Р Е
Ш Е Н И Е
№ 15/10.2.2023 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
осемнадесети януари 2023 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 288 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.Т.У. ***, депозирана чрез адвокат Д.А., против
Заповед № 03-РД/4527 от 25.10.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано изплащане на пълния размер на
сумата за финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ
по Подмярка „Подобряване на техниките за управление
на лозята“ за дейност „Изграждане на подпорна конструкция“.
С
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се иска отмяната му като издаден
в нарушение на административнопроизводствените
правила, на материалния закон и в разрез с неговата цел. Конкретно се твърди,
че актът е произнесен в разрез с установената и предписана от закона форма, при
липса на мотиви и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че не са изложени
конкретни и обосновани мотиви и съображения, което според наведените в жалбата
твърдения нарушавало изискванията за форма на административния акт и правото на
защита на адресата, а последващо мотивиране пред съда
било недопустимо. Оспорва се истинността на всички възприети от органа
фактически констатации, касаещи отказа за изплащане на пълния размер на сумата
за финансово подпомагане по заявлението за предоставяне на финансова помощ и за
отхвърляне на заявлението за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“. Сочи се, че изводите в оспорения акт противоречат на
доказателствата по преписката и на установеното въз основа на тях действително
фактическо положение, както и на техния действителен смисъл и значение. Твърди
се също, че не са обсъдени всички доказателства по преписката от значение за
случая, поради което е възприета неправилна фактическа обстановка и неправилно
е приложен законът. По тези съображения се иска съдът да прогласи нищожността на
оспорения акт, алтернативно - да го отмени като незаконосъобразно постановен, с
присъждане на направените разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, своевременно и редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител. С представена от процесуалния представител
адвокат А. молба писмена защита жалбата се поддържа на посочените в нея
основания, като се иска отмяната на оспорения административен акт и присъждане
на направените по делото разноски съгласно представения списък.
Ответната
страна - Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В
представено от надлежно оправомощен процесуален
представител Старши юрисконулт Й. Т. писмено
становище по делото жалбата се оспорва с искане за отхвърлянето ѝ като
неоснователна и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, ведно с възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
от ГПК.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и
поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е регистриран в ИСАК като земеделски стопанин с УРН 238369 и е ползвател на
финансова помощ по силата на Договор № 202122 от 12.10.2021 г. за предоставяне
на финансова помощ по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019-2023 г./НППЛВС 2019-2023 г./, сключен между ДФ
„Земеделие“ и физическото лице Н.Т.У.. Във връзка със сключения договор на
20.07.2022 г. Н.Т.У. в качеството си на ползвател на финансова помощ депозирал
Заявление за окончателно плащане с ИН ********** по Мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“, с което заявил искане за изплащане на финансова помощ по Подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята“
за дейност „Изграждане на подпорна конструкция“ в размер на 7 821,25 лева.
Към заявлението за подпомагане и за окончателно плащане са приложени съответни
документи, в т.ч. и декларации, инвестиционният проект и изисканите от
бенефициента оферти във връзка с изпълнение на дейностите по проекта, таблица с
описание на разходите по подмерки и дейности,
фактури, приемо-предавателни протоколи за извършените
дейности, банкови извлечения за периодите от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. и
от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г. В тази връзка с Писмо № 01-1200/436 от
22.07.2022 г. от ДФЗ са дадени указания за предоставяне на документи, по което
е депозиран отговор с вх. № 01-1200/436 от 28.07.2022 г. с представени
изисканите документи. Поради възникнали съмнения за изкуствено създадени
условия при изпълнението на договора с Писмо № 01-2400/7 от 17.08.2022 г. ДФЗ е
отправил запитване до ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“,
по което е постъпило уведомление, че съгласно Национална база данни „Население“
Н.Т.У. е син на Я.И.У.. По преписката са приложени заявка за проверка на място
на кандидата с контролен лист за посещение на място за преценяване
допустимостта на проектното предложение по Мярка „Инвестиции в предприятия“,
ведно с приложенията към него, електронни справки, справка за наличие на
публични задължения по смисъла на чл. 87, ал. 11 от ДОПК и електронна справка
за съдимост.
Въз
основа на констатациите при обработката на заявлението за плащане след излагане
на подробни съображения от фактическа и правна страна Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал Заповед № 03-РД/4527 от 25.10.2022
г., с която на основание чл. 18, ал. 5, т. 2, предложение второ, вр. чл. 8, ал. 7, чл. 19, т. 6 от Наредба № 6 от 26.10.2018
г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за
периода 2019 - 2023 г., вр. чл. 4, ал. 2 и ал. 5, т.
3 и чл. 4, ал. 8 от ЗМСП и чл. 17, ал. 10, предложение първо, вр. чл. 12, ал. 2, т. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
6/2018 г., отказал на Н.Т.У. с УРН 238369 изцяло заявеното плащане по
подаденото заявление за окончателно плащане с ИН ********** от 20.07.2022 г. за
изплащане финансова помощ по Подмярка „Подобряване на
техниките за управление на лозята“ в размер на 7 821,25 лева по дейност
„Изграждане на подпорна конструкция“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г.
В
издадената заповед се съдържат указания за начина и срока за обжалването
ѝ. Актът е надлежно връчен на адресата на 27.10.2022 г., а Жалба с вх. №
2659 от 08.11.2022 г. против него е депозирана директно в съда, въз основа на
която е образувано и настоящото съдебно производство.
При
горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и против акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като основателна
по следните съображения:
Предмет
на оспорване е Заповед № 03-РД/4527 от 25.10.2022 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на Н.Т.У. с УРН 238369 е
отказано изплащане на пълния размер на сумата за финансово подпомагане по
заявление за предоставяне на финансова помощ по Подмярка
„Подобряване на техниките за управление на лозята“ за дейност „Изграждане на
подпорна конструкция“.
Съобразно
правилата на чл. 168 и чл. 142 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с посочените от
оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, т.е. да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да съответства на материалноправните
разпоредби и с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и предпоставя
отмяната му.
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Според
дефиницията, дадена в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е
разписано, че Изпълнителният директор може да делегира на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз
или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане. В случая спорният акт е издаден от Д. Г. в качеството му на
Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно оправомощен
с приобщената по делото Заповед № 03-РД/3090 от 22.08.2022 г. (л. 334). Ето
защо наведеното в жалбата твърдение за нищожност на процесния
акт поради липса на компетентност на издателя му е неоснователно. В случая
оспорената заповед е издадена от надлежно оправомощен
с нарочен акт административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Актът е произнесен в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити, в т. ч. и фактически и правни основания за издаването му,
издаден е и при спазване на разписаните в Наредба № 6 от 26.10.2018 г.
специфични правила.
Независимо
от посоченото, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
издаване на оспорения акт не са спазени процесуалните изисквания на закона,
като са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива,
които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а от там и до
незаконосъобразност на наложените финансови корекции. Съображенията за този
извод са следните:
В
хода на административната обработка на постъпилото заявление за окончателно
плащане ДФЗ констатирало, че за изпълнението на основна част от операциите по
дейност „Изграждане на подпорна конструкция“ по технологична карта е
установено, че е нает изпълнителят ЕТ „Агровет - Т. У.
- Я.У.“ с управител Я.И.У.. С оглед тази констатация у администриращия орган е
възникнало съмнение относно наличието на роднинска връзка между ползвателя на
финансова помощ и изпълнителя на основна част от операциите по технологична
карта предвид еднаквите фамилни имена на едноличния търговец-изпълнител и
земеделския стопанин. В тази връзка на 17.08.2022 г. е извършена допълнителна
проверка относно независимостта на представената оферта от ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“, като е изпратено запитване до
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ с изх. №
01-2400/7 с искане за извършване на проверка в ЕСГРАОН. На 24.08.2022 г. с вх.
№ 01-2400/7# 1 е получен отговор с потвърждение, че лицето Н.Т.У. е син на Я.И.У..
В хода на административната обработка на постъпилото заявление за окончателно
плащане ДФЗ констатирало още, че в подаденото заявление е посочен адрес за
кореспонденция с ползвателя на финансова помощ, идентичен с адреса на
управление на ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“, което
обстоятелство според мотивите на акта било обективно и безспорно. За дейност
„Изграждане на подпорна конструкция“ е констатирано, че за извършване на
операциите по транспорт на колове и маркиране на местата им, поставяне и
фиксиране на носеща тел, две двойки телове и подпорни колчета е нает също ЕТ „Агровет - Т. У. -Я.У.“. След направена служебна проверка на
21.09.2022 г. в Националната агенция по приходите е установено още, че
кандидатът има задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК.
Видно
от съдържанието на процесната заповед, след излагане
на установените в хода на проверката на подаденото заявление за окончателно
плащане относими към казуса факти и обстоятелства,
посочени по-горе, органът е приел, че следва да бъде отказано изцяло
изплащането на заявената от земеделския стопанин Н.У. сума в размер на
7 821,25 лева за финансово подпомагане по заявление за предоставяне на
финансова помощ по Подмярка „Подобряване на техниките
за управление на лозята“ за дейност „Изграждане на подпорна конструкция“.
Посочено е изрично в акта, че с оглед на така установеното административният
орган счита, че полученото потвърждение за свързаност между ползвателя на
финансова помощ и изпълнителя ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“
се явява в несъответствие с разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 7, вр. т. 20 от ДР на Наредба № 6 от 26.10.2018 г., тъй като
двете физически лица - ползвател на финансова помощ и одобрен изпълнител, са в
роднинска връзка по права линия (майка и син), поради което между тях могат да
се уговорят условия, различни от обичайните. Според мотивите на акта това
всъщност съставлява хипотеза, която прави избраната оферта зависима, тъй като
чрез тази свързаност уговорката относно изгодна за ползвателя на помощта цена
предопределя избора на изпълнителя в лицето именно на ЕТ „Агровет-
Т. У. - Я.У.“. По този начин фактически според органа се обезсмислят двете контраоферти, които на практика се явяват формално
съпровождащи проектното предложение, за да отговори кандидатът на изискването
за три съпоставими независими оферти, което от своя страна се приравнява на
липса на представени три оферти. Въз основа на констатациите органът приел
също, че фактът на безспорно установената пряка родствена връзка между Н.Т.У. и
ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“ позволява договаряне на
стойност на услугата, която да отговори на условията по наредбата, по начин, че
да осигури възможността именно тази оферта да е с най-ниска стойност съобразно
изискването по чл. 8. ал. 10 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. и да бъде избрана,
което доказвало и умисъл в поведението. Това от своя страна според органа
поставя под съмнение постигането на целта, преследвана по схемата за
подпомагане, доколкото се преодолява изискването за представяне на три независими
оферти, което е залегнало като условие за допустимост на плащането съгласно чл.
8, ал. 10 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. Направено е позоваване на
разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 7 на Наредбата, която безусловно задължава
кандидата да представи три независими оферти, съпровождащи заявлението. Според
изложеното в акта офертата на ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“
автоматично обезсмисля останалите две оферти, доколкото е налице възможност да
се определи стойност по уговорка, която да предопредели и гарантира избора на
конкретния изпълнител с оглед останалите две оферти. Това според органа води до
преодоляване изцяло на изискването за представяне на три независими оферти,
което има за цел да обезпечи постигане на разход, който да е едновременно и най-добър
като цена, и да е определен в условията на конкурентност.
Заключенито на административния орган е, че така
кандидатът за това плащане позволява набавянето на облага в противоречие с
целите на мярката. Тези обстоятелства са приети като покриващи хипотезата на
изкуствено създадени условия съгласно т. 11 от Допълнителните разпоредби към
Наредба № 6 от 26.10.2018 г., който индикатор е потвърден след извършване на
допълнителните проверки по представения проект. С оглед установените факти е
прието, че е налице формално спазване на изискванията на Наредба № 6 от
26.10.2018 г., и по-конкретно на чл. 12. ал. 2. т. 7, вр.
т. 20 от ДР на Наредбата, тъй като за лицата е открита свързаност по роднинска
връзка по права линия (майка и син с общ адрес). Прието е още, че посредством
координирана между ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“ и Н.У.
дейност е преодоляно изискване по Наредбата с цел набавяне на облага в
противоречие на нормативното законодателство, за което била налице изрична
забрана съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г.
и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета,
изискващи да не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за
които е установено, че условията, необходими за получаване на такива
предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство. Въз основа на посоченото органът приел, че умисълът в
поведението на двете физически лица прави избраната оферта зависима, което поставя
под съмнение и стойността на договорената услуга, доколко същата отговаря на
действителната стойност на извършените дейности; изведен е и извод, че по този
начин изпълнението по проекта значително се улеснява и избраният оферент получава предимство пред останалите лица, кандиидатствали по мярката. Връзката на Н.У. и ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“ според изложените в акта мотиви е
пречка за извършване на цялостното изплащане на заявената сума, доколкото е
налице и хипотезата на две свързани предприятия по смисъла на чл. 19, т. 6 от
Наредба № 6 от 26.10.2018 г., разписваща, че отказ за изплащане на цялата
финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане се постановява,
когато ползвателят е възложил изпълнението на операции и/или дейности на лица,
свързани с ползвателя по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средите
предприятия. Заключено е, че е налице хипотеза, при която едното предприятие
влияе върху значимо решение на другото, т. е. може да се упражни решаващо влияние
върху търговския избор, в случая при избора на оферта, покриващо свързаност по
чл. 4. ал. 5, т. 3 от ЗМСП (едното предприятие има право да упражнява решаващо
влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях).
Съобразно правилото на ал. 8 на чл. 4 предприятия, осъществяващи помежду си
някое от отношенията по ал. 5 чрез физическо лице или група от физически лица,
които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват
своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани
пазари. Съгласно легалната дефиниция на понятието „вертикални пазари“, дадена в
§ 1, т. 8 от ДР на ЗМСП, това са пазарите на стоки и услуги, непосредствено
предшестващи или следващи съответния продуктов пазар по веригата
производство—разпределение. Според органа, тъй като предметът на дейност на ЕТ
„Агровет - Т. У. - Я.У.“ включва и изкупуване,
преработка и продажба на селскостопанска продукция, предприятията на Н.У. и на
едноличния търговец-изпълнител действат на вертикални нива по веригата
производство—търговия, като първото се явява производител, а второто -
реализиращ селскостопанска продукция. Това са част от съображенията, с които е
обоснован постановеният със заповедта отказ за изплащане на цялата заявена от
кандидата Н.У. сума в размер на 7 821,25
лева.
Видно
от мотивите на обжалвания акт, същият, макар и да съдържа фактически и правни
основания, те не изпълняват изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Както
се посочи по-горе, първият аргумент, с който се обосновава постановеният отказ
за изплащане на пълния размер на заявената финансова подкрепа по мярката, е
наличието на роднинска връзка по права линия (майка и син) между ползвателя на
помощта и избрания за изпълнител на основна част от операциите по дейност
„Изграждане на подпорна конструкция“ по технологична карта; отказът е обоснован
и с позоваване на обстоятелството, че бенефициентът е заявил адрес за
кореспонденция, който е идентичен с адреса на управление на избрания за
изпълнител ЕТ „Агровет – Т. У. – Я.У.“. Въз основа на
така установените факти е изведен извод за свързаност между лицата, обуславяща
нарушение на изискването на чл. 12, ал. 2, т. 7, вр.
т. 20 от § 1 на ДР на Наредба № 6/2018 г., като е посочено, че по този начин
избраната оферта всъщност се явява зависима, тъй като това позволява договаряне
на стойност на услугата, която да отговори на условията по наредбата по начин,
че да осигури възможността именно тази оферта да е с най-ниска стойност
съобразно изискването по чл. 8, ал. 10 от Наредбата и да бъде избрана, което
според органа доказва и умисъл в поведението на двете лица Н.Т.У. и ЕТ „Агровет-Т.У.-Я.У.“. От своя страна това пък поставяло под
съмнение постигането на преследваната по мярката за подпомагане цел, доколкото
се преодолява изискването за представяне на три независими оферти, залегнало
като условие за допустимост на плащането съгласно чл. 8, ал. 10 от Наредба №
6/26.10.2018 г., в която връзка е задължението по чл. 12, ал. 2, т. 7 от
посочения нормативен акт. Посочено е също, че така кандидатът за това плащане
позволява набавянето на облага в противоречие с целите на мярката и тези
обстоятелства покриват хипотезата на изкуствено създадени условия съгласно т.
11 от ДР към Наредба № 6 от 26.10.2018 г. Приема се, че умисълът в поведението
на двете физически лица прави избраната оферта зависима, което поставя под
съмнение и стойността на договорената услуга - доколко същата отговаря на
действителната стойност на извършените дейности, като по този начин,
изпълнението по проекта значително се улеснява и избраният оферент
получава предимство пред останалите кандидатствали по мярката лица.
Съгласно
цитираният в акта текст на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6/2018 г. в относимата редакция, към заявлението по ал. 1 кандидатът
прилага в оригинал съответни документи, като в т. 7 е регламентирано, че за
всяка операция, посочена в технологичната карта по т. 1, следва да се приложат
най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат
наименование на оферента, срока на валидност на
офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента,
цена в левове или евро с посочен ДДС, като запитването за оферта е по образец
съгласно Приложение № 5. Според даденото в § 1, т. 20 от ДР на Наредбата
определение „независими оферти“ са оферти, подадени от лица, които не се
намират в следната свързаност с кандидата и помежду си или спрямо кандидата,
включително за и чрез физическите лица, които представляват съответното ЮЛ или
участват в органите му на управление: едното участва в управлението на
дружеството на другото; съдружници; съвместно
контролират пряко или косвено трето лице; участват пряко или косвено в
управлението или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат
да се уговарят условия, различни от обичайните; едното лице притежава повече от
половината от броя на гласовете в общото събрание на другото лице; лицата,
чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице – физическо или
юридическо; лицата, едното от които е търговски представител на другото. Така
посочените хипотези са лимитативно изброени и това не позволява разширителното им тълкуване, като очевидно връзката родител
- дете не е измежду тях. В този смисъл необоснован се явява изводът на
административния орган, че въпросната оферта не е „независима оферта“ по
смисъла на цитираната разпоредба. Необосновано е и съображението, че след като
са майка и син, лицата могат да уговарят условия, различни от обичайните, тъй
като това обстоятелство не попада в регулирания от Наредбата обхват, защото в
нея е визиран само случаят, когато лицата участват пряко или косвено в
управлението или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат
да се уговарят условия, различни от обичайните, какъвто не е настоящият казус,
доколкото двете лица не участват пряко или косвено в управлението или капитала
на друго лице или лица. При това положение и с оглед липсата на наведени други
твърдения или съображения, изводът на административния орган в горната насока е
необоснован и неподкрепен с доказателства.
На
следващо място административният орган е мотивирал отказа за плащане по
заявката на оспорващия с аргумента, че от страна на жалбоподателя са налице
„изкуствено създадени условия“, които са в противоречие с изискванията за
допустимост за получаване на финансово подпомагане по мярката. Основният довод
отново е обвързан с обстоятелствата на установената роднинска връзка по права
линия между ползвателя на помощта и избрания за изпълнител на основните
дейности по проекта едноличен търговец и идентичността на адресите им, като е
направен извод за наличие на умисъл в поведението на двете лица, обуславящ
зависимостта на избраната оферта, което пък от своя страна поставя под съмнение
постигането на преследваната по схемата за подпомагане цел, респ. стойността на
договорената услуга. Административният орган е обвързал тези фактически
установявания с нарушение на чл. 8, ал. 7, вр. чл.
19, т. 6 от Наредба № 6/26.10.2018 г., вр. чл. 60 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета, като е посочил наличие на
свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 3, вр. ал.
8 от ЗМСП и § 1, т. 8 от ДР на с.з., приемайки, че след като предметът на
дейност на ЕТ „Агровет - Т. У. - Я.У.“ включва и
изкупуване, преработка и продажба на селскостопанска продукция, предприятията
на Н.У. и на едноличния търговец-изпълнител действат на вертикални нива по
веригата производство—търговия, като първото се явявя
производител, а вторият - реализиращ селскостопанска продукция.
По
дефиницията, дадена в § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 6/2018 г., „изкуствено
създадени условия“ е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета, според който без да се засягат специфичните
разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не
се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е
установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са
създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Нормата
на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. от своя страна регламентира, че
финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който
се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта
или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката.
Анализът
на цитираната нормативна уредба и приобщените по делото доказателства обаче не
сочат на извод за наличие на предпоставките за „изкуствено създадени условия“
по смисъла на § 1, т. 11 от Наредбата. С оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно разписаното в чл. 170,
ал. 1 от АПК правило административният орган е този, който следва да установи
наличието на осъществяване на фактическия състав на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.
Видно от мотивите на оспорената заповед, в нея са изложени конкретни фактически
констатации и са цитирани легалните дефиниции за понятието „изкуствено
създадени условия“, дадено в Наредбата и в Регламента, но липсва правен анализ,
изследване на обективния и субективния критерий и обосноваване на причинната
връзка между установените факти и извода за наличие на индиция
(улика) за координация на действията между лицата за получаване на безвъзмездни
средства. Не може да се направи извод за наличие на хипотезата на изкуствено
създадени условия по смисъла на относимата наредба
само въз основа на обстоятелствата за наличие на роднинска връзка между лицата
и на общи адреси за кореспонденция, без да се сочат други мотиви и съображения досежно полученото предимство и създадената координация,
както и на кои цели на законодателството се противоречи. В тази връзка съдът
намира доводът на административния орган за приложимост на чл. 19, ал. 1, т. 6
от Наредба № 6/26.10.2018 г., гласящ, че отказ за изплащане на цялата финансова
помощ по подадено заявление за окончателно плащане се постановява когато
ползвателят е възложил изпълнението на операции и/или дейности на лица,
свързани с ползвателя по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗМСП, за неоснователен. В
посочения текст от ЗМСП изчерпателно са изброени различни хипотези, в които
обаче настоящият случай не попада, нито пък изложените в акта съображения
обосновават свързаност между двете лица по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 3 от
ЗМСП. Цитираната норма сочи, че свързани предприятия са предприятията, между
които съществува някое от посочените в текста отношения, като според т. 3
следва едното предприятие да има право да упражнява решаващо влияние върху
другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, за да се приеме
наличие на свързаност. В акта обаче липсва посочване какво е правото да се
упражнява решаващо влияние и по силата на кой договор. При положение, че се
касае за пълнолетни лица и самостоятелни субекти на правото, не може да се обоснове
такъв извод единствено на база роднинска връзка и идентичност на адресите за
кореспонденция, без да са налице други обстоятелства в подкрепа на твърдението
за оказване на решаващо влияние. Не е осъществен и съставът на чл. 4, ал. 8 от
ЗМСП, според който предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията
по ал. 5 чрез физическо лице или група от физически лица, които действат
съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност
или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари – с
оглед изложеното по-горе в случая не е изпълнено първото от кумулативно
дадените условия предприятията да осъществяват помежду си някое от отношенията
по ал. 5, за да се изследва на какви пазари осъществяват своята дейност. От
друга страна преценката дали предприятията извършват своята дейност или част от
нея на същия съответен пазар или на вертикално свързани пазари не може да
почива на формално основание, каквото е осъществяваната от лицата дейност
съобразно вписванията в Търговския регистър, а следва да се позовава на
конкретни факти и обстоятелства, каквито в случая липсват. При това положение,
след като административният орган не е разгледал и обсъдил наличието на
обективния и субективния елемент, нито е посочил и взел предвид другите
обективни елементи по конкретния казус, не може да се приеме, че постановеният
акт е мотивиран в необходимата степен, което пък не позволява на адресата му да
проведе адекватна защита, респ. на съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че в конкретния случай е налице
реално изпълнение на заложените по проекта дейности, което сочи на извод от
една страна, че се постига преследваната с конкретната схема за подпомагане от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони цел, а от друга, че
кандидатът за това плащане не е смятал единствено да получи облага в
противоречие с целите на схемата, а реално е изпълнил задълженията си по
договора за предоставяне на финансова помощ по Мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“, което пък сочи именно на липса на обективния и субективния
елемент.
В
подкрепа на посоченото до тук е и разрешението, дадено по аналогичен на
разглеждания въпрос в постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 12
септември 2013 година по дело C-434/12 относно „Обща селскостопанска
политика-ЕЗФРСР - Регламент
(ЕС) № 65/2011-Подпомагане на развитието на
селските райони-Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятие-Понятие
за изкуствено създадени условия-Злоупотреба-Доказателства“ и тълкуването на чл.
4, § 8 от Регламент № 65/2011, според който без да се засягат специфичните
разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери,
за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за
получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите
на схемата за подпомагане. В решението съдът е посочил, че чл. 4, § 8 от
Регламент № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, следва да се
тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент.
Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа
обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се
направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде
постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да
разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че
с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз
основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал
единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това
отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства
като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в
сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на
умишлена координация между тези лица. Според даденото от съда решение чл. 4, §
8 от Регламент № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. следва да се тълкува
в смисъл, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане
от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства
за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува
правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се
вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай.
По
изложените до тук съображения настоящият съдебен състав намира, че не би могло
да се приеме, че са осъществени посочените от администратвния
орган в процесната заповед нарушения, които да дават
основание да се откаже изплащане на финансовата помощ, още повече когато не се
спори, че са изпълнени заложените дейности и същите отговарят на посочените в
Договор № 202122 от 12.10.2021 г. за предоставяне на финансова помощ по Мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от НППЛВС 2019-2023 г., сключен между ДФ
„Земеделие“ и физическото лице Н.Т.У., условия и изисквания.
За
дейност „Изграждане на подпорна конструкция“ е посочено в спорния акт, че
избраният ЕТ е нает за извършване на операциите по транспорт на колове и
маркиране на местата им, поставяне и фиксиране на носеща тел, две двойки телове
и подпорни колчета. Според органа цитираните операции са основни за
изграждането на подпорна конструкция, тъй като липсата на тяхното извършване би
довела до неизпълнение на дейността. В тази връзка е направено заключение, че
ако коловете, теловете и подпорните колчета не са доставени и поставени,
изграждането на подпорната конструкция не би било прието за изпълнено, тъй като
същата е нямало да бъде налична при извършването на проверка на място по реда
на чл. 18, ал. 3 от Наредбата; посочено е, че без да има доставка на основни
елементи за подпорна конструкция на определените за това площи по договор,
същите, макар и закупени, не биха могли да бъдат монтирани. В допълнение се
сочи, че ако закупените елементи за подпорна конструкция са съхранявани на
склад, същите не биха били признати за подпомагане, тъй като не се използват по
предназначение. Обстоятелството за реално извършени по проекта дейности от
страна на ползвателя Н.У. обаче сочи на извод за неоснователност на наведените
от органа твърдения, още повече, че очевидно в случая с оглед така изложените
аргументи се касае за предположения, а не за реално осъществени факти,
обосноваващи наличие на соченото основание за отказ от предоставяне на помощта.
С оглед на това при липса на основание да се откаже изплащане на финансова
помощ за останалите дейности и по аргумент от чл. 6, ал. 1, вр.
чл. 5 от Наредба № 6/2018 г. дейността по изграждане на подпорна конструкция се
явява допустима за подпомагане по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
На
следващо място в заповедта е посочено, че след направена служебна проверка на
21.09.2022 г. в НАП е установено, че кандидатът има задължения по чл. 87, ал.
11 от ДОПК и в тази връзка е цитиран текстът на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
6/2018 г., регламентиращ, че за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“ могат да кандидатстват производители, вписани в лозарския
регистър по ЗВСН, които нямат изискуеми публични задължения към държавата,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато
разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Посоченото изискване
обаче е неприложимо с оглед систематичното място на нормата и заглавието на
Раздел ІІ „Изисквания към кандидатите“ от Глава
трета Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Очевидно изискването се
отнася към етапа на кандидатстване, а не до етапа, в който се е развило
административното производство по издаване на процесната
заповед, отделни правила за който са разписани в Раздел VI „Условия и ред за
предоставяне на финансова помощ“. По тази причина и предвид наличието на
Договор № 202122 от 12.10.2021 г. за предоставяне на финансова помощ по Мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от НППЛВС 2019-2023 г., сключен между ДФ
„Земеделие“ и физическото лице Н.Т.У., както и с оглед на това, че към
релевантния момент е било прието, че липсва посочената в процесния
акт пречка, то наличието на изискуеми публични задължения към държавата не е
основание да се откаже изплащане на финансовата помощ според нормата, на която
се позовава административният орган. Още повече, че данните по делото сочат, че
към момента на сключване на договора това обстоятелство не е било налице, а е
възникнало впоследствие след подаване на заявлението за окончателно плащане.
Предвид
горното постановения отказ за финансиране по заявлението за окончателно плащане
на Н.Т.У. в пълен размер е незаконосъобразен. Това обуславя отмяната на
атакуваната заповед и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение, доколкото
естеството на спора не позволява да бъде решен от съда по същество.
При
този изход на делото основателно се явява
искането от жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в общ размер на 710 лева, включващ държавна такса в размер на 10 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, съгласно представения ДПЗС от
03.11.2022г. С оглед материалния интерес по делото, процесното
адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал.1,
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за редуциране на адвокатския
хонорар.
Водим
от горното, Я А С, втори административен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/4527 от 25.10.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на Н.Т.У.
с УРН 238369 е отказано изцяло заявеното плащане по подаденото заявление за
окончателно плащане с ИН ********** от 20.07.2022 г. за изплащане финансова
помощ по Подмярка „Подобряване на техниките за
управление на лозята“ в размер на 7 821,25 (седем хиляди осемстотин двадесет и
един лева и двадесет и пет стотинки) по дейност „Изграждане на подпорна конструкция“
по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019-2023 г.
ИЗПРАЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
при спазване на задължителни указания, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ да заплати на Н.Т.У. ***, със съдебен адрес:***, адвокат Д.А.,
направените по делото разноски в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответната страна ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ за редуциране на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на оспорващия.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете