Р Е Ш Е Н И Е
07.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Д. състав
11.04. 2019
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 717 2018
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Победа“ № 6,
представлявано от управителя В.Н.К. срещу Наказателно постановление № 10-0000757 от 02.05.2018г. издадено
от Директора на ***“ – гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят чрез процесуалния си
представител излага доводи, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за
законосъобразност на НП и моли за
неговото потвърждаване.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.02.2018
г. и на 23.02.2018 г., А.К. – гл. инспектор в Д ,,ИТ“ гр. Кюстендил, в
присъствието на свидетелката Д.В., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „***“ ЕООД с предмет на дейност международен товарен
автомобилен транспорт, при която установили, че дружеството в качеството му на
работодател по см. на §1, т. 1 от ДР на КТ, до 23.02.2018 г. не е изпълнило
задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото
законодателство, дадено с протокол за извършена проверка № ПР1800376 с краен срок за изпълнение
09.02.2018 г., като до 23.02.2018 г. не е изплатил по ведомост за работна
заплата или срещу разписка трудовото възнаграждение на Н.Б.Н., с ЕГН **********
на длъжност ,,*** тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, за периода от
месец август 2017 г. до месец ноември 2017 г. пропорционално на отработеното
време.
С оглед констатираното при проверката нарушение
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10-0000757
от 16.03.2018г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по акта потвърждават констатациите, отразени в АУАН. От показанията на свидетеля И.А. – управител на бензиностанция в гр. П. се установява, че през м. август 2017 г. управителят на ДГ ,,МАТ“ ЕООД му оставил сумата от 1500 лв., представляваща трудово възнаграждение на ***а Н., който работел в това дружество, като поел задължението да му ги предаде. Сумата му била предадена при пристигането на Н. на бензиностанцията да зареди автомобила с гориво, което станало през м. август.
От показанията на свидетеля Х.С. се установява, че управителя на дружеството – В.К. заедно със съпруга си имали уговорена среща със свидетеля Н.Б.Н. ***, където трябвало да му предадат дължими суми за заплата. Тази среща се състояла в началото на м. октомври 2017 г. В присъствието на св. С. сумата в размер на 1000 лв. била предадена на св. Н.. От показанията на последния се установява, че на ръка са му плащани само командировъчни, като заплати за периода м. август – м. ноември 2017 г. не са му изплащани. След това в показанията си твърди, че заплатата за м. август е изплатена, но било възможно и тези пари да са били платени за командировъчни. Свидетелят Н. в показанията си твърди, че познава св. С., но в негово присъствие сума в размер на 1000 лв. не му е предавана от управителя на ,,***“. Противоречията в показанията на свидетелите Н. и С. не бяха преодолени и при извършената между тях очна ставка.
Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, доколкото е
депозирана от надлежна страна срещу акт подлежащ на обжалване в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно 416, ал. 5 от КТ. При установяване на нарушението и при издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП съдържат ясно, пълно и точно описание на всички релевантни факти, като разбираемо и недвусмислено се сочат обстоятелствата, имащи значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, като същите съдържат всички съставомерни признаци на допуснатото нарушение.
От възприетата по-горе фактическа обстановка е видно, че същата напълно съвпада и потвърждава тази, изложена в АУАН и НП. По отношение на нейната съставомерност следва да се посочи следното:
В чл. 415 КТ се предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
От чл. 414, ал. 1 КТ следва, че предписанието е предназначено да предотврати и преустанови констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и да предотврати и отстрани вредните последици от тях. Следователно, когато констатират, че работодателят е допуснал нарушение на трудовото законодателство, контролните органи могат да издадат предписание и да определят срок за отстраняване на нарушението, като по този начин се предостави възможност на работодателя да отстрани констатираното нарушение. При неизпълнение на задължителното предписание, на нарушителя се налага предвиденото в чл. 415, ал. 1 от КТ наказание.
При проверка,
извършена на 20.02.2018г. и на 23.02.2018 г. в присъствието на управителя на
дружеството, е констатирано, че работодателят не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, дадено
с протокол за извършена проверка №
ПР1800376 с краен срок за изпълнение 09.02.2018 г., като до 23.02.2018 г. не е
изплатил по ведомост за работна заплата или срещу разписка трудовото
възнаграждение на Н.Б.Н., с ЕГН ********** на длъжност ,,*** тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“, за периода от месец август 2017 г. до месец
ноември 2017 г. пропорционално на отработеното време.
Независимо от това нарушението не е отстранено до изтичане на срока, което обстоятелство е установено надлежно при извършването на проверка на 20.02.2018 г. и 23.02.2018 г., за което е съставен и процесния АУАН.
По изложените съображения, съдът намира за установено, че с поведението си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съдът намира обаче, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо на самостоятелно основание до неговата незаконосъобразност. Нарушено е правилото на чл. 18 от ЗАНН за налагане на самостоятелни наказания при наличие на няколко нарушения. По делото е безспорно установено, че на Н. са дължими трудови възнаграждения за периода м. август – м. ноември 2017 г., т.е. общо за 4 месеца. Касае се за периодично помесечно задължение, поради което неизпълнението на задължителното предписание за всеки един от месеците от периода, представлява отделно нарушение и е основание за ангажиране на отговорността на работодателя. Бездействието на работодателя осъществява състава на четири отделни административни нарушения по чл. 415, ал.1 от КТ, за които е дължимо налагането на също толкова имуществени санкции (в тази насока е практиката на КнАС, обективирана в решения, постановени по КАНД №375/2013г. и №376/2013г.) Така, както са формулирани наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение с квалифициране на деянието като едно нарушение при условие, че се касае за четири трудови възнаграждения, респ. вместо поотделно за всяко дължимо трудово възнаграждение да се наложи съответното наказание/ в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и при недопустимост от квалифицирането му като продължени или продължавани, съгласно вписаното в чл. 11 от ЗАНН/, то и пред настоящия съдебен състав не стои друга възможност освен да отмени издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно. При наличието на четири отделни нарушения, неправилно и в нарушение на чл. 18 от ЗАНН административнонаказващият орган ги е квалифицирал като едно административно нарушение. В тази връзка съдът счита, че налагането на едно наказание за няколко отделни нарушения прави неясна волята на наказващия орган за кое точно от нарушенията е ангажирана отговорността на санкционираното лице и за кое нарушение е наложена санкцията. С налагането на една санкция привлеченото към отговорност лице е поставено в невъзможност да разбере за кое нарушение му се налага същата и по този начин се нарушава правото му на защита.
Предвид горното, в случая е допуснато съществено нарушение, което не може да бъде санирано нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното такова.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № № 10-0000757 от
02.05.2018г. издадено от Директора на ***“ – гр. Кюстендил, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на „***“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Победа“ № 6, представлявано от
управителя В.Н.К. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.
Районен съдия: