№ 48142
гр. София, 31.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20241110109442 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. С. Р. за
посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения
по договор за потребителски кредит № 405719/11.03.2020 г., сключен между
/ФИРМА/ и С. С. Р., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен на 21.07.2022 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, за което длъжникът
бил уведомен. Сред претендираните в заявлението вземания са и договорна
неустойка, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, в размер на 389.95
лв., плащането на която било разсрочено с погасителния план към Договора
за потребителски кредит. Твърди се, че тази неустойка е уговорена в чл. 6.2
от Договора за потребителски кредит. Претендира се и плащане на сума в
размер на 416.92 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от /ФИРМА/.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за
наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за
наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка в размер на 389.95 лв. се основава на твърдения
за уговорена такава в чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, ако
кредитополучателят не предостави обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора.
На първо място, приложения към заявлението договор за паричен заем
№ 405719/11.03.2020 г., сключен между /ФИРМА/ и С. С. Р. (неподписан от
страните по него) не съдържа в чл. 6.2 твърдяната в заявлението клауза за
неустойка. Такава е налице в чл. 37, ал. 3 от Общите условия, които не се
1
установява да са приети от потребителя – длъжник.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за
даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на
неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия
по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на
обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така
сочената в заявлението неустойка има за цел да принуди длъжника да даде
обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да
удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно от това, от
твърденията следва, че неустойка би се дължала и в случай, че потребителят
редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така уговорената
неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора –
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено
обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване
на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент от чл. 71
ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че неустойка за
непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва
да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че и сумата от 416.92 лв. – такси съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/, не се дължи. Предвид
потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът –
потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такива,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл.
10а, ал. 2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни услуги например
са издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл
е решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с
решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.
Такива обаче не се твърди да са издавани по искане на длъжника, нито се
установява такова издаване от приложенията към заявлението. В договора
липсват каквито и да било уговорки за дължимост на сумата от 416.92 лв. –
такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/,
поради което и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
Предвид горното претенциите за главница в размер на 800 лв., за
договорна лихва в размер на 40.05 лв. за периода от 11.03.2020 г. до
25.04.2020 г. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената в срок главницата в размер на 141.44 лв. за периода от
25.04.2020 г. до 13.02.2024 г. следва да бъдат уважени, като за тях се издаде
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а в останалата част искането се
отхвърли.
На основание изложеното по – горе, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу С. С. Р. в частта на претенцията за
сумата от 389.95 лв. – договорна неустойка по чл. 6.2 от Договор за
потребителски кредит № 405719/11.03.2020 г., сключен между /ФИРМА/ и С.
С. Р., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
21.07.2022 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, както и за сумата от 416.92 лв. –
такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от
/ФИРМА/.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3