№ 35651
гр. С., 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110105746 по описа за 2022 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени
доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства е основателно и следва да се уважи.
Ответникът е направил искане за изискване от Столична община, район М., на справка
за семейно положение, което съдът също намира за основателно и следва да уважи.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.02.2023 от 11:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца и
ответника документи.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане в първото о.с.з. за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община, район М., справка за семейно положение на Н.
С. Т., ЕГН **********.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от Н. С. П. срещу Н. С. Т. отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Н. С. Т. не е собственик на
поземлен имот – празно дворно място, с адрес с. П., СО – район Н. И., съставляващ по
КККР, одобрена със заповед РД-18-9/16.01.2012 г. на ИД на АГКК, поземлен имот с
1
идентификатор 57011.5548.345, с площ от 662 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи
57011.5548.328; 57011.5548.357; 57011.5548.349; 57011.5548.313; 57011.5548.312 и с номер
по предходен план: няма, квартал 29, парцел XI-CHC, евентуално върху 26/662 ид.ч. от
имота, реално разположени по югозападната му граница при съседи – ул. „Т.“, ПИ
57011.5548.328 и ПИ 57011.5548.312, с предходен идентификатор 40436.5396.570 и с номер
по предходен план: квартал 22. Формулирано е искане за отмяна на констативен нотариален
акт № 143, дело 287/2016 г., на нотариус Тютюнджиев, по силата на който лицето С. С. е
признат за собственик на горепосочения недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че по силата на констативен нотариален акт № 143, дело
287/2016 г. на нотариус Тютюнджиев, лицето С. С. е признат за собственик на имот с
идентификатор 57011.5548.345, находящ се в с. П., ул. „Т.“ № 3. Ищецът излага, че с
договор за покупка на общински имот и техническа скица, на 29.12.1999 г. Столична
община му е продала парцел Х-328, кв. 29 по плана на с. П., а съседният имот /идентичен с
имот с идентификатор 57011.5548.345/ бил парцел XI-272a, кв. 29. Сочи, че съгласно т.12 от
акт за общинска собственост № 1104/27.12.1996 г. на Столична община, по отношение на
парцел Х му е отстъпено право на строеж, но на съседния парцел /по отношение на който
лицето С. се е снабдило с констативен нотариален акт/, право на строеж върху общинска
земя било отстъпено на Борис Лазарова /баща на лицето С. С./. Твърди, че лицето С. С., се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по отношение на имот, който не е
владял, както и че с Решение на АС – С., II-41 състав по дело 467/2021 г., съдът е отменил
корекцията на вътрешната граница между процесния имот с идентификатор 57011.5548.345
и негов имот с идентификатор 57011.5548.328. Сочи, че лицето С. С. не е собственик на 26
кв.м., за които административният съд се е произнесъл, като е отменил промяна на
кадастралната карта, както и че не е собственик на нито един квадратен метър от имот с
идентификатор 57011.5548.345. Излага също, че лицето С. С. не е владял имота нито един
ден. Сочи, че между двата имота – имот с идентификатор 57011.5548.345 и имот с
идентификатор 57011.5548.328, никога не е била материализирана ограда, както и че имот с
идентификатор 57011.5548.345 се владее от него и семейството му като разширение на
двора му и се ползва за овощна градина. В заключение обосновава правния си интерес от
предявяване на иска, с твърдението, че владее целият имот с идентификатор 57011.5548.345,
за който лицето С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт, считано от 1999 г.
Поддържа също и че лицето С. С. е продал на дъщеря си – настоящ ответник процесния
имот, с нотариален акт № 12/2021 г. ведно с нотариален акт за поправка № 49/2021 г.,
поради което сочи, че насочва претенцията си срещу Н. Т.. При тези твърдения моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
счита, че е предявен самостоятелен иск на основание чл. 537 ГПК и в тази връзка развива
твърдения за недопустимост на същия. Поддържа, че е собственик на процесния имот по
силата на нотариален акт за покупко-продажба от 2021 г. и сочи, че праводателите на имота
са признати за собственици въз основа на констативен нотариален акт. Сочи, че процесният
имот е владян дълги години от лицето С. С., което твърди, че се установява от показанията
на свидетелите, разпитани от нотариус Тютюнджиев в рамките на производството по
обстоятелствена проверка. Излага, че решението на административния съд, отменящо
заповедта на АГКК, с която се променя границата между имота на ищеца и този на лицето
С. С., няма отношение към настоящия спор. Оспорва ищецът да е владял процесния имот.
Поддържа също и че процесният имот не е общинска собственост, за да съществува пречка
за придобиването му по давност при издаването на КНА, както и че имотът е бил
възстановен /реституиран/ с решение № 1181/27.05.1993 г. на поземлената комисия при ТОА
„Н. И.“ на правоимащите и че е отписан от актовите книги. Сочи, че имот с идентификатор
57011.5548.345 е възстановен на лицето Станка Кръстанова Стефанова, което счита, че
отново потвърждава тезата, че към дата на издаване на КНА, имотът не е бил общинска
собственост. Твърди, че в полза на лицето С. С. през 1989 г. е учредено право на строеж,
което обаче било погасено по давност поради неупражняването му в продължение на 5
години. Описаното, ответникът излага обаче, че не е пречка лицето С. С. да владее и
стопанисва поземления имот и да придобие същия по давност. Излага, че процесният имот е
придобил по силата на договор за покупко-продажба през 2021 г., но сочи, че през това
2
време е била в граждански брак, поради което твърди, че собственик на имота е и съпругът
й. Развива съображения и в насока, че КНА, по силата на който лицето С. С. е признат за
собственик е издаден напълно законосъобразно, както и че липсват каквито и да е
доказателства ищецът да е владял процесния имот. При тези твърдения моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже правопораждащите правото му
на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в отговора на
исковата молба придобивно основание.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че процесния имот е придобит от ответницата през 2021 г. по силата на
договор за покупко-продажба, по който продавач е лицето С. С., както и че последният е
признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение с констативен
нотариален акт № 143, том II, рег. № 5493, дело № 287/2016 г. на нотариус Стилиян
Тютюнджиев.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. С., бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3