
26.09.2009г. – при действието на застрахователния договор /до 07.10.2009г./.
В т.2 на Общите условия е записано, че вредите се обезщетяват на
основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на
застраховката, при условие, че събитията, на чиято основа са предявени
исковете, са настъпили след началната дата на застраховката. Този принцип,
обаче не е възприет от законодателя, поради което следва да се приеме, че той
не е меродавен за отговорността на застрахователя. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение №355 от 19.03.2019г. по т. д. №855/2018г. на
ВКС, II т. о. Поради това наведеното от ответника възражение се явява
неоснователно.
В т.2.1. е предвидено, че застрахователното събитие се счита за
настъпило, когато действието или бездействието на застрахования, довело до
причиняването на една или повече вреди, е настъпило в периода на
застрахователното покритие.
В приложението към договора, наречено Клауза "**" е посочено, че тази
клауза покрива отговорността на посоченото в полицата лице - застрахован за
причинено телесно увреждане или смърт на **/и, в резултат на небрежност,
грешка или пропуск, допуснати при ** обслужване, което е предоставено или
би трябвало да бъде предоставено от застрахования. В т.3.1 от същата е
отразено, че искове, които се основават на една и съща специфична причина,
довела до причиняване на смърт/телесно увреждане на повече от един **
и/или са насочени към повече от едно застраховано лице във връзка с едно и
също увреждане, ще се считат за един иск. Не е спорно по делото, че през
месец септември 2009г. ищецът Х. Р. К. е бил ** - ** в *** - **.
С влязлата в сила присъда по воденото наказателно производство са били
уважени частично предявените от наследниците на починалата Е.М.В.
граждански искове, както и претенциите им за направените съдебни разноски,
за което ищецът ** Х. Р. К., другият подсъдим – Б.Г.К. и гражданският
ответник *** били осъдени да ги заплатят.
След влизане в сила на присъдата по НОХД №473/2014г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив в полза на гражданските ищци Н.А.В. и П. А. В. бил
9
издаден изпълнителен лист за присъдените им обезщетения в размер общо на
40000 лева и разноски за адвокатска защита в размер общо на 15750 лева, въз
основа на който било образувано изпълнително производство, в хода на което
ищецът заплатил сумата в размер общо на 43130,60 лева, разпределена, както
следва: 37782,54 лв. – за взискателите Н.А.В.и П. А.В. /по изпълнителен лист/;
3000 лв. – адвокатско възнаграждение; 130,60 лв. – авансови такси /към ЧСИ/
и 2217,46 лв. – т.26 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в полза на ЧСИ. Изпълнителното
производство приключило, поради пълно издължаване от страна на тримата
солидарни длъжници.
В случая предмет на разглеждане е иск за заплащане на сумата от
43130,60 лв., представляваща регресно вземане, което ищецът претендира
срещу ответника, поради това, че ищецът като застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" е заплатил обезщетение на пострадалите при
деликт.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е договорна и е функционално свързана с отговорността на
застрахования – делинквент. Застрахователят е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. С оглед защита интересите на увредените лица
законодателят е установил на тяхно разположение прекия иск срещу
застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ (сега чл.432 от КЗ). От друга страна
застрахованият - делинквент, който вече е удовлетворил увреденото лице,
също разполага с правото да получи обезщетение от застрахователя - чл.229
от КЗ /отм./ (сега чл.435 от КЗ).
Установява се от писмените доказателства, че ищецът е заплатил на
пострадалите сума в общ размер на 37782,54 лева по издадения им
изпълнителен лист – за присъдени главница, лихва и разноски с присъдата на
наказателния съд и съобразно отговорността му по правилото на чл.127 ал.1
от ЗЗД.
Гражданската отговорност на ищеца за причинените при процесното
събитие вреди, е била покрита от сключения между страните договор за
застраховка от 06.10.2008г. "**". Застрахователното покритие е съгласно
приложените Общи условия за застраховане на ** отговорности, клауза "**",
10
със срок 08.10.2008г. - 07.10.2009г., при лимит за всички искове 100 000 лева,
съответно за един иск - 50 000 лв. Процесното застрахователно събитие е
настъпило на 26.09.2009г., в срока на действие на договора.
Застрахователят отговаря при същите условия, както и застрахования
пред увредените лица – наследниците на починалата **, вкл. за обезщетението
за забавено изпълнение, каквато е лихвата от деня на увреждането - арг. от
чл.84 ал.3 от ЗЗД. В отговорността на застрахователя по риска "Гражданска
отговорност" е задължението за плащане на присъденото в друго
производство в тежест на делинквента, като това включва и обезщетение за
забава по чл.86 ал.1, във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД. /в този смисъл Решение
№149/29.12.2015г. по т.дело №1260/2014г. на І т.о.; Решение №57/18.03.2010г.
