№ 215
гр. Сливен, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500288 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на
гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №52/03.07.2025г. по гр.д.
№233/2025г. на Районен съд - К., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от А. Н. Б. против Н. Х. Б. иск с правно основание чл.144 от СК за
заплащане на месечна издръжка на пълнолетен, учащ в средно учебно заведение, в
размер на 400лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на основание
за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
А. Н. Б. чрез пълномощника му адв. М. Г., който обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си въззивникът чрез пълномощника си адв. Г. посочва, че
обжалваното изцяло първоинстанционно решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Посочва, че е невъзможно да представи доказателства за трудова
заетост на ответника, тъй като същата не фигурира по законно съобразен ред. Посочва,
че ответникът развива животновъдна дейност в сивия сектор. Нямало как да представи
доказателства за търговски сделки извън рамките на закона. Посочва, че регистрацията
1
на ответника в ДБТ е от дата след подаване на исковата молба, което съдът не
констатирал. Съдът не съобразил, че малко преди подаване на исковата молба
ответникът е заплащал издръжка при същите обстоятелства – липса на реА.зирани
доходи и това не му е създавало затруднение. Преценката дА. са нА.це особени
затруднения на родителя следвало да се прави не само с материалните му
възможности, но и с оглед другите обстоятелства, които рефлектират върху тези
възможности. Ответникът не страдал от заболяване, което да му пречи да работи. Ако
ответникът нямал средства, издръжката щяла да се изплаща от Общината. С оглед
изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Н. Х. Б. чрез пълномощника адв. В. М., отговарящ на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С подадения отговор на въззивната жалба, въззиваемият чрез пълномощника
си адв. М. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира
обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съд
да го потвърди. Развива подробни контрааргументи по пунктовете на жалбата и
наведените в нея оплаквания. Посочва, че спрямо пълнолетното дете, задължението за
издръжка не е безусловно, тъй като поначало пълнолетният може да се издържа сам.
Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реА.зира
допълнителни доходи не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на
пълнолетното си детето без особени затруднения. Родителят дължал издръжка по
чл.144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му
съществуване. Позовава се на съдебна практика. Посочва, че е безработен и от
притежаваното имущество 1/8 ид.ч. от земя и жилище, което основно за него, не
реА.зира доходи и даването на издръжка за него е особено затруднение. По отношение
на изплащането на издръжката от общината, посочва, че това се отнася до
ненавършилите пълнолетие лица. Не претендира разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът А. Н. Б., редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му
представител по пълномощие адв. М. Г., която посочва, че поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемият Н. Х. Б., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
2
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е вА.дно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за присъждане на
издръжка на навършило пълнолетие дете, учащо в средно учебно заведение, редовна
форма на обучение, намиращ правното си основание в чл.144, предл. първо от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в
средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в
случая не е нА.це – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в
средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения на родителя. Преценката за последното обстоятелство е винаги
конкретна и зависи от имуществото, доходите, квА.фикацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете. В ППВС №5/70г. е посочено принципното положение, че възможността за
3
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се
преценява и обстоятелството дА. плащането й няма да създаде особени затруднения на
родителите.
В случая, по делото е безспорно установено, че ищеца в първоинстанционното
производство А. Н. Б. е пълнолетен, учи редовно в средно учебно заведение – СУ
„Г.С.Р.“ – гр. К., като през учебната 2024г./ 2025г. е бил редовен ученик, дневна форма
на обучение, в 11 клас, като през учебната 2025г./2026г. ще бъде ученик в 12 клас и не
е навършил 20-годишна възраст /роден е на 27.03.2007г./.
Правилно е установено и прието от районния съд, че ищецът няма имущество,
от което да се издържа, както и не е установено да работи и да реА.зира доход от
трудова или друга дейност. Поради това, въззивният съд приема, че ищецът, докато
учи, няма доходи, от които да се издържа, както и имущество, от използването на
което да се издържа.
Съдът преценява и всички потребности на ищеца, свързани с възрастта,
обучението му в редовна форма в средно учебно заведение, необходимите средства за
всички останА. ежедневни нужди, в т.ч. храна, облекло и въобще необходимостта от
задоволяване на нужди, свързани с необходимите условия за живот, физическото и
духовното развитие и обучение.
Така, първите кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция са
нА.це.
Последната кумулативна предпоставка – възможността на родителя, от когото се
иска издръжката, да може да я дава без особено затруднение, според настоящия състав
обаче не е нА.це.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът –
въззиваемия Н. Х. Б. е безработен и не реА.зира доходи от трудова или друга дейност.
Възраженията за обратното, наведени от ищеца, останаха недоказани. Твърденията за
упражняване на животновъдна дейност, от която реА.зира доходи не са подкрепени с
абсолютно никакви доказателства по делото, в т.ч. и свидетелски показания.
Единственият разпитан свидетел – Х.А. заявява, че не знае дА. ответника работи. Тя
прави единствено предположение, че тъй като е млад и не е инвА.д следва да работи.
Тези предположения не са доказателство за подлежащото на установяване
обстоятелство. Свидетелката не споменава развиването на животновъдна дейност, на
която се позовава въззивникът във въззивната си жалба. Обстоятелството относно
нА.чие на доходи следва да се установи по делото с всички допустими
доказателствени средства, което не е сторено.
Следва да се посочи, че тъй като издръжката по чл. 144 от СК не е безусловна и
даването й не трябва да създава особени затруднения на родителя, който я дава, то
4
следва да се установи безспорно нА.чието на доходи и възможност на ответника. При
това положение обстоятелствата, че същият е млад, в добро здравословно състояние,
трудоспособен и би трябвало да може да си намери работа, са ирелевантни в случая,
тъй като искът е за издръжка на пълнолетно дете. Тези обстоятелства са имА. значение
при предходната искова претенция по чл.143 от СК, докато ищецът е бил
непълнолетен. За издръжката обаче по чл.144 от СК те не са достатъчни. Необходимо е
да се установи нА.чието на доходи и възможност за даване на издръжка с оглед тях и
нуждите на родителя. От значение са обективните данни за доходи и имущество на
родителя, а не възможността му да реА.зира такива. Във връзка с възраженията във
въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът не следва да присъжда издръжка на
пълнолетно дете, само на база моралния дълг на родителя.
По отношение на установеното право на собственост върху 1/8 ид.ч. от земя и
жилищна сграда в с. М.С., общ. К. следва да се посочи, че от същото не се установи и
не може да се приеме, че ответникът в първоинстанционното производство реА.зира
каквито и да е доходи, още повече, че жилището за него е основно, т.е. той живее в
него и не може да се предполага, че може да отдава своята идеална част от него под
наем, за да реА.зира доход, от който да плаща издръжка на ищеца. Земята е парцел в
селото, не се установи да е земеделска и да се използва за реА.зирани на някакви
доходи от страна на ответника.
При това положение, след като ответникът не притежава доходи, то даването на
издръжка би създало особени затруднения за него. Липсата на тази кумулативна
предпоставка води до неоснователност на исковата претенция и същата следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той
следва да понесе своите така, както са направени. Въззиваемият не е претендирал
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №52/03.07.2025г., постановено
по гр.д.№233/2025г. по описа на Районен съд – К..
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6