№ 343
гр. К., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101032 по описа за 2024 година
Гражданско дело № 1032/2024 г. е образувано по искова молба от Р. Т.
К., ЕГН **********, с. О., Община К., ул. „*********** против Основно
училище „**********“, ЕИК ********, с. О., ул. „***********,
представлявано от директора - Д.Г. с правно основание - чл. 357 от КТ вр. с
чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.
В исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител
твърди, че работи по трудово правоотношение в Основно училище
„**********“ в с. О. на длъжност „Завеждащ административна служба“.
На 11.04.2024 г. й била връчена Заповед №********* г., с която на
основание чл. 188 от КТ и във връзка с чл. 187, т. 9 от КТ, при спазване на
процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е наказана със „забележка“ за следните
нарушения на трудовата дисциплина:
„1. За нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 от КТ, а
именно: увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства“
Счита така издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна по
следните съображения:
Сочи, че по силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочвали нарушителят,
нарушението и начина и времето на извършването, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание било
въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за
еднократност на наказанието, а също така с оглед необходимостта от
преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и с оглед на възможността
1
работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ. Когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания,
заповедта отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
В настоящия случай, счита, че така издадената заповед № ********* г.
на директора на ОУ „**********“ с. О. не отговаряла на изискванията на КТ.
В заповедта не било посочено нарушението, за което й се налага
дисциплинарното наказание, същото не било индивидуализирано по време и
начин на извършване. Дори и в поисканите й писмени обяснения не било
посочено какво точно е извършила. В писмото се посочвало да даде
обяснения за причините, поради които на 13.02.2024 г. след предварителна
уговорка раздавала училищни материали на госпожа В.К. без да уведоми
директора за това. Не й ставало ясно какви училищни материали е раздавала.
Единственото, което е дала, било един брой червен лист формат А4, като
това посочила и в дадените писмени обяснения. Тези листове били закупени
през 2012 г- 2013 г., по времето на предходен директор и на тях са се
разпечатвали грамоти и награди за учениците. От тогава не се ползвали и
били при нея. С един лист решила, че няма да ощетя училището, не били
използвани оттогава. Други училищни материали не е раздавала, а в исканите
й обяснения те не били посочени, а се говорило в множествено число.
В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ бил
посочен текста на чл. 187, т. 9 от КТ - но не било посочено и не ставало ясно с
какво увредила имуществото на работодателя, какви материали, суровини,
енергия и други средства е разпиляла и по какъв начин. Констатации за това
увреждане и разпиляване на имуществото на работодателя не можели да се
изведат от писмото, с което са й поискани писмените обяснения.
Неизпълнението на задължението за мотивиране на заповедта по чл.188,
т. 1 КТ рефлектирала и по отношение на процедурата за снемане на обяснения
по чл. 193. ал. 1 КТ, тъй като обясненията могат да бъдат дадени от работника
или служителя при конкретизирани от работодателя нарушения, което
последният не направил - посочил общо, че е раздавала училищни
материали, но не посочил какви. Ако директорът смятал, че е ощетила по
някакъв начин училището с други училищни материали, то не й било
известно какви са те, не й била правена проверка и не били констатирани
липси. Това не ставало ясно нито от писмото, с което са й поискани
писмените обяснения, нито от издадената заповед, с която й било наложено
дисциплинарното наказание „забележка“.
Счита, че посочените нарушения от страна на работодателя засягали
императивни разпоредби на КТ - чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и обуславяли
незаконност на заповед № ********* г., съответно основателност на иска за
нейната отмяна.
От липсата на мотиви в издадената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание не можело да се установи как и дали е направена
преценката по чл. 189 от КТ за тежестта на нарушението с оглед наложеното
наказание.
Моли съда да отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед №
********* г. на Директора на ОУ ..**********“ с. О. поради неспазване на
2
изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ и чл. 195, ал. 1 от КТ и чл. 189 от КТ.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита
предявеният иск за допустим и основателен.
Не оспорва твърдението на ищцата, че работи по трудово
правоотношение в ОУ „**********" в с. О. на длъжност „завеждащ
административна служба".
На осн. чл.193,ал.1 от КТ с писмо изх.№**. от ищцата били поискани
писмени обяснения за конкретни нейни действия на 13.02.2024г.
На **. на ищцата била връчена Заповед №*********г. за налагане на
дисциплинарно наказание по чл.188,т.1 от КТ - „забележка", която не
отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Поради това предявеният
иск е основателен.
Сочи, че приложените към исковата молба писмени доказателства били
допустими и относими към спора, поради което следвало да бъдат приети
като доказателства по делото.
Моли съда да остави без уважение искането за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетел предвид направеното признание на
иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
изразеното становище на ответника в отговора на исковата молба,
счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и да основе
решението си на признанието на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът е признал предявения от ищеца иск.
По делото са приети като писмени доказателства: Заповед № *********
г. на Директора на ОУ ,.**********“ с. О.; искане за писмено обяснение;
Писмено обяснение. Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. № ** г. по
описа на Районен съд К..
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск
за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Предвид изходът от спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 50.00лв. разноски по делото,
3
представляващи държавна такса, съобразно правилата на Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
В хода на устните състезания ищцовата страна е направила искане за
разноски, които съобразно чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат понесени от
ответната страна в размер на 1000,00 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно чл. 7, т. 4. възнаграждението за
други неоценяеми искове - 1000 лв., така че съдът не следва да уважи
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на Р. Т. К. , ЕГН **********, с. О., Община К.,
ул. „*********** дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със
Заповед № *********г. издадена от Директора на Основно училище
„**********“ с. О., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Основно училище „**********“, ЕИК ********, с. О., ул.
„***********, представлявано от директора - Д.Г. да заплати на Р. Т. К. ,
ЕГН ********** сумата в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски, платено адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Основно училище „**********“, ЕИК ********, с. О., ул.
„*********** да заплати в полза на Държавата към бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд К. държавна такса в размер на 50.00лв.
/петдесет лева/ на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4