Решение по дело №2304/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.224 ал.5 и ал.6 вр.чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от С. В. С., [ЕГН], от гр.Варна и жалба от С. П. М., [ЕГН] от гр. Варна против Заповед №ДК-02-ВН-12/20.07.2023 г. на началника на РДНСК- Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Подпорна стена“, находяща се в поземлен имот /ПИ/ 10135.5511.938 по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна. Жалбоподателите твърдят, че преди да започнат изграждането на подпорната стена са уведомили кмета на район „Аспарухово“, като са получили отговор от районната администрация, че не е необходимо разрешение за строеж. Считат, че имотът не е горска територия и не попада в зона със строителна забрана или в зона „А“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. Според жалбоподателите оградата не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, а неотложни строително-монтажни работи /СМР/ за поддържане и опазване на имота. Изложени са съображения, че в оспорената заповед не е посочено в коя част на имота е извършени нарушение на закона. С оглед на изложеното молят съда да отмени заповедта. В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. К., поддържат жалбата. Считат, че процесната заповед е нищожна, тъй като видно от приетата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ изграденото в имота представлява ограда, а не както е приел органът подпорна стена. Позовавайки се на представени писмени доказателства оспорват извода на административния орган, че имотът попада в горски фонд. Според процесуалния представител на жалбоподателите за изграждане на оградата не се изисква разрешение за строеж. Твърди се също, че заповедта от 1997г. на МРРБ е с отпаднало действие. Моли съда да отмени издадената заповед и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на РДНСК-Варна с писменото си становище, придружаващо административната преписка и чрез процесуалния си представител по същество на спора, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че са налице достатъчно доказателства, от които се установява, че имота попада в горска територия, освен това попада и в зона „А“ от ЗУЧК, както и в обхвата на Заповед № РД-02-14-300/1997г. на Министерство на териториалното развитие и строителство, и е вписан в регистъра по чл. 95, който е към сега действащия ЗУТ. Не споделя възражението, че действието на заповедта от 1997г. е изтекло. Счита, че спрямо жалбоподателите е приложим режима по чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Позовавайки се на изслушаната СТЕ, излага подробни съображения, че строежът представлява подпорна стена. Моли за решение в този смисъл и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото са представени писмени бележки с подробно развити съображения за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите се легитимират като собственици на процесния имот с [нотариален акт], том II, рег. № ****, дело № ****/20**г. /л. 26-28 от преписката/.

Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал, в който са изнесени данни за извършващи се строителни дейности с тежкотоварни автомобили на плаж „Ветеран“, спиращи свободния достъп до плажа.

На 05.05.2022г. длъжностни лице от РДНСК – Варна са извършили проверка във връзка с постъпилия сигнал, при която са констатирали, че в поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.5511.943, 10135.5511.941, 10135.5511.938, 10135.55511.937, 10135.5511.936 и 10135.5511.934 се извършват строително-монтажни работи /СМР/ и са изградени подпорни стени. Констатирано е наличието на храсти и дървесна растителност. Към констативния протокол е приложен снимков материал.

На 12.05.2022г. длъжностни лице от РДНСК – Варна са извършили повторна проверка, при която са установили, че по източната граница на ПИ 10135.5511.938 е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина  19,00 м., дебелина 0,30 м., като терена е моделиран и височината й варира от 1,00 м. до 1,50 м. По южната граница на ПИ 10135.5511.938 е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина  25,00 м., дебелина 0,30 м., височината й е около 1,00 м. Констатирано е премахването на храстите и дървесната растителност, както и моделиране на терена. Изготвен е снимков материал.

С писмо рег. № РА-763-00-461/25.05.2022г. жалбоподателите са уведомени за образуваната преписка.

С писмо № РА-763-00460/23.05.2022г. Началникът на РДНСК-Варна е изискал информация от Директора на Регионална дирекция по горите – Варна дали попадат в горския фонд ПИ с идентификатори 10135.5511.803, 10135.5511.935, 10135.5511.940, 10135.5511.943, 10135.5511.941, 10135.5511.938, 10135.55511.937, 10135.5511.936, 10135.5511.934 и 10135.5511.944.

С писмо № РА-763-02-195/06.06.2022г. Директора на Регионална дирекция по горите – Варна е посочил, че ПИ с идентификатори 10135.5511.803, 10135.5511.935, 10135.5511.940, 10135.5511.943, 10135.5511.941, 10135.5511.938, 10135.55511.937, 10135.5511.936, 10135.5511.934 и 10135.5511.944 попадат в отдел 315, подотдел „ш“ с площ 11 дка, частна собственост, с изготвен ПУП, склопена култура от горско-дървесните видове – миризлива върба, черен бор, благун и цер, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона по Натура 2000. Изрично в писмото е посочено, че за посочените поземлени имоти няма издаден административен акт за промяна на предназначението им, по реда на Закона за горите, както и за промяна на собствеността върху имотите, от държавна част. Към писмото са приложени извадка от горската карта и таксационно описание на отдел 315, подотдел „ш“.

С писмо № РА-763-00-784/25.08.2022г. от РДНСК са изпратени материалите на Кмета на район „Аспарухово“ с оглед предприемане на необходимите мерки по отношение на строеж „Ограда“.

С писмо № РА-763-04-763/14.11.2022г. Кметът на район „Аспарухово“ е уведомил ответника за образувано административно производство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ по отношение на обект „Ограда“.

На 29.08.2022г. е съставен Констативен акт № 9 /л. 24-25 от преписката/, в който е посочено, че ПИ 10135.5511.938 е със силно изразена денивелация в посока изток – запад /ниско-високо/. По източната граница на ПИ 10135.5511.938 е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина  19,00 м., дебелина 0,30 м., като терена е моделиран и височината й варира от 1,00 м. до 1,50 м. По южната граница на ПИ 10135.5511.938 е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина  25,00 м., дебелина 0,30 м., височината й е около 1,00 м. Посочено е, че имотът попада в отдел 315, подотдел „ш“, част от Защитена зона Натура 2000. Освен това е посочено, че имотът попада в зона със строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС и е вписан в регистъра по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ, също така попада в зона „А“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК. Прието е, че е приложим режимът на чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Строителството е извършено в периода от м. ноември 2021 г. до момента. Констативният протокол е връчен на жалбоподателите на 24.10.2022г. и на 31.10.2022г.

На 31.10.2022г. е депозирано възражение № РА-763-04-571/31.10.2022г. от С. и М., към което са приложени писмени доказателства.

Със заявление от 27.03.2023г. жалбоподателите са приложили писмо от Министерство на „Земеделието“.

На 20.07.2023г. Началникът на РДНСК-Варна, след като се запознал с цялата административна преписка, издал процесната Заповед № ДК-02-ВН-12, с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Подпорна стена“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.938 по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна.

От страна на жалбоподателите са представени писмени доказателства, от които се установява, че ПИ 10135.5511.804 и 10135.5511.805 се намират в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване, както и че същите имоти с № 804 и 805 по ЛУП от 2007г. са устроени като отдел 315, подотдел „я“ извън горския фонд – временно общинска собственост, служебна бележка от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, от която се установява, че ПИ 804 и 805 попадат в границите на околовръстен полигон на ЗО „Прибой“, определени с Решение № КЗ-2 на Комисията по земята от 1994г., както и писмо № 13-325/21.03.2023г. на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ и писмо № ИАГ-8968/12.04.2023г. на Изпълнителна агенция по горите.

По делото е приложена Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС, с която е наложена строителна забрана в свлачищните райони на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, съгласно приложения от 1 до 4.

По делото е представено писмо от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, с което е предоставена информация относно ПИ №№ 804 и 805. В писмото се сочи, че въпросните имоти са извън обхвата на земеделските земи, определени с план за земеразделяне.

По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза заключението, по която съдът приема за компетентно и безпристрастно. Вещото лице е дало заключение, че в имота са изградени две подпорни стени, които са от стоманобетон и следват по протежение денивелацията на терена. Експертизата сочи, че подпорната стена по югоизточната граница е с височина, която варира от 0,55 м. до 1,15 м. над нивото на прилежащия терен, дължината е 18,85 м. Височината на подпорната страна по югозападната граница варира от 0,44 м. до 1,20 м., дължината е 24,92м. Експертизата дава заключение, че ПИ 10135.5511.938 попада в територия със зона Ок1 – курортни зони и комплекси в зелена среда. От друга страна имотът попада в зона „А“ по ЗУЧК, а също така и в зона за защита по Директивата за птиците, зона за защита по Директивата за хабитатите и в зона със строителна забрана. Вещото лице сочи, че имотът като попадащ в зона „А“ по ЗУЧК, съгласно ОУП е с устройствени показатели, както следва: Плътност на застрояване – макс. 20 %; кинт – макс 0,5; озеленяване – мин. 70%; височина на застрояване – до 7,5 м., а според действащият за имота План за регулация и застрояване на КЗ „Прибой“, одобрен с Решение № 4251-7 по Протокол № 44/02.08.2006г. на Общински съвет – Варна е с показатели Плътност на застрояване – макс. 25 %; кинт – макс 0,8; озеленяване – мин. 60%; ниско застрояване с етажност от 1-3 етажа, височина до 10 м. Експертът посочва, че имотът попада в обхвата на Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997г. на МТРС. Към експертизата е изготвена графична част и снимков материал. В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: подпорна стена може да бъде едно съоръжение, когато в имота има денивелация, а когато е разположено по границата на имота, същото може да играе ролята и на ограда. Според вещото лице в настоящия случай строежът има двояка функция – подпорна стена и ограда.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, А. съд – Варна достигна до следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими - подадени в законоустановения срок от лица, имащи правен интерес от обжалването .

Разгледана по същество, съдът намира жалбите за неоснователна, поради следните съображения:

С оспорената № ДК-02-ВН-12/20.07.2023г. на Началника на РДНСК – Варна е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Подпорна стена“, находящ се в ПИ 10135.5511.938 по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна.

Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях.

От представената по преписката Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. /л. 56-60 от преписката/ Началникът на ДНСК е предоставил свои функции по ЗУТ на началниците на регионални дирекции, включително да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория или части от тях /т. 11 от заповедта/. Заповедта е издадена от началника на РДНСК -Варна, поради което същата е издадена от компетентен материално, по степен и териториално орган, в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити. Посочен е издателят на заповедта, адресата, строежа, по отношение на който е разпоредено премахване, изложени са фактическите и правни основания за издаването й.

Несъмнено изградената в ПИ 10135.5511.938 подпорна стена съставлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът, чието премахване е разпоредено, представлява подпорна стена, чиято цел е да се предпази имотът – от свлачищните процеси, което се поддържа и в депозираните жалби. Безспорно е, че процесният имот се намира на самия морския бряг и в район, засегнат или застрашен от неблагоприятни физико-геоложки процеси. Предвид горното съдът приема, че административният орган правилно е квалифицирал строежа като съоръжение по смисъла на чл.137 ал.1 т.1 б„ж“ от ЗУТ за геозащита и брегоукрепване по морския бряг, т.е. строеж от първа категория, и в този смисъл преценява като неоснователно възражението за липса на компетентност на издателя на оспорената заповед. По отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателите, че процесният строеж представлява ограда и съответно строежът е шеста категория, съдът приема същото за неоснователно. Действително от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че строежът има двояко предназначение – подпорна стена и ограда, тъй като подпорната стена е изградена по границата на имота. Видно обаче от представените по преписката доказателства – писмо с вх. № РА-763-04-763/14.11.2022г. /л. 38 от преписката/ стоеж: „ограда“ е бил предмет на отделно административно производство, проведено пред кмета на район „Аспарухово“ по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на изложеното съдът счита, че заповедта не е нищожна на наведеното основание.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания. В случая е съставен Констативен акт № 9/29.08.2022г. от служители в РДНСК-Варна по чл. 225 от ЗУТ, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, което е и сторено от жалбоподателите.

По отношение на приложението на материалния закон, настоящият състав намира следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че ПИ с идентификатор 10135.5511.938 попада в зона „А“ по смисъла на чл. 10 от ЗУЧК. Този извод на съда се подкрепя от изслушаното и неоспорено от страните заключение по СТЕ.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че действието на Заповед № РД-02-14- 300/21.04.1997г. на МТРС е отпаднало. Не са налице доказателства в участъците, които са изброени в Приложение № 1 към заповедта, в които попада и ПИ 398 да са осъществени указаните трайни укрепителни и отводнителни мероприятия, както и няма данни да е отчетен положителният им ефект. С оглед на всичко изложено процесния имот попада в зона със строителна забрана по силата на Заповед № РД-02-14- 300/21.04.1997г. на МТРС, и е вписан в регистъра по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ. Същото се установява и от приложените към административната доказателства и изслушаното заключение на СТЕ. В Приложение № 3 /л. 61 от делото/ вещото лице е онагледило обхвата на заповедта и ПИ с идентификатор 10135.5511.938 категорично попада в него. Това означава, че по отношение на процесния имот е приложим режимът на чл.96, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, а не този на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, в каквато насока са възраженията на жалбоподателите. Съгласно цитираната разпоредба за извършването на геозащитни и строителни дейности във вписан в регистъра по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ имот става след предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото няма данни, а и не се твърди такова съгласие да е било искано, съответно получено от жалбоподателите. Разпоредбите на чл. 95 и чл. 96 ЗУТ се явяват специални по отношение на тези на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, поради което извършването на геозащитни мерки и дейности, както и строителство на сгради и съоръжения се осъществява при разрешителен режим.

Освен това при изготвяне на заключението вещото лице е установило, че процесния имот попада и в зона за защита по Директивата за птиците, както и в зона за зашита по Директивата за хабитатите /Приложение № 7 от заключението – л. 65 от делото/. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото писмо № 94-00-3199/04.04.2023г. на Министерство на околната среда и водите /л. 68 от делото/.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателите, че в оспорената заповед не е посочено в коя част на имота е извършено нарушението. В Заповед № ДК-02-ВН-12.20.07.2023г. административният орган ясно е посочил, че по източната граница на ПИ 938 е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена, както и че такава е изградена и по южната граница на имота. От изслушаното заключение по СТЕ се потвърждава и констатацията на административния орган, че извършения строеж представлява стоманобетонна подпорна стена, изпълнена по източната и по южната граница на имота. Вещото лице е дало заключение, че подпорната стена е изградена по част от югоизточната граница на имота към Черно море, а друга част е по югозападната граница. Експертизата сочи, че подпорната стена е изградена от стоманобетон, стъпаловидно, следвайки по протежение денивелацията на терена. Настоящият състав на съда счита, че от събраните писмени доказателства и изслушаното заключение по СТЕ с категоричност се доказва функцията на съоръжението, а именно укрепване на ската, поради силно изразена денивелация на терена и рискове от свличане на земни маси, което се установява и от приложения към СТЕ снимков материал.

Недоказано остана твърдението на жалбоподателите, че процесния имот представлява земеделска земя. От представеното по делото писмо № ПО-10-13-1/29.04.2024г. се установи, че имотът попада извън обхвата на земеделските земи, определени с план за земеразделяне. Не се твърди, а и не се сочат доказателства, че по отношение на процесния имот не са предприети действия по промяна предназначението по реда на ЗОЗЗ и не е постановено решение от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ – Варна.

Недоказано остана и твърдението на жалбоподателите, че ПИ с идентификатор 10135.5511.938 не попада в горския фонд, въпреки издадените от съда съдебни удостоверения. Напротив от представеното по делото писмо № ИАГ-8968/12.04.2023г. от Изпълнителна агенция по горите /л. 42 от делото/ се установява, че след направена справка от лесоустройствените проекти и горскостопански план, процесния имот /попадащ в имоти №№ 072033 и 072033 е инвентаризиран през 1997г., 2007г. и 2017г., като имот притежаващ характеристиката на гора по смисъла на чл. 2 от Закона за горите преди 1 март 1991 година. В случаите, когато поземлени имоти в земеделски територии или части от тях притежават характеристиката на хора, съгласно ЗГ преди 1 март 1991 г., приложение за тези имоти намират разпоредбите на пар. 4 и пар. 49 от ПЗР към ЗИД на ЗГ, съгласно които същите се определят като горска територия със заповед на Министъра на земеделието. От изложеното в писмото се установява също, че за имотите може да се приложи редът по чл. 81 и чл. 82 от ЗГ, но по делото нито се твърди от страна на жалбоподателите да са предприети действия по промяна на предназначението на имота, нито са представени доказателства в тази насока. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по административната преписка писмо № РА-763-02-195/06.06.2022г., което категорично доказва, че процесния имот с идентификатор 10135.5511.938 по данни от госрскостопанския план /ГСП/ от 2017 г. на ТП ДГС – Варна – горски такси и таксационни описания, попада в отдел 315, подотдел „ш“, както и че същият е част от Защитена зона по Натура 2000.

По отношение на изложеното в жалбата, че преди предприемане на строежа жалбоподателите са информирали районната администрация, от където са получили отговор, че не се изисква разрешение, съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. По преписката е приложен отговорът от страна на район „Аспарухово“ /л. 16 от преписката/, но в същият е посочено, че в случай, че СМР отговарят на условията на чл. 151, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 11 и т. 12 от ЗУТ за тях не се изисква разрешение за строеж, като обаче изрично е посочено, че в противен случай, исканите строително дейности могат да бъдат извършени след издаване и влязло в сила разрешение за строеж. С оглед събраните по делото доказателства, в това число и СТЕ категорично се установява, че извършеното в имота строителство не попада в обхвата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и за законосъобразността му са необходими, както одобрени проекти, така и разрешение за строеж.

С оглед на гореизложеното, строежът е незаконен, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, не са налице основания за нейната отмяна, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателите да заплатят на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв., предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че същото се е разглеждало в три съдебни заседание и във всяко едно от тях се е явявал процесуалният представител на ответната страна, освен това от същия са представени писмени становища по жалбата, както и писмени бележки.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от С. В. С., [ЕГН], от гр.Варна и жалба от С. П. М., [ЕГН] от гр. Варна против Заповед №ДК-02-ВН-12/20.07.2023г. на началника на РДНСК- Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Подпорна стена“, находяща се в поземлен имот /ПИ/ 10135.5511.938 по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна.

ОСЪЖДА С. В. С., [ЕГН], от гр.Варна, ж.к.*** и С. П. М., [ЕГН] от гр. Варна, ж.к.*** да заплатят на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна сума в размер на 240лв. /двеста и четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.