№ 58
гр. С.З., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Т.ова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100357 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Т. И. М. от
гр.С.З., действащ чрез адв. Д. Д., срещу Община С.З., с която е предявен иск
за отстраняване на непълнота и грешка в КККР на гр.С.З. чрез признаването
му за собственик на основание реституция на недвижим имот, представляващ
нива с площ от 1,800 дка, 4 категория, находящ се в строителните граници на
гр.С.З., в м. “Б.б.”, съставляваща имот № 30 по кадастралния план на парк
“Б.”, кадастрален район 504, при граници: нива № 197 – временно общинска;
нива № 39 – временно общинска; нива № 28 на Д.Х.А. и нива № 29 –
временно общинска, който не е отразен като самостоятелен имот негова
собственост в КККР на гр.С.З., а като част от имоти с идентификатори №№
68850.513.45 и 68850.513.77, собственост на Община С.З..
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот представляващ нива с
площ от 1 800 дка, IV категория, находяща се в строителните граници на
гр.С.З., в местността „Б.б.“, съставляваща имот №30 по кадастралният план на
парк „Б., кад.район 504, за което се легитимира с н.а. № 72, т.2, рег.№ 1416,
дело № 152 от 2004 г. на нотариус Антония Коева, с рег.№ 309 на НК и район
на действие при Районен съд –С.З. за признаване правото на собственост по
силата на възстановяване на собствеността върху имота в стари реални
граници с решение № 50142 от 23.03.2004 г., издадено от Общинска служба
1
по земеделие и гори - гр.С.З..
Твърди, че административната процедура по възстановяване на
собствеността върху имота е била инициирана със заявление № 50077 от
01.08.1991 г., подадено до Поземлена комисия –гр. С.З. от майка му М. Н. М.
в качеството й на законен наследник на Т.И.Г., бивш жител на гр.С.З.
починала на 26.12.1975 г., а след смъртта на М. през 1993г. участието в
административното производство било продължено от самия ищец, и
приключило с издаденото в негова полза решение за възстановяване правото
на собственост върху имота в стари реални граници.
Твърди, че поради непълнота и грешка в КККР на гр.С.З., одобрени със
Заповед № РД-18-43 то 25.05.2009 г. на изпълнителния директор на СГКК,
собственият му недвижим имот не е бил нанесен в кадастралната карта и
отразен в кадастралния регистър като самостоятелен имот, а в същите са
нанесени имоти с идентификатори № № 68850.513.45 и № 68850.513.77,
части от които попадат в имота на ищеца, и посочени като собствени на
Община С.З..
Твърди, че на 14.12.2015 г. е инициирал административно производство
за промяна на КККР, по което е налице постановен отказ от 11.01.2016 г. на
Началника на СГКК за промяна в искания от ищеца смисъл поради наличието
на спор за материално право.
Претендира да бъде признато за установено по отношение на Община
С.З., че е собственик на процесния недвижим имот – нива и да бъде допусната
поправка на непълнотата и грешката в КККР на гр.С.З., чрез нанасянето на
имота в същите и отразяването му, че е негова собственост.
В срока за отговор на исковата молба ответната община е подала такъв, с
който е оспорила предявения иск като неоснователен.
Изложила е възражения, че по силата на закона Община С.З. е собственик
на поземлен имот № 68850.513.77 и поземлен имот №68850.513.45,
представляващи публична общинска собственост и актувани като такава с
АПОС №10512 от 27.06.2012 г. и АПОС №17887 от 01.06.2018 г.
В тази връзка твърди, че със Заповед № 443 от 28.04.1960 г. Окръжен
народен съвет С.З. е одобрил отреждането на парк „Б.“ и към 2004 г.
мероприятието в частта, засягаща процесния недвижим имот в парк „Б.“ е
2
било реализирано, поради което не е било налице правно основание за
възстановяване правото на собственост в стари реални граници на
недвижимия имот, възстановено в полза на ищеца.
В тази връзка оспорва като нищожни и незаконосъобразни Решение №
50142 от 23.03.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.С.З. и
Решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по Земеделие и
гори гр.С.З. и претендира обявяването им за такива по реда на чл.17, ал.2 от
ГПК.
Оспорва се и легитимиращия ефект на издаденият в полза на ищеца
нотариален акт, като се твърди, че същия е бил издаден въз основа на
нищожно и незаконосъобразно решение на административния орган.
Възразява, че по делото не са налице доказателства наследодателката на
ищеца Т.И.Г. да е притежавала нива, която да попада в посоченото в исковата
молба място.
На последно място възразява, че изграденият парк „Б.“, част от който са
и поземлени имоти № 68850.513.77 и поземлен имот №68850.513.45, е станал
социалистическа собственост и е съществувала законова забрана за
придобиването по давност на имот, който представлява такава собственост.
След приемането на Закон за собствеността от 1990 г., паркът е станал
публична държавна, а в последствие публична общинска собственост, за
които отново съществува законова забрана за придобиване по давност.
Претендира се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за
уважаването му, и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната община се представлява от пълномощник-юрисконсулт, чрез
когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му и за
присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
От представените от ищеца писмени доказателства и от представената от
3
Областна дирекция „Земеделие“ –гр.С.З. административна преписка се
установява, че с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по протокол №
50142/18.02.1993 г. на ПК – гр.С.З., на наследниците на Т.И.Г., какъвто е Т. И.
М., е била възстановена в стари реални граници собствеността върху нива с
площ от 1,800 дка, находяща се в м. Б.б., попадаща в строителните граници
на гр. С.З. и отразена под кад. № 30 на кадастралния план за бившите имоти,
попадащи в парк „Б.“ и кв. „Б.б.“. В решението имотът е индивидуализиран
от административния орган единствено по културен вид, площ и
местоположение, без посочване на категорията и границите му. Към това
решение липсва приложена скица на имота.
Впоследствие с решение № 50142/23.03.2004 г. на наследниците на Т.И.Г.
е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с
площ от 1,800 дка, 4-та категория, находяща се в строителните граници на гр.
С.З. в м. Б.б., имот № 30. В това решение имотът е индивидуализиран и с
границите си, но без посочване на кадастралния план, по който е
индивидуализиран имота.
Това решение е издадено по заявление на ищеца от 09.08.2000 г. с
искания за издаване на удостоверение, че имотът му с площ от 1,8 дка,
находящ се в м. „Б.б.“, при посочени съседи, е нанесен в кадастралния план
на гр.С.З. под № 30 в кв. „Б.б.“ – парк „Б.“, и за възстановяване правото на
собственост върху имота в съществуващи или възстановими стари реални
граници.
По повод на това заявление Община С.З. е издала удостоверение №
2704/21.04.2003 г., с което е удостоверила, че имот от 1800 кв.м., признат в м.
„Б.б.“, след анкетиране на собствениците попада в строителните граници на
гр.С.З. и е отразен под № 30 на кадастралния план на бившите имоти,
попадащи в парк „Б.“.
В преписката се съдържа и скица от 09.03.2004 г. на Община С.З., от
която се установява, че индивидуализацията на имота е по помощен
кадастрален план на парк „Б.“ , обявен в Д.В. бр.5/18.01.2000 г.
С н.а. № 72, т.2, рег.№ 1416, д.152 от 2004 г. на нотариус Антония Коева,
с рег.№ 309 на НК и район на действие при Районен съд –С.З., Т. И. М. е бил
признат на основание възстановяване правото на собственост върху
недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ на нива с площ от 1,800 дка, 4-та
4
категория, находяща се в строителните граници на гр. С.З. в м. Б.б.,
съставляваща имот № 30 по кадастрален план на парк „Б.“ /помощен
кадастрален план, обявен в Д.В. бр.5/18.01.2000 г. /, кад.район 504, при
съответните посочени в акта граници на имота.
С решение № 1069 по протокол № 55 от проведено на 11.09.2003 г.
заседание на Общински съвет – С.З. е запазено отреждането на парк „Б.“ на
част от територията, определена със заповед № 443/28.04.1960 г. на
председателя на ОНС – С.З., в границите, както следва : север – южния
бордюр на пътя за с. Л., западно от езерото „З.“, комплекс „З.“; запад –
източния бордюр на пътя за с. Л. западно от езерото „З.“, източната
регулационна линия на ул. „Иван Вазов“ до разклона за алеята към сградите
на фирма „Труд“; изток – регулационната линия на гр. С.З. до пресечната
точка с пътя за с. Л.; както и на територията в границите, като следва: север –
уличната регулация на ул. „Вълчо Орачев“; юг – уличната регулация на ул.
„Христина Морфова“; изток – уличната регулация на ул. „Иван Вазов“.
Променено е предназначението на част от територията на парк „Б.“,
определена със заповед № 443/28.04.1960 г. на председателя на ОНС – С.З. в
границите, както следва : цялата територия на настоящия парк „Б.“ северно от
околовръстния път на гр. С.З.; цялата територия на настоящия парк „Б.“ южно
от околовръстния път на гр. С.З. и северно от пътя за с. Л.; цялата територия
на настоящия парк „Б.“ южно от определените нови граници на парк по т.1 от
настоящото решение до уличната регулация на ул. „Христина Морфова“
Възложено е на кмета на Община С.З. да нанесе измененията в одобреното
техническо задание за изменение на общия устройствен план на гр. С.З.,
одобрен през 1978 г. и му е възложено да започне процедура чрез ПК-гр.С.З.
за възстановяване на имотите на собствениците на земи на териториите, за
които отпада отреждането парк „Б.“, като започне процедура по процедиране
на кадастралния план, изготвен през 2000 г., а след влизане в сила на
кадастралния план да започне процедура по отчуждаване на имотите на
собствениците на земи в територията на парк „Б.“, определена в границите на
т.1. На собствениците на възстановени имоти в границите на настоящия парк
„Б.“ е указано да възложат изготвянето на подробен устройствен план за
имотите си.
С решение № 521 по протокол № 13 от заседание на ОбНС на гр.С.З. от
29.09.2016 г. е възложено на кмета на гр.С.З. да предприеме необходимите
5
действия за изработване на проект на изменение на общия устройствен план и
последваща изработка на подробен устройствен план на парк „Б.“ в граници,
както са описани в т.2 на решение на ОбНС № 1069/2003 г. съгласно
техническото задание, неразделна част от решението. Такова техническо
задание липсва приложено към решението.
С влязло в сила на 01.06.2018 г. решение № 1115 по протокол № 25 от
заседание на ОбНС на гр.С.З., проведено на 28.09.2017 г. е одобрен проекта за
изменение на действащия общ устройствен план на гр.С.З. и прилежащите
крайградски територии, одобрен с решение № 1158 по протокол № 55 от
26.05.2011 г. на ОбНС – гр.С.З., в частта му за квартал/парк „Б.“, при граници:
юг - ул. „Христина Морфова“; север – алеята към предприятие „Труд“ запад –
ул. „Иван Вазов“, изток – ул. „Хан Тервел“, по плана на гр. С.З..
Към 06.02.2009 г. АГКК – гр.С.З. е била уведомена от Община С.З. и ЕТ
„Румен Г.ев – Глобал Гео“, че по повод на процедурата по „създаване на
кадастрална карта и регистри на територията на гр.С.З.“ е извършено
попълването на действащия кадастрален и регулационен план и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № 443/28.04.1960 г. в всички постъпили до
момента заявления за технически анкети и влезли в сила заповеди за
възстановени поземлени имоти в територията на кв. „Градински и Б.“
Видно от представените от ищеца писмени доказателства и
представената от Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ -
гр.С.З. административна преписка, по заявление на Т. И. М., през м. декември
2015 г. е започната процедура за промяна на кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр.С.З. и нанасянето на горепосочения недвижим
имот в кадастралната карта на града. На 11.01.2016 г. е бил постановен отказ
за допускане на исканата промяна, т.к. е било установено, че исканото
изменение на КККР засяга границите и площта на ПИ № 68850.513.45 с НТП
„обществен, селищен парк“ и ПИ № 68850.513.77 с НТП „езеро“. Отказът не е
бил обжалван и е влязъл в сила на 28.01.2016 г.
Последният от двата поземлени имота е бил актуван с акт № 10512 за
публична общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията на
27.06.2012 г., а първият е бил актуван с акт № 17887 за публична общинска
собственост, вписан в Агенция по вписванията на 14.06.2018 г.
Със заповед № ДС-ЗД-97/11.03.2013 г. на Областен управител на област
6
С.З. е наредено да се отпушат от актовите книги за държавна собственост
десет недвижими имота /ниви, лозя и овощна градина, находящи се в гр.С.З.,
отчуждени със заповед № 1987/16.04.1955 г. на Министерството на
комуналното стопанство и благоустройството за езеро, изравнител и зелена
площ около него, актувани с АДС № 1182/28.10.1958 г. Към момента на
издаване на заповедта имотите по КККР на гр.С.З., одобрени със заповед №
РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК съставляват част от ПИ №
68850.513.77 с площ от 74008 кв.м. ТПТ „територия, заета от води и водни
обекти, езеро“ и ПИ № 68850.513.45 с площ от 1867 кв.м., с ТПТ:
урбанизирана и с НТП „обществен, селищен парк“. Мотивите за отписването
са били, че съгласно §7, ал.1 т.2 и т.4 от ПЗР на ЗМСМА, обн. В Д.В. бр.77 от
17.09.1991 г., двата имота, представляващи бивша държавна собственост,
идентични с част от имот 3039 по кадастралния план и регистъра към него за
парк „Б.“ в гр.С.З., приет и обявен в Д.В€ бр.66 от 09.07.2002 г.,
представляват публична общинска собственост с оглед на предназначението
си за езеро и зелени площи за обществено ползване, и за същите няма
подадени молби по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗС и ЗДИ и
няма висящи съдебни дела.
От представените от ответната община писмени доказателства се
установява, че със заповед № 1987/16.04.1955 г. на Министерството на
стопанството и благоустройството е било одобрено отреждането на място за
езеро, изравнител и зелена площ около него, в имоти пл. № 5509,5511, 5510,
5513 до 5523 в североизточната част по плана на гр.С.З., по червената черта на
приложената към тая заповед скица. Скицата –приложение към заповедта не
се съдържа към самата заповед и в архивите на Централния държавен архив.
Със заповед № 1916/10.06.1958 г. на Министерство на електрификацията
и водното стопанство в собственост и владение на Градски народен съвет –
гр.С.З. са били предадени баража на р. Б., строен през 1956 г. при корекцията
на същата река, находящ се в гр.С.З. до шосето с гр.К., отчуждените със
заповед № 1987/16.04.1956 г. на Министерството на комуналното стопанство
и благоустройството за езеро, изравнител и зелена площ около това езеро
имоти, подробно описани и оценени в протокол № 17/07.05.1955 г. на
комисията по чл.67 от ППЗПИНМ, съставляваща неразделна част от
заповедта и временен навес на ***. Протокол № 17/07.05.1955 г. на
комисията по чл.67 от ППЗПИНМ, съставляваща неразделна част от заповед
7
1987/16.04.1956 г. на Министерството на комуналното стопанство и
благоустройството не се съдържа към самата заповед и в архива на Централен
държавен архив. Въз основа на тази заповед е бил съставен акт за завземане
на недвижим имот за държавен № 1182/28.10.1958 г. на Министерството на
комуналното стопанство и благоустройството, с който считано от 28.10.1958
г. за държавни се считат бараж на р.Б., строен през 1956 г. при корекцията на
същата река, находящ се в гр.С.З. до шосето с гр.К., отчуждените със заповед
№ 1987/16.04.1956 г. на Министерството на комуналното стопанство и
благоустройството за езеро, изравнител и зелена площ около това езеро
имоти, описани по вид и площ, и временен навес на ***.
Със заповед № 443/28.04.1960 г. на Окръжен народен съвет – гр.С.З. е
одобрено отреждането на парк „Б.“ по регулационния план на гр.С.З. по
червените черти и надписи на приложената към заповедта скица.
От приетите заключения на съдебно-техническата и допълнителната
съдебно-техническа експертизи се установява, че ПИ с проектен
идентификатор № 68850.513.7117 с проектна площ от 1800 кв.м., съгласно
проекта за изменение на КККР на гр.С.З. по заявлението на ищеца,
произлязъл от ПИ № 68850.513.45 и ПИ № 68850.513.77, попада в парк „Б.“
по ПУП, утвърден със заповед № 443/28.04.1960 г. на Окръжен народен съвет
– гр.С.З.. В общия устройствен план, одобрен с решение № 1158 по протокол
№ 55/26.05.2011 г. на ОбНС С.З. и след изменението с решение №
1115/28.09.2017 г., ПИ с проектен идентификатор № 68850.513.7117 с
проектна площ от 1800 кв.м., съгласно проекта за изменение на КККР на
гр.С.З. по заявлението на ищеца, произлязъл от ПИ № 68850.513.45 и ПИ №
68850.513.77, попада в отреждане за парк „Б.“, зона 1/Тпз. В правилата и
нормативите за устройството и застрояването към ОУП за индекс Тпз е
отразено: територии за превантивна защита-територии без статут на
недвижимо културно наследство, но с характерни качества на средата и с
потенциал за опазване на историческата памет на града.
Вещото лице сочи, че със заповед № 443/28.04.1960 г. на Окръжен
народен съвет – гр.С.З. е одобрен регулационен план, в чиято кадастрална
основа е отразен и района на процесния имот. В кадастралното заснемане
няма отразяване на имоти, а само граници на растителна покривка, както и
съществуващи към момента обекти от инфраструктурата, като алеята, южно
8
от имота и езерото, южно от нея. На този план имотът, възстановен в стари
реални граници, не е бил отразен, както и не са били отразени други имоти в
района. През 2000 г. е изготвен помощен план, който е единствения план, в
който е отразен имот № 30. В разписния лист към плана, имот № 30 е записан
на Т.Г., с площ от 1800 кв.м., като неурегулиран поземлен имот. Имот № 30
по помощния план от 2000 г. в общите устройствени планове попада в
територията на парк „Б.“. Имот № 30 по помощния план от 2000 г. е отразен
единствено в този план и в нито един друг план /кадастрален план, общ
устройствен план, подробен устройствен план/, а районът, в който се намира
имота, попада в отрежданията за парк по всички изследвани общи и подробни
устройствени планове от 1960 г. до понастоящем. Кадастралните планове
също показват инфраструктурата на реализирания парк, включително и
помощния план от 2000 г. При оглед на място вещото лице е установило, че
под вода фактически са попадали 240 кв.м. от площта на имота, при
потенциална изменчивост на нивото на водното равнище, а съгласно данните
от помощния план от 2000 г. попадащата в езерото площ като цяло, в т.ч. и
ненаводнената част, е 570 кв.м. Вещото лице не е установило данни имот №
30 да е бил отнеман без основание или да е бил отчуждаван в периода от
09.09.1944 г. до 1989 г. В района на процесния имот са осъществени
мероприятия по изграждането на парк „Б.“, предвидени с плана за регулация,
одобрен със заповед № 443/28.04.1960 г. на Окръжен народен съвет – гр.С.З..
Имотът попада върху имот с идентификатор 68850.513.77, в който попада
изграденото към момента на място езеро, а останалата му част попада в
зелена площ. В кадастралните планове на гр.С.З. и помощния план от 2000 г.,
където е отразен имот № 30, са отразени инфраструктурните елементи от
парка и езерото „З.“. Предвид, че помощният план е обнародван през 2000 г.
и на него е отразено езерото и съоръженията към него, според вещото лице
означава, че те са съществували към момента на заснемането им преди 2000 г.
Следователно към 2004 г. е било реализирано мероприятието върху имот №
30 по кадастралния план на бившите собственици, попадащи в парк „Б.“ –
озеленяване и изграждането на езерото „З.“.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е по чл.54, ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър.
9
Същият е допустим, т.к. е предявен от лице с право на иск, срещу
надлежен ответник и при наличието на правен интерес за ищеца, при липсата
на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на
правото му на иск.
Разгледан по същество искът се преценява от съда за неоснователен по
следните съображения:
Между страните е налице спор за собственост на недвижим имот, за
който ищецът твърди, че е собственик по силата на реституция по ЗСПЗЗ,
който не е нанесен в КККР на гр.С.З..
Според настоящия съдебен състав Т. И. М. не доказа активната си
материално-правна легитимация на заявеното от него правно основание, а
именно реституция, настъпила по силата на решение № 50142 от 23.03.2004 г.,
издадено от Общинска служба по земеделие и гори - гр.С.З..
По делото не бе установено местоположението и границите на
притежавания от Т.И.Г. недвижим имот нива и съвпадането им с
местоположението на възстановения в реални граници на наследниците й
имот.
Към момента на постановяване на решение № 50142 от 23.03.2004 г.,
издадено от Общинска служба по земеделие и гори - гр.С.З. е действала
редакцията на ЗСПЗЗ от Д.В. бр. 16 от 18.02.2003 г. и редакцията на
ППЗСПЗЗ от Д.В. бр.31 от 04.04.2003 г.
Съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на
собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в
границите на урбанизираните територии (населени места), определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях
при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети
лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към
1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.
Съгласно чл.10б, ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ собствениците или техните
10
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове, като общината удостоверява характера на
мероприятието по ал. 2 при условия и ред, определени в правилника за
прилагането на закона.
Съгласно чл.11, ал.1 и ал.2, т.2 от ППЗСПЗЗ общинската служба по
земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост
върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а върху незастроени
имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани
поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия
и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство.
Посочените разпоредби на чл.13 от ППЗСПЗЗ предвиждат в случаите,
когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11, към
молбата да се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на
общината, като общинската служба по земеделие може служебно да изиска
издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината
независимо от направените постъпки от собствениците. Удостоверението,
издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване
на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните
територии, съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в
кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план;
размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за които се дължи
обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи,
подлежащи на възстановяване; информация, учредено ли е право на строеж и
дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал.
7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.
Скицата, издадена от техническата служба на общината, когато се иска
възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на
11
урбанизираните територии, трябва да съдържа границите и номера на имота
съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в
която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на
собственост, включително и с ограниченията, върху имотите.
От материалите по административната преписка на Общинска служба
„Земеделие и гори“ – гр.С.З. е видно, че към молбата на Т. И. М. от 2000 г. ,
въз основа на която е постановено решение № 50142 от 23.03.2004 г., не са
били приложени изискуемите удостоверение и скица от техническата служба
на общината. Като такива съдът не приема съдържащите се в
административната преписка документи. Наличното удостоверение №
2704/21.04.2003 г. на Община С.З. няма изискуемото съдържание – не е
документирано дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план,
и не са посочени номера и размера на имота според кадастралния план.
Представената скица № 851/09.03.2004 г. на Община С.З. също не отговаря на
нормативните изисквания, т.к. трябва да съдържа границите и номера на
имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на
територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване
на правото на собственост, включително и с ограниченията, върху имотите, а
видно от съдържанието й тя отразява площта, границите и номера на имота
съгласно помощен кадастралния план, при положение, че към момента на
издаване на решение № 50142 от 23.03.2004 г. за района на парк „Б.“ е бил
приет и обявен кадастрален план. Към 2004 г. действащата редакция на
ЗСПЗЗ е изисквала решението за възстановяване на собствеността в стари
реални граници на имоти, попадащи в урбанизирани територии, да бъде
придружено със скица, издадена и заверена от съответната техническа служба
на общината.
Създаването на помощен кадастрален план е било предвидено в
хипотезата на чл.13а от ППЗСПЗЗ, за установяването границите на имотите,
правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, когато в
одобрената кадастрална карта (кадастрален план) е нямало данни за тях.
Помощният план е следвало да съдържа информация за границите и номерата
на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и
застрояването в тях от одобрената кадастрална карта (кадастрален план). В
случаите, когато за урбанизираната територия е нямало одобрена кадастрална
12
карта (кадастрален план), се е изработвал помощен план, който е следвал да
съдържа информация за границите и номерата на бившите имоти и границите
и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях. Неразделна част
от помощния план и в двете хипотези е бил регистърът на бившите имоти и
регистърът на съществуващите имоти. Границите на бившите имоти е
следвало да бъдат установени въз основа на съдебно решение, неделима част
от което е скица на имота или други допустими доказателства по делото;
кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или
планове за оземляване преди образуването на ТКЗС и ДЗС; аерофотоснимки,
дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС
и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти.
Помощните плановете е следвало да бъдат изработени от лица,
придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР), и да се разгледат и приемат от комисия, назначена от кмета
на общината, в състав: представители на службата по кадастъра, на
общинската служба по земеделие и на техническата служба на общината.
Изработването на плановете е можело да бъде възложено служебно от кмета
на общината или от заинтересуваните собственици. В случаите, когато
изработването на плановете е възложено от заинтересуваните собственици,
разходите са за тяхна сметка.
Приетите помощни планове е следвало да бъдат съобщени от
общинската администрация на заинтересуваните лица с обявление,
обнародвано в "Държавен вестник" - когато обхватът на плановете е по-голям
от 50 имота, и да се разгласят чрез средствата за масово осведомяване и да се
изложат на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и
кметството, като обявлението се изпраща за обнародване в "Държавен
вестник" в 7-дневен срок от приемането на плановете, или по реда на ГПК -
когато обхватът на плановете е до 50 имота. В 30-дневен срок от
съобщаването заинтересуваните лица са можели да направят писмени искания
и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на
общината, и в 30-дневен срок след изтичането на срока този срок комисията
по приемането на помощния план е следвало да разгледа постъпилите
писмени искания и възражения и да вземе решение за изменение на плановете
и документацията към тях на базата на основателните искания и възражения,
както и поради несъответствия, непълноти или грешки, които е констатирала.
13
За решенията си комисията е следвало да състави протокол. Приетите
възражения по плановете и документацията в съответствие с решенията на
комисията е следвало да бъдат нанесени от изпълнителя в срок, определен от
нея, но не по-дълъг от 30 дни. След влизането в сила на решението за
възстановяване на правото на собственост върху имотите в границите на
урбанизираните територии, те е следвало да се нанесат в одобрения
кадастрален план или в одобрената кадастрална карта.
В настоящия случай са налице данни, че възстановяването на правото на
собственост по молбата на Т. И. М. от 2000 г. е станало в хипотезата на
изготвен помощен кадастрален план, обявен в Д.В. бр.5/18.01.2000 г., т.к. за
гр.С.З. все още не е имало одобрена кадастрална карта или на кадастрален
план. В този случай неразделна част от помощния план се явява регистърът
на бившите имоти и регистърът на съществуващите имоти, като границите на
бившите имоти е следвало да бъдат установени въз основа на съдебно
решение, неделима част от което е скица на имота или други допустими
доказателства по делото; кадастрален план, комасационен план, частичен
земеустройствен план или планове за оземляване преди образуването на
ТКЗС и ДЗС; аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или
ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за
създаване на регистъра на бившите имоти.
От данните по делото / л.134-158 преписка на АГКК-гр.С.З./ се
установява, че във връзка с възстановяване на собствеността върху имотите,
в кв. парк „Б.“ и кв. „Б.б.“ е бил изработен помощен план, в чийто регистър на
бившите имоти е посочен имот № 5040030 –нива от 1800 кв.м. на Т.Г.. Не е
налице регистър на съществуващите имоти, нито са налице доказателства по
какъв начин са били установени границите на бившите имоти.
Въз основа на помощния план е бил приет и обявен в Д.В. бр.66 от
09.07.2002 г. кадастрален план на парк „Б.“.
Същевременно през 2003 г. е било одобрено изменение на отреждането
на част от териториите, попадащи в парк „Б.“, като границите на парка са
били променени. Следвало е да бъде започната процедура по изменение на
подробния устройствен план за районите на имотите, попадащи извън ново-
определените граници на парка, с оглед възстановяването на собствеността
върху тях.
14
Съгласно заключенията на вещото лице възстановеният на ищеца
недвижим имот, произлязъл от ПИ № 68850.513.45 и ПИ № 68850.513.77,
попада в отреждане за парк „Б.“, зона 1/Тпз и не е бил нанесен на нито един
друг план, освен помощния кадастрален план.
Доколкото съгласно чл.13а/последна алинея/ от ППЗСПЗЗ след
възстановяване на собствеността върху подлежащите на реституция имоти,
чието местонахождение и граници е било установено посредством помощен
кадастрален план, е следвало те да бъдат нанесени в одобрения кадастрален
план, то те е следвало да бъдат взети предвид и при съставянето на
кадастралната карта на района, а видно от доказателствата по делото
възстановеният в собственост на ищеца имот не е бил отразен.
Тези обстоятелства обуславят извод, че дори и след промяната на
границите на парк „Б.“ собствеността върху този имот не е подлежала на
възстановяване по реда на чл.11, ал.1 и ал.2, т.2 от ППЗСПЗЗ, респ. чл.10, ал.7
от ЗСПЗЗ, т.к. не е представлявал незастроена част от терен, предвидена за
обществени мероприятия.
Съгласно действалата към него момент редакция на чл.10б от ЗСПЗЗ на
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или
в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или
извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не
позволяват възстановяване на собствеността, е признато правото на
обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от
общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
По делото е безспорно установено, че със заповед № 1987/16.04.1956 г.
на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството на ГНС
– гр.С.З. са били предадени за стопанисване и управление за изграждането на
езеро, изравнител и зелена площ около това езеро, баража на р. Б., строен през
1956 г. при корекцията на същата река, находящ се в гр.С.З. до шосето с
гр.К., и отчуждените имоти, находящи се около това езеро, а през 1960 г. е
одобрено отреждането на парк „Б.“ по регулационния план на гр.С.З. по
червените черти и надписи на приложената към заповедта скица.
15
Посредством приетите заключения на съдебно-техническата и
допълнителната експертизи е установено, че в кадастралната основа на
одобрения със заповед № 443/28.04.1960 г. на Окръжен народен съвет –
гр.С.З. регулационен план е отразен и района на процесния имот, поради
което съдът приема, че в отчуждителната процедура е бил отчужден и
притежаваният от наследодателката на ищеца земеделски имот, възстановен в
последствие в стари реални граници.
Към датата на осъществяване на процедурата по завземане е действал
Законът за планиране и изграждане на населените места /ЗПИНМ/.
Чл.65 от ЗПИНМ предвижда, че зелени и свободни площи се създават,
съобразно предвижданията на градоустройствените и улично-регулационните
планове, като се устройват по планове, съгласно правилника за приложение
на този закон, а чл.55а от ЗПИНМ предвижда, че съобразно с
градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на
частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират
парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово
жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени
организации или на жилищно-строителни кооперации. Образуването и
групирането на парцелите и отчуждаването на имотите за градовете С., П., В.,
Р., Б., С.З., П., Д., Г., С., К., К., М. и Д.о се извършва с решение на
изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за другите населени
места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са окончателни
и не подлежат на обжалване.
Съобразявайки цитираната нормативна уредба и в рамките на
правомощието си по чл.17, ал.2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен
контрол за валидността и законосъобразността на административните актове
съдът намира, че решение № 50142 от 23.03.2004 г., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори - гр.С.З., с което на ищеца, като наследник на
Т.И.Г., е била възстановена в стари реални граници собствеността върху нива
с площ от 1,800 дка, находяща се в м. Б.б., попадаща в строителните граници
на гр. С.З. и отразена под кад. № 30 на кадастралния план за бившите имоти,
попадащи в парк „Б.“ и кв. „Б.б.“, не е произвело правно действие, т.к.
възстановеният имот е бил отнет от наследодателката на ищеца по реда на
16
благоустройствен закон – ЗПИНМ, преди колективизацията му, поради което
правото на собственост върху него не е следвало да бъде възстановено по
реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ урежда хипотези на
възстановяване правото на собственост върху имоти в регулационните
граници на населените места , върху които има изградена единични сгради, но
не и върху такива, върху които е налице реализирано мероприятие, т.е.
целият имот е застроен с няколко различни елементи от архитектурата на
населените места, какъвто е и настоящия случай.
Касае се за особено съществено нарушение на материалния закон при
издаването на административния акт, с който е възстановена собствеността
върху процесния имот в стари реални граници, което е равнозначно на
постановяването му от некомпетентен орган /ТР № 2/14.05.1991 г. на ОСГК
на ВС/. На това основание съдът приема, че решение № 50142 от 23.03.2004
г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори - гр.С.З. изобщо не е
било съобразено с материалния закон, действал към момента на издаването
му, поради което счита, че решението не е произвело характерното си
конститутивно правно действие и не легитимира Т. И. М. като собственик на
имота.
Налице е и второ основание за нищожността на това решение на
административния орган.
По делото е представено решение на ПК-гр.С.З. по 18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ по протокол № 50142/18.02.1993 г. на ПК – гр.С.З., на
наследниците на Т.И.Г., какъвто е Т. И. М., е било възстановена в стари
реални граници собствеността върху нива с площ от 1,800 дка, находяща се в
м. Б.б., попадаща в строителните граници на гр. С.З. и отразена под кад. № 30
на кадастралния план за бившите имоти, попадащи в парк „Б.“ и кв. „Б.б.“.
Това от своя страна обуславя материална некомпетентност на Общинска
служба по земеделие и гори - гр.С.З. при издаването на решение № 50142 от
23.03.2004 г., т.к. към момента на постановяването му вече е било
постановено влязлото в сила решение на по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по
протокол № 50142/18.02.1993 г. на ПК – гр.С.З., с което на наследниците на
Т.И.Г. е било възстановено правото на собственост в стари реални граници
върху същия недвижим имот.
Доколкото с н.а. № 72, т.2, рег.№ 1416, д.152 от 2004 г. на нотариус
17
Антония Коева, с рег.№ 309 на НК и район на действие при Районен съд –С.З.,
е било констатирано правото на собственост на Т. И. М. на основание
възстановяване върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ върху нива с площ
от 1,800 дка, 4-та категория, находяща се в строителните граници на гр. С.З. в
м. Б.б., съставляваща имот № 30 по кадастрален план на парк „Б.“ /помощен
кадастрален план, обявен в Д.В. бр.5/18.01.2000 г. /, кад.район 504, и предвид,
че по реда на чл.17, ал.2 от ГПК съдът намира това решение за нищожно, то и
легитимиращото действие на констативния нотариален акт по отношение
притежаване на правото на собственост върху посочения недвижим имот от
ищеца се явява опровергано.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, а на основание чл.537,
ал.2 от ГПК н.а. № 72, т.2, рег.№ 1416, д.152 от 2004 г. на нотариус Антония
Коева, с рег.№ 309 на НК и район на действие при Районен съд –С.З. следва
да бъде отменен.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че решение по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ по протокол № 50142/18.02.1993 г. на ПК – гр.С.З. също е
нищожно на няколко самостоятелни основания.
На първо място, както се посочи вече по-горе в мотивите, и това решение
е нищожно поради постановяването му от некомпетентен орган доколкото
правото на собственост върху процесния недвижим имот не е следвало да
бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Отново се касае за особено съществено
нарушение на материалния закон при издаването на административния акт,
което е равнозначно на постановяването му от некомпетентен орган /ТР №
2/14.05.1991 г. на ОСГК на ВС/.
Освен това решението е нищожно и на второ самостоятелно основание, а
именно неспазване на предвидената форма, доколкото в него недвижимият
имот не е индивидуализиран съобразно чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в
актуалната му действала към него момент редакция, а именно чрез описване
размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи,
както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях –
липсва посочване на категорията на имота и неговите граници и съседи.
С оглед на това и това решение на ПК-гр.С.З. не е произвело
характерното си конститутивно правно действие и не може да легитимира Т.
18
И. М. като собственик на недвижимия имот, представляващ нива с площ от
1,800 дка, 4-та категория, находяща се в строителните граници на гр. С.З. в м.
Б.б., съставляваща имот № 30 по кадастрален план на парк „Б.“ /помощен
кадастрален план, обявен в Д.В. бр.5/18.01.2000 г. /, кад.район 504.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната
община има право на разноски.
Такива следва да й бъдат присъдени в размер на 800,50 лв. /осемстотин
лева и петдесет стотинки/, с оглед наличните по делото платежни документи,
удостоверяващи направените разноски за възнаграждения за вещо лице и
платена държавна такса на Централен държавен архив.
На страната следва да се присъдят на основание чл.78, ал.8 от ГПК и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста
лева/, определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, при съобразяване в високата фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд
– С.З.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Т. И. М., ЕГН –
**********, с постоянен адрес: ***, срещу Община С.З., ЕИК № *********, с
адрес: гр.С.З., бул. “Цар Симеон Велики” № 107, представлявана от кмета
Живко Веселинов Т.ов, иск по чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър за отстраняване на непълнота и грешка в КККР на гр.С.З. чрез
признаването му за собственик на основание реституция на недвижим имот,
представляващ нива с площ от 1,800 дка, 4 категория, находящ се в
строителните граници на гр.С.З., в м. “Б.б.”, съставляваща имот № 30 по
кадастралния план на парк “Б.”, кадастрален район 504, при граници: нива №
197 – временно общинска; нива № 39 – временно общинска; нива № 28 на
Д.Х.А. и нива № 29 – временно общинска, който не е нанесен като
самостоятелен имот в КККР на гр.С.З., а е отразен като част от имоти с
идентификатори №№ 68850.513.45 и 68850.513.77, собственост на Община
19
С.З..
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК н.а. № 72, т.2, рег.№ 1416,
д.152 от 2004 г. на нотариус Антония Коева, с рег.№ 309 на НК и район на
действие при Районен съд –С.З..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от Граждански процесуален
кодекс Т. И. М., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** да заплати на
Община С.З., ЕИК № *********, с адрес: гр.С.З., бул. “Цар Симеон Велики”
№ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Т.ов, сумата от 1100,50 лв.
/хиляда и сто лева и петдесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред
настоящата съдебна инстанция, включващи и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
20