Р
Е Ш Е
Н И Е № 61
гр. Видин , 16.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
Видин, шести административен състав
, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Председател:
Борис Борисов
Членове
:
при секретаря В. Шутилова и в присъствието на
прокурора
като разгледа
докладваното от
съдията Борисов адм.дело № 72
по описа
за 2022 год. и за
да се произнесе , съобрази следното :
Производството е по чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на младши инспектор К.М.Ц.
***, старши полицай в 01 група „Гранични полицейски кораби“ от База „Гранични
полицейски кораби“ – Видин при РДГП- Русе към ГДГП - МВР против Заповед №
3282з-462/11.02.2022г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, а именно
„уволнение” на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във
вр. с чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата се развиват съображения,
че заповедта е незаконосъобразна и че при издаването и е нарушен и процесуалния
закон. Твърди се, че фактическата
обстановка на заповедта не съответства на състава и правната квалификация на
дисциплинарното нарушение.
Иска се да бъде постановено
решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Моли за присъждането на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора
на ГДГП при МВР, чрез процесуалния си представител, в писмено становище,
оспорва жалбата и моли съда да не я уважава. Твърди, че обжалваната заповед е
правилна и законосъобразна и моли съда да я остави в сила. Претендира се
присъждането на разноски за ю.к. възнаграждение.
От данните по делото във връзка с
оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй
като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното:
Видно от обстоятелствата по
делото е, че със Заповед № 3282з-462/11.02.2022г. на Директора на ГДГП - МВР,
на К.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.204, т.3,
чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради
това, че е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, като за времето от
юни 2021г. до 23.09.2021г. в с.Делейна, община Брегово, област Видин, като
съсобственик на имот, находящ се на адрес ул.“Дора Габе“, след като е видял
тревисти насаждения, наподобяващи коноп, в един от парцелите на имота му, не е
сигнализирал компетентните органи, с оглед експертиза на вида им, а е допуснал
лицето, което по негови данни ги отглеждал, да продължи да полага грижи за тях
– престъпление против народното здраве и против околната среда, съставомерно на
чл.354в, ал.1 от НК „Който засява или
отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа
в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и
глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.“
Прието е в заповедта, че
действията му са станали достояние на широк кръг лица: други органи на МВР-
служители на ДВС МВР, служители на ОСлО Видин, Районна прокуратура Видин, както
и по случая има над 15 публикации в електронни медиии над 7000 преглеждания. С
това е уронен престижа на МВР.
Прието е, че с действията му са
нарушени правила от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи: т.15. „Държавният служител съобразява законността
на действията, които възнамерява да предприеме“; т.19.
„Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.“; т.20. „Държавният служител насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“. С нарушението на
правилата от ЕК е нарушена разпоредбата на чл.150, ал.2 от ЗМВР: „Държавните служители са длъжни да спазват
правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР.“
Наказващият орган е приел, че
действията, като несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на МВР, представляват
дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР във вр. с
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, поради което му е наложено и обжалваното наказание „уволнение”
и е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят е заемал
длъжността младши
инспектор К.М.Ц. ***, старши полицай в 01 група „Гранични полицейски кораби“ от
База „Гранични полицейски кораби“ – Видин при РДГП- Русе към ГДГП - МВР.
Не се спори по делото, че
жалбоподателят е съсобственик на сънаследствен недвижим имот, находящ се в с.Делейна, община Брегово,
област Видин, ул.“Дора Габе“, на което имал разположени кошери и заедно със съпругата си, Д.Б.Ц.,
отглеждали пчели. При тази си дейност те били подпомагани от трето лице – З.И.,
който се грижел за кошерите в тяхно отсъствие. При полицейска операция на
23.09.2021г. около 17.00 ч. в с.Делейна, в имота са установени насаждения с
растения от рода на конопа - канабис. Задържани са намиралите се в
този момент на мястото К.Ц. и съпругата му З.Л.И.. Иззети били 21 броя растения с височина около
200 см. Образувано било следствено дело № 19/23.09.2021г. по описа на
ОСлО-РП-Видин за престъпление по чл.354в от НК.
Със Заповед № 3561/29.09.2021г. е образувано
дисциплинарно производство, определен е тричленен дисциплинарно разследващ
орган (ДРО) и е разпоредено запознаване на служителя с дисциплинарното
производство. Със заповед № 3282з-4232/17.11.2021г. срокът на дисциплинарното
производство (ДП) е удължен до 21.01.2022г. С покана връчена на 23.11.2021г.
жалбоподателят е уведомен за ДП и му е разяснена възможността да участва в него
с обяснения, представяне на доказателства, запознаване с материалите и правото
на защита. На същата дата е дал обяснение, като е отговорил на поставени му
въпроси от ДРО. Обяснил е, че ползва част от парцела за пчелин, който отглежда
и има няколко плодни дръвчета. Последно е посетил мястото седмицата преди
задържането си на 23.09.2021г. Твърди, че за първи път е видял насажденията в края
на месец юли 2021г., оприличил ги е на див коноп и поискал от З.И.(лицето, с
което заедно гледат пчелите) да ги премахне. Твърди, че до средата на септември
не е ходил на пчелина.
На 29.11.2021г., ДРО направил
оглед на място в с.Делейна и е установил, че насажденията са разположени зад
постройките, което ограничава видимостта откъм улицата.
На 17.12.2021г. към ДП е
приложено сведение от З.Л.И.е приложено, в което обяснява, че той е наглеждал
единствено кошерите и друго не е правил в имота.
На
17.01.2022г. е изготвена обобщена справка от ДРО, която е връчена на
жалбоподателя, като до 19.01.2022г. други обяснения и възражения не са
постъпили по ДП.
На 20.01.2022г. ДРО е дал
становище, че К.М.Ц. от обективна и субективна страна е извършил деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в МВР, уронващи
престижа на службата, с което виновно е нарушил т.15, т.19 и т.20 от ЕКПДСМВР,
като поведението му е станало достояние на широк кръг лица. Извършил е тежко нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно
по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Въз основа на горното, ДРО е предложил да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на К.М.Ц..
Въз основа на всички събрани
доказателства и след спазване на законовата процедура е издадена и обжалваната
заповед на Директора на ГДГП, с която на жалбоподателя е наложено оспорваното
дисциплинарно наказание „уволнение”.
В последствие Д.Б.Ц.е
привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.354в, ал.1, предл.2
от НК, а съпругът й К.М.Ц. е
разпитан като свидетел.
В съдебно заседание по делото
като Ц.е разпитана като свидетел и заявява, че нито тя, нито съпругът й са давали
информация в медиите във връзка със случая.
Свидетелят З.И.установява в
съдебно заседание, че той помага на жалбоподателя за кошерите. Почиства около тях
- като стане голяма тревата я коси. Заявява,
че е чул, че някакви растения са открити в имота, но не знае какви точно.
По делото не са представени
доказателства, които да установявават дали е извършена експертиза на иззетите
21 броя растения с височина около 200 см.
Горната фактическа обстановка се
доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си
кореспондират.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Обжалва се
заповед на Директора на ГДГП при МВР, за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение.
На основание чл.211 от ЗМВР заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК.
Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок
за обжалване.Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
По същество жалбата е основателна.
В заповедта се акцентира върху
извършено престъпление. Установи се, че такова от Ц. не е извършено. В
последствие е повдигнато обвинение на трето лице. Но към датата на налагане на
дисциплинарното наказание, престъплението не е установено с влязла в сила
присъда срещу когото и да било. Наказателната отговорност е различна от
дисциплинарната, но в случая дисциплинарната се обосновава именно с
престъпление, за което срещу жалбоподателя няма повдигнато обвинение.Твърди се,
че той е помагач в извършване на тежко престъпление. Настоящият състав счита,
че не е доказано основното твърдение в заповедта за уволнение, че Ц. е знаел за
извършвано престъпление и е бил длъжен да уведоми компетентните органи за това.
Направено е предположение, че същия е следвало да разграничи канабис от див
коноп и че е бил длъжен да сигнализира за това. Това обаче визуално не може да
бъде сторено, а е предмет на експертиза, която установява кое растение какъв
вид е. Към датата на налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган
не е установил какъв вид са иззетите от имота на жалбоподателя 21 броя растения
с височина около 200 см. Това обстоятелство би било съществено за установяване
на това дали има или няма дисциплинарно нарушение от този служител. Това не е
установено и в съдебното производство, липсват доказателства, че откритите
растения са канабис със съдържание на забранената активна съставка.
Твърдението, че Ц. е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение не почива на установеното, а още по-малко, че това е извършено
виновно. Твърди че , че е бездействал неуведомявайки за извършено престъпление.
Цитираната точка 15 от Етичните правила се отнася изключително до действия на
държавния служител. Независимо дали се
касае за действие или бездействие, липсва връзка между поведението на
жалбоподателя и визираното нарушение - това, че този негативен случай е станал
широко медийно известен с действия на административно-наказващия орган, не може
да се вмени като отговорност на Ц. и той не е отговорен за уронения престиж на
МВР – това е несъответствие и с посочената точка 19 от Етичните правила.
Поради изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед рег.№ №
3282з-462/11.02.2022г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При това положение жалбата е основателна
и като такава следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството, следва да бъде уважено, като в тежест на ответника по жалбата следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за правна защита на административния орган, в размер на 500 лева, съгласно чл.80 от ГПК във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-462/11.02.2022г.
на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която, на младши
инспектор К.М.Ц. ***, старши полицай в 01 група „Гранични полицейски кораби“ от
База „Гранични полицейски кораби“ – Видин при РДГП- Русе към ГДГП – МВР, е
наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, а именно
„уволнение” на основание чл.204,т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във
вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да
заплати на К.М.Ц. *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на
страните.
Съдия
: