№ 150
гр. Русе, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202432 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АНГ. СТ. АНГ., от гр. Русе, до Русенския Районен
съд против Наказателно постановление № 21-1085-001438/02.06.2021г. на
Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба му били наложени
наказания “Глоба” в размер на 2000.00лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Нарушителят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното
постановление, като излага аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.05.2021г., около 12.10ч. И.С. и Т.И. – полицейски служители
във Второ РУ при ОДМВР-Русе, изпълнявали служебните си задължения,
като извършвали обход с патрулен автомобил по ул.“Потсдам“ в гр.Русе. В
района на бензиностанция „Лукс“ те спрели за проверка лек автомобил „Фиат
Пунто“ с рег. № Р 3465 РХ. В хода на проверката установили, че водач на
автомобила е жалб.А.А.. На полицейските служители направило впечатление,
че А. е във видимо нетрезво състояние, поради което поискали съдействие от
Сектор ПП-Русе. На място били изпратени свид.А.Н. и С.И. – младши
автоконтрольори в Сектора. След като установили фактическата обстановка и
също възприели, че А. лъха на алкохол, служителите от Сектор ПП-Русе ясно
и недвусмислено му предложили да даде алкохолна проба с техническо
средство, както и проба с техническо средство за наличие и на наркотични
вещества в организма, като му разяснили и последиците при отказ от даване
на такива проби. Независимо от това, в присъствието на четримата
полицейски служители, жалб.А. категорично отказал да даде проба и за двете
изследвания. Тогава свид.Н. му съставил Талон за изследване № 073782, в
който бил отразен отказа на жалб.А., след което със същият талон свид.Н. дал
предписание на жалбоподателя да се яви за медицинско и химическо
изследване в УМБАЛ „Канев“-Русе до 40 мин. от връчването. Талонът бил
връчен на жалбоподателя в 12.50ч. и подписан лично от него. След това,
свид.Н. преценил, че жалб.А.А. е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, касаещо отказа му за давана на проба за изследване наличието на
наркотични вещества, поради което му съставил АУАН за това нарушение.
След като се запознал със съдържанието му, жалб.А. го подписал без
възражения. В указаният му срок, жалбоподателя не се явил в посоченото
медицинско заведение и не му било извършено медицинско изследване, нито
дал проби от кръв и урина за изследване за наркотични вещества.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП /по отношение отказа от изследване с
техническо средство за наркотични вещества/ и на осн. същата разпоредба, на
А. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00лв. и “Лишаване от
2
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства,
за това, че жалб.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да
избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
3
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ.
медицинско изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се
съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на
място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона
способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от
изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран
именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3
ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и
да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на
нарушението.
В конкретният случай безспорно се установява, че жалб. А. е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство, а в последствие отказал
да даде проба и за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В тази насока Съдът кредитира показанията на свидетеля А.Н., който
удостоверява в показанията си заявеният от жалб.А., в негово, а и в
присъствието на останалите полицейски служители, отказ от извършване на
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство. Този свидетел лично и непосредствено възприел факта
на нарушението, в изпълнение на служебните си задължения, а показанията
му са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Не се установи съществуването на каквото и да било
обстоятелство, внасящо съмнение за лично, негативно или пристрастно
отношение на този или на някой от останалите полицейските служители към
жалбоподателя.
Установява се по несъмнен начин и факта, че жалб. А. не изпълнил и
предписанието да бъде медицински изследван и да даде биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване, за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От изложеното дотук става ясно, че жалб. А.А. осъществил и двете
форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да
се подложи на проверка с техническо средство и не дал биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
4
Поради това Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наложените с наказателното постановление наказания били правилно
определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение.
С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
001438/02.06.2021г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-
Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата
разпоредба на АНГ. СТ. АНГ., от гр.Русе, ЕГН-**********, били наложени
наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5