№ 616
гр. Варна, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110205062 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Р.Б.И. – Директор на Областно пътно
управление – Варна, специализирано звено на Агенция "Пътна
инфраструктура" гр.София, срещу: Наказателно постановление №
131/22.11.2021 год., издадено от Директора на Басейнова дирекция
"Черноморски район" - Варна, с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от
ЗВ е било наложено адм. наказание "имуществена санкция" в размер на
500.00 /петстотин/ лв. на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ /закона за
водите/.
Релевирани в жалбата са възражения за неправилност на НП. Твърди
1
се, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва
верността на установената в наказателното постановление фактическа
обстановка, моли за отмяната му, позовавайки се на чл. 28 от ЗАНН. В
съдебно заседание след редовно призоваване за жалбоподателя се явява
юрисконсулт Л.Ч., която поддържа жалбата на посочените в нея основания,
като по съществото на спора – с идентични доводи на развитите подробно с
жалбата, моли за отмяна на обжалваното НП. Не ангажира доказателства.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована представя писмено
становище за неоснователността на жалбата. В съдебно заседание чрез
юрисконсулт Д.Г. моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на
обжалваното постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира
доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното
производство. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:
На 08.07.2021 г. е била извършена документална проверката по
досието и по документи постъпили в БДЧР, както и проверка на место на
10.08.2021 г., по изпълнение на условията на Разрешително за водо вземане от
подземни води, чрез съществуващи водовземни съоражения № 2151
0408/10.08.2018 г., издадено от Директора на БДЧР, с титуляр Агенция
"Пътна инфраструктура", Областно пътно управление – Варна, за
водовземане от подземни води, посредством водовземно съоражение: сондаж
С-1х "Черноморец", находящ се в поземлен имот с идентификатор –
10135.5103.519 по КККР на гр.Варна, м-ст "Черноморец", кв.Галата, община
Варна. Разрешителното е било с начален срок за действие: 10.08.2018 г. и
краен срок – 10.08.2028 г.
2
В резултат на проверката било установено, че титуляра на
разрешителното - Агенция "Пътна инфраструктура", Областно пътно
управление – Варна не е извършил химически анализ на черпените подземни
води от водоизточника – сондаж С-1х "Черноморец", през 2020 год. с цел
определяне на химическото им състояние, който мониторинг е следвало да
бъде извършен – 1 /един/ път в годината, в период: 1 август – 30 септември
2020 г., чрез пробонабиране и анализ от акредитирана лаборатория на
химичния състав на черпените подземни води по показатели: рН,
електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони,
нитрати, нитрити, фосфати, хлориди, сулфати, съгласно условието по т.3,
във връзка с т.4 от Раздел "Изисквания към програмата за мониторинг" към
Разрешително № 2151 0408/10.08.2018 г.
Съставен бил Констативен протокол № 323в/008243/ 08.07.2021 г.
След изпратена покана на Директора на Областно пътно управление – Варна
е съставен АУАН № 136/ 25.08.2021 г., връчен и надлежно подписан на
25.08.2021 г. от – Р.Б.И., като в графата за възражения такива са били
вписани.
B тридневния срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH не е постъпило писмено
възражение пo АУАН.
АНО въз основа на съставения акт е издал обжалваното НП, видно
от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била
дадена правна квалификация по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, като на
жалбоподателя Областно пътно управление – Варна, специализирано
звено на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София е било наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500.00
/петстотин/ лева. на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ /закона за водите/.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
3
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване
на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото
- показанията на актосъставителя М.К. и свидетеля Ф.Х..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на разпитаните
лица, които са пряко относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението. Същите, както и установената от свидетелите обстановка, не се
оспорват в хода на делото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните
съображения:
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в
съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз
основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон. Актът и издаденото въз основа на
него НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон.
4
По отношение спазването на процесуалните правила следва да се
отчете, че и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, и при издаването на наказателното постановление са спазени
всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващият орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил обоснован извод за
извършено нарушение по ЗВ, като след задълбочено изследване на
обстоятелствата на извършване на нарушението му е дал адекватна правна
квалификация. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била
определена кореспондиращата санкционна норма на ЗВ. Правилно е преценен
и вида на наказанието, като същото е и в рамките на предвидения законов
размер.
По време на съдебното следствие се събраха доказателства, които
подкрепят обвинителната теза относно съставомерността на твърдяното от
АНО адм. нарушение.
Настоящият съдебен състав, при така събраните доказателства,
намира, че не е налице неизяснена фактическа обстановка и не се налага да
бъде извършвана допълнителна проверка по обстоятелствата.
Видът и размера на административните наказания, които могат да
бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1,
т. 29 от ЗВ, където е посочено, че се наказва с глоба, съответно с
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което не извършва собствен
мониторинг на количеството и/или качеството на водите - от 500. 00
/петстотин/ лв. до 5. 000. 00 /пет хиляди/ лв.
При така установената фактическа обстановка АНО правилно е
приел, че е налице осъществено административно нарушение по чл. 48, ал. 1,
5
т. 11 ЗВ, която норма задължава водоползвателите – титуляри на
разрешителни да изпълняват условията на последните и правилно и
законосъобразно е ангажирал обективната административно наказателна
отговорност на нарушителя съобразно санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т.
29 ЗВ, предвиждащ имушествена санкция в размер от 500 лв. до 5 000 лв. . за
юридическо лице, което не извършва собствен мониторинг на количеството
и/или качеството на водите.
При така установената фактическа обстановка и в обобщение, съдът
прави следните правни изводи:
От формална гледна точка поведението на жалбоподателя
осъществява състава на санкционираното нарушение.
От процесуална страна, съдът намира, че не са налице посочените в
жалбата нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на административно - наказателното производство по налагане на
административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа
неяснота, относно нарушението, което да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Обжалваното постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
нарушение. Конкретният случай, не съставлява маловажен такъв, за който
наказващият орган да е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. Съгласно
константната практика на съдилищата, при тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административно
6
наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6
от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган
всъщност освобождава от административно наказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, каквито основания
в случая не са налице.
Изложените в тази посока съображения съдът намира, че следва да се
обсъдят като относими към размера на определената санкция. Съгласно
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, административното наказание се определя
съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание. С оглед доказателствата по делото,
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение и правилно АНО е издал НП.
7
При определяне на административното наказание, административно
наказващият орган очевидно е съобразил нормата на чл. 12 от ЗАНН. При
липсата на събрани доказателства в тази насока, съдът намира, че обуславяща
в случая следва да е била тежестта на нарушението. По отношение на
определената санкция, при изложените оплаквания и при събраните писмени
доказателства относно поведението на нарушителя (при установено
отстраняване на нарушението при последваща проверка), обуславящи по-леко
санкциониране, съдът приема, че правилно е възприето, че целите на
наказанието с оглед принципа на справедливост ще бъдат постигнати при
минималния законов размер, а именно имуществена санкция от 500.00
/петстотин/ лева. В този смисъл е и обичайната практика на съдилищата. Ето
защо обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, включая в
санкционната му част – при установена в хода на съдебното дирене
правилност и законосъобразност.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.),
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на Басейнова дирекция "Черноморски
район" - Варна, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР -
8
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до
120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на
случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия
на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до
вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер - 80 лв.
От друга страна от процесуалния представител на Областно пътно
управление – Варна, специализирано звено на Агенция "Пътна
инфраструктура" гр.София се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода
на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 131/22.11.2021 год.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" -
Варна, с което на Областно пътно управление – Варна, специализирано
звено на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, за нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/ е било наложено адм. наказание
"имуществена санкция" в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на основание
чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ /Закона за водите/.
ОСЪЖДА Областно пътно управление – Варна, специализирано
звено на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, да заплати на
Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, сумата от 80.00
/осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№ 5062 /2021 год. на РС - Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10