РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6823 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявен от
С.В. *** ЕГН **********,***, в качеството си
на майка и законен представител на детето *** Х. ЕГН ********** срещу Ц.О.Х.
ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.127а СК за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата Ц.О.Х., на
детето *** Х. ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България –
до Великобритания, за период от пет години.
В обстоятелствената част на исковата
молба ищцата твърди, че с решение по гр.д. №4590/2014 на РС Плевен е прекратен
сключеният между нея и ответникът граждански брак и упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете са предоставени на нея.
Излага, че в момента живее и работи в Обединено Кралство на Великобритания,
където има жилище и добри доходи. Сочи, че тъй като живее и работи във
Великобритания, където има постоянна работа и жилище желае да се грижи за
детето си, което момента е в гр. Плевен и грижи за него се полагат от неговата
баба. Навежда доводи, че, тъй като бащата на детето следва да даде съгласие то
да напусне пределите на РБ, е поискала от него съгласие, но че такова не е
получила, като ответникът първо започнал да отлага подписването на документите,
а впоследствие отказал. Излага, че поради дългото й отсъствие емоционалната
връзка между нея и синът й е нарушена. Твърди, че въпреки грижите, които полага
баба му за него, синът й тъгува за нея и желае да отиде при нея. Поради
изложеното моли съда да уважи предявената молба.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ищцата моли съда да уважи молбата. Счита, че
изцяло в интерес на детето е то да пътува във Великобритания. Излага, че
майката живее там, има сигурни доходи и дом и интересите на детето ще бъдат
осигурени. Сочи и, че ответника с поведениито си забавя процеса.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
от съда особени представител ответника Ц.О.Х.
– адв. Я.. В обстоятелствената част на отговора си сочи, че искът е
допустим, но неоснователен. Навежда доводи, че ищцата не е подкрепила с
доказателства твърденията си, че се е установила и работи в Обединеното
Кралство Великобритания, тъй като не е посочила мястото където живее, не е
представила трудов договор, договор за наем или собственост на имот,
удостоверение за доходи и др., поради което не става ясно къде ще живее детето,
с какви доходи и с какъв размер на същите ще бъде обгрижван и дали изобщо ще
бъде изведен от майката в Обединено Кралство Великобритания или друга държава.
Сочи, че ищцата не е посочила дали детето ще посещава училище и къде. Твърди,
че воденето на настоящия процес по – скоро цели заобикаляне на закона,
неизпълнение на съдебното решение, а именно лишаване на бащата от контакт с
детето. Сочи, че такъв извод се прави и от факта, че ищцата не е посочила дали
еднократно или многократно желае да извежда детето от страната и как ще се
осъществява определения режим на лични отношения на бащата с детето. Поради
изложеното прави извод, че се цели да се ограничи контакта на бащата с детето,
което от своя страна би оказало отрицателно въздействие върху детето. Поради
изложеното моли съда да остави без уважение предявения иск и да им се присъдят
разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли иска.
Счита, че от представените по делото доказателства безспорно се е установило,
че майката живее в Англия. Твърди, че от представения наем е видно на жилище
във Великобритания се вижда, че същият е със срок до 31.10.2017 г. Сочи и, че
не са представени доказателства дали детето ще посещава училище. Излага и, че
не става ясно как ще се спазва определение режим на контакти на бащата с
неговото дете.
След проведеното по
делото о.с.з. ответникът е депозирал молба. В нея подробно описва опасенията си
от това детето да пътува в чужбина. Сочи и, че той също пребивава в Англия.
Излага, че ако детето отиде да живее с майка си ще загуби социалната си среда,
както и възможност да се среща с баба си по бащина линия. Твърди, че
образованието в България е добро и, именно, тук той следва да завърши средното
си образование.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото удостоверение за раждане на детето *** Х. ЕГН ********** е, че негови
родители са С.В. *** и Ц.О.Х..
По делото е
представено и копие на паспорта на детето, от което е видно, че същият е със
срок на валидност до 20.10.2020 г.
Видно е от
представеното по делото Удостоверение, издадено от РС Плевен, както и от
приложеното по делото решение №1680/07.11.2014 г. по гр.д. №4590/2014 г. е,
че родителските права по отношение на
детето са предоставени на неговата майка.
От изготвения по
делото социален доклад се установява, че малолетното дете осъществява контакт с
двамата си родители по интернет и телефон. Сочи се, че за Новата година, поради
отказ на бащата да даде разрешение детето му да пътува в чужбина, майката се е
прибрала в България, а по – късно и бащата, който е осигурил визуален контакт с
детето. Описва се, че детето поддържа отношения и с баба си по бащина линия.
Твърди се, че към момента е установена сигурна семейна среда на детето. Прави
се заключение, че и двамата родители са с трайно отсъствие от страната, тъй
като са се установили да живеят в Англия. Сочи се, че емоционалната връзка
между дете – родител се осъществява посредством телефонни разговори. Поради
факта, че към датата на изготвяне на социалния доклад в ДСП не са получили документи,
от които да се установи какви са доходите на ищцата и в каква степен ще са
защитени интересите на детето Дирекцията не може да изрази категорично
становище.
По делото е
представена и декларация от ФА Сикрит Лтд- „ Инвестираме в хората“ от
07.02.2017 г., в уверение на това, че С. ***
работи във фирмата на безсрочен трудов договор и пълно работно време.
Посочено е, че заплатата й се изплаща четири пъти седмично. В същата декларация
е посочено, че на молителката е представена квартира на обекта, а в последствие
същата си е намерила квартира.
Представено е и
копие на договор за краткосрочен наем, от който се установява, че молителката
по делото е наела квартира – етаж №2 в сграда, находяща се на *** със срок до
30.11.2017 г.
Представени са и
извлечения от банковата сметка на молителката.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 127а, от СК.
Разпоредбата на чл.76, т.9 ЗБЛД
предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица,
които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на
чл.127а СК.
Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани
с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не
може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
За
уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се
установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали
съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на
съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.
Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална
степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се
ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установяват произходът на
детето, чийто родители са страните по делото, както и наличието на спор между
тях, предвид липсващо съгласие от страна на бащата, за пътуването на детето в
чужбина. Действително по делото се установи, че майката пребивава във Обединено
Кралство Великобритания, където е постоянно трудово ангажирана, както и
обстоятелствата, че именно тя е родителят поел непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето и реално упражняваща родителските права,
след раздяла с бащата на ***. Съдът приема, че безспорно съществува
привързаност и емоционална връзка между детето и неговите родители. По делото
не се установи майката да е в обективна
невъзможност да изпълнява родителските си задължения, поради болест, запрещение
или други причини. От събраните по делото писмени доказателства, се установява,
че както майката, така и бащата на детето са се установили във Велкобритания.
При наличие на родител, имащ желание да полага непосредствените грижи за
малолетното дете, като единствено местоработата му в чужбина е наложило раздялата
им, би било неоправдано детето да бъде лишено от възможността да бъде под
опеката на същия. *** понастоящем е лишен от възможността да живее с майка си.
Същевременно проявената от молителката загриженост и желание да изпълнява лично
родителския си дълг, с непосредствени усилия и грижи по отглеждането и
възпитанието на детето си, са обективирани в депозирането на настоящото искане
в съда. Ето защо, съдът приема за доказано, че майката е родителят, формиращ
семейната среда на момчето. В интерес на последното е разрешаването на
действията по пътуване в чужбина, без съгласието на бащата. В изключителна
полза и интерес на детето е да бъде разрешено пътуването му зад граница, като
напусне пределите на страната, придружавано от своята майка, тъй като ще се гарантира
отглеждането му в семейна среда, под непосредствените, преки грижи на родителя,
на когото са присъдени родителските права. Поради това и съдът приема, че са
налице предпоставките на закона, даващи основание да бъде разрешено
неограничено пътуване извън страната на детето ***, без съгласието на бащата,
тъй като това е в изключителна полза и в интерес на подрастващото.
Съдът счита за неоснователно
твърдението на особения представител на ответника, че с даване на разрешение на
детето за пътуване може да се наруши режима му на лични отношения с детето. Определеният
режим на лични контакти не следва да бъде абсолютна пречка за свободно
придвижване на детето, като същият може да бъде осъществяван дори и чрез
съвременните средства за комуникация. Напротив
даването на разрешение на детето да пътува и установяването му в държавата, в
която пребивава и бащата ще способства за по – честите срещи между тях.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК молителката има право на разноски. Доколкото
същата не е претиндирала такива не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран
от така изложените съображения, Плевенския районен съд
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на Ц.О.Х. ЕГН **********
с адрес ***, баща на *** Х. ЕГН **********, за това детето *** Х. ЕГН ********** със
съгласието на своята майка С.В. *** ЕГН **********,***, да напуска пределите на Р България, за неограничен брой пътувания до Великобритания и обратно
и да пребивава извън страната, придружавано от своята майка С.В. *** ЕГН **********,*** за период от 5 години, считано от датата на влизане в сила
на решението.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: