№ 74
гр. Кърджали , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № К-0051152 от 22.04.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на Комисията за защита на потребителите,
с което на основание чл.45, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на „***” ООД ***, ЕИК ***, за нарушение на
чл.34, ал.1 от ЗПК.
Жалбоподателят „***” ООД гр.Хасково намира издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, че в
атакуваното постановление и в АУАН липсвали конкретни мотиви за процесното деяние. Не
били обсъдени направените от дружеството възражения против АУАН, в нарушение на
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Така било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. АУАН не отговарял на изискванията за задължително съдържание,
посочени в чл.42, ал.9 от ЗАНН. В обжалваното постановление не било направено
обсъждане на обстоятелствата по чл.28 от ЗАНН. Не ставали ясни мотивите на наказващия
орган, поради което считал, че описаното в акта деяние не съставлява маловажен случай.
Наказващият орган приложил неизвестна редакция на закона. На следващо място,
дружеството не било извършило нарушението, описано в атакуваното постановление.
Изводът на длъжностното лице за нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 от ЗПК не
можел да се подкрепи от представения по преписката доказателствен материал.
Жалбоподателят моли съдът да отмени атакуваното постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно. Претендира и за присъждане на направените по производството
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Твърди, че от
издаденото наказателно постановление не ставало ясно кога е извършено нарушението,
както и в какво се изразява то. Излага доводи, че дружеството не е извършило действия,
представляващи задължаване на потребителите да гарантират потребителския кредит със
запис на заповед.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Депозирал е чрез пълномощник молба по делото, в която оспорва жалбата. Излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли съдът да го потвърди,
както и да му присъди направените по делото разноски.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.09.2020 г. свидетелите М.А. и М.С. – служител в КЗП РД-Пловдив, извършил
проверка в офис на „***“, намиращ се в гр.Кърджали, ул.„***“ № **, стопанисван от „***”
ООД гр.Хасково. Проверката била съвместна със служители на ОД МВР-Кърджали и ТД на
НАП-Пловдив, като касаела спазването на изискванията на ЗПК при отпускане на
потребителски кредити. Свидетелите А. и С. установили, че обектът е в работен режим и на
потребители се предлагало отпускане на потребителски кредити до 5 000 лв. и ипотечни
кредити до 30 000 лв. В хода на проверката бил изискан договор за предоставяне на
потребителски кредит. Представен бил Договор за кредит между „***” ООД и Е.Г.Р. с №
*** към искане за кредит № ****, с дата на сключване на договора 02.09.2020 г., за
потребителски заем в размер на 200 лв., както и съпровождащите договора документи:
кредитно досие, разходен касов ордер, молба за заем **** от 01.09.2020 г., декларация за
съгласие, събиране и обработване на лични данни, СЕФ, погасителен план, запис на заповед
от 02.09.2020 г., общи условия. С КП № К-2674843 от 03.09.2020 г. на жалбоподателя било
дадено задължително писмено предписание да представи на 10.09.2020 г. в КЗП РЗ-
Кърджали, заверено копие от Договор за потребителски кредит № ***/02.09.2020 г., ведно с
всички съпровождащи го документи, както и други два договора за потребителски кредити,
сключени между „***“ ООД и потребители, ведно със съпровождащите ги документи. На
10.09.2020 г. в офиса на КЗП РЗ-Кърджали се явило упълномощено лице на жалбоподателя,
което представило заверени копия на следните документи: Договор за паричен заем №
***/02.09.2020 г. към искане № ****, ведно с всички придружаващи го документи,
включително запис на заповед от 02.09.2020 г.; Договор за паричен заем № **/21.07.2020 г.
2
към искане № ****, ведно с всички придружаващи го документи, включително запис на
заповед от 21.07.2020 г.; Договор за паричен заем № **/31.07.2020 г. към искане № ****,
ведно с всички придружаващи го документи, включително запис на заповед от 31.07.2020 г.
Всички тези представени документи били отразени в ППД № К-0122194/10.09.2020 г. След
преглед на същите, контролните органи установили, че дружеството-жалбоподател при
отпускане на потребителските кредити е задължило потребителите да гарантират същите
чрез издаване на запис на заповед. По този повод на 01.12.2020 г. срещу „***” ООД
гр.Хасково бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.34, ал.1
от ЗПК, връчен на същата дата на надлежно упълномощено лице. Срещу съставения акт
било подадено писмено възражение от жалбоподателя. Същото не било уважено и на
22.04.2021 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл.45, ал.1 от ЗПК наложил на „***” ООД гр.Хасково административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение по чл.34, ал.1 от
ЗПК.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
М.А. и М.С., които съдът кредитира като логични, последователни и достоверни; Акт за
установяване на административно нарушение от 01.12.2020 г.; ППД № К-0122194/10.09.2020
г.; Констативен протокол № К-2674843 от 03.09.2020 г., както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Административнонаказателната отговорност на „***” ООД гр.Хасково е ангажирана
за нарушение по чл.34, ал.1 от ЗПК, която разпоредба гласи, че кредиторът не може да
задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на
заповед или менителница. Наказанието е наложено на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който
предвижда за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПК, едноличните търговци и юридическите лица
да се наказват с имуществена санкция от 3 000 до 8 000 лв. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил деяния, които са в
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПК. Във връзка с посочените по-горе три договора за заем, от
потребителите са били издадени записи на заповед. Видно от преписките по договорите за
кредит (Договор за паричен заем № ***/02.09.2020 г., Договор за паричен заем №
**/21.07.2020 г. и Договор за паричен заем № **/31.07.2020 г.), на потребителите не е била
дадена възможност да осигурят други обезпечения, каквито са посочени в договорите. Още
при сключване на всеки от договорите за кредит е бил подписван запис на заповед, което
означава, че жалбоподателят е изисквал гарантирането на кредитите именно посредством
запис на заповед, подписването на който е било условие за отпускане на заема. Това
3
означава, че с действията си „***” ООД гр.Хасково е нарушило разпоредбите на чл.34, ал.1
от ЗПК. Независимо от изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено, поради допуснато в хода на административнонаказателното производство
съществено процесуално нарушение. В случая в съставения акт и издаденото наказателно
постановление срещу жалбоподателя са описани три деяния, всяко от които осъществява
състав на самостоятелно административно нарушение. Изброени са три договора за заем, въз
основа но които е прието, че дружеството при отпускане на потребителските кредити е
задължило потребителите да ги гарантират чрез издаване за запис на заповед. В същото
време и въпреки описаните няколко деяния, на жалбоподателя е наложено едно наказание на
основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Последното е в разрез с уредения в чл.18 от ЗАНН основен
принцип, според който за всяко нарушение следва да има отделно наказание, което да се
изтърпи отделно. Актосъставителят и административнонаказващият орган са създали
неяснота в АУАН и наказателното постановление относно правните си твърдения, а именно
за кое нарушение приемат, че следва да бъде санкционирано дружеството. Още повече, че не
става ясно и времето и мястото на извършване на нарушенията, доколкото никъде не е
описано кога и къде са били осъществени. Изброени са три договора за заем, а накрая е
направена общата констатация, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.34, ал.1 от
ЗПК, тъй като при отпускане на потребителски кредити е задължил потребителите да
гарантират потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед. С така допуснатите
пороци е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за
какво и кога извършено деяние му се налага наказание, а това представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Предвид изложените съображения, наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 500 лв. Не бе
направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН
възможност и следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 500
лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Комисията за защита на потребителите със седалище гр.София, именно същата в качеството
й на юридическо лице (чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на
потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация) следва да
понесе разноските по делото. Не се дължи и не следва да бъде присъдена посочената в
4
представения списък с разноски сума от 35 лв. – командировъчни разходи на
пълномощника, които не представляват разноски по производството по смисъла на чл.143,
ал.1 от АПК.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0051152 от 22.04.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на Комисията за защита на потребителите,
с което на основание чл.45, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на „***” ООД ***, ЕИК ***, за нарушение на
чл.34, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите със седалище гр.София, да заплати
на „***” ООД ***, ЕИК ***, сумата от 500 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5