№ 130
гр. К., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Г. ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от Д. Г. ИЛИЕВ Административно наказателно
дело № 20235510200918 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-2300133 от 11.07.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, С.З.. Жалбоподателят А. Н. А.,
недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното
нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. П. Ж., който в
подробни писмени бележки на два пъти моли съда да отмени НП. Претендира за
разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез старши юрисконсулт Л.
счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 23.05.2023 г. в 10.20
часа в селскостопанска база в с. Ш., общ. М., област С.З., стопанисвана от „А.“ ЕООД,
жалбоподателят и управител на дружеството е отказал достъп до проверявания обект.
В обекта имало четири лица едно, от които управлявало земеделска техника – колесен
1
челен товарач. Жалбоподателят е отказал достъп до лицата, които е трябвало да
попълнят декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в които писмено да декларират факти
и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност и данни за
заплащането на труда, което е в правомощията на въззиваемата страна съгласно чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ. С това жалбоподателят е нарушил чл. 415, ал. 4 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 24-2300133 от
12.06.2023 г., които отчасти кореспондират на нотариален акт № 23, т. 2, рег. № 1563,
дело № 149 от 19.07.2011 г. на нотариус И.Г., регистър на земеделските стопани, 3
заповеди за командироване, пътна книжка, показанията на свидетелите К. К., Д. В., Д.
Б. Д. и обясненията на жалбоподателя.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, изложена в НП, доколкото
липсвали доказателства, че е била извършена проверка като Протокол за извършена
проверка и, че лицата, посочени в НП да извършват някакви дейности в стопанския
двор на „А.“ ЕООД са били работници или служители на дружеството.
Съдът не приема това възражение.
Както в жалбата, така и в обясненията си жалбоподателят на два пъти не
отрича, че не е допуснал проверяващите служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ в селскостопанската база, тъй като се подготвяли за празник и било почивен
ден.
От показанията на свидетелите К. К., Д. В. и Д. Д. се установява, че
проверявания от тях обект бил заключен, имало четири лица, от които три извършвали
дейност с водоструйка, а четвъртото управлявало челен товарач. Било помолено едно
от тези лица да извика жалбоподателя, което било сторено. Същият се явил и отказал
да ги допусне, както отказал тези лица да попълнят декларации с данни за трудовата
им дейност.
В с.з. жалбоподателят възразява, че вратата била преметна със синджир, но била
незаключена, както и че нямало пречка проверяващите да извикат лицата и да
попълнят декларации.
Съдът отбелязва, че не приема това възражение.
С чл. 6 от АПК е въведен принцип на съразмерност при упражняване на
правомощия от административни органи, а принципа на пропорционалност при
упражняване на правомощия важи с още по-голяма в сила в наказателните
производства като настоящото. От тази гледна точка не можи да се изисква от
административни органи арогантно поведение, поведение на принуда и проверка „на
всяка цена“.
От показанията на посочените свидетели става ясно, че същите са се
представили, някои от тях са познавали жалбоподателя като управител на дружеството
2
от предишни проверки и са му разяснили последиците от отказа за достъп до обекта.
Според тълковния речник (https://talkoven.onlinerechnik.com/duma/преча)
значенията на думата преча е да стоя така, че не позволявам да се вижда или да се
минава или не позволявам да се осъществява нормално някаква дейност.
От тази гл. точка изпълнителното деяние от състава на нарушението може да се
извърши, както с действие, така и с бездействие. Ето защо съдът не приема
възражението на адв. Ж., а цитираното Решение № 225 от 22.07.2020 г. на РС-Д. по а.
н. д. № 297/2020 г. е постановено при съвсем др. фактическа обстановка. Дори там
решаващият съд е посочил, че по принцип преченето се изразява в препятстване на
контролния орган да изпълни служебните си задължения, а не в неявяване за
представяне на документи.
Съдът счита, че въпреки, че жалбоподателят противозаконно е пречил да се
извърши проверка, НП следва да се отмени на две основания.
От показанията на свидетелите К. К., Д. В. и Д. Д.; обясненията на
жалбоподателя и нотариален акт № 23, т. 2, рег. № 1563, дело № 149 от 19.07.2011 г. на
нотариус И.Г., регистър на земеделските стопани, 3 заповеди за командироване, пътна
книжка се установява, че проверката е била извършена в с. Ш., общ. М., а не с. Ш.,
което се намира на територията на Община К..
Съдът отбелязва, че мястото на извършване на деянието е основен
индивидуализиращ признак на нарушението наред с времето и мястото на
извършването му. по този начин нарушението се разграничава от др. извършени
нарушения
В с.з. ст. юрисконсулт Л. възразява, че се касае за техническа грешка.
Съдът не приема това възражение.
В правото под понятието техническа грешка се има предвид незначителна
грешка или неточност, която не засяга същността на акта. Отнесено към настоящия
случай техническа грешка било пропускането на буква или замяна на буква в
изписването на населеното място, но това не пречи да се разбере кое населено място е
имал предвид органа. В случая обаче се сочи коренно различно населено място и то
правилно изписано.
Съдът счита, че не става въпрос за техническа грешка, а за явна или очевидна
фактическа грешка, тъй като с. Ш. не е част от Община М..
Очевидната фактическа грешка е грешка, която е ясна, безспорна и лесно
забележима като неправилна информация за факт - грешно представяне на нещо, което
може да бъде проверено и доказано като невярно.
Явните (очевидните) фактически грешки подлежат на коригиране, но само
когато законът предвижда процедура за коригиране (вж. чл. 248 НПК, чл. 247 ГПК, чл.
3
62 и чл. 175 от АПК). В останалите случаи явната фактическа грешка е неотстранима.
Нито ЗАНН, нито НПК предвиждат отстраняването на явна фактическа грешка в
съдебни актове, а разпоредбата на чл. 248 от НПК е изключение по отношение на
грешки в обвинителния акт.
Следователно НП следва да се отмени като необосновано – същото е недоказано
по отношение на мястото на извършване на деянието и като факт представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, което обаче не дава
възможност на съда да измени НП по реда на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, тъй като не е била
уредена такава хипотеза.
На следващо място с НП (стр. 2, абз. I-ви) жалбоподателят е наказан в
качеството му на управител с глоба в размер на 10000 лв. по чл. 415, ал. 4 от КТ.
Разпоредбата обаче не предвижда наказателна отговорност на управителя. Според нея
работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание.
В случая жалбоподателят не е длъжностно лице.
В легалната дефиниция на §1, т. 5 от ДР на КТ „длъжностно лице" е работник
или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в
предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител,
който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на
предприятието.
Следователно неправилно е била ангажирана отговорността на управителя,
защото в случая работодател се явява „А.“ ЕООД (заповедите за отпуск на работници
потвърждават това обстоятелство) и в същото време управителя не е длъжностно лице.
Следователно НП следва да се отмени като незаконосъобразно. Допуснато е
нарушение на материалния закон, тъй като в случая въобще не е било възникнало
правото на АНО да накаже управителя на дружеството.
Основателно е искането за присъждане на разноски за адвокат.
Съгласно Списък на разноските и Фактура № 151 от 01.10.2024 г. е било платено
възнаграждение за адвокат в размер на 1560 лв. с ДДС (1300 лв. с ДДС).
В случая липсва възражение за прекомерност, но и предвид възможността съдът
да определи по-нисък размер на възнаграждение съдът взе предвид както сложността
на делото и протичането в няколко заседания и на два пъти пред по-горна инстанция.
Съдът взе предвид, че съгласно чл. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размерът на възнаграждението за оказваната от
4
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. В случая липсва писмен договор, а е представено само пълномощно
затова възнаграждението следва да се определи по чл. 2 от Наредбата, т.е. по чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата – 1300 лв. + 9 % за горницата над 10000 лв.
Следователно няма основание за определяне на по-нисък размер на
възнаграждение.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2300133 от 11.07.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, С.З., с което на жалбоподателя А. Н. А.
ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
10000 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, С.З. да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокат в размер на 1560 лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5