Р Е Ш Е Н И Е
№ 1022 13.04.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на втори март през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 620 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от адвокат И.П.,***, в качеството й на пълномощник на „ЛИНА И МОНИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ №50, представлявано от управителя Р.Г.Г., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от М.М.М.-Д, Р.Д.и Ж.П.С., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 2 257, 46 лева, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия доставяно до електромер с фабричен номер *********, за периода от 09.12.2018 година до 04.02.2019 година, за 57 дни, за обект с ИТН 2524401, находящ се на адрес: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ №50, на клиент с клиентски № **********, за което задължение е издадена фактура № ********** от 30.10.2019 година от ответното дружество. В исковата молба е отправено и искане за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Процесуалният представител на ищеца излага, че представляваното от него дружество е абонат на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с клиентски с клиентски № ********** и с ИТН 2524401, в качеството му на дружество, което стопанисва ресторант, находящ се в град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ №50. Уточнява, че в изпратено до дружеството писмо е посочено, че чрез експертиза от БИМ е установена манипулация на електромера и уреда отчита с грешка от – 66, 67 %. Поради това сметката е коригирана за посочения по – горе период и е издадена фактурата. Това е направено след демонтаж на електромера при проверка на 04.02.2019 година.
От името на ищцовото дружество е посочено, че стриктно спазва задълженията си за заплащане на цена за ел. енергия и управителят на дружеството не е манипулирал електромера, както и не му е известно някой да е направил това.
В исковата молба са изложени подробни правни доводи за нарушаване на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕС и ЕВН ЕР и ПИКЕЕ при извършената корекция на сметка.
По фактите на първо място е посочено, че от констативния протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ е видно, че монтьорите не са установили никакви видими следи от нерегламентирана намеса върху средството за измерване. Посочено е още, че е установено с уред еталон, че отчита с отклонение от - 48,49 %, а в писмото е посочено, че уреда отчита с грешка от - 66,67 %. Поради това от името на ищеца е посочено, че остава съмнение доколко точно е изследването на СТИ.
На следващо място в исковата молба е посочено, че поради отмяна на по -голямата част от текстовете на ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 06.02.2017 година по административно дело № 2385 по описа на ВАС за 2016 година, обнародвано ДВ бр.15 от 14.02.2017 година, в сила от 14.02.2017 година, към датата на съставяне на констативния протокол е липсвала изрична уредба и съответно нормативно основание за корекцията. Уточнено е от името на ищеца, че правните основания за съставяне на констативния протокол са чл.47 и чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. На следващо място в исковата молба е посочено, че с Решение № 2315 от 21.02.2018 година, постановено от ВАС по административно дело № 4785/2018 година, потвърдено с Решение № 13 691 от 08.11.2018 година на ВАС по административно дело № 4785 по описа за 2018 година, са отменени и останалите текстове на ПИКЕЕ. Процесуалният представител на ищеца счита, че това е достатъчно основание да се приеме, че извършената корекция на сметка е лишена от основание.
На следващо място по фактите от името на ищеца е посочено, че липсват данни за виновно поведение от страна на ответника, от което да са настъпили вреди за ответното дружество. Посочено е още, че електромера се намира извън имота на представляваното от нея дружество и никой, освен служители на ответното дружество, няма достъп до него. По тази причина е изложен довод, че дори да е било налице неточно отчитане от електромера това не е било причинено от ищеца. Посочено е още в исковата молба, че неизпълнението на задължението на ответното дружество да поддържа СТИ в изправност не би следвало да влече като последици ощетяване на потребителя чрез извършване на корекция на сметка.
От името на ищеца процесуалният му представител се позовава на съдебна практика по приложението на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, чл. 199, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, приемане на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година и липсата на приемане нови Общи условия на дружеството, в които да се предвиди ред за уведомяване на клиента за корекция на сметка.
Поради изложеното ищецът предявява иск си като твърди, че не дължи сумата, начислена като задължение с основание корекция на сметка за посочения в исковата молба период.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Николов, е дал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.
По фактите ответникът, чрез процесуалния си представител, излага следното:
На 04.02.2019 г. служители на дружеството са извършили проверка на електромера с цел демонтаж и последваща проверка в БИМ, за което е съставен протокол в присъствието на клиента. При проверката в БИМ е констатирано, че електромера отчита с грешка от – 66,67 %, за което също е съставен протокол. В него е посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Срязани са проводниците на куплунги Х3 и Х4, водещо до промяна на метрологичната характеристика на електромера. Посоченото несъответствие в отчитането е резултат от тази манипулация.
В писмения отговор е изложено още, че с оглед на описаното по-горе и като е установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил преизчисляване на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 11 911 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 2 257, 46 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 57 дни, като първата дата - 09.12.2018 г. /началото на корекционния период/ е датата, която е непосредствено след монтажа на електромера, а последната дата е датата на извършената техническа проверка - 04.02.2019 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало фактурата от 30.10.2019 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо до ищеца.
На първо място в писмения отговор на ответника е изложен правен довод, че корекцията на сметка за ел. енергия е извършено на правно основание – чл.48 от ПИКЕЕ и при спазване и на разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ, приложими на основание §2 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 година, тъй като в случая клиента не е битов и от извършената от БИМ експертиза е установен точният процент на грешката.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че въпросът за това кой е осъществил неправомерното въздействие е ирелевантен, защото в посочените разпоредби не се съдържат изисквания и условия за корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Твърди, че единственото условия да бъде за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към корекция.
На сследващо място процесуалният представител на ответника посочва, че липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на дружеството не е основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корекция. В тази насока се позовава на Решение № 124 от 18.06.2019 година, постановено по гражданско дело № 2991/2018 година, ГК, III г.о., ВКС, и Решение № 150 от 26.06.2019 година, постановено по гражданско дело № 4160/2018 година, ГК, III г.о., ВКС.
Поради изложеното отправя искане да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът е посочил доказателства.
В съдебно заседание ищецът не е изпраща процесуален представител. В писмена молба поддържа предявения иск. По повод доводите на процесуалния представител на ответника представляващия ищцовото дружество адвокат посочва, че възраженията за приложение на цитираните съдебни решения на ВКС са неоснователни. По фактите посочва, че в случая доставчикът не е доказал наличието на потребление и действителния му размер. Излага, че констативния протокол е частен свидетелстващ документ, изходящ от ответника, и не се ползва с обвързваща доказателствена сила. По тези и други подробно изложени фактически и правни доводи от името на ищеца е поискано отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. От негово име е постъпила молба, в която процесуалният му представител заявява, че поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и отправя искане да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищеца с основание чл. 78, ал.5 от ГПК, в случай, че надвишава предвидения в закона минимален размер.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл.124 от ГПК.
Искът е допустим, предвид наличието на правен интерес за ищеца за установяване твърдяното неоснователно начисляване на сумите, за които е издадена фактурата, посочена в петитума на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактически и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се на адрес: град Бургас, ж.к. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ № 50 и има монтирано индивидуално средство за измерване със самостоятелна партида ИТН № 2524401 и съответно клиентски № 10000180722. Като писмено доказателство е приет Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 481189 от 04.02.2019 година, от който се установяват твърденията, изложени в писмения отговор за това, че измеренета грешка е над допустимата. Посочено е в този документ, че няма видима нерегламентирана намеса по измервателното средство и грешката, с която отчита е -48,49 %. В приетия като писмено доказателство констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 402 от 06.06.2019 година, издаден от Българския институт по метрология, е посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – срязани проводници на куплунги Х3 и Х 4, водещи до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Посочено е още, че уреда отчита с грешка -66, 5 %.
До ищцото дружество от името на ответното дружество е изпратено писмо, в което е посочено, че при извършена проверка на 04.02.2019 година е установено от техни служители, че електромерът отчита с грешка минус 66,67% консумирана енергия, за което е съставен посочения констативен протокол и е издадена фактура на стойност 2 257, 46 лева, при отчитане на приспадане на 2 % грешка, която е допустима. Задължението е начислено за периода от 09.12.2018 година до 04.02.2019 година.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Правила за измерване на количеството електрическа енергия са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и са обнародвани ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и действат към настоящия момент. В раздел, IX, чл.49 и сл., са предвидени ред и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Предходната уредба се съдържа в чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ /отм./, които са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г..
В случая за периода, за който е извършена корекция на сметка 09.12.2018 година до 04.04.2019 година и нормите, на които се е позовал ответника не са били действащи. В писмения отговор е изложен довод за приложение на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 година, съгласно който „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Към датата на съставяне на констативния протокол – 04.02.2019 година не е имало действащи правила, както е посочено в §2 от ПЗР на ПИКЕЕ поради което довода за приложение на този текст е неоснователен.
Към тази дата възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
В тази насока следва да бъде посочено, че нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. По тази начин с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл е Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.). Както беше посочено предвидено е задължение за крайния снабдител с електрическа енергия да посочи в общите условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящия случай това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки.
Следва да бъде посочено, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение, е прието, че: „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“. В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2015 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че в случая за периода, за който е извършена корекцията на сметка липсва уредба, която да определя реда и метода за това, предвид отмяната на действащите преди това ПИКЕЕ и неприложимостта на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35 от 2019 година, а и в настоящото производство не се доказа реално доставяне на конкретно количество ел. енергия до клиента. На следващо място следва да бъде посочена и липсата на ред за уведомяване на клиентите за корекцията в общите условия на дружеството. Тези две основания са достатъчни за отхвърляне на предявения иск.
Във връзка с довода, изложен от ответната страна в писмения отговор, следва да бъде посочено, че искът не е основан на твърдения за неизпълнение на задължение по договор за покупко – продажба за плащане на цена на реално доставена енергия, поради което и приложение не може да намери разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. Следва да бъде посочено още, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направени извод за това, че количество електроенергия е било реално доставено.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства и списъка по чл. 80 от ГПК са в общ размер от 478, 30 лева и представляват внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 90, 30 лева и платен адвокатски хонорар в размер от 388 лева по договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.2, минималният размер на възнаграждението при посочената цена на иска е 388,02 лева.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.124 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че „ЛИНА И МОНИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ №50, представлявано от управителя Р.Г.Г., не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д., че сумата 2 257, 46 лева /две хиляди двеста петдесет и седем лева, четиридесет и шест стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер с фабричен номер №********* за периода от 09.12.2018 година до 04.02.2019 година, за 57 дни, за обект с ИТН 524401, находящ се на адрес: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ № 50, за клиентски номер № 10000180722, за което задължение е издадена фактура № ********** от 30.10.2019 година от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Ж.П.С., М. М – Д, Р.Д., да плати на „ЛИНА И МОНИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ №50, представлявано от управителя Р.Г.Г., сумата 478,30 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Ж.П.С., М.М.-Д, Р.Д. за осъждане на ищцата „ЛИНА И МОНИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „А.Д.“ №50, представлявано от управителя Р.Г.Г., да плати разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова
Вярно с оригинала!
С. Добрева