по т.дело №800/2009г. на ВКС/, но от момента на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.223
ал.1 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя обаче е ограничена с разпоредбата на ал.2 на
чл.223 от КЗ /отм./, според която той заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването.
В случая ищецът твърди, че съобщаването е извършено на 02.11.2011г., като
представя уведомление за щета, входирано при застрахователното дружество.
Поради това, застрахователят не дължи лихва за забава за периода от датата на
застрахователното събитие – 26.09.2009г. до момента на уведомяването -
02.11.2011г.
На основание чл.223 ал.4 от КЗ /отм./ застрахователят носи отговорност
за разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на
гражданската му отговорност само, когато е привлечен в процеса. Настоящият
съдебен състав счита, че тъй като в наказателното производство е
недопустимо привличането на трето лице помагач застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, а от друга страна, увредените лица са
свободни в избора си да предявят деликтния иск в рамките на наказателното
производство, то разноските по деликтния иск /граждански иск в
11
наказателното производство/, доколкото са присъдени в тежест на деликвента-
гражданския ответник, следва да бъдат присъдени в тежест на застрахователя
по аргумент от чл.267 ал.1, т.4 от КЗ /отм./. Застрахователят не дължи
единствено лихвите и разноските освен тези по чл.223 ал.2 и ал.4 от КЗ /отм./,
съгласно чл.268, т.10 от КЗ /отм./. По въпроса за участието на застрахователя в
наказателното производство е налице трайна и категорична практика, която не
допуска конституирането му – Решение №128/15.03.2000г. по нак. дело
№52/2000г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение №164/03.05.2000г. по нак. дело
№101/2000г. на ІІІ н.о. на ВКС. В наказателния процес може да се приеме за
съвместно разглеждане граждански иск само за вредите от престъплението,
насочени срещу подсъдимия и лицата, които солидарно с него дължат
възстановяването им само на деликтно основание /както е в разглеждания
случай/. Процесуално недопустимо е в наказателния процес да бъдат
разгледани граждански искове на договорно основание, както и обратен иск
между гражданските ответници. Същевременно тези разноски са възложени
на деликвента по силата на уважения деликтен иск и се обхващат от
отговорността по чл.223 ал.4 от КЗ /отм./, във връзка с чл.267 ал.1, т.4 от КЗ
/отм./.
Застрахователят е обвързан от постановения съдебен акт – присъдата на
наказателния съд, с която е определен размер на вредите в съответствие с
възприетите постановки по т.1 от Тълкувателно решение №1/2014 от
23.12.2015 год. по т.д. №1 от 2014г. на ОСТК на ВКС, прието при действието
на приложимия към спора Кодекс за застраховането (отм.), в което се приема,
че застрахователят е обвързан дотолкова, доколкото е осъществен деликтът -
макар решението по деликтния иск срещу застрахования да няма сила на
пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, то
обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо
спрямо него действие в материалноправно отношение. Поради това
застрахователят обезщетява причинените вреди в размера, в който е бил
задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране на отговорността на застрахователя за платеното от ищеца на
пострадалите лица обезщетение за неимуществени вреди, лихва за забава
/след датата на уведомяването – 02.11.2011г./ и разноски в производството по
12
НОХД №473/2014г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Видно от
удостоверение изх.№28875/04.12.2023г. на ЧСИ С. Я. е, че ищецът е заплатил
на взискателите по изпълнителното дело Н. А. В. и П. А. В. по издадения им
изпълнителен лист, сумата в общ размер на 37782,54 лв. От тази сума следва
да се приспадне начислената /и заплатена от ищеца/ лихва за забава за периода
от датата на настъпване на застрахователното събитие – 26.09.2009г. до
момента на уведомяването - 02.11.2011г., която съдът изчислява, с помощта
на електронен калкулатор и съобразно отговорността на ищеца, като
солидарен длъжник, по правилото на чл.127 ал.1 от ЗЗД, в размер на 2925,77
лв. /лихвата за забава върху главницата от 40 000 лева за периода от
26.09.2009г. до 02.11.2011г. е в размер на 8777,32 лв., разделено на 3 /тъй като
солидарните длъжници са трима/ е равно на 2925,77 лева/. Въз основа на
изложеното съдът намира, че общата сума, за която претенцията се явява
основателна е 34856,77 лева.
Съдът намира, че не следва да се уважават претенциите за разноски в
изпълнителното дело, включително и за сумите, удържани в полза на ЧСИ. Те
не се обхващат от регресната претенция. Последните не се дължат, доколкото
тяхната направа не е в причинна връзка с деликта, по отношение на който
застрахователят носи риска, а и нямат характер на съдебни разноски по
установяване отговорността на делинквента. Последната се реализира по
исков ред, а от друга страна застрахователят не е и няма как да бъде привлечен
в изпълнителния процес /въпреки искането на ищеца/ - Решение по т.д.
№4043/2013г. на ВКС, І т.о.
По възражението на ответника за погасяване на вземането по давност,
съдът счита следното:
Възражението е неоснователно. Давността за регресното вземане по
чл.229 от КЗ /отм./ (сега чл.435 от КЗ) тече не от момента на настъпване на
застрахователното събитие /26.09.2009г./, а от плащането на деликтното
обезщетение от застрахования на увредения, от когато възниква и вземането
на застрахования. В този смисъл е чл.378 ал.5 от КЗ, като аналогично
разрешение е прието от съдебната практика и при действието на отменения
КЗ по отношение на вземането по чл.229 от КЗ /отм./. При това положение
приложимата 5-годишна давност е започнала да тече от датите на плащанията
– 05.10.2023г., 06.10.2023г., 09.11.2023г., 21.11.2023г. и 28.11.2023г., направени
13
от ищеца за погасяване на дълга в изпълнителното производство, като тя не е
изтекла към датата на подаване на исковата молба - 04.03.2025г., следователно
не е изтекъл 5-годишен период от време, който да е произвел погасителен
ефект по отношение субективното материално право на ищеца.
От посочените дати започва да тече погасителна 5-годишна давност за
иска на ищеца против застрахователя в съответствие с приетото разрешение
по т.4 от Тълкувателно решение №1/2014 на ОСТК на ВКС. В същото е
прието, че основното предназначение и функции на института на
погасителната давност са да гарантира правната сигурност, като защити
длъжника срещу продължилото определен период от време бездействие на
кредитора, но за да е налице бездействие то субективно право трябва да е
възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено. Даденото
разрешение е общо и намира приложение и в настоящия случай, независимо,
че е дадено по отношение правото на иска при ексцес. Следователно правото
на ищеца на иск по чл.229 от КЗ (отм.) възниква от момента на плащането на
увредените лица, не и преди това. От този момент на възникването ще започне
да тече и давностният срок, който да го дисциплинира да упражни правата си
своевременно, без неоснователно забавяне във времето. В случая давностният
срок е започнал да тече от посочените по-горе дати през 2023г. и същият се
подчинява на правилата на чл.378 ал.5 от КЗ, която е била действащата към
онзи момент разпоредба.
При наличие на установени в процеса застрахователно правоотношение и
обезщетени от ищеца вреди от деликт, се явява основателна претенцията му да
получи застрахователно обезщетение в размер на платената от него сума в
общ размер от 34856,77 лв. на увредените лица. Дължимата върху
застрахователното обезщетението лихва следва да се присъди от датата на
предявяване на исковете пред съда /в каквато насока е искането на ищеца/, тъй
като ищецът е поканил застрахователя да плати на увредените лица още след
влизането в сила на присъдата на наказателния съд, както и след направените
от него плащания в изпълнителния процес, т.е. преди подаването на исковата
молба.
Над размера от 34856,77 лв., исковите претенции се явяват
неоснователни, по изложените по-горе съображения, и следва да се отхвърлят.
По делото се установява, че ищецът е направил разноски в размер общо
14
на 3375,23 лв. - за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, от които и
съобразно уважения иск, следва да се присъдят такива в размер на 2727,75 лв.
В полза на ответника ще следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, във връзка с отхвърлената част от иска, в размер на 150 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б /“ОББ Милениум
център“/ да заплати на Х. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер общо на 34856,77 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с Договор за застраховка
„**“ с полица №211008151000153 от 06.10.2008г., което е присъдено като
обезщетение за вреди, лихва и разноски с влязлата в сила присъда по НОХД
№473/2014г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, заплатено от Х. Р. К., с ЕГН
********** по изп. дело №724/2023г. по описа на ЧСИ №719 С. Я. на
увредените лица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение
над размера от 34856,77 лева и до претендирания с исковата молба размер
общо от 43130,60 лева.
ОСЪЖДА “ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б /“ОББ Милениум
център“/ да заплати на Х. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски по
делото, съобразно уважения иск, в размер на 2727,75 лв.
ОСЪЖДА Х. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ДЗИ -
Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б /“ОББ Милениум център“/
юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от иска, в размер
на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16