мотиви
Производството е по реда на глава 27
от НПК.
Обвинението срещу подсъдимата И.Д.И. е
по чл.183,ал.1 от НК, затова, че
през периода м.февруари
2017г.- септември 2018г. включително, в гр.Н., обл.С. З., след като е осъдена с
Решение №52/ 03.02.2017г. по Гражданско дело №2135/ 2016г. по описа на
Казанлъшки районен съд да издържа свои низходящи- децата си Е.С.Е. в размер на
120.00лева месечно и А.С.Е. в размер на 115.00 лева месечно, на обща стойност
235.00 лева месечно, чрез техния баща и законен представител- С.Е.Я.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно- 20 месечни вноски в размер на общо 4700.00 лева.
В с.з. подсъдимата се признава за виновна, а представителят
на РП-Казанлък поддържа обвинението срещу нея.
От събраните в хода на делото
доказателства, установени с доказателствени средства: заверено копие на решение по гр.дело №2135/ 2016г. по описа на Районен съд-Казанлък
и показанията на
свидетелите Е. Я., Е. М. и С.Я.,
кореспондиращи изцяло помежду си и с изявлението на подсъдимата в с.з., че се
признава за виновна по предявеното й обвинение, всички преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
С.Е.Я.
живеел на семейни начала с И.Д.И. около три години в къщата на майка му Е. ***.От
съвместното им съжителство имали две деца- Е.С.Е./родена през 2013г./ и А.С.Е./родена
през 2014г./.
Я. и И. не се разбирали, поради което през 2016г. се
разделили. Подсъдимата отишла да живее при своята майка в град Н., а децата
останали при свидетеля Я., който се грижил за тях заедно с неговата майка- Е. Я..
През 2016г. Я. завел гражданско производство в Районен съд-Казанлък. С Решение
№52/ 03.02.2017г. по гр.дело №2135/ 2016г. по описа на РС-Казанлък, влязло в
законна сила на 27.02.2017г., съдът осъдил И.И. да
заплаща за детето Е.С.Е. издръжка от 120лв. месечно, считано от 01.06. 2016г.,
и да заплаща за детето А.С.Е. издръжка от 115лв. месечно,считано от
01.06.2016г., чрез техния баща С.Е.Я..
След като подсъдимата била осъдена по силата на Решение
№52/ 03.02.2017г. по гр.дело №2135 /2016г. по описа на РС-Казанлък, влязло в
законна сила на 27.02.2017г., за периода от месец февруари 2017г. до месец септември
2018г. включително, същата съзнателно не е изпълнила задължението си за
заплащане на издръжка за децата си- 20 месечни вноски, общо на стойност 4700.00
лева.
Анализът на горното води на извода, че И.Д.И.
съзнателно не е изпълнила задължението си за заплащане на издръжка за своите низходящи-
децата си Е.С.Е. в размер на 120.00лева месечно и А.С.Е. в размер на 115.00
лева месечно, на обща стойност 235.00 лева месечно, чрез техния баща и законен
представител- С.Е.Я., в размер на повече от две месечни вноски, а именно- 20
месечни вноски в размер на общо 4700.00 лева, през периода м.февруари 2017г.- септември 2018г.
включително, в гр.Н., обл.С. З., след като е осъдена с Решение №52/
03.02.2017г. по Гражданско дело №2135/ 2016г. по описа на Казанлъшки районен
съд.
Изпълнението на горното престъпление е
извършено чрез бездействие, като за период по-дълъг от два месеца, подсъдимата
е осъществила обективните признаци на деяние по чл.183,ал.1 от НК.
Престъплението по член 183 от НК е типично
продължено престъпление с отрицателен по своето съдържание престъпен резултат,
постигнат посредством изпадане в забава в размер на поне две месечни вноски. Ноторен факт е, че по смисъла на Семейния кодекс родителите
безусловно дължат издръжка на децата си до навършването на пълнолетието им без
оглед на това какво е тяхното материално положение и условия на труд. Помесечната периодизация на издръжката като алиментно задължение за плащане, определена в резолутивната част на решението по гражданско дело е във
взаимовръзка с конкретните обстоятелства и с оглед на общите взаимни интереси
както на обвързания с решението длъжник, така и с оглед покриването на
текущите/ежедневни/ нужди на децата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества и задоволяване на потребностите им. В този
смисъл е и Определение №9/ 04.02.1977г. по н.д. 54/77г. I нак.отд. на ВС.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният
социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението.
От субективна страна подсъдимата е действала
виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2,хипотеза І-ва
от НК. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала
е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
Предвид
гореизложеното настоящият съд намира, че И.Д.И. следва да бъде призната за виновна по предявеното й
обвинение и наказана.
При
определяне на вида и размера на наказанието на тази подсъдима съдът отчита като отегчаващи вината й обстоятелства: лошите характеристични
данни и високата обща стойност на дължимата сума за издръжка на децата й, а
като смекчаващи такива: чистото съдебно минало и критичното отношение към
извършеното деяние. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства съдът
намира, че наказателната отговорност на И.Д.И.
следва да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
й обстоятелства, като й бъде наложено наказание- три месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК, да се отложи за срок
от три години.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: