Р Е Ш Е Н И Е
№ 260225
гр.
Кюстендил, 26.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 378 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
И.В.И., ЕГН: **********,*** е предявил против Й.Г.Й.,
ЕГН: ********** и Н.П.Й., ЕГН: **********,*** обективно съединени искове да
бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 1500,00 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи пазарната цена на
убитото на 30.12.2018г. в местността „Жиро“, землище на с. Шатрово, общ.
Бобовдол, от три кучета, порода „Турски кангал“, собственост на ответниците,
ловно куче мъжки пол, порода „Испанско гонче“, на име „Цезар“, родено на ***
год, бяло на цвят с кафяви уши, регистрирано с паспорт на домашен любимец серия
BG01VP346121, собственост на ищеца,
както и на унищожената и поставена на убитото куче каишка с вграден джипиес
марка “Garmin Alfa 100”, а така също и сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за
нанесените на ищеца неимуществени вреди, представляващи душевни болки и
страдания, уплаха, психически и нервен шок в резултата на причинената жестока
смърт на кучето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в
производството разноски.
В срока за отговор
ответниците са депозирали такива, като оспорват исковете, както по основание,
така и по размер.
В открито
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от
ответната такава.
В о.с.з. от 10.03.2021 г. е
допуснато изменение на така предявения иск, като в частта за сумата от 1000,00
лв., представляваща имуществени вреди, а именно – пазарната цена на петгодишно
обучено куче порода „Испанско гонче“ същият да се счита предявен за сумата от
800,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2018г., като за
горницата до 1000,00 лв. съдът е прекратил производството по делото. Изменение
е допуснато и в частта по предявения иск за сума от 500,00 лв., представляваща
стойността на каишката с вграден джипиес, марка „Garmin Alfa 100”, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 30,12,2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като същият се счита предявен за сумата от 534,00 лв.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Установи се
по делото, че ищецът в настоящото е бил собственик на куче на име Цезар, мъжко,
родено на *** г., порода „Испанско гонче“, бяло с кафяви уши (спр. Паспорт на
домашен любимец BG 01VP 346121). Не е спорно по делото, а и това се установява от
представените писмени доказателства, в т.ч. свидетелски показания и преписка
рег. № 1638/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. Перник, че същото е
загинало на 30.12.2018 г. по време на ловен излет в землището на с. Шатрово,
общ. Бобовдол, когато било пуснато свободно, но с поставена на врата каишка,
указваща местоположението му. Като причина за смъртта, приетата по делото и
неоспорена в производството съдебно-медицинска експертиза,изп.от в.л. д-р Е.П.Г.,(чиито
изводи се припокриват с приетата такава в хода на досъдебното производство)
сочи, пълно разкъсване с неравни ръбове на трахеята (дихателната тръба), която
е част от дихателната система и е жизнено важен орган. Смъртта е настъпила като
резултат от спиране на дишането и сърдечната дейност. Разкъсани били и големи
кръвоносни съдове в областта на шията – лява юголарна вена, като разкъсването
на свой ред е резултат от ухапване. Установена е причинно-следствена връзка
между пълното разкъсване на трахеята в резултат на силно захапване с дълбоко
проникване на зъбите в меките тъкани в областта на шията и смъртта на
процесното куче, настъпила по особено жесток и мъчителен за него начин.
Посочено е още, че е възможно травматичните увреждания и настъпилата смърт на
кучето да са причинени от нахапвания от кучета с порода „турски кангал“.
Приетата по делото съдебно-оценителна експертиза,изпълнена от същото вещо лице
д-р Е.Г. сочи, че пазарната цена за
страната на кучета от порода „испанско гонче“, обучено, мъжко, без доказано
родословие, на възраст 5 години, към датата на смъртта – 30.12.2018г. е 800,00
лв., а на каишка за куче с вграден GPS, марка „Garmin Alfa 100“ – 534,75 лв.
За
установяване причинителя на вредата ищецът е ангажирал събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Л. Д. и А. К.. Свидетелят Д. сочи, че
знае за смъртта на процесното куче, доколкото ищецът го е уведомил, без първият
да е очевидец на случилото се. Същият сочи, че кучето било удавено „от други
кучета или някакви животни, но мисля, че от кучета ми каза“ като свидетелят
твърди, че ищецът се е опасявал дали кучето не е „загинало от вълк“.
Показанията установяват, че ищецът и семейството му, в т.ч. малкият му син,
много тежко приели загубата на Цезар, за когото се грижели от пет години и
който бил изключително рядка порода, за която развъдник в България няма, а
разходите по транспортирането на такова куче от Испания били твърде големи,
поради което и ищецът се отказал от закупуването на същата порода куче.
Свидетелят К. сочи, че е бил на процесния ловен излет в землището на с. Шатрово
с дружинката, като половината от гонката била свършила, когато чул „неистово
пищене на куче“. От показанията на джипиеса на каишката на кучето ловджиите
установили, че то не се движи. След като свидетелят, ищецът и „шура му Кирчо“
се качили в джипа да го търсят, го намерили умряло и разкъсано в една голяма
градина. Свидетелят твърди, че не е видял други кучета, нито пък някой от
колегите му да стреля по други кучета или във въздуха, за да предотврати
удавянето
След смъртта
на кучето семейството на ищеца много тежко преживявало загубата му. Породата
била изключително рядка, специално за лов на диви прасета. Друго куче след това
ищецът не е взел.
От показанията на разпитаните на страната на
ответниците свидетели, а именно К.А. и Г. Г. (баща на ответника) се установява,
че ответниците се занимавали със животновъдство като към 2018 г. имали над 200
овце, които се обслужвали от овчар, който се подпомагал от две кучета „породата
мисля, че беше кангал“ (св. А.), които на свой ред охранявали стадото.
Свидетелят сочи, че кучетата не били агресивни. Не е виждал каишка между
краката им да ги спъва, не помни дали са имали намордник. В селото (Шатрово)
имало и други кучета, които били пуснати безпризорни, както и други хора, които
отглеждали животни. Г. Г. (баща на ответника) сочи, че привечер на 30.12.2018г.
овчарят, който обслужвал собственото им стадо с около 150 овце ги уведомил за
това, че кучетата които охранявали стадото (две кучета „собственост на Нелка“,
към които овчарят впоследствие прибрал още едно, което стопаните възприемали
също като свое) били застреляни от някой, намиращ се в „бяла Нива“. Св. сочи,
че кучетата били без намордници, но били кротки, с тях си играели дори деца,
като реакцията им не е агресивна. Същите от малки са израснали със стадото и не
се делели от него. Придружавали го и когато стадото излизало на паша.
Образуваното досъдебно производство №
402.2019г. от описа на РУ – Перник, водено за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК било прекратено с постановление на прокурора от 09.09.2019 г.
Останалите доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема че искът следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен и недоказан по следните съображения:
В настоящето производство са
предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и искове с
правно основани чл. 86 от с.з.
За да бъде уважен иск за
непозволено увреждане, ищецът следва да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между тях. В случая с
оглед обстоятелствата по делото, а именно че вредата
е причинена от животно, ищецът следва да установи и че ответникът е собственик
или под негов надзор се намира животното,
причинило вредата (в този смисъл ППВС №
17/1963 г.).
Фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД изисква, за да
бъде ангажирана отговорността на собственика и/или на лицето, под чийто надзор
се намират вещите, да бъдат установени
причинени вреди (имуществени и/или
неимуществени) от вещи, които вреди да са в
причинно-следствена връзка с поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли
от вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като
за разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на
отговарящите - собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и
свойствата/поведението на самата вещ. Тоест, тя не изисква животното
да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно - виж решение №
249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011 г. на III г. о. /.Ето защо показанията
на свидетелите на ответната страна относно обстоятелствата, свързани с
характера и агресивността на кучетата им, са неотносими и въз основа на тях не
може същите да бъдат освободени от
отговорност, при положение, че са налице останалите й елементи. В конкретния случай, доколкото се касае за вреди,
за които се твърди, че са причинени от животно-кучета,
то за да се ангажира отговорността на ответниците на основание чл. 50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че същите
са съответно собственици и/или лица, под чийто надзор се намират животните; че са нанесени вреди на ищеца (в т.ч. установяване
собствеността му върху процесното куче); че животните
с, вредоносните си качества, са причинили тези вреди.
