№ 174
гр. Несебър, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20242150101417 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.127, ал.2,
във връзка с ал.1, във връзка с чл.143, ал.1 и чл.149 от Семейния кодекс.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата Т. И. З. с ЕГН **********, с
адрес: град Н., С.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, твърди, че с ответника Т. Т. Т. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: град Д., улица Б. ***, са живели на съпружески начала от 2012г.,
от което съвместно съжителство се е родило детето им Т. Т. Т. с ЕГН **********. До средата
на 2021г. те са живеели в К., когато ищцата заедно с детето се преместили да живеят в
България, град Несебър, а ответникът останал в К.. Понастоящем детето е 5-и клас в СУ
„Л.К.“ – Несебър. Ответникът освен, че се е завръщал периодично в България за да посещава
ищцата и детето, той им е изпращал средства за издръжка. В края на месец юли 2024г.
отношенията между ищцата и ответника са се влошили, тогава е настъпила и раздялата им.
Същевременно ответникът е престанал да изпраща средства за издръжка на детето. Налице е
спор между страните за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права по
отношение на детето, размерът на издръжката му и режима на личните контакти. Ищцата
моли родителските права по отношение на малолетното дете да се предоставят за
упражняване на нея като негова майка и при нея да се определи местоживеенето на детето, а
на ответника да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, както и да
бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 650 лева, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира издръжка и за минал период в същия
размер, а именно от 01.08.2024г. до предявяването на иска. Претендира разноски.
1
В отговора на исковата молба, подаден от ответника, същият признава, че
страните по делото са живели на съпружески начала в продължение на 15 години без да са
сключили граждански брак и че детето Т. Т. Т. е родено в К. по време на това тяхно
съвместно съжителство. През 2021г. след взето от двамата решение ищцата се е завърнала с
детето в България, а ответникът е посещавал нея и детето обикновено по три пъти в
годината, като постоянно им е предоставял парични средства. През месец май 2024г. той е
предоставил на ищцата сумата в размер на 13 000 евро за наемане на магазин в град
Несебър, в който тя да развива търговска дейност. По-късно обаче ответникът установил, че
ищцата поддържа връзка с друг мъж. Не са могли да запазят отношенията си, а по този
повод ответникът спрял да й изпраща парични средства. Разказва за случаи през периода от
месец декември 2024г. до месец януари 2025г., когато ответникът е пребивавал в България и
когато отново са направили опит да прекарват време заедно пак с цел възстановяване на
отношенията им и подобряването им до степен да могат отново да заживеят заедно, но тези
опити отново се оказали безуспешни, дори се стигнало до подаване от страна на ищцата на
жалба за упражняван спрямо нея от страна на ответника физически, психически и сексуален
тормоз, както и молба за извършвани актове за домашно насилие, въз основа на която е
образувано гражданско дело пред Несебърския районен съд. По същество на делото заявява,
че счита, че е възможно да се постигне споразумение относно родителските права и
издръжката на детето, както и за осъществяване на лични контакти. Не се противопоставя
упражняването на родителските права да се предоставят на майката, като предлага по-чести
срещи между него и детето. Оспорва размера на претендираната издръжка, като предлага
размерът на издръжката да бъде в размер на 250 лева и тя да се дължи от влизане в сила на
постановения по делото съдебен акт. Оспорва размера на претендираната издръжка, като
предлага размерът на издръжката да бъде в размер на 250 лева и тя да се дължи от влизане в
сила на постановения по делото съдебен акт. Оспорва изцяло иска за заплащане на издръжка
за детето за минало време.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, който
заявява, че поддържа предявените искове. Изразява съгласие режима на лични контакти
между детето и бащата да бъде разширен. Моли да бъдат уважени претенциите
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени за упражняване на
майката и при нея да бъде определено местоживеенето му, намира за доказан и иска за
издръжка в претендирания размер с оглед възможностите на бащата да я осигурява, като
освен това тя е съобразена и с нуждите на детето, свързани с отглеждането и възпитанието
му, както и с обучението му, включително и предвид посещаването на частни уроци.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Моли да бъде
определен предложения от ответника режим на лични контакти с детето. Намира, че по
делото не са доказани възможностите на ответника да заплаща издръжката в претендирания
размер, като претенцията за издръжка в размер на 650 лева месечно се явява неоснователна
предвид, че понастоящем ответникът е безработен и не може да продължава да работи тази
2
работа в чужбина, от която получавал сравнително добри доходи. За недоказана намира и
претенцията за заплащане на издръжка за минало време.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 11.02.2013г. от съвместното съжителство между Т. И. З. и Т. Т. Т. се е родило
детето им Т. Т. Т.. Детето се е родило по времето, когато двамата са пребивавали и работили
там. След време ищцата заедно с детето се е завърнала в България и се е установила да
живее в собствено жилище в к.к. С.Б., комплекс С.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Т. Т. Т. е
продължил да работи в чужбина, като през 2024г. той е бил във Ф.. През периода от месец
януари до месец юли 2024г. той е изпращал на Т. И. З. парични средства, като обикновено е
изпращал по около 1 000 евро месечно, за издръжката както на детето, така и на Т. З.. След
този период той е престанал да праща пари след като е установил, че тя поддържа връзка с
друг мъж, и от когато двамата са се разделили и не поддържат отношения, макар и за кратки
периоди да са прекарвали време заедно в опити да подобрят и възстановят отношенията си.
Т. Т. Т. се прибира по три пъти в годината в България. От раздялата му с ищцата,
когато е в България той прекарва време с детето, като го води и в град Д., където живее
бащата на ответника. Понастоящем ответникът работи в К..
През учебната 2024/2025г. детето Т. Т. Т. е ученик в V-и клас в СОУ „Л.К.“ – град
Несебър. Детето най-често пътува с автобус до училище и обратно до дома си. Посещава и
частни уроци по математика, за което се заплащат средства. Т. И. З. от месец януари 2025г.
работи като касиер в денонощен магазин в град Несебър. Получаването от нея месечно
трудово възнаграждение е в размер около минималната работна заплата. Когато е на работа
за детето се полагат грижи от нейния баща – дядото на детето по майчина линия.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че жилището, обитавано от
Т. З. заедно с детето Т. Т. Т. в к.к. С.Б., се състои от кухня, хол, детска стая, спалня, коридор,
две бани с две тоалетни, две тераси. Обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство,
в него са осигурени подходящи жилищни условия. Майката е осигурила подходящи условия
и за отглеждането и възпитанието на детето, като при посрещане на свързаните с това
нужди на детето тя е подпомагана от своя баща.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
При решаването на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на роденото от съвместното съжителство дете, съдът прецени всички
обстоятелства, които са от значение, като основен критерий е интересът на детето. Съдът
приема, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се
предостави на майката, като взе предвид желанието на двамата родители, полаганите до
момента грижи и отношение на детето, неговата привързаност към майката, както и
обективната невъзможност бащата да упражнява тези права с оглед избора му да работи в
3
чужбина.
Съдът съобрази и липсата на спор между родителите относно това на кого да бъдат
предоставени родителските права. Ответникът нито в отговора на исковата молба, нито в
съдебно заседание е възразил срещу претенцията на ищцата да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т. Т. Т., а на
ответника, който не е ангажиран пряко с отглеждането на детето, следва да се определи
режим на лични отношения. Като най-подходящи режим на лични отношения между бащата
и детето съдът приема следният: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и 30 дни през летния сезон, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката.
По иска с правно основание чл.143, ал.1 от СК.
Безспорно по делото се установи обстоятелството, че детето с нуждае от средства
за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи, учебни помагала и други. Няма спор,
а и представените по делото доказателства сочат, че майката, полагаща непосредствени
грижи за детето си, реализира доходи от трудова дейност в размер около минималната
работна заплата за страната. Ответникът от своя страна доказва възможността да реализира
значително по-високи доходи от трудова дейност, особено през времето, през което
пребивава в чужбина с тази цел, които възможности се установяват от размера на
средствата, които той е предоставял на ищцата през първата половина на 2024-а година.
Същевременно, наред с непредставянето по делото на доказателства за размера на
конкретните доходи от трудова дейност, ответникът не ангажира доказателства, в подкрепа
на твърденията на процесуалния му представител, че за определен период той е безработен.
Обстоятелството обаче, че понастоящем не полага труд, не следва да се отразява на размера
на издръжката, от която детето се нуждае, и която той има възможност да заплаща, защото
той е в трудоспособна възраст и не е налице основание да се приеме наличие на пречка той
да продължава да осъществява трудова дейност и да реализира доходи. Съобразно
признанията на процесуалния представител на ответника, последният към момента на
приключване на съдебното дирене отново пребивава в чужбина, като не се установява друга
причина, различна от вече заявената за пребиваването му в други държави, освен да работи.
Освен това не се доказа ответникът да има задължения към трети лица, включително и
такива за издръжка.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства относно нуждите и
потребностите на детето са основно в насока, свързани с посещаването на учебно заведение
и извънкласни форми на обучение и свързаните с това разходи, включително и пътни такива.
