МОТИВИ към присъдата по НОХД №121/2020г. по
описа на Окръжен съд -гр.Варна
По отношение на подсъдимата С.В. M. с ЕГН: ********** ***, Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение за престъпление
наказуемо по чл. 343а, ал. 1, б. „б", вр. чл. 343, ал. 1,
б. „в", вр. чл. 342, ал.
1 от НК, затова, че на
06.08.2015 г. в гр. Дългопол, обл. Варна, на ул. „Никола Обретенов", при
управление на МПС - лек автомобил „Тойота Ярис" с per. № В *** РР,
нарушила правилата за движение, а именно правилото, установено с разпоредбата
на чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движението
по пътищата:
„Водач, който изпреварва, е длъжен:
1.
пo време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; ",
в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на **** С.Г.,
ЕГН ********** от гр. Дългопол, като след деянието направила
всичко, зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия и деянието е
извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия **** С.Г.,
който по същото време и на същото място не изпълнил задължението, вменено на
водачите на велосипеди с разпоредбата на чл. 80, т. 2 от Закона за
движение по пътищата, а именно: водачът на велосипед е длъжен: 1....;
2.
да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение
По съществото на
делото представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Преповтаря фактите,
изложени в обвинителния акт. Приема, че те се установяват безспорно,
отчасти от обясненията на подсъдимата, отчасти от от показанията на разпитаните
по делото свидетели и писмените
доказателства, както и в цялост от от
заключенията на извършените по делото тройни автотехнически експертизи,
изготвени в рамките на досъдебното и съдебното
производство. Моли съда да наложи наказание на подсъдимата “лишаване от свобода” около една година и
шест месеца с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, както и
наказание “лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от една година и
десет месеца.
Повереникът на
частните обвинители Н.С., К.С. и В.С.
– адв. А.Б. *** поддържа
обвинението срещу подсъдимата. Приема, че виновното поведение на
подсъдимата се доказва по безспорен начин, както и че се налага извод, че на процесната дата
подсъдимата е подценила пътната
ситуация, като виновно е причинила смъртта на **** Г.. Относно вида и размера на наказанието повереника на частните
обвинители заявяват, че то следва да бъде
лишаване от свобода около средния
размер, отложено с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от правоуправление за период по
дълъг с три години от определеното й наказание лишаване от свобода. Претендират се направените по делото разноски.
Защитата на
подсъдимата M. е
ангажирана в лицето на адвокат В. *** и
адв.Д. ***. Пледоарията и на двамата е безалтернативна за
постановяване на оправдателна присъда. Аргументите на адв.В. са , че на ДП
са допуснати процесуални нарушения, които опорочават огледния протокол и същия
не може да бъде доказателство по делото , което да бъде ценено. Отделно излага,
че вещите лица са дали некомпетентно заключение, което не следва да бъде
кредитирано, а оттам и обвинението не е доказано по несъмнен начин
, като подсъдимата следва да бъде оправдана.
Адв.Д. също излага,
че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, като извършения
оглед по ДП е опорочен, а оттам и вещите лица изготвили АТЕ не могат да дадат
компетентно заключение, което да изясни механизма на ПТП. Твърди също, че не е установо точно мястото на удара, както и че
подсъдимата не е нарушила разпоредбите на ЗДвП, които и са вменени от страна на
прокуратурата. Навеждат се твърдения, че пострадалия се е ударил съм в
автомобила управляван от M.. Моли се подсъдимата да бъде оправдана.
В последната си дума
подсъдимата моли за справедлива присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата M. живеела в гр.Дългопол и била не осъждана.
Същата била правоспособен водач на моторно
превозно средство, като притежава свидетелство за управление с категории „В", „М" и, АМ".
Пострадалия **** Г. с
ЕГН ********** също живеел в гр. Дългопол, обл. Варна заедно със съпругата
си и единия от синовете си.
На
06.08.2015 г., около 11,00 ч. той се придвижвал с
управляван от него велосипед по ул. „Никола Обретенов" в
града. Движел се в посока центъра на гр.
Дългопол /посока гр.Варна/. Пътното платно било с две ленти
за движение, по една за всяка посока, маркирани помежду им с единична
прекъсната линия. Пострадалия Г. се движел в дясната пътна лента по
посоката на движението си, като въпреки, че разпоредбата на чл. 80, т. 2 от
Закона за движението по пътищата задължавала велосипедистите да се движат
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, Г. управлявал
велосипеда в лявата част на лентата, на разстояние около 1,20 метра от осевата
линия.
По същото време, по същия път и в същата посока с
автомобил марка „Тойота Ярис", per. № В *** РР се движела и
подсъдимата M., като управлявала този
автомобил. Тя се прибирала в гр. Дългопол
от с. Боряна, като заедно с нея в колата пътувала св. Ж.К.К. /на
84години/ , която седяла на предна дясна седалка.
Движейки се по ул.
„Никола Обретенов", преди кръстовището с ул.
