№ 1498
гр. София , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502442 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по жалба на ответника по гр.д. № 1348/2019г. по описа на СГС, І-13
състав срещу решението от 07.02.2020г., с което е осъдена Прокуратурата на Р България да
плати на Д. Д., чрез адв. В. З., на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ , обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва от 30.01.2016г. до окончателното изплащане, отхвърлен е иска за
разликата до 25100 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът Прокуратурата на Р България обжалва решението в частта, с която
искът е уважен, като твърди необоснованост и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска
обезсилване на решението в частта, с която е разпоредено обезщетението да бъде изплатено
чрез адв. З. и отмяната му в частта, с която е присъдено обезщетение от 20 000 лева.
Ищецът Д. Д. оспорва жалбата. Подал е насрещна въззивна жалба, с която атакува
решението в отхвърлителната част. Твърди, че правилното приложение на принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, изисква присъждане на обезщетение в пълния
претендиран размер от 25 100 лева.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийски апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението за валидно, недопустимо в частта, с която е определен начин на изплащане на
1
обезщетението – чрез адв. З. и частично неправилно.
Формираните в отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд
са следните:
По допустимостта:
Ищецът е поискал присъждане на претендираното обезщетение в своя полза. Всяко
определяне на конкретен начин на изплащане на присъденото обезщетение с диспозитива
на решението е произнасяне свръх петитум и поради това недопустимо. Ето защо, в частта, с
която е постановено обезщетението да бъде изплатено на ищеца чрез адв. В. З., решението
следва да бъде обезсилено.
По правилността:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.) Отговорността е обективна и за възникването й
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2-ро ЗОДОВ са необходими две предпоставки:1) повдигане на
обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното
наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето. В случая и
двете предпоставки са налице. По делото е установено, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпления по чл. 246, ал.3 , чл.249, ал.3 и чл. 321, ал.3 НК за
това, че :1/ в периода 01.11.2011г. -18.12.2012г. в ***, и на територията на Р България,
участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления -
подправка на платежни инструменти; пазене и укриване на предмети, предназначени или
послужили за подправка на платежни инструменти; неправомерно използване на данни от
платежни инструменти и монтиране и използване на технически средства с цел придобиване
информация за съдържанието на платежните инструменти и 2/ в периода 03.11.2011г.-
30.11.2011г. пазил и укривал върху твърд диск на преносим компютър компютърна
програма за управление на устройство за четене и запис на информация върху магнитни
карти, за която е знаел, че е предназначена за подправка на платежни инструменти.
За деянията по повдигнатото на 18.12.2011г. обвинение било образувано досъдебно
производство срещу ищеца № 307/2013г. на ГДНП –МВР, прокурорска преписка № 674 /
2012г. по описа на Специализираната прокуратура. Наказателното производство срещу
ищеца било прекратено с постановление от 21.03.2014г. на прокурор при Специализираната
прокуратура на основание чл. 243, ал.1 т.2 НПК .
Постановлението е връчено на ищеца на 29.03.2014г.
Наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза за година и четири
месеца. Няма спор между страните, че е проведено в разумен срок. Участието на ищеца в
процесуално-следствените действия е минимално. Спрямо него е била приложена за близо
осем месеца мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, а от 15.08.2013г. до
прекратяване на производството е бил с мярката за неотклонение „ парична гаранция“.
Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство,
тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение,
уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване.
2
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаната по делото свидетелка К. потвърждава негативните преживявания от
наказателното преследване, включително смущенията в социалното общуване.
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи, от една страна, наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило в разумен срок, в досъдебната
фаза; но ищецът през цялото време е бил с мярка за неотклонение, като близо 8 месеца – с
най- тежката - „задържане под стража“ , а обвинението е за тежки умишлени престъпления,
Незаконното обвинение е имало негативно отражение върху личността и начина на
живот на ищеца, но не е причинило вреди извън обичайните такива.
Кратката продължителност на наказателното производство, липсата на съдебна фаза и
изчерпването на вредите с обичайните такива са фактори, определящи нисък размер на
обезщетението. Обстоятелствата, че обвиненията са за тежки умишлени престъпления и че
за близо половината от периода на наказателното производство ищецът е бил с най- тежка
мярка „задържане под стража“, са обуславящи висок размер на обезщетението. При
съпоставката им в конкретния случай и отчитайки и календарната продължителност на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, въззивният съд приема, че справедливият
размер на обезщетението следва да се определи при превес на завишаващите го фактори и
възлиза на 12 000 лева.
Върху главницата от 12 000 лева се дължи законна лихва, считано от 29.03.2014г.
Прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство не е
предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. По тази причина и
съобразно даденото в решение № 197/17.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1211/2010г., ІІІ ГО по
реда на чл. 290 ГПК разрешение, стабилитетът му в смисъла на т. 4 на ТР №3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ . От момента на съобщаването
ответникът е в забава и от този момент започва да тече давностния срок на иска за вреди от
незаконното обвинение. Независимо от изложеното, доколкото в нито една от жалбите няма
оплаквания относно изискуемостта на главното вземане и погасяването по давност на част
от вземането за лихви, въззивният съд не променя определения от първата инстанция
начален момент, от който се следва лихва върху обезщетението от 12 000 лева, а именно
30.01.2016г.
Воден от изложеното, въззивният съд следва да потвърди първоинстанционното
решение в частите, с които искът е уважен до 12 000 лева и отхвърлен за разликата над
20000 до 25100 лева, и отмени решението в частта, с която искът е уважен за разликата над
12 000 лева до 20 000 лева и го отхвърли за тази разлика.
При този изход на спора пред въззивната инстанция присъдените на ищеца разноски
от първата инстанция следва да бъдат редуцирани до 772, 80 лева, а за настоящата му се
следват разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
3
жалбата на ответника или 960 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на СГС, І-13 състав от 07.02.2020г. по гр.д. № 1348/2019г.
в частта, която е постановено следващото се на Д. Д. обезщетение да бъде платено чрез адв.
В. З..
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-13 състав от 07.02.2020г. по гр.д. № 1348/2019г. в
частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 12 000 до 20 000
лева, както и в частта, с която на Д. са присъдени разноски над 772,80 лева до 1288 лева и
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. ЕГН **********, съдебен адрес адв. В. З., гр.***,
ул.*** № ***, вх.А, ет. 1, ап.2 срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление по прокурорска преписка № 674/2012г. по описа на Специализираната
прокуратура за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-13 състав от 07.02.2020г. по гр.д. №
1348/2019г. в частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размер от 12 000
лева, ведно със законната лихва от 30.01.2016г.до окончателното изплащане и е отхвърлен
за разликата над 20 000 лева до 25 100 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Д. Г. Д. ЕГН **********, съдебен
адрес адв. В. З., гр.***, ул.*** № ***, вх.А, ет. 1, ап.2, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
960 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4