№ 11808
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110158441
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 8 952 лв., представляваща неплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „..., обективиран в
застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., за причинени имуществени
вреди на собствения на ищеца л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ...., вследствие на
настъпило на 17.12.2021 г. застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 25.10.2023 г. до окончателното плащане, както и 1
840,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.12.2021 г. до 25.10.2023 г.
(след допуснато в о. с. з. на 21.03.2024 г. изменение на исковете чрез увеличаване на размера
им).
Ищецът А. А. П. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „... - на 17.12.2021 г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на собствения му л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК
500“, с рег. № ...., застрахован при ответника .... по силата на застрахователна полица №
47042117220000837/30.03.2021 г., с период на застрахователното покритие от 00:00 часа на
04.04.2021 г. до 23:59 часа на 03.04.2022 г. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило в гр.
София, на кръстовището на бул. „... където поради внезапно попадане в силно заледен пътен
участък е загубил контрол над автомобила и е самокатастрофирал, реализирайки няколко
удара в бордюри, вследствие на което са настъпили уврежданията по автомобила му. Сочи,
че надлежно е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, изплащайки
застрахователната премия в размер на 843,46 лв., като след настъпване на застрахователното
събитие от 17.12.2021 г. - ПТП (самокатастрофа) е заявил претенция пред застрахователя,
при който е образувана щета № 470421212165046/17.12.2021 г., в рамките на която са
установени уврежданията, които подробно индивидуализира. Сочи, че с писмо с изх. № ЛГ
№ 07403/21.12.2021 г. ответникът е постановил бланкетен отказ да му изплати
застрахователно обезщетение, изисквайки представянето на оригинали на документи,
установяващи настъпване на застрахователното събитие. Уточнява, че е сигнализирал на
тел. 112 за настъпване на застрахователното събитие, но органите на МВР са отказали да
1
посетят местопроизшествието и да съставят съответния констативен протокол, поради което
е бил поставен в правна и фактическа невъзможност да представи такъв пред застрахователя
си. Допълва, че с изтичане на 15-дневен срок от представяне на доказателствата по чл. 106
КЗ ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и мораторна лихва. Предвид
изложеното обосновава и правния си интерес от предявяване на исковете. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на твърдяното
застрахователното събитие, представляващо покрит застрахователен риск, като не изключва
възможността за инсценировка, тъй като ищецът не описва конкретните обстоятелства около
настъпването му. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „...,
обективирана в посочената застрахователна полица, ведно с приложимите към нея общи
условия, които застрахованият е приел. Не оспорва образуването при него на щета №
470421212165046/17.12.2021 г., в рамките на която са извършени два огледа на процесния
автомобил, но счита, че естеството на констатираните увреждания не позволява движение на
процесното МПС на собствен ход. Позовава се на чл. 125, т. 8 ЗДвП, съгласно който
службите за контрол на МВР следва да посетят мястото на настъпване на ПТП с един
участник и МПС-то не е в състояние да се движи на собствен ход поради причинените от
него вреди. Сочи, че застрахованият не е представил оригинални документи, установяващи
настъпването на процесното ПТП, както се предвижда в т. 5.2, подраздел 1, глава III
„Изплащане на обезщетения при частични повреди“ от общите условия, които той е приел,
което счита, че представлява неизпълнение на задължение, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, поради което се позовава на правото си на отказ да изплати
застрахователно обезщетение. Сочи, че не се установява мястото на настъпване на
процесното ПТП, в коя пътна лента е настъпил ударът и какъв е бил другият обект, в който
автомобилът се е ударил. При условията на евентуалност счита, че е налице изключен риск
по смисъла на чл. 1.4 от раздел Х „Общи изключения“ от общите условия, тъй като водачът
на увредения автомобил се е движил с несъобразена с пътните условия и състоянието на
пътя скорост, вследствие на което е загубил контрол над автомобила, допускайки по този
начин груба небрежност. Оспорва исковете и по размер, тъй като счита, че претендираният
такъв надвишава размера на действителните вреди. Счита, че е налице тотална щета, поради
което на приспадане подлежат запазените части от определената пазарна стойност на
увреденото МПС. Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава с оглед
неоснователността на главния иск, а и също така с оглед липсата на представени
доказателства за дерегистрация на увреденото МПС в случай, че се установи наличието на
тотална щета. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 15.01.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните обстоятелствата относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „..., обективиран в застрахователна
полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., по отношение на собствения на ищеца А. А. П.
л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ...., в рамките на което ищецът е изплатил
уговорената застрахователна премия от 843,46 лв.
Нещо повече, за установяването им свидетелстват и данните, които се извличат от
представената по делото застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., от
съдържанието на която се установява, че страните са уговорили клауза „Пълно каско“, при
уговорена застрахователна сума от 11 000 лв., застрахователна премия в размер на 843,46
2
лв. и период на застрахователното покритие от 00:00 часа на 04.04.2021 г. до 23:59 часа на
03.04.2022 г.
Към застрахователния договор са представени и общи условия на .... по застраховка
„..., от които е видно, че застрахователното покритие по клауза „Пълно каско“ покрива
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар“, „Природни
бедствия“, „ПТП“ и „Злоумишлени действия“, както и допълнително покритите рискове –
кражба или грабеж на МПС, кражба или грабеж на допълнително монтирано стационарно
оборудване в салона на МПС, противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж
или взривяване. В клаузите на раздел I от Глава III от общите условия „Регистриране,
уведомяване и доказване на настъпване на застрахователно събитие“ се предвижда, че
задължение на застрахования е да докаже настъпване на застрахователното събитие, като:
уведоми застрахователя в срок от 3-работни дни от узнаването, както и компетентните
държавни органи с цел издаване на необходимия документ и да вземе мерки за спасяване,
ограничаване и намаляване на щетите на застрахованото МПС; запаси МПС във вида му
след настъпилото застрахователно събитие до извършване на оглед и описване на повредите
от представител на застрахователя; подаде заявление по образец на застрахователя за
изплащане на обезщетение, към което се представят оригинали на документи, които
доказват застрахователното събитие, а именно: протокол за ПТП, констативен протокол за
ПТП или двустранен констативен протокол, за ПТП (при щети, причинени от ПТП).
Изрично се предвижда, че застрахователят има право да извърши проверка на
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, както и да извърши
оглед и заснемане на мястото на произшествието и на увреденото МПС, както и да откаже
да заплати застрахователно обезщетение в случай, че при извършената проверка се
установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал, които се изпращат до
застрахования заедно с аргументирано становище за отказ. Съгласно раздел I от Глава IV на
общите условия пълна загуба е налице, когато сумата за ремонт и възстановяване на
повредите по МПС-то надвишава 70 % от действителната му стойност, като в този случай
застрахователното обезщетение е в размер на застрахователната сума, но не повече от
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
намалено със стойността на запазените части, възли и агрегати. Изрично е уговорено, че
преди изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият снема от отчет МПС от
съответния сектор „КАТ – Пътна полиция“ при ОД на МВР. Фактът, че застрахованият А. А.
П. се е запознал и приема общите условия на застраховка „... не се оспорва от страните по
делото, а и е изрично деклариран от него в долния десен ъгъл на застрахователната полица.
По делото е представено копие на свидетелство за регистрация - част I на л. а.
„Мерцедес ЦЛК 500“, с рег. № ...., от което е видно, че негов собственик е ищецът А. А. П.,
както и, че същият е произведен на 29.04.2003 г., респективно към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 17.12.2021 г., застрахованият обект е бил на възраст от 20
години.
От материалите по щета № 470421212165046 се установява, че с писмо с изх. № Л Г
№ 07403/21.12.2021 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение,
мотивирайки се, че съгласно Глава III от общите условия „Регистриране, уведомяване и
доказване на настъпване на застрахователно събитие“ задължение на застрахования е да
докаже настъпване на застрахователното събитие посредством съответния удостоверителен
документ – протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП или двустранен констативен
протокол за ПТП, какъвто не е представен, поради което е счетено, че изплащане на
застрахователно обезщетение не се дължи.
На 30.12.2021 г. застрахованият е поискал преразглеждане на претенцията,
посочвайки, че на 17.12.2021 г., около 04:39 часа, е самокатастрофирал с автомобила си,
3
описвайки мястото на настъпване на процесното ПТП, като с последващо писмо с изх. №
УЖМСП 0004/11.01.2022 г. ответникът отново е потвърдил отказа си, мотивирайки се, че
предвид характера на уврежданията по МПС с рег. № .... същото е било в невъзможност да
се придвижи на собствен ход след ПТП-то, поради което е следвало да се състави документ,
удостоверяващ настъпването на събитието, какъвто не е представен, позовавайки се на чл.
125, т. 8 ЗДвП.
От писмо с изх. № 699 УЖСМП/20.06.2022 г. на застрахователя се установява, че от
страна на ищеца е направено второ искане за преразглеждане на претенцията, което със
същите мотиви отново е оставено без уважение.
От материалите по щета № 470421212165046 се установява, че представители на
ответния застраховател са извършили два огледа на увредения л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК
500“, с рег. № ...., достигайки до извод, че същият е в невъзможност да се придвижва на
собствен ход.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че получените от ПТП-то на
17.12.2021 г. увреждания по ходовата част на процесното МПС не позволяват
придвижването му на собствен ход, което налага придвижването му от специализиран
превоз – репатрак. Експертът изяснява още, че като вид и степен на уврежданията, същите
могат да настъпят вследствие на процесното ПТП, но за да се направи еднозначен извод в
тази насока следва да се представи снимков материал на уврежданията, както и на точното
място на настъпване на произшествието и предметите, в които е настъпил ударът. Според
експерта действителната стойност за възстановяване на щетите по л. а. „Мерцедес“, модел
„ЦЛК 500“, с рег. № ...., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 28 116,22 лв. и същата представлява 219,86 % от неговата действителна стойност
от 12 788 лв., поради което е налице тотална щета, при което стойността на уврежданията се
равнява на 8 952 лв., изчислена след като след приспадане стойността на запазените части от
30 %. По време на изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че
според него уврежданията по процесния автомобил се намират в причинна връзка с
процесното ПТП включително и при съобразяване на описания от ищеца в уточнителната
му молба от 30.01.2024 г. механизъм. Допълва още, че чисто технологично характерът на
уврежданията позволява на превозното средство да се движи въпреки, че това не би било
безопасно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ...., който
разказва, че лично е възприел настъпването на процесното ПТП през м. декември 2021 г.,
тъй като е карал непосредствено след автомобила на ищеца, който при движение по
околовръстния път на гр. София с посока ... се е отклонил към кв. .... и е попаднал в заледен
пътен участък, при което колата му е поднесла и се е ударила отстрани в бордюра, а
впоследствие и в стълб. Твърди, че по ходовата част на автомобила е имало щети, но
ищецът е успял да я придвижи на собствен ход до дома си, тъй като живее в близост до
мястото на инцидента. Скоростта на движение на автомобила свидетелят описва като бавна
– около 20-30 км/ч., като изрично заявява, че двамата са сигнализирали на тел. 112, от където
са им казали, че доколкото няма пострадали изпращането на патрул не е необходимо.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „...; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на настъпилите в
причинна връзка с това събитие вреди (в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
4
автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това); изпълнение на
задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата, които водят до изключване или намаляване на отговорността му, както и,
че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.
В случая, по делото се установява наличието на валидно сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., по
силата на който ответникът .... е поел да покрива риска от увреждане на застрахования при
него л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ...., който видно от представеното
свидетелство за регистрация - част I е собственост на ищеца А. А. П., който е страна и по
застрахователния договор, въз основа на което може да се направи извод, че същият
обосновава активната си легитимация да претендира от ответния застраховател заплащането
на процесното застрахователно обезщетение.
На следващо място, противно на възраженията на ответника, по делото се установява
и настъпването в срока на действие на застрахователен договор по имуществена застраховка
„... на процесното застрахователно събитие - ПТП от 17.12.2021 г., вследствие на което са
причинени описаните в исковата молба вреди на собствения на ищеца и застрахован при
него л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ..... Събитието представлява покрит
застрахователен риск съобразно уговореното между страните в застрахователната полица и
общите условия към нея, като е налице и своевременно уведомяване на застрахователя за
неговото настъпване, по отношение на който факт страните по делото не спорят. В случая,
за да достигне до крайния извод относно настъпването на процесното ПТП, съдът съобрази
най-напред данните, които се извличат от показанията на разпитания по делото свидетел ...
който непосредствено е възприел събитията, за които разказва, доколкото се е движил след
автомобила на ищеца в момента на настъпване на инцидента. Изрично свидетелят заявява,
че процесното ПТП е реализирано през м. декември 2021 г. по време на движение в посока
към ... и предприемане на маневра за отклонение от околовръстния път на гр. София към кв.
...., където управляваният от ищеца автомобил попада в заледен пътен участък, поднася и се
удря в отстрани в бордюра, вследствие на което настъпват материални вреди. Съдът
възприема показанията на свидетеля, доколкото те възпроизвеждат неговите преки
впечатления относно мястото, начина и времето на осъществяване на събитията, за които
разказва, като фактът, че той се намира в приятелски отношения с ищеца, не представлява
основание те да не бъдат кредитирани, още повече, че по делото не са ангажирани други
доказателства, които да ги опровергават. Точно обратното, несъмнено показанията на
свидетеля Тонев съответстват на описания от ищеца с уточнителната му молба от 30.01.2024
г. (л. 94 от делото) механизъм на настъпване на процесното ПТП, за който по време на
изслушването си в открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза изрично заявява, че кореспондира с вида и характера на
причинените вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с него, което е
допълнителен аргумент да се приеме, че описаният от свидетеля механизъм на същото
съответства на действително осъществилия се такъв. Ето защо, анализирайки свидетелските
показания във връзка с изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
съдът приема за безспорно установено реализирането на процесното ПТП при посочените
по-горе време, място и начин, както и с участието на процесния л. а. „Мерцедес“, модел
„ЦЛК 500“, с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка „.... Изложеното
обосновава извод за неоснователност на възраженията в отговора на исковата молба относно
липсата на представени доказателства в подкрепа на твърдяните обстоятелства около
настъпване на процесното застрахователно събитие – ПТП. Точно обратното, възприетата
по-горе фактическа обстановка във връзка с точното време и място на реализирането му,
както и конкретното поведение на водача А. П., напълно съответства както на данните,
които се извличат от вече обсъдените свидетелски показания и съдебно-автотехническата
5
експертиза, така и на изложената от ищеца такава в уточнителната му молба от 30.01.2024 г.
Въз основа на изложеното, съдът приема за установено, че в срока на действие на
застрахователен договор по имуществена застраховка „... – на 17.12.2021 г. е настъпило
ПТП, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования
при ответника л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № .....
При това положение, с оглед останалите релевирани с отговора на исковата молба
възражения, следващият спорен по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството
налице ли е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от негова
страна, обосновавайки същия с приложението на клаузата на т. 5.2, подраздел 1 от Глава III
„Изплащане на обезщетение при частични повреди“ на общите условия по застраховка „...,
според която застрахованият следва да представи документ, удостоверяващ настъпване на
застрахователното събитие.
В случая, доколкото посочената клауза се свързва с неизпълнение на задължението
на застрахования да представи документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното
събитие, следва да се приеме, че сама по себе си тя урежда основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения, свързани с
уведомяване на застрахователя и/или невъзможност за установяване на обстоятелствата, при
които е възникнало събитието. Следва да се отбележи, че в този случай уговореното в нея
следва да се разгледа във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, чийто текст гласи, че
застрахователят може да откаже плащане при неизпълнение на задължение на застрахования
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. За да възникне правото на застрахователя да откаже плащанене
на посчоеното основание е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки:
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; настъпването на застрахователното събитие да е следствие
от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена
връзка. Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на
риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, съответно на
техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, липсва основание да
се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума
или обезщетение. В случая, по делото не се спори, че настъпването на процесното ПТП от
17.12.2021 г. не е документирано чрез съставянето на протокол за ПТП от службите за
контрол на МВР, които не са посетили мястото на инцидента, поради което такъв не е бил
съставен, макар действително да е била налице хипотезата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, при която
посещението им на място е било задължително. Това е така, доколкото в процесното ПТП
не е участвал друг автомобил, освен собствения на ищеца такъв, а освен това същият е бил в
невъзможност да се движи на собствен ход поради причинените вреди, в какъвто смисъл са
и констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. В същото време
обаче, отново въз основа на показанията на свидетеля Ивайло Тонев по делото се
установява, че двамата с ищеца са позвънили на телефон 112, за да уведомят органите на
МВР за настъпване на ПТП с участието на л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ....,
като в тази част показанията на свидетеля също са израз на непосредствените му
възприятия, без да са ангажирани други доказателства по делото, които да ги опровергават,
поради което съдът приема, че така изложените от него обстоятелства също са се
осъществили по описания начин. Следва да се отбележи, че при проведено от ищеца
доказване да е уведомил органите на МВР за настъпване на процесното ПТП, причината те
6
да не го посетят, респ да съставят протокол за ПТП, в който да бъдат удостоверени
обстоятелствата около реализирането му, не може да му се вмени във вина. Нещо повече,
дори да се приеме, че с поведението си той е препятствал възможността за установяване
настъпването на застрахователното събитие, до какъвто извод съдът не достигна с оглед
данните по делото, че същият своевременно е уведомил органите на МВР за това, само по
себе си твърдяното неизпълнение на задълженията на ищеца по т. 5.2, подраздел 1 от Глава
III „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ на общите условия да представи
протокол за ПТП, не е в причинна връзка със самото настъпване на застрахователното
събитие. В случая, този извод на съда не се опровергава и с оглед обстоятелството, че сам
П. е предприел действия по придвижване на автомобила до дома си, за което отново
свидетелстват показанията на свидетеля ... доколкото по делото не се доказва, че това негово
поведение е способствало за увеличаване на щетите по автомобила. Точно обратното,
съгласно съдебно-автотехническата експертиза по характера и вида си всички те
съответсват на описания механизъм на настъпване на произшествието, поради което не
може да се направи извод, че част от тях са настъпили в резултат на последващите действия
на собственика на автомобила, още повече, че от страна на ответника изобщо не се излагат
доводи в тази насока. Следва да се отбележи още, че според вещото лице чисто
технологично възможността за придвижване на превозното редство не е била ограничена,
като направата на такъв извод от експерта също допринася за възприемането на показанията
на свидетеля Тонев в частта, в която се посочва, че макар да не е било безопасно,
автомобилът е бил придвижен до дома на приятеля му. По тези съображения в конкретния
случай следва да се приеме, че непредставянето на документ, удостоверяващ настъпването
на процесното ПТП, не представлява неизпълнение на задълженията на застрахования,
даващо основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение,
доколкото не са ангажирани доказателства същото да е в пряка причинна връзка със
застрахователното събитие, респ. че това неизпълнение е способствало за настъпването му
или е оказало друго въздействие върху него, или че е довело до невъзможността вредите от
събитието да бъдат предотвратени, т. е. до невъзможността лекия автомобил да бъде
увреден по описания начин. Следва да се отбележи, че макар да се наблюдава известно
противоречие в показанията на свидетеля с изтъкнатия от ищеца механизъм в уточнителната
му молба от 30.01.2024 г., изразяваща се в описанието на отделни елементи от пътната
обстановка, които са били в непосредствено съприкосновение с автомобила – само бордюри
или бордюри и стълб, съдът намира, че сам по себе си този факт не е основание да се
приеме, че уврежданията по него не са в причинна връзка с процесното ПТП. Както се
посочи по-горе, по време на изслушването си вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза е достигнало до категоричен извод, че по вид и характер настъпилите
увреждания по л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № .... могат да бъдат получени
именно вследствие на процесното ПТП от 17.12.2021 г., настъпило в гр. София, поради
което се намират в пряка причинно - следствена връзка с него. Ето защо, не може да се
направи извод, че не представяйки документ, удостоверяващ настъпването на процесното
ПТП, с който то изначално не разполага, застрахованото лице е целяло да препятства
застрахователя при установяване на обстоятелствата, при които е станало това. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, че е налице инсценирано застрахователно
събитие, опит за заблуда или премълчаване на действително осъществили се обстоятелства
от страна на застрахования. Действително, по делото не е представено самото уведомление
за настъпване на застрахователното събитие, за да се извърши преценка дали описвайки
начина, по който е станало това, от страна на застрахования не са изложени коректно всички
обстоятелства, постигайки по този начин фактическа непълнота в рамките на
застрахователната преписка, тъй като сам по себе си този факт не препятства възможността
за ответния застраховател да установи действителните такива около начина на възникване
на застрахователното събитие. Ето защо, не се установи неизпълнение на задължение по
7
застрахователния договор от ищеца, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя.
Нещо повече, следва да се отбележи, че процесуално задължение (доказателствена
тежест) за установяване на съществуващо несъответствие между начина на настъпване, вида
и степента на претендираните увреждания по процесното МПС и декларираното от
застрахования събитие в уведомлението за щета принадлежи на ответника. В случая, от
страна на .... не са представени никакви доказателства, че такова несъответствие е налице,
още повече, че за ангажиране на отговорността на застрахователя е достатъчно наличието на
установени увреждания по време на действие на застрахователния договор, каквито
безспорно са налице, като нито по силата на закона, нито по силата на застрахователния
договор не е необходимо посочването на точен механизъм за настъпване на вредите.
На следващо място, с оглед горните правни изводи следва да бъде разгледано и
заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за проявена от страна на
водача А. П. „груба небрежност“ по смисъла на т. 1.4 от Раздел Х „Общи изключения“ от
общите условия, обоснована с твърдението, че същият е управлявал л. а. „Мерцедес“, модел
„ЦЛК 500“, с рег. № .... с несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя скорост,
вследствие на което е загубил контрол над него и е реализирал ПТП. Действително,
съгласно посочената клауза отговорността на застрахователя се изключва в случай, че
щетата е в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия на
застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач, както и
лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за
послужване, на лизинг и др. В т. 24 от раздел II на Глава I от общите условия е дадена
дефиниция на грубата небрежност, като неизчерпателно са изброени определени действия и
бездействия, включително и виновно поведение на водача, изразяващо се в не полагане на
дължимата грижа – тази, която би положил и най-небрежният водач, за да предпази
застрахованото МПС от вреди. В областта на частното право понятието небрежност и груба
небрежност не са легално дефинирани, но формираната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО) приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото
надлежно изпълнение, не полагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при
конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по
степен и представлява по – засилена форма на небрежност – не полагане на грижата, която
би положил и най - небрежният човек при подобни условия, не полагане на значително по –
елементарна степен на загриженост. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск
поради проявена груба небрежност от страна на водача на л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК
500“, с рег. № ...., принадлежи на ответния застраховател, който трябва да установи с
допустимите доказателства твърдените действия, извършени от застрахования, при които е
увреден застрахованият автомобил, съставляващи „груба небрежност“. Преценката дали е
налице груба небрежност се прави от съда въз основа на събраните доказателства относно
поведението на конкретния причинител на вредата за настъпване на застрахователното
събитие. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на причинителя
на вредата е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което
прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието „груба
небрежност“, приложима за всички случаи. Формираната съдебна практика приема, че груба
небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на
застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира
в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е
възможно да увреди застрахованото имущество. В случая, от страна на ответника не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че водачът на увредения
автомобил – А. П. го е управлявал с несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя
8
скорост, вследствие на което той да е загубил контрол над него, с което се обосновава
възражението му за груба небрежност. Точно обратното, изрично в показанията си
свидетелят Ивайло Тонев заявява, че процесният автомобил се е движил бавно – със скорост
от 20-30 км/ч., която няма основание да се приеме, че е била над разрешената за съответния
пътен участък такава. Също така, по делото няма данни, въз основа на които да се направи
извод, че причината за настъпване на процесното ПТП се дължи именно на загуба на
контрол на управлявания от ищеца А. П. л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ....,
вследствие на движение с несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя скорост.
Действително, по делото не се спори, че участъкът от пътя е бил заледен, поради което
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза посочва, че поведението на водача
също представлява част от техническата причина за настъпване на инцидента, тъй като не се
е съобразил с пътните условия, но въпреки това съдът приема, че като е карал със скорост от
20-30 км/ч. ищецът е действал правомерно и съобразено с обстановката. По делото няма
данни ищецът да е знаел, че пред него предстои заледен участък, заради което от него да се
изисква да намали скоростта си на движение, още повече, че инцидентът е настъпил в
тъмната част на денонощието, поради което житейски логично е да се приеме, че видимостта
пред шофьора към състоянието на пътната настилка е била ограничена.
Следователно, налице е основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника .... за обезщетяване на вредите причинени, причинени на л. а. „Мерцедес“, модел
„ЦЛК 500“, с рег. № ...., вследствие настъпило на 17.12.2021 г. в гр. София застрахователно
събитие – ПТП, поради което на по-нататъшно изследване в настоящото производство
подлежи въпросът относно неговия размер.
По отношение размера на обезщетението следва да се съобрази, че съгласно чл. 386,
ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.
В тази връзка по делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, изясняващо, че действителната стойност на л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с
рег. № ...., изчислена към датата на ПТП, възлиза на 12 788 лв. Вещото лице е описало кои са
констатираните щети по увредения автомобил, като е посочило, че всички те се намират в
причинна връзка с процесното ПТП. Експертът изяснява още, че необходимата стойност на
увреденото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 28 116,22 лв., т. е.
по-висока от посочената по-горе. В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ е предвидено, че
„тотална щета“ е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 % от действителната му стойност. Ето защо, съдът приема, че е налице
„тотална щета“, доколкото разходите за ремонта представляват 219,86 % от стойността на
МПС-то, като при пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на действителната
стойност на МПС към момента на настъпване на събитието, намалена със стойността на
9
запазените части. Според експерта стойността на запазените части е 30 % , като тяхната
стойност следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила (12 788 лв.),
като по този начин размерът на дължимото обезщетение възлиза на 8 952 лв. По делото не
се спори, че от страна на ищеца са изплатени всички вноски по застрахователната премия в
общ размер на 843,46 лв., поради което никоя от тях не подлежи на приспадане от
стойността на застрахователното обезщетение, в какъвто смисъл са клаузите на т. 28 и т.
28.1 от общите условия за застраховка „... на ответното дружество. При това положение,
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 8 952 лв., като не е необходимо ищецът
да представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за да се приеме наличието на
тотална щета. В Решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК е
прието, че дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм., но аналогичен на чл.
405 от действащия КЗ) не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към
момент, предхождащ съдебното решение по иска. Моментът на дерегистрацията на
автомобила има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата за застрахователно обезщетение.
Изложеното, обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 8 952 лв., представляваща неплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „..., обективиран в застрахователна
полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № ...., вследствие на настъпило на
17.12.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, е основателен и следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В цитираното по-горе Решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, е прието, че обезщетение за забава следва да се дължи, считано
от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. В хода на процеса ответникът изрично е оспорил, но въпреки това ищецът не
твърди и не представя по делото доказателства да е дерегистрирал процесното МПС, а освен
това от представените към исковата молба документи на автомобила става ясно, че той все
още е регистриран (при дерегистрацията свидетелството за регистрация на автомобила се
отнема). Поради това, законната лихва върху главницата се дължи от датата, на която
ищецът представи на застрахователя удостоверение от регистрационните органи за
прекратяване на регистрацията на процесното моторно превозно средство, а не от датата на
подаване на исковата молба – 25.10.2023 г.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, по делото се установи наличието на главното задължение в размер на 8 952
лв., поради което принципно в полза на ищеца би следвало да се дължи лихва за забава
върху него. В същото време обаче, както се посочи по-горе, в настоящия случай е налице
хипотеза на тотална щета, поради което поставянето на ответника в забава е обусловено от
представянето на удостоверение за дерегистрация на увредения л. а. „Мерцедес“, модел
„ЦЛК 500“, с рег. № .... от ищеца – арг. чл. 390 КЗ. Изрично с отговора на исковата молба
ответникът е оспорил това обстоятелство, респ. изпадането си в забава, а от страна на ищеца
не се твърди, а и не се доказва да е прекратил регистрацията на автомобила си. Ето защо,
искът за лихва забава в размер на 1 840,64 лв., начислена за периода от 17.12.2021 г. до
10
25.10.2023 г., е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло само на това основание.
По отговорността за разноски.
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 527,70 лв. –
платена държавна такса и депозит за САТЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адв. Д. Т. следва да се присъди сумата от 1 364,94 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 51,16
лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на А. А. П.,
ЕГН ********** с адрес: ...., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 8 952 лв.,
представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „..., обективиран в застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г.,
за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК
500“, с рег. № ...., вследствие на настъпило на 17.12.2021 г. застрахователно събитие - ПТП,
ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, с рег. № .... до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1
840,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.12.2021 г. до 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на А. А. П.,
ЕГН ********** с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 527,70 лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за САТЕ, както в полза на
адв. Д. Р. Т. от САК с ЛНЧ № ********** и адрес на кантората: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 10А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 1 364,94 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН ********** с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 51,16 лв.,
представляваща разноски по делото за депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11