Законът е гарантирал минимален размер на издръжката на едно дете, предвиден в чл.142,
ал.2 от Семейния кодекс, като за доказване претенциите над този размер съдът следва да
вземе предвид нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на лицата,
които я дължат, които обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, което е
задължение на страната, която ги твърди по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. С увеличаване
възрастта на детето съдът действително следва да съобрази нарасналите му нужди. Това
4
обаче съвсем не е достатъчно да се приеме за доказан искът по размер, тъй като за
уважаването на претенцията изцяло, тя задължително следва да бъде подкрепена и
обоснована не от общите нужди на едно дете, а да бъде обвързана с неговите специфични и
конкретни потребности. Доказателства за такива особени (не и изключителни) нужди за
детето не бяха ангажирани от ищцовата страна, включително и за посещаване на
извънкласни форми на обучение и конкретните разходи, които да се заплащат за тях. Приема
обаче, че са налице пътни разноски за пътуването на детето от дома му в к.к. С.Б. до
училището в град Несебър и обратно, които също се явяват необходими.
Същевременно обаче се установи, че майката не може да заделя средства от
получаваните от нея доходи от трудова дейност по начин, да посреща всички нужди на
детето си, поради което често се налага тя да бъде подпомагана за това от родителите си, но
необходимите средства за това не следва да бъдат осигурявани от трети лица, които нямат
задължение да издържат детето, а от ответника.
Въз основа на така неустановените доходи на бащата, но и на установените му
материални и финансови възможности, и нуждите на детето, съобразно пола и възрастта му,
съдът счита, че ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето Т. Т. Т. в
размер на 450 лева, считано от предявяване на иска – 22.11.2024г., до навършване
пълнолетие на детето или настъпване на други законоустановени причини за изменението
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Останалите
средства, необходими за пълната месечна издръжка на детето, както и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се поемат, респективно полагат и занапред,
от неговата майка.
По иска по чл.149 от СК.
Размерът на издръжката на детето за изминалия претендиран период следва да
бъде същия, както и издръжката за минало време, тъй като през по-голямата част от този
минал период детето също е посещавало училище и е имало идентични разходи,
включително и такива за посрещане на основните му нужди. От друга страна възможностите
на ответника да заплаща издръжката за този минал период не са били по-малки, като дори
през целия този минал период (3 месеца и 20 дни) той е работил и е реализирал доходи от
трудова дейност. Поради това сумата за издръжка, която той дължи за малолетното си дете
възлиза в размер на 1 650 лева (по 450 лева месечно) за периода от 01.08.2024г. до
21.11.2024г. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска – 22.11.2024г.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта,
относно присъдените издръжки на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка за тригодишните
платежи занапред, така и върху издръжката за минало време, а именно сумата в общ размер
на 714 лв. (от които 648 лева върху издръжката занапред и 66 лева върху издръжката за
5
минало време).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от ищцата
разноски по делото за платена държавна такса в размер на 50 лева, както и част от платеното
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете или общо сумата в размер
на 300 лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата.
Поради отхвърляне на част от исковите претенции, на ответника следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК за част от платеното адвокатско
възнаграждение, а именно сумата в размер на 400 лева, като за разликата над тази сума до
пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1 100 лева, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Т. Т. Т. с ЕГН **********, на неговата майка и законен представител Т. И.
З. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, комплекс С.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, като
определя на бащата Т. Т. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Д., улица Б.
***, режим на лични отношения с детето както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и 30 (тридесет)
дни през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т. Т. Т. с ЕГН **********, да бъде при
неговата майка Т. И. З. с ЕГН **********, на адреса в град Несебър, комплекс С.В., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Д., улица Б.
***, ДА ЗАПЛАЩА на Т. И. З. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Т. Т. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Несебър,
комплекс С.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ежемесечна издръжка в размер на 450 лв. (четиристотин
и петдесет лева), платима до 10-о число на съответния месец, за който се дължи, считано от
22.11.2024г. до навършване пълнолетие на детето или настъпването на друга
законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на издръжката от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Д., улица Б.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. З. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Т. Т. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Несебър,
комплекс С.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ежемесечна издръжка в размер на 1 650 лв. (хиляда
шестстотин и петдесет лева), представляваща издръжка за минало време за периода от
6
01.08.2024г. до 21.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2024г.
до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран
размер на издръжката за минало време от 2 384 лв. (две хиляди триста осемдесет и четири
лева), т.е. по 650 лева месечно, отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Д., улица Б.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. З. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, комплекс С.В., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, сумата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща част от
направените по делото съдебни и деловодни разноски, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер на разноските от 500 лв. (петстотин лева), съгласно списъка на
разноските, отхвърля претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Т. И. З. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, комплекс С.В., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град
Д., улица Б. ***, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща част от
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния претендиран
размер на разноските от 1 100 лв. (хиляда и сто лева), отхвърля претенцията като
неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Д., улица Б.
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд,
сумата в размер на 714 лв. (седемстотин и четиринадесет лева), представляваща дължима
държавна такса върху присъдените издръжки.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в ЧАСТТА,
относно издръжките.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7