„Вела Пеева" управляваният от подсъдимата автомобил приближил пострадалия Г., който управлявал велосипеда и който поради напредналата
си възраст /79 г./ управлявал велосипеда сравнително трудно, а именно с поклащания в ляво и дясно. Пред автомобила
на подсъдимата имало друг автомобил, който намалил скоростта си на движение,
като в един момент след като насрещно движещите се автомобили отминали той
изпреварил движещия се с велосипеда Г..
Тъй като велосипедистът се движел в лявата част на дясната пътна лента -
на около 2,90 метра от десния ръб на пътя, а в лентата
за насрещно движение имало движещи се
автомобили, подс. M. не предприела изпреварване на велосипеда, а намалила
скоростта до около 40 км./ч. След като колите от
другата пътна лента преминали, подс. M.
предприела изпреварване на велосипедиста Г..
Подала ляв пътепоказател /мигач/ и започнала да го изпреварва.
Не осигурила обаче достатъчно странична дистанция между
управлявания от нея автомобил и изпреварвания
велосипед управляван от пострадалия, макар да била видяла, че Г. управлява
велосипеда с поклащания и в лявата част на пътното платно посока гр.Варна в
близост до разделителната осева линия. Поради това, в момента
в който предната част на автомобила управляван от подсъдимата се изравнила с
велосипеда настъпило съприкосновение между изпреварващото и изпреварваното
превозно средство. Първоначално дясното странично огледало /за обратно
виждане/ закачило леко велосипеда управляван от пострадалия при което
огледалото леко се прибрало към купето на автомобила, като в резултат на това
закачане пострадалия загубил равновесие
с управлявания от него велосипед. След което последвало съприкосновение
между дясната част на автомобила и
велосипеда и тялото на пострадалия при което предвид осъществения с дясната част на автомобила
натиск върху велосипеда в посока от ляво на дясно, кормилото на велосипеда
завило на дясно, велосипедистът загубил устойчивост и паднал върху пътната
настилка, като при падането Г. ударил главата си. Пътуващите в автомобила усетили
удар в дясната част, като в огледалото за обратно виждане подс. M. видяла падането на велосипедиста. Тя веднага спряла в ляво и отишла до
падналия мъж, който лежал в дясното пътното платно посока гр.Варна в близост до осевата линия. Видяла, че диша и
мърда, но не могла да
осъществи словесен контакт с него. Тъй като от носа на мъжа
започнало кръвотечение, а започнал и да повръща храна подс.M. с помощта на св. К. го обърнала на
една страна за да не се задави. В този момент покрай мястото
на ПТП преминал автомобил, в който пътувала св. М.А.К. заедно със своя колега св.Д.Я.. Те спрели за да окажат помощ.
Подсъдимата M. била много притеснена, като помолила да се
обадят на Бърза помощ. Св. К. набрала телефон 112 и съобщила
за настъпилото ПТП. Подсъдимата също позвънила на своя
съсадка която работела в полицейския участък в гр.Дългопол, като и съобщила за
станалото и я помолила да се обади на бърза помощ и на полицията.
След
известно време на
мястото пристистигнал екип на Спешна помощ, който откарал
пострадалия Г. в ЦСМП на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Въпреки
предприетите реанимационни действия и лечение пострадалия **** Г. починал същия
ден в 15,45 ч. в същата болница.
На мястото на ПТП малко след подадания сигнал пристигнал
и екип на полицията /св.Х. Хростов/, който разпоредил
велосипеда да бъде преместен с оглед осигуряване на възможност на пътуващите по
пътя автомобили да преминават, както и съответно разпоредил автомобила
управлаван от подсъдимата да бъде преместен с около два метра – отново с цел
безпроблемното преминаване на пътуващите по пътя автомобили.
След известно време на мястото на ПТП пристигнал и разследващ
полицай и оперативна група. Бил извършен оглед на ПТП,
съответно съставен огледен протокол. Били направени и
съответните снимки обективирани в приложения по делото фотоалбум.
Подсъдимата била
изпрабвана от полициаите за употреба на алкохол, като резултата бил
отрицателен.
В
резултат на извършения оглед на
местопроизшествието /л.13, л.21/ и
изготвен съответно и фотоалбум /л.15 от ДП/, се установява, че се касае за път
в населено място с двупосочно пътно
платно с пътна маркировка – прекъсната линия между двете ленти за движение.
Фиксирани са находките намерени по време на огледа, а именно петно кръв върху платното за движение, велосипед и
съответно лек автомобил ,,Тойота ярис,,. Фиксирано е
било мястото на лекия автомобил , а именно спрян в
банкета ориентиран посока гр.Варна
При огледа на лекия автомобил се установило, че в
дясната част на автомобила има охлузвания и побитости – подробно описани в огледния протокол
приложен по ДП. Автомобила бил на четирите си гуми.
От заключението на изготвената и приета
от съда СМЕ на
вещото лице д-р С. (л.37 от ДП) се
установява, че
при огледа и аутопсията върху трупа на **** С.Г. са били констатирани тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, кръвоизливи
под твърдата и под меките мозъчни обвивки, счупване на тилната кост на черепа в
дясно продължаващо по черепната основа, кръвонасядане по меките черепни обвивки
в дясната тилно-слепоочна област на главата, тежък оток на мозъка; аспирация на
кръв в белите дробове; оток на белите дробове; ожулвания на лявото рамо, левия
лакът, лявата длан; счупвания на ребра двустранно без кръвонасядания на меките
тъкани около счупванията; мастна дегенерация на черния дроб; коронаросклероза;
хипертрофия на миокарда; начална генерализирана атеросклероза. Причината за смъртта на **** С.Г. е тежката черепно-мозъчна травма
с контузия на мозъчния ствол, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни
обвивки, довела до развитие на мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчните
полукълба в големия тилен отвор на черепа, притискане на центровете на дишането
и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта е
допринесла и аспирацията на кръв от счупването на черепната основа в белите
дробове. Черепно-мозъчната травма е резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет в дясната тилна област на главата и би могло да се
получи при ПТП като велосипедист от удар в част или детайл на лекия автомобил
или при последващото падане и удар в подлежащата настилка. Останалите травматични увреждания в областта на левия горен крайник
също са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се
получат по същия механизъм. Двустранните счупвания на ребра са получени при реанимационните
действия -индиректен сърдечен масаж. Вещото лице дава
заключение, че съществува пряка причинно-следствена връзка между
черепно-мозъчната травма и настъпването на смъртта.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си, като дава пояснения относно установените
увреждания по тялото и главата на пострадалия довели до настъпване на смъртта
му.
От заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза по делото
изготвена от вещите
лица инж.В.Б., К. К. и инж.Е. Г.
се установяна , че скоростта на движение
на л.а. „Тойота Ярис" с per. № В *** РР преди сблъсъка е била около 40
км./ч., а скоростта на велосипепедиста около 10 км/ч. Скоростта на удара е била
около 30 км/ч. Мястото на удара
между автомобила и велосипеда е било на 11,60 метра в дясно от Ориентира /Пътен
знак „Stop", в ляво от банкета, на 6,2 метра от левия край на платното за
движение на ул. „Никола Обретенов,, а по дължината на пътното платно - на
1,80 метра след ориентира. Велосипедистът се е
движил в лявата част на дясната пътна лента на ул. „Никола
Обретенов" по посоката на движението си, на разстояние от 1,20 метра от осевата линия, което се явява на 2,90 метра от
десния край на дясната лента за движение.
Към
момента на изпреварването положението на автомобила и велосипеда е било успоредно едно спрямо друго. След предприемане на
изпреварването от лекия автомобил, велосипедистът не е изменил посоката си на
движение.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие би
могло да бъде предотвратено, ако велосипедистът се е движил в най-дясната част
на платното за движение и се е съобразявал с другите участници в движението.
Също така, ако водачът на моторното превозно средство
/подсъдимата/ е осигурил достатъчна странична дистанция между автомобила и
велосипеда, независимо от начина по който е каран велосипедът (със силно
клатене поради възможностите на възрастния велосипедист) би се избегнало
настъпването на конкретното пътно-транспортно произшествие.
От заключението на извършената допълнителна тройна съдебно
автотехническа експертиза от същите вещи лица се установява, че при огледа на велосипеда не са констатирани
деформации, нито по двете капли, нито по рамката.
Единствено по металната касета поставена на багажника на
велосипеда са установени протривания и следи от боя но вещите лица не могат да
дадат отговор от какво са тези протривания и следи от боя. Измерена е
височината и на левия педал на велосипеда в различни положения, като вещите
лица дават заключение, че най ниската точка на педала е 12см.,
средна точка 32см., а най висока точка е 44см. Констатират също, че по предна дясна
врата на автомобила има задиране с височина от земната повърхнаст от 41-45см.,
като височината на това протриване е в диапазана на движение на левия педал на
велосипеда.
При извършения оглед на лекия
автомобил и велосипеда, както и при повторен оглед на мастото на ПТП , имайки
предвид направените измервания и констатираните увреждания, вещите лица дават заключение, че ПТП е настъпило след
съприкосновение между лекия автомобил и велосипеда в положение под лек
ъгъл. Няма данни за
удар или съприкосновение с предната част на автомобила и предната част на
велосипеда (предна капла).
Като механизъм на възникване вещите
лица приемат следното:
На 06.08-2015г.
лек автомобил "Тойота Ярис" с рег.№ В***РР
се движи по ул. „Никола Обретенов" в посока гр. Провадия. Движението е натоварено и в двете посоки. Приближавайки кръстовището с ул. „Вела
Пеева", водачът забелязва движещ се пред автомобила велосипедист.
Същият е мъж, на възраст от 79г., който поради
напредналата си възраст управлява велосипеда сравнително трудно, с поклащания. Изчаква да преминат движещите се в насрещната лента автомобили,
след което предприема изпреварване на велосипедиста. При
извършване на изпреварването дясното огледало „закача" велосипедиста, като
поради конструктивната си особеност се „прибира" частично към автомобила.
Продължавайки движението на автомобила в предна дясна врата
се допира левия педал, при което на нея се оставя следа от задиране.
Възможно е в този момент по стъклото на предна дясна врата да е оставена
следата, която не е констатирана при огледа на вещите лица на 28.08.2020г., но същата е описана в огледния протокол и
фигурира във фотоалбума. В следващия момент, автомобила
продължавайки своето движение напред и леко в ляво, удря велосипедиста в
седалищната област. При този удар се получава деформация
на задна дясна врата на автомобила и падане на велосипедиста напред и на дясно,
при което се получават травматичните му увреждания. Водача
на автомобила преустановява движението на същия и отива при пострадалия
велосипедист.
По отношение на втората поставена на
вещите лица задача, а именно, същите да извършат ново замерване на мястото на
ПТП, като установят и дадат заключение, дали оста на пресичане на пътните
платна на ул. „Н. Обретенов" и ул. „Вела Пеева" е перпендикулярно или не, както и вземайки
предвид снимковия материал по делото и огледния протокол и да установят и
посочат точното място на ПТП и точното мястото на кървавото петно върху пътното
платно, вещите лица дават заключение, че е извършено замерване на кръстовището на ул.
„Никола Обретенов" и ул. „Вела Пеева" в гр.Дългопол , като целта на това измерване е да се установи
под какъв ъгъл се пресичат двете улици. За тази цел са били построени две отсечки по левите
бордюри на двете улици (по посока на огледа). От пресечната
им точка е измерено разстояние от 6 метра по протежение на двата бордюра.
След това е измерено разстоянието между двата края на двете отсечки, което се
оказа 9,50 метра. След направени
математически изчисления, се установява, че двете улици се пресичат под ъгъл от
105°.
Относно определянето на мястото на
„червеникавото петно" /петно от кръв/, в графичните приложения след
отговорите на задачите са показани двата варианта –
I -
Вариант, мястото на петното е след направени корекции (на 2,8 м. след
Ориентира /по базовата линия/ и на 12 м. от Ориентира в дясно /от базовата
линия/)
II - Вариант, според данните записани в
огледния протокол.
Имайки
предвид ъгълът, които сключват двете улици при определяне на мястото на петното
може да се нанесе корекция от 20 см.
спрямо осевата линия, като тази корекция не е от
съществено значение и не променя по никакъв начин механизма на ПТП.
В съдебно заседание вещите лица
допълват и уточняват, че по велосипеда няма абсолютно никакви деформации
включително и по
предна дясна капла на велосипеда няма никакви деформации. Уточняват , че задиранията по дясна предна врата на
автомобила съвпадат с положението на левия педал на велосипеда в горно негово
положение, /около 42см. от земята/, както и вдлъбнатините и побитостите по дясна
задна врата съвпадат с височината на седалката на велосипеда и седалищната част
на пострадалия. Уточняват констатираното от тях леко прибирано дясно странично
огледало на автомобила /визуализирано и фиксирано и в приложения фотоалбум по
ДП/, като дават отново заключение за механизма на ПТП , а именно, че е
започнало със ,,закачане- съприкосновение,, именно на това огледало на
автомобила /стърчащо около 25см. в страни от
автомобила/ с велосипеда, продължило е с
протриване на педала на велосипедиста по дясна врата на автомобила и удар
/добутване/ в седалката и седалищната област /бедро/ на велосипедиста в
резултат на което той е загубил равновесие и е паднал на пътното платно т.е. не
е достигнало странично разстояние между двете превозни средства и е настъпило
ПТП. Вещите лица дават заключение, че причина за ПТП е
неосигурено достатъчно странично разстояние при изпреварването.
Вещите лица при разпита им в съдебно
заседение са категорични, че ако удара между велосипеда и автомобила е бил под
ъгъл /каквото е твърдението на подсъдимата и в частност ,
че велосипеда се е ударил ,,косо,, т.е. под ъгъл сам в задната дясна част автомобила/ то предната капла на велосипеда
щеше да бъде с деформации /изкривявания/ - а такива не са контатирани при
извършения оглед на велосипеда съхраняван в ПУ Дълопол на 28.08.2020г.
Уточняват, че петното
кръв оставено от падането на пострадалия е на 1.80м. от осевата линия в
платното посока гр.Варна. Допълват също, че при изписване на огледния протокол
относно ориентирите е допустната техническа грешка , поради което и ако се вземат
за отправни точки тези ориентири, то петното кръв следваше да бъде в тревните
площи встрани от пътното платно - което не е така предвид и приложения по
делото фотоалбум от който се устоновява, че същото е почти в средата на пътното
платно в близост до осевата линия, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели С.А.С., Х.И.Х., Д.Я., М.К..
Горната
фактическа обстановка съдът прие, че се установява отчасти от обясненията на подсъдимата, от
показанията
показанията на свидетелите Н.К.С., К.С.С., В.С.С., М.А.К., Ж.К.К., С.А.С., Х.И.Х.,
Д.Я., поемните лица Н.Р. и Ч.К., огледния протокол, фотоалбум, заключенията по назначените
съдебно-медицинска експертиза, тройна автотехническа експертиза и допълнитела
тройна автотехническа експертиза, кредитирани
от съда както и от писмените доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК.
При формиране на решението си след
анализ на доказателствата по делото съдът намери следното:
По делото са налице
оскъдни преки доказателства за случилото се на 06.08.2015г. по
ул.,,Никола Обретенов в гр.Дългопол. Очевидец на ПТП-то е единствено св.Ж.К., която
обаче е в отношения с подсъдимата
,,работодател-работник,, като от
друга страна предвид напредналата й вазраст и интелектуалното и ,,ниво,, същата
не може да даде конкретика на ПТП ,
поради което и съдът приема, че нейните показания не могат да бъдат ценени безусловно и в
цялост. Намерени са много малко по брой находки на
местопроизшествието. Повече за механизмът на ПТП-то и неговият резултат
говорят повредите по
автомобила, управляван от подсъдимата, липсата на повреди по
велосипеда /включително и по предната му капла/, травмите по тялото на пострадалия, както и мястото на петното кръв
оставено при падането на пострадалия на пътното платно. На местопроизшествието няма спирачни следи, като автомобилът е
бил спрян на разстояние от ПТП на
банкета встрани от пътното платно
ориентиран посока гр.Варна. Освен посоченото съдът разполага с протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него.
Гласните
доказателствени средства, както бе посочено по-горе са изключително дефицитни
по отношение на най-важните факти за доказване – какво странично разстояние е
осигурила подсъдимата при изпреварнането между автомобила управляван от нея и
велосипеда управляван от пострадалия и къде точно е мястото на удара.
В съдебното следствие подсъдимата дава подробни обяснения. В тях тя
сочи, че на процесната дата, в светлата част на денонощието се е движила в
гр.Дългопол посока гр.Варна по ул. ,,Никола Обретенов,, като предприела изпреварване на движещ се в дясното
пътно платно велосипедист /движещ се в неговата лява част/, като изравнявайки се с изпреварвания велосипед по нейни
твърдения изведнъж чула ,,тупане,, в дясната задна част на автомобила,
при което погледнала в дясното странично огледало и видяла, че велосипедиста
пада на пътното платно. Тя веднага отбила автомобила в ляво
от пътя и спряла. Незабавно отишла при пострадалия и
се опитала да му помогне, като му обърнала главата в страни, тъй като започнал
да повръща кръв. Обадила се и на своя съдседка, коята
работела в ПУ Дългопол да уведоми полицията и бърза помощ.
Тази твърдяна от
подсъдимата фактическа обстановка се преповтаря и от свидетеля Ж.К., която е
пътувала заедно с нея в автомобила.
Първите свидетели, с
изключение на св.К. дошли на
местопроизшествието са К. и Я..
Показанията на тези свидетели макар и оскъдни са малко по подробни от показанията на
св.К. по отношение на фактическата обстановка на мястото на ПТП веднага след
него. Тези свидетели твърдят, че при
пристигането в пътния участък на ПТП-то, пострадалият е лежал по средата на
пътното платно, а около него са били две жени /подсъдимата и св.К./, като подсъдимата
била изпаднала в шок и била много притеснена. Твърдят, че в близост до ПТП е
имало велосипед и автомобил ,,Тойота ярис,, - спрян в
страни от пътя.
По отношение на факта, че ПТП е станало в лентата за
движение посока гр.Варна в неговата лява част в близост до осевата линия е
налице съвпадение между показанията на св.К., св. Я.,
св.Х. и св.С., които подробно обясняват какво са
видели непосредствено след станалото ПТП, а именно, че тялото на пострадалия е било в близост до осевата линия /св.К. и св.Я./, както и капките кръв и петното от кръв също така в
непосредствена близост до осевата линия в платното за движение в посока
гр.Варна. Този факт се допълва с
категоричност и от заключението на извършените по делото тройна и допълнителна
трайна съдебно автотехнически експертизи, които недвусмислено и категорично
дават заключение, че ПТП е станало в близост до осевата линия в лявата част на
платното за движение посока гр.Варна, като заключават, че причина да настъпването му е недостатъчно
осигурено странично разстояние от страна на подсъдимата управлявайки МПС – л.а.
,,Тойота Ярис,, и изпреварвания от нея велосипед, като от своя страна пострадалия също е
допринесъл за настъпването на ПТП, съпричинявайки го, тъй като не е изпълнил
задължението си като водач на велосипед да се движи максимално в дясно на
пътното платно за движение.
Пътната настилна в който е станало ПТП-то според
протоколът за оглед на местопроизшествие била суха без неравности по нея , като ПТП е станало в
светлата част на денонощието.
Предвид на това , че ПТП е станало в
светлата част на денонощието, пострадалия е бил забележим с управлявания от
него велосипед за подсъдимата в качеството й на водач на МПС /който факт не се
и оспорва/, като също така е безспорен и факта, че подсъдимата преди да
предприеме изпреварването е видяла, че пострадалия се движи с велосипеда си по
пътното платно посока гр.Варна в неговата лява част в близост до осевата линия,
като също така той е бил без всякакви светлоотразителни обозначения /макар и да
е управлявал велосипеда в населено място/ , като обаче това не е причината за
възникналия пътен инцидент.
Подсъдимата твърди, че е управлявала л.а. със скорост около 40 км/ч. Тази скорост
е била възприета и от назначената по
делото тройна АТЕ. За изчисляването на тази величина, вещите лица са взели предвид и повредите по
автомобила и на практика липсата на повреди по велосипеда.
Съдът кредитира заключението на тройната АТЕ в тази му част, като отчита че то е
изследвало всички обективни находки на местопроизшествието и чрез научни
способи е изчислило размера на изследваната величина.
При тази скорост на движение
подсъдимата е предпирела изпреварване на движещия се пред нея велосипед,
като преминала в насрещната лента за
движение, но не е осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания
от нея автомобил и велосипеда управляван от подстрадалия, като е ,,закачила,,
със страничното дясно огледало /стърчащо с около 25см. в
дясно от купето на автомобила/ велосипеда управляван от пострадалия, а след
това закачане велосипедиста е изгубил стабилност и е последвало и
съприкосновение, както с велосипеда, така и с него самия в резултат на
което е станало и ПТП.
В
тази насока са донякъде и показанията на свидетелката К. /дадени и на ДП/,
които обяснява , че е видяла, че пред тях се движи
велосипедист, който се е клатил докато кара велосипеда, но не е криволичел,
като при изпреварването на велосипедиста е чула ,,тракане,, отзад
на автомобила в дясно, като в следващия момент подсъдимата предприла
спиране на автомобила, като е казала, че е станало нещо.
Твърдението на подсъдимата , че
велосипедиста се е ударил сам ,,косо,, в управлявания от нея лек автомобил, управлявайки велосипеда, както и че тя е
видяла в страничното дясно огледало това негово косо движение спрямо автомобила, категорично се
опровергава от заключенията на кредитираните тройната и допълнителната тройна
съдебно автотехнически експертизи и от поясненията на вещите лица в съдебно
заседание, които дават недвусмислено заключение, че ако велосипеда се е ударил
косо /под ъгъл за какъвто подсъдимата твърди в обясненията си/ в автомобила, то
по предната капла на велосипеда щеще да има изкривявания, а такива не са
констатирани при извършения оглед на велосипеда от вещите лица. Това
обстоятелство води до недвусмисления извод, че няма ,,косо,, движение на
велосипеда управляван от пострадалия спрямо автомобила управляван от
подсъдимита, поради което и така твърдяната от подсъдимата защитна теза остана
изолирана и непотвърдена от събрания по
делото доказателствен материал - огледен протокол , показания на свидетели и
експертизи.
За подсъдимата при предприемане на изпреварването е възникнало задължение да се убеди, че е
осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания от нея автомобил и
изпреварваното ППС, такова, че да не застрашава по никакъв начин движещото се
пред нея ППС и съответно да не се стига до настъпване на ПТП-
каквото в настоящия случай от страна на подсъдимата не е сторено.
Пострадалият в момента на изпреварването се е намирал на
пътното платно в неговата дясна част в близост до осевата линия разделящо двете
пътни платна за движение управлявайки велосипеда
на около 10км/ч., като от своя страна не
е бил достатъчно бдителен и критичен към пътната обстановка, предвид на
обстоятелството, че е имал задължението да управлява велосипеда възможно най –близо до дясната граница на платното за движение.
Защитната позиция на подсъдимата се
заключава в твърдението, че пострадалият сам се е
ударил ,,косо,,
в задната дясна част на управлявания от
нея лек автомобил при изпреварването.
В тази насока тройната АТЕ е изразила
становище, което се споделя напълно от съда,
защо не следва да се приема, че пострадалият не се е ударил ,,косо,, в автомобила на подсъдимата идвайки от другото
платно за движение, а именно: това е
така предвид безспорно установения факт
след извършения оглед, че по предната капла на велосипеда няма изкривявания и
деформации, като в същото време вещите лица са категорични, че ако е имало ,,косо,,
движение на велосипеда управляван от пострадалия спрямо автомобила управляван
от подсъдимата то такива деформации щяха да бъдат налични по предната капла на
велосипеда.
Ако
хипотетично се приеме твърдението на
подсъдимата, то анализирано е крайно ,,нелогично,, и
наивно, а именно този водач да
предприеме маневра завиване в ляво с велосипеда без да се увери дали по
платното за движение има автомобил, който го изпреварва - още повече, че
пострадалият малко преди ПТП е бил при сина си – св.К.С., на когото е казал
къде отива и посоката в която е карал е именно само в посока гр.Варна и не предполага завиване в лява посока.
Ако се даде вяра на твърдението на
подсъдимата, то следва да се приме, че пострадалия е управлявал велосипеда в
пътното платно за насрещно движежение. Съответно ,,везапно,, е завил в ляво, навлизайки по ширината на пътното платно в
което е била подсъдимата управлявайки
автомобила си и е предизвикал ПТП. Ако
тази теория се приеме за вярна, то
велосипеда би следвало да е със
съответните изкривявания по предна капла, както и евентуални деформации и по
други негови части , както и постарадалия от своя
страна след настъпването на удара и падането му би следвало да бъде в средата
на пътното платно – върху осевата линия.
Макар и да няма наведени твърдения от
страна на защитата съдът намира за нужно предвид обвинението възведено спрямо M.
да отговори на въпроса дали в случая не е налице едно от изключващите
вината обстоятелства, а именно ,,случайното деяние,, ,
като неговото доказване би довело до извод, че макар и да са причинени вреди на
участник в движението, то деянието е невиновно и
непрестъпно.
Липсата на транспортно престъпление в този случай се обяснява с
невъзможността на водача да предотврати пътното произшествие. Изводът за наличието на случайно деяние във всеки конкретен случай
на същинското транспортно престъплени (чл. 343 от НК) е предпоставен от
доказването на факта, че деецът не е бил в състояние да предвиди съставомерните
последици. Моментът, в който се преценяват неговите
психически преживявания, съвпада с времето на извършване на изпълнителното
деяние, защото само до края на този момент деецът би могъл да прекъсне
деянието, за да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Този момент е конкретизиран, а именно с т. нар. „опасна зона” като тя
представлява най-малкото разстояние, на което едно превозно средство
може да бъде спряно от момента на появяване на препятствието на пътя. В нея се включват времето за реакция на водача и за задействане на
спирачния механизъм, превърнато в метри и спирачния път. Ето защо, когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона
за спиране, деецът не може да предотврати настъпването на вредните последици и
е налице случайно деяние. Според установената в
съдебна практика деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно
средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше
да ги предотврати.
В този смисъл е и решение №841/77 по
н.д.№673/77г. III н.о., което указва, че «Опасната зона за спиране на моторно
превозно средство може да бъде основание за отпадане на отговорността на един
водач, щом като в нейните граници се появи препятствие за движението, защото
водачът е в обективна невъзможност да предотврати удара. Невъзможността да бъде
избегнато настъпването на едно пътно-транспорто произшествие не всякога е такова оневинително основание. За отпадане отговорността в
такива случаи е необходимо пътното препятствие да се е появило внезапно и
неочаквано и водачът да не е имал възможност да предвиди такова внезапно
изменение на пътната обстановка. Когато една опасност възникне извън границите
на опасната зона за спиране, колебанието да бъдат взети мерки за безопасност и преценката, че няма да настъпи транспортно
произшествие, представлява основание за отговорност, но не и за оневиняване при
настъпване на обществено вредни последици.»
В идентична насока е и решение №246 от
1976 година, ІІІ н.о. по н.д.№148/76г., според което ,,Опасната
зона за спиране на едно МПС представлява основание за отпадане на отговорността
на водача, в случаите когато:
- Опасността за
движението е възникнала в нейните граници определени от началния момент на
нейното възникване до привеждането на пътното превозно средство в състояние на неподвижност.
-Скоростта на
движението е съобразена с изискванията на чл.20 ал.2 ЗДП... Изключени са опасни
зони, които са създадени от скорости над максимално предвидените и
несъобразените с конкретната пътна обстановка скорости.
-Изменението в
пътната обстановка е настъпило в резултат на отрицателно действие на такъв
фактор, който водачът не е възприел по извинителна причина, не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди или се намира в обективна невъзможност да вземе мерки за безопасност на движението.
-Водачът
на МПС не е допуснал извън скоростта друго нарушение на правилата за движение,
което се намира в причинна връзка с настъпилите вредни последици ,,
В конкретният казус подсъдимата е
управлявала автомобила със скорост която била съобразена с конкретни пътни
условия - релеф, състояние на пътя и превозното средство и канкретните условия
за видимост, като тази скорост й е
позволила да спре при възникналата конкретна
опасност.
От друга обаче тя е навлязла в насрещната лента за движение с
цел изпреварване, като при тази маневра не е преценила
дали е осигурила достатъчно странично разстояние между управляваното от нея МПС
и изпреварваното ППС и неосигурявайки такова разстояние дали няма да създаде
опасност за така изпреварваното
ППС.
На практика изменението в пътната
обстановка е настъпило по вина на водача/подсъдимата/, а не по извинителна
причина. При извършване на маневрата изпреварване на друго ППС подсъдимата не е
преценила добре дали с тази си маневра няма да създаде опасност за
изпреварваното ППС.
Пострадалият е бил водач на велосипед, който се е движел в
своето си платно за движение предназначено за ППС движещи се посока гр.Варна – в неговата лява част в близост до разделителната
осева линия, като подсъдимата е видяла това негово движение, както и факта, че
управлява велосипеда с леки клатушкания в ляво и дасно, поради което и е следвало да бъде внимателна и предпазлива
при управлението на своя автомобил и при предприетата
маневра изправарване, като съответно е имала задълженито да осигури достатъчно
странично разстояние с изпреварвания велосипед - такова, че да не доведе до
предпоставки за настъпване на ПТП.
Подсъдимата е пренебрегнала законовите регламенти по ЗДвП и по този начин
виновно е причинила ПТП, завършило със
смъртта на Г.. Ако подсъдимата беше съобразил проведението си на водач на
МПС с изискванията на 42 ал.2 т.1 от Закона за движение по
пътищата пътното произшествие не би настъпило.
Пострадалият управлявайки велосипеда
е бил налично препятствие на пътното платно, като подсъдимата не се е съобразила с изискването при
изпреварване да осигури достатъчно
странично разстояние между двете ППС в резултат на което и е настъпило ПТП
довело до летален изход.
Безспорно е
налице причинно-следствена връзка между нарушаването на правилата за движение
по пътищата от страна на подсъдимата и
наличния вредоносен резултат.
Съдът счита, че по
отношение на съставомерния резултат е налице съпричиняване от страна на
пострадалия. Като водач на велосипед той е имал задължение да се движи
възможно най близо до дясната граница на платното за движение/чл.80 т.2 от ЗДвП/, което в настоящия случай не е сторено, тъй като безспорно се установи,
че пострадалия е управлявал велосипеда в лявата част на платното си за движение
в близост до разделителната осева линия. Безспорен е и факта на
напредналата възраст на пострадалия, което обстоятелство безспорно се е
отразило и на поведението му като водач на ППС и в частност поклащането което и правел при
управлението на велосипеда по платното
за движение посока гр.Варна. Съдът приема също така ,
че напредналата му възраст да някаква степен се е отразила и на неговите
възприятия и реакции и той по трудно е
съобразявал поведението си със
задълженията си като участник в движението по пътищата.
По
отношение на твърденията направени от защитниците на подсъдимата за допуснати
съществени процесуални нарушения по време на ДП, съдът след внимателна преценка
на тези доводи и
преценявайки всички извършени процесуални действия намери, че при извършване на
разследването не са допуснати съществени процесуални нарушения, които до
опорочават по някакъв начин някое от действията по разследването щото същото да
не може да бъде годно доказателствено средство в працеса.
След като прецени
всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът призна подсъдимата M. за виновена в
извършването на престъпление по
чл.343а ал.1 б.”Б” вр. чл.343 ал.1 б.,,В,,
вр. чл.342 ал.1 от НК защото на
06.08.2015 г. в гр. Дългопол, обл. Варна, на ул. „Никола Обретенов", при
управление на МПС - лек автомобил „Тойота Ярис" с per. № В *** РР,
нарушила правилата за движение, а именно правилото, установено с разпоредбата
на чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата:
„Водач, който изпреварва, е длъжен:
1.
пo време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; ",
в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на **** С.Г.,
ЕГН ********** от гр. Дългопол, като след деянието направила
всичко, зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия и деянието е
извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия **** С.Г.,
който по същото време и на същото място не изпълнил задължението, вменено на
водачите на велосипеди с разпоредбата на чл. 80, т. 2 от Закона за
движение по пътищата, а именно: водачът на велосипед е длъжен: 1....;
2.
да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното
за движение
Съдът като прецени степента на
обществената опасност на деянието и подсъдимата, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, установи:
Инкриминираното
деяние разкрива висока степен на обществена опасност с оглед причинения
вредоносен резултат.
Що се касае до
личността на подс.M. съдът отчита, че тя е: неосъждана, в млада възраст, много добри
характеристични данни, семейна, факта, че това е първа престъпна проява през живота й,
обстоятлеството, че съжалява за станалото, полагането на общественно полезен
труд, липсата на предходни нейни
наказания по ЗДП.
Следва да се отчете и
съпричиняването от страна на пострадалия по отношение на съставомерния
вредоносен резултат. Съдът приема, че са налице само многобройки смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на M..
Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съпоставени - високата степен на обществена
опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на личността на
извършителя дават основание за индивидуализация на наказанието при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б.,,б,, от НК , а именно замяна на наказанието лишаване от
свобода с наказание ,,пробация,,.
Съдът
прие, че справедливо ще е наказание ПРОБАЦИЯ, която
включва следните пробационни мерки:
По чл. 42а ал. 2 т.1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с периодичност два пъти
седмично
По чл. 42а ал. 2 т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от девет месеца.
По чл. 42а ал. 2 т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 /сто и
петдесет/ часа в рамките на една календарна година.
Съдът наложи на подсъдимата и кумулативно
предвиденото наказание по см. на чл.343,,г,, от НК.
При лишаването на подсъдимата M. от право да управлява МПС съдът отчете
законосъобразното й поведение като водач
на МПС до датата на настоящето деяние. Допуснатите нарушения на правила за
движение по пътищата на процесната дата обаче са изключително сериозни. Това
сочи на небрежност по отношение изпълнение на задълженията за
безопасно шофиране от страна на подсъдимата.
Това даде основание на съда да лиши подсъдимата от право да управлява
МПС за срок от една година.
С присъдата си съдът възложи на подсъдимата направените
по делото разноски, както и осъди същата да заплати на частния обвинител В.С.
сторените от него разноски в размер на 1000лева.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: