Решение по дело №551/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. М. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Д. Д. АК С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0455-000094 от 16.10.2024 г., издадена от Началник РУ Твърдица при ОДМВР Сливен.

Оспорващият твърди, че ЗППАМ е незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, както и несъответствие с целта на закона. Оспорва фактическата обстановка, като твърди, че автомобилът е управляван от с.му Д. Ф. Д., поради което правилно бил отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. В заповедта не бил посочен собственикът на автомобила, не била посочена марката и моделът на автомобила. Незаконосъобразно бил посочен и срокът на действие на ПАМ, а именно 180 дни, като подобно определяне на срока в дни, вместо в месеци, противоречало на материалния закон и водело до незаконосъобразност на ЗППАМ. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият лично и с пълномощник – адв. Д. Д. АК С. поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът – Началник РУ Твърдица при ОДМВР Сливен не се явява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд – Сливен, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2024 г. от М. М., на длъжност п.и.при ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, в присъствието на свидетели очевидци П. Х. П. и С. Г. К., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД № 185765, бл. № 816 срещу оспорващия М. М. Д. за това, че на 15.10.2024 г., в 18:15 часа, в [населено място], в междублоковото пространство пред бл.№ 8 на [улица]в [населено място], управлява собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛК 230 Компресор с регистрационен номер [рег. номер], след като е лишен по административен ред от управление на МПС, като на водача Д. е заявено, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0201 за установяване на употреба на алкохол, но същият отказва да бъде тестван. Издаден му е талон за изследване с № 0037975, като водачът отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП и чл.174, ал. 3 от ЗДвП – управлява МПС, без да е правоспособен, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и не изпълнява предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол.

АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля на 15.10.2024 г. Отказът на нарушителя да подпише АУАН и разписката за получаването му на същата дата, е удостоверен с подписа на поименно посочен свидетел.

С обжалваната ЗППАМ № 24-0455-000094 от 16.10.2024 г., издадена от Началник РУ Твърдица към ОДМВР Сливен, на основание чл. 22 от ЗАНН, на М. М. Д. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни, като са отнети СРМПС № ******и 2 броя регистрационни табели № [рег. номер]. Заповедта е обоснована с това, че водачът Д. управлява ППС без да е правоспособен водач и отказва проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не изпълнява предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 17.10.2024 г. Жалбата срещу заповедта е подадена до съда на 30.10.2024 г.

По делото като доказателства са приети справка за нарушител водач на М. М. Д. /л.14/, справка от КАТ за собственост на автомобил Мерцедес ЦЛК 230 с рег.№ [рег. номер] /л.42/; талон за медицинско изследване № 0037975 от 15.10.2024г. /л.10/; заповед № 343з-1516/05.06.2023г. на Директора на ОДМВР Сливен /л.16/ ; възражение от М. Д. срещу съставен АУАН /л.12/, справка рег.№ 455р-13182/24.10.2024г. /л.13/ и скица на междублоково пространство на ул.“Н.ж. „ пред бл.№ 8 по плана на [населено място]./л.62/.

По делото са разпитани като свидетели п. с.- очевидци на извършеното от М. Д. нарушение - П. Х. П. и С. К. К.. От показанията на свид. П. се установява, че на 15.10.2024 г., при обход на междублоковите пространства в [населено място] чул силна музика от към блоковете, решил с колегата си да проверят и чули форсиране на двигател; видели черен мерцедес, който се върти в кръг на площадката; имало пейки с насядали хора на площадката; когато водачът ги видял, тръгнал назад, за да спре; представили се и поискали документите му, а водачът не ги носел в себе си, направили справка с ОДЧ и установили, че е неправоспособен; Д. се държал арогантно, замирисал им на алкохол и тъй като нямали дрегер в колата, извикали колега от „Пътен контрол“ да извърши изследване за употреба на алкохол; на място пристигнал п.и.М. М., но водачът Д. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, обиждал и заплашвал полицейските служители; отвели го в РУ Твърдица, където му бил съставен АУАН.

От показанията на свид. К. се установява, че на 15.10.2024г. около 18,15ч. с к.а си П. обхождали улиците в [населено място], когато от междублоковото пространство до [улица], чули силна музика и форсиране на двигател на автомобил; установили, че водачът Д. прави обиколки, върти гуми и форсира двигателя с лек автомобил „Мерцедес“, бил пуснал и силна музика; приближили се към автомобила, водачът ги забелязал, направил опит да паркира автомобила до метален простор за килими на площадката, направил маневра назад, щял да удари колата си в него; поискали документите му, но Д. не ги носил, а предложил да отиде до дома си и да ги вземе; държал се агресивно и ги обиждал; миришел на алкохол, а на седалката до него имало малка бутилка от алкохол; поискали съдействие от колега от КАТ за проверка с дрегер, но Д. отказал да бъде тества; бил отведен в РУ Твърдица и там му бил съставен акт и издаден медицински талон за кръв, който Д. отказал да изпълни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, като кредитира събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира от правно страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно т.2.1 на заповед № 343з-1516/05.06.2023г. на Директора на ОДМВР Сливен, в законоустановената писмена форма. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с описаните в АУАН фактически обстоятелства. Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на ПАМ – чл. 171, т.2а б. “б“ от ЗДвП.

 

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че водачът М. М. Д. на 15.10.2024 г. около 18:15 часа, след като е лишен от управление на МПС по административен ред, е управлявал собствения си лек автомобил, и при заявена от контролните органи проверка, е отказал да му бъде извършена такава с конкретно техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и при издаден му талон за изследване е отказал да даде биологичен материал и извърши медицинското изследване.

Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на водача на лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия AД № 185765/15.10.2024г., с който е установено извършено на същата дата от Д. административно нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

В случая обстоятелството, че на 15.10.2024 г. жалбоподателят М. Д. е управлявал лек автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер], негова собственост, на практика не е спорно по делото, както и не се спори относно факта, че при предложената му в качеството на водач проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство, жалбоподателят е отказал такава. Не се и твърди, а и не се установява водачът Д. да се е явил в ЦСМП и да е дал биологичен материал за химическа експертиза. Горното се потвърждава по несъмнен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели – п. с. П. и К..

Следва да се има предвид също, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия АД 185765/15.10.2024г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на оспорващия Д.. Съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 2 а б. „б“ от ЗДвП - управление на МПС с отнето свидетелство и безспорно установена собственост на автомобила на лицето, спрямо което е наложена мярката.

Заявеното в жалбата оплакване – за неиндивидуализиране на автомобила с марка и модел в заповедта и незаконосъобразно определяне срока на приложената принудителна мярка по два начина, в дни и месеци, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. На първо място в приложената ПАМ е посочено в достатъчна степен ППС, чиято регистрация се прекратява. В разпоредителната част на заповедта е посочено коректно, че се прекратява регистрацията на ППС и се отнемат СРМПС № ******и два броя регистрационни табели с № [рег. номер], които отговарят единствено на ППС - Мерцедес ЦДИ 230 Компресор, за който от приобщената по делото справка се установява, че е собственост на оспорващия М. Д.. Ето защо съдът намира, че не е налице неяснота относно превозното средство, на което е прекратена регистрацията и правата на оспорващия не са нарушени.

На второ място законът предвижда срочност на налаганите ПАМ, като в хипотезата на чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП срокът е регламентиран в границите "от 6 месеца до една година". Административният орган е определил срока в дни, като ясно е посочил в акта "а именно за 180 дни". Макар според съда този подход да затруднява броенето на сроковете, в конкретния случай изборът му не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като дните съответстват на предвидения минимален срок от 6 месеца, за който може да се приложи ПАМ. Непосочването на месеци в случая не води до неяснота относно срока, на което се позовава пълномощникът на жалбоподател, а и това е минималния срок, поради което неизлагането на мотиви не съставлява нарушение, тъй като мярката е определена в минимума.

Ето защо съдът приема, че наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на регистрация на МПС препятства възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи с отнето СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС от водачи с отнети СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали. В този смисъл е решение № 1329 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2018 г.

Подадената от М. Д. жалба срещу ЗППАМ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски от административният орган не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Д. Д. АК-С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0455-000094 от 16.10.2024 г., издадена от Началник РУ Твърдица при ОДМВР Сливен, като неоснователна.

Решението, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.