Така, съдът намира на първо
място, че ищецът е собственик на процесното куче, порода „испанско гонче“ видно
от представения по делото Паспорт на домашен любимец BG 01VP 346121.
Досежно собствеността върху сочените
три броя овчарски кучета порода „турски кангал“, съдът намира следното. Не е
спорно по делото, че две от овчарските кучета с посочена порода са собственост
на ответницата по делото. За третото куче, показанията на св. Г. сочат, че било
„привъртяно“ от овчаря стопанисвал стадото, но същото ответниците „възприемали
като свое“, поради което и настоящият състав приема, че отговорност за
поведението и на третото куче същите следва да носят. Що се отнася до ответника
Й. обаче, данните по делото по никакъв начин не сочат титулярството на правото
на собственост върху кучетата порода „турски кангал“ да принадлежи и нему. Не
бяха ангажирани доказателства в този смисъл, чиято тежест беше на ищцовата
страна. Така, не бяха представени доказателства за момента на придобиване на
кучетата от Н.Й., за да се направи преценка за приложението на института на
съпружеската имуществена общност, като съдът отчита, че и евентуално
придобиване през време на брака (в какъвто ответниците се намират и по което
обстоятелство същите не спорят) не води до подобен категоричен извод за
собственост, доколкото е възможно същите да са били напр. подарък на Й.. Това
обстоятелство, собствеността върху кучетата на ответника, респ. установено
негово качество „лице, което упражнява надзор върху тях“, следваше да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване, което ищецът не успя да
проведе.
Предвид изложеното съдът счита, че отговорност на ответниците за
действията на третото куче, за което не се установи безспорно, че е от порода
„турски кангал“, следва да бъде ангажирана, ако се установят останалите
елементи от специалния деликтен фактически състав на чл. 50 от ЗЗД, а по
отношение на останалите две кучета – „турски кангал“ – единствено на
ответницата Й..
Независимо от това обаче, отговорност за ответната страна не може да се
породи, доколкото остана недоказан по делото основният обективен елемент на
отговорността – а именно – деянието да е осъществено точно от сочените като
собствени (при направеното от съда разграничение) на ответниците овчарски
кучета. Така, независимо от направените в исковата молба твърдения за наличието
на свидетели, присъствали на смъртта, такива не бяха установени по делото.
Ангажираните в настоящото гражданско производство такива от ищеца не
установяват подобни обстоятелства. Единствено
свидетелят Кръпчански е присъствал на процесния ловен излет като от
показанията му не се установява същият да е присъствал на смъртта на кучето, а
то е било намерено вече мъртво. Нещо повече, той твърди, че не е видял други
кучета, нито пък някой негов колега да стреля във въздуха, за да предотврати
удавянето на процесното куче. В случая към делото са представени заверена
преписка рег. № 1638/2019г. по описа на РП – гр. Перник, съдържаща досъдебно
производство № 402/2019 г. по описа на 01 РУ – ОД – МВР – гр. Перник, заверени
копия от материалите по спряно ДП вх. № 1964/2019 г, ДП-665/2019 г по описа на
ДнРС и следствено дело № 212/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил, като протоколите за разпит на свидетели в
съответните производства не променят изводите на съда, доколкото не се установи
в нито едно от сочените производства да са налице свидетели, които са
присъствали на смъртта на кучето. Вярно е, че по своя характер документи от
досъдебното наказателно производство – напр. обяснения или показания на
свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание, като тяхната
доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на
всички обстоятелства по делото /в т. см. е и трайната съдебна практика - Определение
№ 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение
№ 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др.
/. В действителност в показанията си св.
П., К. К. и К. (последният св. и в настоящото гражданско дело) сочат, че до
трупа на мъртвото куче имало овчарски кучета, които също били в кръв, но това
само по себе си не установява, че смъртта на кучето е причинено от същите, а
още по-малко, че това са точно сочените като собствени на ответниците овчарски
кучета. Нещо повече, противоречието в показанията на св. Кръпчански, дадени в
гражданското и предхождащото го наказателно производство досежно наличието или
не и на други кучета около трупа на процесното такова, е достатъчно основание
да се породи съмнение у съда относно достоверността на показанията му при
отчитане на нормалните процеси на забравяне и видоизменение на същите в
приемлива степен с оглед периода от време между даването им. Не беше
категорично изключена възможността кучето да е умъртвено от други кучета,
различни от сочените като собствени на ответниците. В тази връзка св. А. сочи,
че „в близост на 4,5 км в Мърводол има стопанство от крави, идват на паша и има
4-5 големи кучета с тях“, както и че в селото „има и други кучета, пуснати
безпризорни, има и други хора, които гледат животни“. Нещо повече, внесеното съмнение в съзнанието
на съда относно сочените като осъществили се от ищеца факти се задълбочава
допълнително с оглед ангажирания на негова страна св. Д., който твърди, че
ищецът му е казал, че „кучето му е удавено от други кучета или някакви
животни…“ в допълнение, че „той се опасяваше дали не е загинало от вълк“. Вярно
е, че приетата по делото експертиза установява, че причинените на кучето
травматични увреждания е възможно да бъдат извършени от кучета с порода „турски
кангал“, но не го установява безспорно. Но дори и със сигурност да бе
установено, че ухапванията са извършени от кучета с посочената порода, то
експертизата по никакъв начин не е относима към обстоятелството, че точно
сочените за собствени на ответниците кучета, са причинили тези увреждания (при
направените от съда изводи, че за едното от кучетата дори не се установи
безспорно да е от посочената порода).
При тези
изводи на съда исковата претенция следва да бъде отхвърлена в своята цялост,
както за претендираните имуществени вреди, така и за неимуществени такива.
Като последица от горното следва да се
отхвърли и иска за законна лихва, с оглед акцесорния й спрямо дължимостта на главното
задължение характер.
По разноските:
При този
изход на спора разноски се дължат единствено на ответниците на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК. В този смисъл по делото са ангажирани доказателства за заплатени
адвокатски хонорари - по 600,00 лв. за
всеки един от тях (спр. л. 53 и 54 от делото), поради което същите ще бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от И.В.И., ЕГН: **********,*** против Й.Г.Й., ЕГН: **********
и Н.П.Й., ЕГН: **********,*** обективно и субективно съединени искове да бъдат
осъдени ответниците да му заплатят сумата от 1334,00 лв. (след допуснато
изменени по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, представляващи пазарната цена на убитото на 30.12.2018г. в
местността „Жиро“, землище на с. Шатрово, общ. Бобовдол, от три кучета, порода
„Турски кангал“, собственост на ответниците, ловно куче мъжки пол, порода
„Испанско гонче“, на име „Цезар“, родено на *** год, бяло на цвят с кафяви уши,
регистрирано с паспорт на домашен любимец серия BG01VP346121,
собственост на ищеца (в размер на 800,00 лв.),
както и на унищожената и поставена на убитото куче каишка с вграден джипиес
марка “Garmin Alfa 100” (в размер на 534,00 лв.), а така също и сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за
нанесените на ищеца неимуществени вреди, представляващи душевни болки и
страдания, уплаха, психически и нервен шок в резултата на причинената жестока
смърт на кучето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: **********,*** да заплати на всеки от Й.Г.Й.,
ЕГН: ********** и Н.П.Й., ЕГН: **********,***, сумата от по
600,00 лв. (шестстотин лева), или общо – 1200,00 лв., представляваща сторените в
производството разноски за адвокатски хонорари.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му – арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд -
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: