Р
Е Ш Е Н И Е № 9
Гр.
Сливен, 07.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Радостина Желева и
при участието на прокурора........ като разгледа докладваното от съдия Динчева адм. д. № 171 по описа за 2021 год. на Административен съд
гр. Сливен, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба подадена от Съюз на слепите
в България представляван от В.Т.Д. срещу Заповед № РД–15–447/11.03.2021 год. на
Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе общински недвижим имот
представляващ ПИ с идентификатор 67338.701.475 по КККР на гр.Сливен, с площ
1300 кв.м., отреден за улица от о.т. 233а до о.т. 233б по действащия план на
кв.Речица, гр.Сливен държан без правно основание.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и алтернативно нищожна. На общината било ноторно
известно, че описаната в заповедта улица е проектирана изцяло в УПИ 4 в квартал
109 по плана на кв.Речица, гр.Сливен по плана действащ към 2001 год., върху който
Съюза на слепите в България имал отстъпено право на строеж със заповед № 482/14.07.1976
год. на ОНС Сливен. Със съгласието на ССБ била проектирана улицата с цел да
обслужва ПИ с идентификатор 67338.701.405 собственост на „Люпиже
България“ ЕООД. Оспорващият счита, че този път е вътрешноведомствен. Твърди, че
същият е отворен за ползване в светлата част на деня и в рамките на работното
време на „Люпиже България“ ЕООД. Имотът е ограден с
плътна ограда, а за осигуряване достъп до него има поставена метална врата. С
цел опазване на имуществото на ССБ вратата след приключване на работния ден се
затваря и се охранява от жива охрана. Оспорващият твърди, че напълно правомерно
използва проектираната в неговия имот улица и по никакъв начин не препятства,
който и да е да ползва тази улица.
Прави искане съдът за отмени процесната заповед. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание Съюзът на слепите в
България се представлява от адв.Д.П., който поддържа
жалбата. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание административният орган
чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт К. оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С решение № 267/30.07.2020 год. на Общински
съвет Сливен е дадено съгласие да бъде отправено искане до Министерски съвет за
приемане на решение за безвъзмездно прехвърляне в полза на Община Сливен на
правото на собственост на недвижим имот –държавна собственост представляващ ПИ
с идентификатор 67338.701.475 по КККР Сливен, с площ от 1300 кв.м., с адрес на
имота гр.Сливен, кв.Речица, трайно предназначение на територията: урбанизирана
и НТП: второстепенна улица, при съседи: 67338.701.402, 67338.701.405,
67338.701.406, 67338.701.450, 67338.701.474 попадащ в улична регулация о.т.
233а до о.т. 233б, съгласно влязъл в сила ПУП-ПР на кв.Речица, гр.Сливен
одобрен със Заповед № РД 15-700/18.05.2017 год. на Кмета на Община Сливен.
С решение № 4/07.01.2021 год. на Министерски
съвет на Република България е прехвърлено безвъзмездно на Община Сливен правото
на собственост върху имот-частна държавна собственост намиращ се в област Сливен, гр.Сливен,
кв.Речица представляващ ПИ с идентификатор 67338.701.475 по КККР Сливен с площ
1300 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: за
второстепенна улица подробно описан в Акт за частна държавна собственост №
6245/09.09.2020 год. за изграждане на новопроектирана
улица съгласно влязло в сила изменение на ПУП-ПР и ПЗ одобрено със заповед №
РД-15-700/18.05.2017 год. на Кмета на Община Сливен.
Съгласно Заповед № РД-15-700/18.05.2017 год.
на Кмета на Община Сливен /л.61/ се одобрява изменение на ПУП-ПР и ПЗ за УПИ IV „За производствено битов комплекс на ССБ“, кв.109,
кв.Речица, гр.Сливен като отпада УПИ IV,
проектира се нова улична регулация от о.т. 233а до о.т. 233б и се образуват
нови УПИ IV „За производствено битов
комплекс на ССБ“, УПИ VII „За
производствена и складова дейност“ и УПИ VIII „За производствено битов комплекс на ССБ“ съгласно
корекциите със зелен и кафяв цвят на плана за регулация /л.76 и л.77 и л.78/.
Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила видно от представените доказателства
на л.79-81.
С договор от 18.01.2021 год. сключен между
областния управител на Област Сливен и Кмета на Община Сливен на основание
чл.54 от Закона за общинската собственост областният управител прехвърля
безвъзмездно на Община Сливен правото на собственост върху имот-частна държавна
собственост намиращ се в Област Сливен, Община Сливен, гр.Сливен, кв.Речица
представляващ ПИ с идентификатор 67338.701.475 по КККР Сливен с площ 1300
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: за
второстепенна улица при граници и съседи 67338.701.402, 67338.701.405,
67338.701.406, 67338.701.450, 67338.701.474 за изграждане на новопроектирана
улица съгласно влязло в сила изменение на ПУП-ПР и ПЗ одобрено със заповед № РД
15-700/18.05.2017 год. на Кмета на Община Сливен. Към договора е приложена
скица на поземлен имот № 15-808067/03.09.2020 год. издадена от АГКК Сливен по
отношение на имот с идентификатор 67338.701.475 /л.17/.
На 11.02.2021 год. е извършена проверка от
служители на Община Сливен на ПИ 67338.701.475 представляващ улица от о.т. 233а
до о.т. 233б. Установено е, че достъпът от източната страна на имота е
възпрепятстван чрез метална врата, на която е окачена табела с надпис „Частна
собственост, влизането забранено“. Обектът е заключен и недостъпен. За
извършената проверка е съставен протокол /л.18/, към който има приложена снимка
/л.19/.
На 24.02.2021 год. е издадено уведомление
изх.№ 9400-3855 от Община Сливен до държателя на имот с идентификатор
67338.701.475, с което същият се приканва незабавно да премахне вратата и да
освободи имота. Лицето е уведомено, че писмени възражения и обяснения във
връзка с производството по издаване на индивидуален административен акт могат
да се подават в 7 дневен срок получаване на настоящото уведомление. Уведомено е
и че ако не бъде доказано правно основание за държане на имота ще се пристъпи
към изземване на имота по чл.65 от ЗОбС.
Уведомлението е залепено на металната врата на общинския имот на 24.02.2021
год., за което има съставен протокол от същата дата /л.20/.
На 04.03.2021 год. е извършена нова проверка
на място като е установено, че металната врата, с която достъпът до имота от
източната страна е възпрепятстван не е премахната и имотът не е освободен. За
проверката е съставен протокол от 04.03.2021 год. /л.23/.
На 11.03.2021 год. е издадена процесната заповед от Кмета на Община Сливен, с която на
основание чл.65, ал.1 от ЗОбС е наредено да се изземе
общински имот с идентификатор 67338.701.475 отреден за улица от о.т. 233а до
о.т. 233б по действащия план на кв.Речица, гр.Сливен, тъй като същият се държи
без правно основание. В мотивите си органът е приел, че достъпът до имота е
възпрепятстван чрез метална врата, обектът е заключен и недостъпен. В общината
не са постъпили възражения по започналото административно производство. Процесният имот е общински и се държи без правно основание
от неизвестно лице.
На 11.03.2021 год. на металната врата на
имота е поставено съобщение до държателя на имота, с което същият се уведомява
за издадената заповед № РД 15-447. Предоставя му се 14 дневен срок доброволно
да освободи общинския имот като премахне металната врата. За поставянето на
съобщението е изготвен протокол от 11.03.2021 год. /л.25/. Заповедта е
публикувана на сайта на Община Сливен на 11.03.2021 год.
По делото са приети като доказателство
представените от оспорващия генерална сметка от 1963 год., НА № 104, том VIII, рег.№ 12271 от 14.12.2001 год., ССБ Сливен Генплан и скици към него, заповед № 382/1976 год. за
отстъпване право на строеж на ПП „Успех“ върху държавно място от 10 дка съставляващо
парцел II в кв.6 по рег.план на кв.Речица в гр.Сливен за
изграждане на производствено-битов комплекс на предприятието, протокол-опис за
предаване на недвижимия имот и други протоколи. Прието е като доказателство и
извадка от плана от 1972 год. на кв.Речица /л.132/.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза и допълнително
заключение към нея. Съгласно основното заключение процесния
ПИ с идентификатор 67338.701.475 е с начин на трайно ползване „за второстепенна
улица“. Съгласно заповед № РД-15-700/18.05.2017 год. на кмета на Община Сливен /л.61/
се изменя ПУП-ПР и ПЗ за УПИ IV „За
производствено битов комплекс на ССБ“, кв.109, кв.Речица като отпада УПИ IV, проектира се
нова улична регулация от о.т. 233а до о.т. 233б и се образуват нови УПИ IV „За производствено битов комплекс на ССБ“ (в който
попада ПИ с идентификатор 67338.701.475), УПИ VII „За производствена и складова дейност“ и УПИ VIII „За производствено битов комплекс на ССБ“. Достъпът
до УПИ VII „За производствена и складова дейност“ се осъществява
от изток по вътрешно квартална улица, която се урегулира и превръща в част от
уличната мрежа на кв.109. Новата улица ще осигурява достъп до УПИ VII „За производствена и складова дейност“ и ще бъде
допълнително лице на южната граница на УПИ VIII „За производствено битов комплекс на ССБ“,както и за
УПИ I „За мемориален гробищен парк“. В Община Сливен няма
одобрена Транспортно-комуникационна схема към Общ устройствен
план за уличната мрежа на кв.Речица. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че процесната улица е най-нисък клас и степен улица и
същата е задънена улица, не е тупик, тъй като няма
място за обръщало. В Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 год. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии
няма понятие „вътрешноведомствен път“. По плана на кв.Речица от 1972 год.
парцела на Съюза на слепите в България не е показан на плана, извън регулация
е, няма и кадастрална основа.
По делото е прието и допълнително заключение
на вещото лице, съдържащо отговор на въпроса „Попада ли процесната
улица в отстъпеното право на строеж съгласно заповедта от 1976 год.? Да се
установи дали описания в заповедта от 1976 год. парцел № 2, кв.6 по рег.план на
кв.Речица е идентичен с парцел № 4, кв.109 по регулационния план, който е
действал към 2000 год.?“ Вещото лице не може да даде отговор на този въпрос,
тъй като към заповедта от 1976 год. за учредяване на право на строеж на ССБ
няма графичен материал и не може да се установи точното местонахождение на имота.
По същото причина не може да се отговори и на втория въпрос. След представяне
по делото от страна на кмета на Община Сливен на скица находяща
се на л.132 от делото вещото лице бе задължено да отговори на допълнителните
въпроси като съобрази тази скица. В последвалия допълнителен отговор експертът
посочва, че в представената скица са отразени поземлени имоти попадащи в кв.5 и
кв.6 по Кадастрално регулационния план на кв.Речица одобрен със Заповед №
700/22.12.1972 год., които квартали са разположени северно и извън територията
на УПИ IV „За
производствено битов комплекс на ССБ“, кв.109, кв.Речица, гр.Сливен по сега
действащия ПУП на кв.Речица одобрен със Заповед № РД-15-162, 163/20.03.2000
год. и ПУП на кв. Речица одобрен със заповед № РД-15-2317/11.11.2013 год. По КРП от 1972 год. територията на
„Производствено битов комплекс на ССБ“ е заснета като празно място, в което
няма означен имот с планоснимачен номер, регулация и
квартал. Към заповедта от 1976 год. на Председателя на ИК на ОНС Сливен, с
която е учредено безвъзмездно право на строеж на ПП „Успех“ няма приложен
графичен материал и вещото лице не може да отговори на въпроса дали описания в
заповедта от 1976 год. парцел 2, кв.6 по регулационния план на кв.Речица е
идентичен с парцел № 4, кв.109 по регулационния план, който е действал към 2000
год.
На 25.03.2021 год. /обратна разписка на л.41/
е подадена жалба от Съюза на слепите в България до Административен съд Сливен
чрез Кмета на Община Сливен и въз основа на тази жалба е образувано настоящото
производство.
