РЕШЕНИЕ
№ 4478
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110153523 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът С.В.”АД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми: 1 991, 78 лв
, представляващи стойността на „потребена вода” от ответника, доставяна по договорни
отношения между него и дружеството-ищец през периода от 20.06.2017г. до 04.01.2020г. за
обект, находящ се в гр.София, ж.к.”Овча купел-2” , бл.1, вх.Д,ап.34, заедно със законовата
лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК-
14.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №1810/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство, включително и в заседанието на 16.02.2024г., в
което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца.
Ответницата П. Х. В. оспорва предявените искове видно от изявленията й в
представения на 01.03.2023г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди , че
процесният имот е продаден на публична продан през 2018-2019г. и от тогава семейството
1
на ответницата не обитава това жилище. Според ответницата при публичана продан са
погасени всички задължения. Предявено е и възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните вземания.
В хода на съдебното производство ответницата поддържа оспорването на исковете.
При устните състезания в съдебното заседание на 16.02.2024г. ответницата е пледирала за
отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
1810/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 20.06.2017г. до
04.01.2020г. между ищцовото дружество и ответницата е съществувало правоотношение за
доставяне на Ви К услуги, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че именно ответницата е била потребител на В и К услуги по
смисъла на §1, ал.1, т.2 , буква „а” ЗРВКУ /2005г./ и чл.2,ал.1, т.1 от ОУПВКУПСВ,
доставени през процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни
писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответницата по предявените от него искове именно с твърдението, че тя е
била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което
ползвала доставените й Ви К услуги срещу задължението да заплаща цената им.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата за
доставка на В и К услуги, нито надлежни доказателства, че ответницата е била собственик
или ползвател на процесния имот през процесния период от 20.06.2017г. до 04.01.2020г. ,
за да се приеме , че е била потребител на В и К услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2 , буква
„а” ЗРВКУ /2005г./ и чл.2,ал.1, т.1 от ОУПВКУПСВ.
Приложената към исковата молба разпечатка от електронна Справка №
977054/17.08.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията- София относно
2
ответницата за периода от 01.01.1998г. до 17.08.2021г. не може да бъде кредитираната като
писмено доказателство за право на собственост или за право на ползване върху процесния
имот , тъй като е вторичен документ, а и не е подписана от длъжностно лице и не е
подпечетана. Освен това в тази справка е посочено , че на 13.06.2019г. имотът е придобит
чрез постановление за възлагане на публичен търг от дрго лице. В същата справка като
съдлъжник по задълженията , за които са налагани възбрани вмърху имота е вписан и
Пламен Тодоров Велчев , което е индикация , че това лице е съсобственик на имота.
По делото не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или
ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент
през процесния период.
Приетото в съдебното заседание на 16.02.2024г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза не може да бъде доказателство за съществуването на правоотношение между
ищеца и ответника и за ползването от ответника на В и К услуги през процесния период
от 20.06.2017г. до 04.01.2020г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещото лице е
изготвило заключението само по документация при ищеца, която обаче не е представена по
делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос,
който не е от компетентността на вещото лице.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на В и К услуги и ползването на В и К услуги от
ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не
признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на пълномощника му по
делото в отговора на исковата молба. Поради изложените причини наличието на договорно
правоотношение между страните и осъществяването на ползването на ВиК услуги от
ответника не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства
по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на
имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че
ответницата е била собственик или ползвател на процесния апартамент през периода от
20.06.2017г. до 04.01.2020г.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника за доставка на В и К услуги през процесния
период в процесния имот , както и ползването от ответника на тези услуги. Следователно
не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените
установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
3
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ
№ 4/14.09.2004г. е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Следва да се отбележи , че основателно е и предявеното от ответната страна
възражение за изтекла погасителна давност. Тъй като вземанията за плащане на
стойността на потребена вода са периодични , те се погасавят с изтичането на 3-годишна
давност (чл.111,буква"в",предл.3 ЗЗД). Това означава , че са погасени по давност всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК (14.01.2022г.), т.е. до 14.01.2019г. Но тъй като не са представени фактурите , в
които са начислени претендираните вземания , нито са посочени номерата и датите на
издаване на тези фактури , не може да се определи кои точно са погасените по давност
вземания , тъй като давностният срок според Общите условия на ищцовото дружество
започва да тече след изтичане на 30 дни от издаването на фактурите , колкото е срокът за
плащане на задълженията.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят
изцяло.
На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от нея разходи въ в
връзка с настоящото исково дело и във връзка със заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от "С ВАД, ЕИК : *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *** *** против П. Х. В. , ЕГН:
**********, със съдебен адрес : град София, ул. „*** , „С С Е”ООД – работодател;
телефон : ** ; емейл : , обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2
ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. и чл. 86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила
на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите : 1 991, 78 лв (хиляда
деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи
4
стойността на „потребена вода” от ответника, доставяна по договорни отношения между
него и дружеството-ищец през периода от 20.06.2017г. до 04.01.2020г. за обект, находящ се
в гр.София, ж.к.”Овча купел-2”, бл.1, вх.Д,ап.34, заедно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 14.01.2022г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по заповедното гр.д. №1810/2022г. по описа на СРС,68 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5