РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1055
гр. Пловдив, 15.05. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 753
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, Н.Е.К., ЕГН **********,***
чрез пълномощника адвокат А.Х.,*** иска ответникът Областна дирекция
гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по НАХД № 7172/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 20
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на депозит за
свидетели по НАХД № 7172/2018 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив,
както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.
Исковата претенция
се основава на факта, че на Н. Е.К. е издадено Наказателно
постановление №18-0329-000598/01.06.2018г., от Началник група към ОДМВР Пловдив
за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, което е
обжалвано от К. и е било отменено с Решение № 227/05.02.2019г. по НАХД № 7172/2018
г. на Районен съд Пловдив - XXIII нак. състав. Решението на ПРС не е обжалвано
и е влязло в законна сила на 26.02.2019год. За да упражни правото си на защита,
ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и
съдействие по НАХД № 7172/2018 на Районен съд Пловдив. По този договор, К. е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., представляващ размера
на причинените му имуществени вреди. Ищецът е внесъл и депозит в размер на 20
лв. за разпит на свидетели по НАХД № 7172/2018
на Районен съд Пловдив, съгласно платежно нареждане за плащане към бюджета от
17.12.2018г.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и
недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира
се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по
делото се установява, че на Н.Е.К. е издадено Наказателно постановление /НП/ № 18-0329-000598/01.06.2018г.,
от Началник група към ОДМВР Пловдив за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, с което е наложена глоба в размер на 200,00 лв. Посоченото
НП е обжалвано от К. ***, за което е образувано НАХД № 7172 по описа за 2018 г.
на същия съд (приложено по настоящото дело).
По това дело е постановено Решение № 227/05.02.2019 г., (влязло в законна сила 26.02.2019г.), с което процесното
НП е отменено. Пред ПРС К. е
представляван от адв. А.Х. ***, въз основа на
пълномощно (приложено в
оригинал на л.9,гръб от НАХД № 7172/2018г.) и договор за правна защита и съдействие № 164038 от
11.12.2018г. (приложен в оригинал на л.9 от НАХД № 7172/2018г.),
като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Съгласно установената съдебна практика
подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално
плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не е
оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат
ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
По въпросното дело
ищецът е внесъл и депозит в размер на
20 лв. за разпит на свидетели, съгласно платежно нареждане за плащане към
бюджета от 17.12.2018г. (приложено в оригинал на л.17
от НАХД № 7172/2018г.).
Не се установява от данните по приложеното НАХД № 7172/2018г. да е направено
искане за получаване на възнаграждение, респективно да е разпоредено
от съда издаването на разходен касов ордер.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление № 18-0329-000598/01.06.2018г., издадено от Началник група
към ОДМВР Пловдив, е отменено по съответния ред (с Решение № 227/05.02.2019г.., постановено по НАХД № 7172/2018
г. по описа на ПРС).
От материалите по приложеното НАХД №
7172 по описа за 2018 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд
изложени в отменителното решение, Наказателно
постановление № 18-0329-000598/01.06.2018г., от Началник група към ОДМВР
Пловдив е издадено в нарушение на закона и като такова се явява
незаконосъобразно. Решението на съда (№ 227/05.02.2019г.) е влязло в законна
сила на 26.02.2019г., т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна
на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано
е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на
НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по АНД № 7172/2018г.
по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското
възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36,
ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната от
адвокат А.Х. правна помощ по НАХД № 7172/2018г. на ПРС се изразява в осъществено процесуално представителство в
проведените по делото две открити съдебни заседания, при
съобразяване на факта, че адреса на дейността на адв.Х.
***, което предопределя и извършване на транспортни разходи до РС-Пловдив. В случая минималния размер на
адвокатско възнаграждение за този вид работа, с оглед материалния интерес по
НАХД № 7172/2018г. (400 лв.), съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300лв.
Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца
размер на адвокатското възнаграждение, който е ориентиран към минималния размер, следва да се определи
като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени
вреди в размер на 400 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по НАХД № 7172/2018г. Казано с други думи, тази искова претенция
е доказана по основание и размер и като такава ще следва да бъде уважена.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на
предявяване на иска -15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
Неоснователна обаче се явява претенцията за
присъждане на платения депозит за свидетели по НАХД № 7172/2018г. на ПРС, в
размер на 20лв. Така платената сума не е такса за призоваването, а
възнаграждение, което се изплаща на свидетелите след даване на показанията, тъй
като предназначението му е да възмезди лицето за изгубеното време. Видно от
събраните по НАХД № 7172/2018г. доказателства, в настоящия случай, от страна на
свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие в открито съдебно
заседание на 29.01.2019г., няма направено искане за получаване на
възнаграждение, респективно не е разпоредено от съда
издаването на разходен касов ордер, следователно посочената сума не е усвоена
по предназначението, за което е внесена. Поради това, настоящата инстанция
счита, че възстановяването й в този смисъл не се реализира чрез присъждане на
същата като обещетение за претърпени имуществени
вреди, а следва да се заяви по реда за връщането й от сметката на съда, по
която са внесени, поради неусвояването й.
Изложеното до тук
налага искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен
за сумата в размер на
400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, а за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 420 лв., искът ще следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 10 лв. – заплатена държавна
такса за образуване на съдебно производство и възнаграждение за един адвокат в
размер на 380,95 лв., съразмерно с
уважената част от иска, или общо разноски и адвокатско възнаграждение, в размер
на 390,95 лв.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Съгласно последователната
практика на Върховен административен съд в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на
ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани
в тяхната взаимовръзка, се явяват специални
по отношение на общите разпоредби
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда
отговорност на ищеца за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение
на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете
му, следователно такова не се
дължи. В разпоредбата
на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото(за
свидетели, вещи лица и пр.), държавна
такса и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Описани са и случаите,
в които суми за възстановяване на такива разходи
е допустимо. Законодателят е изключил
възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ да
бъдат присъдени суми за възнаграждение
за юрисконсулт или адвокат, ако
такъв е ползван.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати
на Н.Е.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление /НП/ № 18-0329-000598/01.06.2018г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 7172/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив) разноски за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2019г. до окончателното
изплащане на посочената главница, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 420 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на Н.Е.К., ЕГН **********,***
сумата в размер на 390,95 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса,
както и заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: