Решение по дело №1221/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 323
Дата: 29 януари 2025 г. (в сила от 29 януари 2025 г.)
Съдия: Мария Колева
Дело: 20247150701221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 323

Пазарджик, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
Членове: МАРИЯ ХУБЧЕВА
МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА канд № 20247150701221 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Г. П. К., подадена чрез процесуален представител адвокат В. Д., срещу Решение № 252/25.06.2024 г. по АНД № 1776/2023 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0001682/17.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на закона, по които се претендира отмяната му, като се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Г. К. срещу Наказателно постановление № 36-0001682/17.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на посочено правно основание чл. 93в, ал. 13 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 34, §. 5, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н-3/07.04.2006 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014.

От фактическа страна е прието за установено, че на 28.10.2023 г., около 16.30 часа, жалбоподателят бил спрян за проверка в гр. Пазарджик, [улица], срещу стадион „Георги Бенковски“. Водачът управлявал автобус „Мерцедес“ 0550Х от категория М3, рег.№ [рег. номер], собственост на „Хебърбус“ АД, със заверено копие № ********** за международен превоз на пътници за ЕС или срещу възнаграждение, като извършва случаен превоз, видно от пътен лист № 0-3708 и уведомление до Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик, пътническа ведомост за случаен превоз от 27.10.2023 г. и фактура № 1000000101204276/27.10.2023 г., като е извършил следните нарушения:

1. Водачът е представил удостоверение за дейности в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на ЕО, издадено на 27.10.2023 г., което не е подписано от него.

2. Водачът не е осигурил съвпадение на часовото време върху тахографския лист с официалното време на страната на регистрация на моторното превозно средство – в момента на проверката е било 16.30 часа, а върху тахографския лист - 04.14 часа.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 327614/28.10.2023 г., препис от който му бил връчен на място. Водачът подписал АУАН с възражение, че часовникът е показвал 16.20 часа, когато бил спрян за проверка. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на свидетеля. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство. Посочил е, че в АУАН и в НП точно, ясно и недвусмислено са описани фактите, очертаващи обективната съставомерност на вменените административни нарушения. Приел е за безспорно, че на процесната дата К. е извършвал обществен превоз на пътници и не е представил подписано от него Удостоверение за дейности, нито е осигурил съвпадение на часовото време върху тахографския лист с официалното време на страната, за което правилно е санкциониран от органа на посочените от него правни основания по ЗАвтПр.

Постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 36, § 1, т. i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни, което не е било сторено. При проверката е представено Удостоверение за дейности, което не е подписано от водача. Цитираната разпоредба недвусмислено сочи, че се касае за представяне на документи към момента на проверката, а не към момент, следващ извършването й, поради което представеното удостоверение с подпис от К. едва в проведеното съдебно заседание пред районния съд не следва да бъде кредитирано. Удостоверението за дейности не съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г., а именно подпис на водача, поради което правилно и законосъобразно АНО е приложил за това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр, тъй като представеното при проверката на контролните органи на РД „АА“ удостоверение за дейности не е подписано от касационния жалбоподател като водач на превозното средство, с което се извършва обществен превоз на пътници. В този смисъл същото не съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата, а именно подпис на водача, поради което административнонаказващият орган е приел, че същото не може да служи за удостоверяване на посочените в него обстоятелства. Следва да се отбележи, че законодателят е въвел задължение за представяне на документите именно към момента на проверката, за да се избегнат злоупотреби с последващо съставяне на документи с невярно съдържание или само за целите на съдебното производство. Последващото им представяне съдебната практика еднозначно приема, че е ирелевантно и не може да бъде основание за отмяна на НП. Хипотезата на чл. 10 от Наредбата и тази на чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент.

Правилно АНО и районният съд са приели за установено, че К. като водач на автобус, извършващ обществен превоз на пътници, който е управлявал при проверка на 28.10.2023 г., е показал тахографски лист с часово време, което не съответства на часовото време на държавата, където е регистрирано превозното средство, в случая Република България. Посочените факти изпълват фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател. В тази връзка, разпоредбата на чл. 34, § 5, буква „а“ от Регламент (ЕС) 165/2014 въвежда изискването, че всеки водач на товарен автомобил следва да осигури съответствието на часовото време, регистрирано върху тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на превозното средство. Същата предвижда задължение водачите да осигуряват дължим правен резултат при осъществяване на превозите, а именно съответствие на регистрираното в тахографския лист време с действителното такова. Неизпълнението на посочената разпоредба, изразяващо се в отчетеното от проверяващите органи несъответствие в часовото време регистрирано върху тахографския лист и действителното такова, сочи за реализирано противоправно поведение, свързано с неполагане на дължимата грижа с оглед спазване на цитираната разпоредба, доколкото водачът е длъжен и е имал обективната възможност да положи дължимата според закона грижа. В хода на производството не са събрани доказателства, а и горното не се твърди за наличие на обективни пречки водачът да изпълни това свое задължение, като извърши необходимата съпоставка с данните от тахографа непосредствено преди предприемане на превоза. Затова, деянието, описано в АУАН и НП, е осъществено от обективна (изяснено по-горе) и субективна страна (под формата на небрежие – не е проявил необходимото внимание) от наказаното лице. Действително става дума за разминаване с около 12 часа, а това води до неправилно отразяване на всички данни, които тахографът записва и в крайна сметка по този начин отразява неверни данни и действителното положение не може реално да бъде проверено от компетентните органи.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 93в, ал. 13 ЗАвтПр, доколкото същата съдържа в хипотезата си именно визираното в НП нарушение. Тъй като в посочената разпоредба размерът на глобата е определен в абсолютен размер – 200 лева, липсва основание, а и възможност, за редуцирането й.

Настоящият състав споделя изложените от районния съд мотиви, относно липсата на основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, предвид обстоятелството, че в случая с нарушенията се засягат правила уреждащи обществени отношения нарушението, на които застрашава живота и здравето на широк кръг лица, участващи в движението. След като нарушенията са доказани по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в тях, то съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора и е наложил санкции в предвидения от закона размер на нормата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 и чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр. Така определените наказания са справедливи и съответно и ще допринесат за постигане целите на наказанията, визирани в нормата на чл. 12 ЗАНН и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/25.06.2024 г. по АНД № 1776/2023 г. на Районен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.

 

Председател: (п)
Членове:

(п)

(п)