№ 2675
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А.Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110201109 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
общ. П. с. ............. чрез адвокат Т. Н. Г. от ..., със съдебен адрес: .......... срещу
наказателно постановление № СО-Т-М-21-04-063 от 07.06.2021 г., издадено
от заместник-кмета на Столична община, с което за нарушение на чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (наричана по-долу Наредбата) и на
основание чл. 36, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал. 3 от Наредбата, й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е изцяло
незаконосъобразно, нецелесъобразно и неправилно, издадено в нарушение на
производствените правила и целта на закона. На първо място се сочи, че
АУАН е издаден при липса на компетентност на актосъставителя. На второ
място се твърди, че поради липсата на отбелязване в АУАН не ставало ясно
дали посоченият един свидетел е свидетел на извършване на нарушението, на
1
неговото констатиране или на съставяне на акта, което не създавало
сигурност, дали е спазена законоустановената процедура по издаване на акта.
На трето място се излага твърдение, че описаната фактическа обстановка в
АУАН и НП не отговаряла на обективната истина и не било изяснено, дали е
извършвана търговия на открито. На следващо място се сочи, че не бил
изследван въпросът в какво качество е действало санкционираното лице – в
лично качество или в качеството си на служител, представител на своя
работодател. С оглед на последното се твърди, че следвало да бъде
ангажирана отговорността на дружеството работодател, а не тази на
работника. Счита се, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На
последно място се изтъкват доводи, че случаят е маловажен. Иска от съда НП
да бъде отменено. Претендира разноски.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание,
а се представлява от адв. Еленков. Същият посочва, че не е доказано по
несъмнен начин извършването на търговска дейност от страна на
доверителката му. Иска от съда НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – заместник-кметът на Столична община, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт М.Т. В съдебно заседание,
същият иска от съда да потвърди изцяло обжалваното НП. Счита, че
съобразно събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че жалбоподателката е осъществявала търговска дейност без
разрешение за това според чл. 23 от Наредбата. Изяснява, че свидетелят
посочен в АУАН е свидетел очевидец. Твърди, че случаят не е маловажен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.02.2021 г., около 11:40 часа, в гр. София, район „О., парк „Заимов“
централна алея, жалбоподателката М. С. М. извършвала търговия на открито
– продажба на царевица и печени кестени, от четири броя съоръжения – тип
количка, заемайки около 5 кв. м. публична общинска собственост – паркова
алея. По същото време свидетелката Р. ИВ. Б., на длъжност „старши
инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, която извършвала
проверка в района, поискала от жалбоподателката да й бъде предоставено
2
разрешение за използване на мястото, представляващо публична общинска
собственост, издадено от кмета на район „О.. М. не представила такова.
Административно-наказателното производство е образувано на
28.02.2021 г., със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № № 21-04-063 от свидетелката Р. ИВ. Б. на длъжност
„старши инспектор” при Столичен инспекторат към Столична община. Актът
бил съставен срещу М. С. М., в присъствието на свидетелката Г.С.. В него
свидетелката Б. описала фактическите си констатации, посочила, че
нарушението е извършено на 28.02.2021 г. в гр. София и дала правна
квалификация на същото по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на нарушителя на същата дата.
Същата след като се запознала със съдържанието му го подписала без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в Столичен инспекторат при
Столична община не е постъпило писмено възражение срещу така съставения
акт.
Горното послужило като основание, на 07.06.2021 г. Д.П.Б., заместник-
кмет на Столична община, да издаде обжалваното НП № СО-Т-М-21-04-063, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. С. М..
НП е издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация като на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 3 от
Наредбата на М. С. М. е наложена глоба в размер на 300 лева. Наказателното
постановление е било връчено на пълномощник на нарушителя на 17.12.2021
г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства по делото, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката Р.И. Х.-Б.
/актосъставител/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Р.Б.. Същите се
потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен
материал. Свидетелката потвърждава, че е съставила АУАН. За случая не си
спомня, но сочи, че за конкретното място е съставила неедин акт. Сочи за
какво нарушение се съставя АУАН и излага в какво се изразява последното.
Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка
3
по случая, с оглед на което съдът им се доверява в цялост. Доказателствените
източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им
анализиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт. Депозирана е от
лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес.
Подадена е в рамките на законоустановения 7-дневен срок от връчване на НП
(препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а жалбата е депозирана на
23.12.2021 г.), съдържа предписаните от закона реквизити, поради което и се
явява редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представените
заповеди и длъжностна характеристика (л. 13-22 от делото), действащи в
кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателката. При осъществената служебна проверка съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаване на НП.
Съдът намира за неоснователно възражението, че представлява
нарушение посочването само на един свидетел в АУАН. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел – очевидец на нарушението. Гергана Станоева
е свидетел очевидец на нарушението, видно от показанията на свид. Б., която
посочва, че по време на нарушението и на посоченото място, те двете са
осъществили контрол по търговия на открито. Систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че процесуалните правила са спазени и
4
когато АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, стига той да е
присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Императивното изискване за двама свидетели е предвидено единствено в
случаите, когато няма възможност /респективно – ако такива липсват/ актът
да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване
и/или установяване на нарушението. Само в тази хипотеза съставянето на
акта в присъствието само на един свидетел представлява нарушение на
процесуалните правила. На горния извод сочи и разпоредбата на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е.
подписът на един свидетел е достатъчен, за да отговаря съставения АУАН на
изискванията на ЗАНН. За да е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, е
достатъчно в акта да е посочено и индивидуализирано само едно такова лице.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В хода на производството не е нарушена разпоредбата
на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като са посочени всички конкретни факти и
обстоятелства за съответното нарушение, при които същото е било
извършено и установено. Налице е единство между отразеното в АУАН и НП.
Като съобрази това, съдът приема, че правото на защита на жалбоподателката
не е било нарушено, доколкото същата е могла да разбере, в извършването на
каква дейност е обвинена. Правото на защита на санкционираното лице
включва това, да разбере, какво е наложеното му наказание, на какво
основание се налага то и на кое нарушение съответства, които изисквания са
били изпълнени в настоящия случай. Така по делото се установява, че при
издаването на АУАН и процесното НП не са допуснати нарушения на
императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН,
респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Доколкото административнонаказателната отговорност е лична, доказано
се явява авторството на извършеното нарушение. Възраженията на
жалбоподателката, че съобразно приложения граждански договор,
отговорност следва да носи дружеството възложител се явяват
неоснователни. Същият представлява рамков договор, който без
необходимата индивидуализация на конкретните стоки, не може да установи,
че жалбоподателката е извършвала дейност по продажба на предоставените
стоки от името и за сметка на посоченото дружество. Наред с това
жалбоподателката като изпълнител извършва търговска дейност и би
5
следвало предварително да се е снабдила с надлежното разрешително за
ползване на мястото, върху което се извършва търговия, издадено от кмета на
района, а доколкото не се касае за сключен трудов договор, ирелевантно се
явява обстоятелство дали извършваната дейност е от името и за сметка на
дружеството.
Съдът намира, че именно М. е реализирала процесното деяние като
физическо лице – търговец, по смисъла на параграф 3, т. 3 от ДР на
Наредбата. При действащата нормативна уредба както към момента на
извършване на нарушението, така и към настоящия момент, Наредбата в § 3,
т. 3 съдържа легална дефиниция на понятието „търговец”. Освен това тази
точка препраща към § 13, т. 2 от ЗЗП. В ЗЗП е създадено разширено собствено
понятие за търговец, различно от това в ТЗ, а именно че търговец е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В
конкретния случай М.М. отговаря напълно на дефиницията на § 3, т. 3 от ДР
на Наредбата във връзка с § 13, т. 2 от ЗЗП. С оглед на това тя е лице, което
може да носи административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.
23 от Наредбата.
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на закона (чл. 23 от Наредбата).
В хода на съдебното следствие, въз основа на прочетените и приети в
него писмени доказателства и доказателствени средства и проведения разпит
на актосъставителя, се установи по несъмнен начин, че жалбоподателката е
извършил нарушение по чл. 23 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата сочи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място, издадено от кмета
на района, на територията на който ще се извършва дейността.
С факта на предлагане за продан на царевица и печени кестени, от
самостоятелни съоръжения за извършване на търговия на открито, заемайки
6
около 5 кв. м. публична общинска собственост – паркова алея – без
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“,
жалбоподателката е осъществила от обективна страна състав на
административно нарушение по чл. 23 от Наредбата. Това нарушение е
формално и законът не изисква от него да са произтекли определени вредни
последици, достатъчно е да е осъществен фактическият му състав.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателката
умишлено – същата е съзнавала, че извършва търговска дейност, предлагайки
за продажба царевица и печени кестени на терен, представляващ общинска
собственост – паркова алея. Знаела е, че не притежава разрешително за
извършването на тази дейност като пряко е целяла именно осъществяването й.
Ирелевантно е обстоятелството, дали лицето е извършвало дейността от свое
име и за своя сметка след като тя е осъществяване от него и в нарушение на
изискванията на Наредбата.
Въпреки, че са наведени доводи от жалбоподателката за определяне на
настоящия случай като маловажен такъв, съдът не намери основания за
прилагането чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за по-ниска степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. В конкретния
случай неизпълненото задължение на жалбоподателката е застрашило
обществените отношения, свързани с експлоатирането на публична общинска
собственост, което няма еднократен, инцидентен характер, а се отличава
както със системност, така и с продължителност във времето, поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай. В подкрепа на
това са показанията на свидетеля Г., който излага, че на жалбоподателката се
съставяни множество актове за нарушения от този вид.
Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата, за нарушения на
разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл. 23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а,
чл. 33ж и чл. 33н на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 300 до 2
000 лв. Глобата е определена към абсолютния минимум, а
административнонаказателното производство не познава аналог на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради което и всякакви разсъждения
7
по индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.
Относно разноските.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля ...сималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно публично съдебно заседание, в
което са приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел.
Същото не представлява фактическа и правна сложност. При това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минимално предвидения размер в Наредбата. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган –
в случая това е Столичен инспекторат при Столична община.
Като достигна до извод, че обжалваният акт е правилен и
законосъобразен, съдът намира, че същият следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-М-21-04-
063/07.06.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което
на жалбоподателката М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 36, ал. 1,
във връзка с чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
8
търговска дейност на територията на Столична община.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати на Столичен
инспекторат при Столична община, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9