Въз
основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата
доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването
на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което счита, че непосредствено се засягат
неговите права и законни интереси, т. е. има правен интерес от оспорването.
Административният акт е съобщен на 11.03.2021 год., а жалбата е подадена на 25.03.2021
год. и следователно е спазен срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е постановена на основание
чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Актът е издаден от административен орган разполагащ
с материална и териториална компетентност. По отношение валидността на
обжалваната заповед и при преценка на формалните изисквания относно
съдържанието и съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от
издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания. Допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени
правила при издаването на акта не се констатират. В съответствие с
регламентираното в чл. 26, ал. 1 от АПК правило, оспорващият е бил своевременно писмено уведомен за
започналото административно производство.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без правно
основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община.
Визираната норма предвижда следните предпоставки за издаване на заповед за
изземване: имотът да е общински, да се владее или държи без правно основание,
да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
Съдът като има предвид изложените от
административния орган мотиви при проверка на законосъобразността на оспорената
заповед изследва наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки:
имотът да е общински и същият да се държи без правно основание.
Съдът приема за установено в случая наличието
на първото кумулативно изискване – имотът да е общински. Съгласно чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Съгласно чл.54, ал.1 от Закона за държавната собственост безвъзмездно
прехвърляне на собственост върху имот - частна държавна собственост в полза на
общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение при съобразяване на законодателството
и правилата в областта на държавните помощи, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне,
който се вписва в службата по вписванията. В конкретния случай въз основа на
решение № 4 от 07.01.2021 год. на Министерски съвет е сключен договор за
безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху имот-частна държавна
собственост между Областния управител на Област Сливен и Кмета на Община Сливен
и въз основа на този договор община
Сливен се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 67338.701.475 по
КККР Сливен с площ 1300 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с НТП: за второстепенна улица, т.е. налице е първата материалноправна предпоставка за изземването на недвижимия
имот.
Относно наличието на втората кумулативна
предпоставка, а именно имотът общинска собственост да се държи без правно
основание, съдът намира, че същата е налице. Липсата на основание за ползване
по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закон,
съдебен или административен акт или по волята на страните правна връзка, респ.
да не е налице гарантирана от закона правна възможност за противопоставяне на
самостоятелни потестативни права. По делото не са
ангажирани доказателства за наличието на договор за учредяване право на
ползване или друг акт, поради което следва да се приеме, че ССБ владее и държи
общинския имот без правно основание. В доказателствена
тежест на оспорващият съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК
е да установи съществуването на валидно възникнало правно основание по силата,
на което упражнява фактическа власт върху терена общинска собственост. В случая
са налице доказателства, че от източната част на имота представляващ улица е
монтирана метална врата, която възпрепятства свободния достъп до него и която
към датата на издаване на заповедта не е премахната. Защитната теза на
оспорващия бе, че процесният общински имот представляващ
улица се ползва от ССБ, тъй като е проектиран изцяло в УПИ IV, кв.109 по плана на кв.Речица, гр.Сливен действащ към
2001 год. върху който, Съюза на слепите в България има отстъпено право на
строеж със заповед № 482/14.07.1976 год. на ИК на Окръжен народен съвет
гр.Сливен като улицата е проектирана със съгласието на ССБ с цел обслужване на
ПИ с идентификатор 67338.701.405. Според оспорващия цитираната заповед дава
право на ССБ да ползва имота, както и да заключва поставената метална врата
пред имота след края на работното време. В тази връзка оспорващият счита, че
напълно правомерно ползват проектираната в „нашия“ имот улица.
Съдът, след преценка на всички доказателства
по делото намира, че не е налице годно правно основание за държането на имота
от страна на ССБ. Действително по делото е представена заповед № 482/14.07.1976
год. на ИК на Окръжен народен съвет гр.Сливен /л.93/, с която Градски народен
съвет Сливен отстъпва безвъзмездно право на строеж на ПП „Успех“ върху държавно
дворно място от 10 дка съставляващо парцел II в кв.6, по рег.план на кв.Речица в гр.Сливен за
изграждане на производствено – битов комплекс на предприятието. Учредяването на
право на строеж дава право на друго лице различно от собственика на земята да
стане собственик на построените постройки. В случая държавата е учредила право
на строеж на ПП „Успех“ да построи върху държавна земя производствено-битов
комплекс и да стане негов собственик. Видно от представения НА от 14.12.2001
год. /л.9/ правото на строеж е реализирано и ССБ е признат за собственик на
описаните в акта недвижими имоти, между които не е процесния имот-улица. С учредяване
на право на строеж приобретателят обаче не става
собственик на земята. В случая тя си остава собственост на държавата. След
решение № 4/07.01.2021 год. на Министерски съвет е сключен договор между
Областния управител на Област Сливен и Община Сливен за безвъзмездно
прехвърляне собствеността на имот частна държавна собственост на Община Сливен
и въз основа на този договор общината се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор 67338.701.475. В тази връзка съдът намира, че заповедта от 1976
год. не дава права на ССБ да държи и да ползва по свое усмотрение общинския
имот представляващ улица, тъй като с нея само се учредява право на строеж, но
не се дават права за управление на държавния /а по-късно/ на общинския имот.
Съгласно чл.64 от Закона за собствеността собственикът на постройката може да
се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго. Използването на земята от собственика
на постройката обаче не трябва да създава пречки на собственика на земята и той
да се ползва от нея. В случая имотът е с предназначение „улица“, която е
общинска, същата е част от уличната мрежа на кв.Речица и следва всеки
заинтересован да може да я ползва.
Поради изложеното по-горе следва да се
приеме, че ССБ не притежава валидно и противопоставимо
на Община Сливен правно основание по силата, на което да държи имота. Ето защо,
съдът приема, че е била налице и втората материално-правна предпоставка за
издаването на заповедта и изземването по административен ред на недвижимия имот
частна общинска собственост представляващ ПИ с идентификатор 67338.701.475.
В производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС административният орган действа при условията на
обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената
норма предпоставки за него възниква не само правна възможност, но и задължение
да издаде заповед за изземване на имота. В случая действията по изземване на
общинския имот не са предприети самоволно или не по установения ред, а се
явяват следствие от правна норма, която ги допуска, т. е. не е налице нарушение
на чуждо право, при положение, че има законово основание за проведената
процедура.
Не на последно място по отношение на процесната заповед не е налице и отменителното
основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като тя не противоречи на целта на закона. Кметът на общината се
явява административният орган, който следи за законосъобразното ползване на
общинските имоти и при правилно установеното наличие на държане на имот
общинска собственост, след изпълнение на законоустановената
процедура, той е издал заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС в съответствие с целите на закона, а именно да не се
допуска владение или държане без правно основание на общински имоти.
Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без правно
основание, не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на
кмета. Имотът, за който е издадена оспорената заповед е общинска собственост
съгласно представения Договор от 18.01.2021 год. Не е налице правно основание
за ползването му от оспорващия. Имотът продължава да се ползва от
жалбоподателя, което и не се оспорва от него. Налице са всички кумулативни
предпоставки за изземване на имота.
По изложените съображения съдът намира
оспореният административен акт Заповед № РД 15-447/11.03.2021 год. на Кмета на
Община Сливен за издаден при спазване на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон, в предвидената форма и
от компетентен орган.
Жалбата се явява неоснователна и недоказана и
като такава следва да се отхвърли.
Искане за присъждане на разноски по делото са
направили и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искане на
процесуалния представител на Кмета на Община Сливен за основателно. Следва да
се осъди оспорващият да заплати на Община Сливен разноски по делото в размер на
100 лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Съюз на слепите в България представляван
от В.Т.Д. срещу Заповед № РД–15–447/11.03.2021 год. на Кмета на Община Сливен,
с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе общински недвижим имот
представляващ ПИ с идентификатор 67338.701.475 по КККР на гр.Сливен, с площ
1300 кв.м., отреден за улица от о.т. 233а до о.т. 233б по действащия план на
кв. „Речица“, гр.Сливен, държан без правно основание като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Съюз на слепите в България
представляван от В.Т.Д. ЕИК *******ДА
ЗАПЛАТИ на Община Сливен разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: