Р Е Ш Е Н И Е № 83
гр. ВРАЦА, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 13.03.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
гр. дело N` 60 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК. Определението се постановява на осн. чл. 267 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 389/10.01.19 г. на Л.Ц.Л. *** с ЕГН **********,
подадена чрез особения му представител адв. К.К. от Врачанска адв. колегия,
назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гр.
Враца № 989/19.12.18 г. постановено по гр. дело № 3142/18 г., с което съдът е
приел за установено на осн. чл. 422 и във вр. с чл. 124 от ГПК по отношение на
жалбоподателят Л.Л. съществуване на вземане срещу него на ЕАД
"Топлофикация Враца" в размер на сумата 780.55 лв. представляваща
цена на консумирана топлинна енергия в имот находящ се в гр. Враца, ж. к. ***за
периода от 31.07.15 г. до 30.06.17 г., заедно със законната лихва считано от
14.03.18 г. и обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 123.01 лв. за периода от 31.08.15 г. до 02.03.18 г.
Със атакуваното решение жалбоподателят е осъдена да заплати на дружеството ищец
и съдебни разноски направени в заповедното и исковото производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че решението на
районен съд е недопустимо, с оплакване, че съдът се е произнесъл по нередовна
искова молба. Алтернативно, адв. К. намира, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Според същия между страните не е налице облигационна връзка.
Неправилно районен съд кредитирал изготвената по делото експертиза, съответно
уважил исковата претенция, без по делото да са представени счетоводни документи
/фактури/. Изводите на съда за основателност на исковата претенция били в
противоречие с представените по делото Общи условия, които нямали изискуемото
съдържание по чл. 90, ал. 1 от ЗЕ и били нищожни. По делото нямало
доказателства ОУ да са публикувани. Съдът не извършил проверка дали ОУ съдържат
клауза с неравноправен характер. Атакуваното решение било постановено в
противоречие и с решение на ВАС.
Жалбоподателят, чрез особения си представител моли за отмяна решението
на първостепенния съд и отхвърляне на предявените искове. В жалбата не се
заявяват доказателствени искания.
Ответникът по жалба ЕАД "Топлофикация Враца", редовно
уведомени, не представя отговор. В проведеното открито съдебно заседание, се
явява процесуалният представител на ответника юрисконсулт Н., която заявява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебно разноски.
Окръжният съд, след като служебно провери редовността и допустимостта
на въззивната жалба, счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,
отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,
насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на
"Топлофикация - Враца" ЕАД гр. Враца, с която са предявени обективно
съединени искове против Л.Ц.Л., с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.79
ал.1 предл.1 ЗЗД, вр.чл.149 и 150 ЗЕ и чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.86 ал.1 ЗЗД - за
установяване съществуването на вземане по издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 640/16.03.18 г., по ч.гр.д.№ 1000/2018 год. по описа на РС Враца,
при предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК - посочената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника Л. при условията н ачл. 47, ал. 5 от ГПК. Заповедният
съд е дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване
на оспореното вземане, при което в изпълнение на дадените указанията,
въззиваемото дружество е предявило настоящия установителен иск за признаване
съществуването на цялото признато от заповедния съд вземане. Искът е обоснован
с обстоятелството, че въззиваемият – ответник в първата инстанция не е заплатил
сумата 780.55 лв. консумирана и незаплатена топлинна енергия в собственото му
жилище, находящо се в гр. Враца, ж. к. *** за
периода от 31.07.2015 год. до 30.06.2017 год.; сумата от 123.01 лв.
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на първата сума-главница
за периода от 31.08.2015 год. до 02.03.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Към
исковата молба са представени писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Л., настоящ въззивник, чрез особения
си представител назначен при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. К.К.,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
Намира, че не е налице облигационно правоотношение между него и дружеството
ищец, оспорва представените от "Топлофикация Враца" счетоводни
справки, намира, че претенцията е погасена по давност, оспорва валидността на
предствените ОУ, тъй като не са представени доказателства, че са одобрени от
ДКЕВР.
По така предявените искове и становище на ответника, първостепенният
съд е събрал относимите, допустими и необходими доказателства, включително е
приета и специализирана съдебно техническа експертиза и след пространен и
подробен анализ на събраните доказателства и обсъждане възраженията на
ответника Л., районен съд е приел за доказана фактическа обстановка по спора,
която се възприема от настоящата инстанция и не следва да се излага отново.
Окръжен съд споделя изцяло и задълбочените правни изводи на районен съд за
основателност на предявените искове, при което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към
мотивите на районен съд.
От правно страна, окръжен съд не
споделя заявеното възражение от ответника, както пред районен съд, така и пред
настоящата инстанция, че между страните не е налице облигационно
правоотношение. Съгласно нормата на чл. 150 от действащия Закон за
енергетиката, между дружеството - ищец и ответника Л. е създадена облигационна
връзка при действието на "Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация - Враца" ЕАД на потребителите в град Враца", уреждащи
продажбата на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване между
топлофикационните дружество, в случая "Топлофикация Враца" ЕАД гр.
Враца и битовите потребители, какъвто е ответника С.Д.. Общите условия се
публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите.
Ето защо, фактът, че между дружеството
ищец и ответника-въззивник, не е сключен индивидуален договор за продажбата на
топлоенергия, е без значение по спора, съответно и възражението на ответника в
тази насока. Безспорно е установено по делото, че жилището на въззивника се
намира в сграда включена към централизирано
топлоснабдяване към топлопреносната мрежа на "Топлофикация-
Враца". Разпоредбите на параграф 1 т.41а и 41б от ДР на ЗЕ дават общо определение на понятията
потребител и ползвател на енергия за
битови нужди , а според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинна енергия.
Изложената нормативна уредба действаща през процесния период, обосновава извод,
че притежаването на собствен апартамент в топлоснабдена сграда етажна
собственост прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
143 ал.3 от ЗЕ.6 Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.
140 ал.3 от ЗЕ и чл. 38 ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове,тавани и пр.,
т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в
цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153 ал.6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че въззивникът Л.Л. дължи заплащане на начислените
от дружеството ищец суми за доставена топлинна енергия.
Окръжен съд не споделя и
останалите възражения на особения представител на ответника Л., адв. К.,
заявени с въззивната жалба. Адв. К. намира исковата претенцията за недоказана,
тъй като оспорва представените от ищеца счетоводни документи. При частите
свидетелстващи документи, каквито са счетоводните документи представени от
ищеца, защитата не срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена
на изискванията за оспорване тяхната истинност. Това е така, тъй като съдът не
е обвързан с тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно
убеждение съобразно всички данни по делото. В конкретния случай, според окръжен
съд правило районен съд е кредитирал представените от ищеца счетоводни
документи, тоест е формирал в положителна насока вътрешно убеждение за тяхната
доказателствената сила, основавайки се на приетата по делото специализирана
експертиза, в чиято компетентност и обективност по делото няма съмнение е не е
оспорана. Възражения в тази връзка не е направил и особения представител адв. К..
Принципно, становището на адв. К., че
съдът следва служебно да извърши преценка дали процесните ОУ съдържат клаузи от
неравноправен характер, е правилно. След за познаване с приложените ОУ,
настоящата инстанция намира, че те не съдържат неравноправни клаузи, като адв. К.
не навежда конкретни възражения за наличието на такива, а от друга страна,
както правилно е посочил първостепенния съд, за отношенията възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост и
възможността за наличие на клаузи от неравноправен характер в ОУ при тези
договори, се е произнесъл ВКС със свое ТР № 2/25.05.17 г. по т. д. № 2/16 г. Окръжен съд не споделя и последното заявено от
особения представител възражение, че неправилно районен съд е възприел частично
отменената с решение на ВАС /реш. № 4777/13.04.18 г. по адм. дело № 1372/16 г.,
ІІІ отд./ Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради -
етажна собственост /МДРТЕСЕС/. Процесното вземане е за консумирана топлинна
енергия за периода от 31.07.15 г. до 30.06.17 г., а посочения съдебен акт на
ВАС е от 13.04.18 г. И тъй като съдебните актове няма обратно действие, което
би било в противоречие с нормата на чл. 14 от ЗНА, следва да се приеме, че към
исковия период цитираната методика не е била отменена.
При извода за основателност на предявения главен иск, съдебният състав
намира за основателен и доказан и обусловения иск с правно основание чл. 86 ал.
1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава исковия размер.
В заключение, при съвпадение правните извода на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, на ответното дружество следва да се присъдят за
настоящата инстанция разноски в размер на 250 лв., включващи 150 лв. платени за
представляващия въззивника Л. особен представител и 100 лв. възнаградение за
представляващия дружеството юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и във вр.
с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен
съд гр.Враца № 989/19.12.18 г. постановено по гр.дело № 3142/18 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА Л.Ц.Л. с ЕГН ********** ***
да заплати на ЕАД "Топлофикация Враца", гр. Враца, с ЕИК *** сумата 250
лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател ....... Членове: 1..... 2........