№ 412
гр. Велико Търново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500289 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е." АД, ЕИК .., въззивна жалба против
Решение № 40/15.02.2021г. по гр.дело № 1451/2020г. по описа на Районен съд-Горна
Оряховица, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от Н. Г. СП.
против дружеството. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция,
като е приел, че ищецът не дължи на "Е." АД сумата от 2 375.92 лв., представляваща
начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с кл. № ********** и аб. №
********** за ел.енергия на адрес село П.., ул.“Р.“ № ., за която е издадена фактура №
**********/17.09.2020г. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че правно
необосновани са изводите на съда, че при извършване на процесната проверка от ЕРД и
съставянето на констативния протокол са допуснати нарушения на установената в чл.49 от
ПИКЕЕ процедура, както и за недоказаност по делото кога и по какъв начин е възникнало
натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не можело да
се заключи, че отчетеното в тази тарифа количество ел.енергия е реално потребено от
ищеца. Посочва, че правното основание за начисляване на процесната сума е чл.55 от
ПИКЕЕ, за наличието на която хипотеза е достатъчно да се установи наличието на измерени
количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в случая
1
ответното дружество. Поради това счита, че за електроразпределителното дружество е
възникнало право да начисли по реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ
потреблението на абоната за периода от 21.03.2017г. /датата на монтиране на електромера в
обекта на ищеца/ до датата на демонтажа на СТИ на 31.01.2020г. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен. Претендира
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената въззивната жалба и моли за
уважаването й по съображения подробно изложени в представена писмена защита.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна представя писмено становище, в което излага доводи за
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение
и моли за отхвърлянето й. Прави искане за присъждане на разноски в настоящото
производство съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и искане за
намаляването му в случай, че въззивната жалба бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по иск на Н.
Г. СП. срещу "Е." АД с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който той е поискал съдът
да приеме за установено по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото
сумата от 2 375.92 лв., представляваща начислени количества ел.енергия по негова партида
с кл. № ********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес село П.., ул.“Р.“ № ., за която
е издадена фактура № **********/17.09.2020г. В исковата молба се твърди, че ищецът е
потребител на ел.енергия в недвижимия имот на горепосочения адрес, както и че на
31.01.2020г. служители на ответното дружество извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението в имота и съставили констативен протокол, с който
СТЕ е демонтирано и на негово място монтирано ново. Посочва, че с писмо от ответника
бил уведомен, че по партидата му на потребител на ел.енергия служебно била начислена
сума в размер на 2 375.92 лв., за която била издадена горепосочената фактура. Оспорва
основанието за начисляване на тази сума и процесната фактура, съответно да е потребявал
ел.енергия в количествата, съответстващи на начислената сума.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е." АД заел становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена след
извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията в
обекта на ищеца и съответно осъществена корекция поради установена разлика от 12 548.1
квтч между показанията в сумарния регистър и сбора от показанията в Тарифи1,2 и 3.
Посочил е, че процесната проверка е законосъобразно извършена и при спазване на
относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и действащи към датата
на същата. Счита начислената по процесната фактура сума за дължима, поради което е
поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Видно от представения Констативен протокол № 1502805 от 31.01.2020г., на същата
2
дата служители на „Е..“ АД извършили проверка на измервателните системи и свързващите
ги електрически инсталации на посочения обект на ищеца, в хода на която с помощта на
преносим компютър, включен към електромера, установили, че има разлика между сбора на
показанията по трите тарифи /нощна, дневна и върхова/ и общата /сумарна/ тарифа. Поради
това демонтирали СТИ и го изпратили по съответния ред в БИМ за експертиза, а на негово
място монтирали друго. Протоколът съдържа подписи на двамата служители на ЕРП,
извършили проверката и на съпругата на ищеца. Разпитан в качеството на свидетел Петър
Петров, служител на ответното дружество, е установил начина и реда на извършване на
процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол.
Посочил е, че по време на проверката присъствала жена, която излязла от имота, а към края
на проверката дошъл и съпругът й.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му. Заключено е, че не е установена
видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, както и че при
софтуерно четене е констатирана разлика от 12 548.1 квтч между показанията на сумарната
тарифа 1.8.0 и сбора от показанията на тарифи 1.81, 1.8.2 и 1.8.3. Посочено е, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на абоната,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 12545 квтч за периода от 21.03.2017г. до
31.01.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 2 375.92 лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при софтуерно четенe на паметта на
процесния електромер са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния
регистър, сходни с тези, констатирани при проверката на 31.01.2020г. и записани в
констативния протокол. Експертът е посочил, че несъответствието между показанията,
записани в сумарния регистър и сбора от показанията на активните за потребителя регистри
/1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3/ вероятно се дължи на наличие на цифрови показания в регистър 1.8.4, но
не може да се извлече информация за цифровите показания в последния. При извършен
софтуерен прочит се извлича информация за текущите показания на регистри 1.8.1, 1.8.2,
1.8.3 и 1.8.4, но не може да се установи кога и по какъв начин е възникнало констатираното
несъответствие. Посочено е, че процесният електромер е произвед 2009г., преминал е
последваща метрологична проверка на 09.01.2017г. и е монтиран на процесния абонат на
16.03.2017г. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че целта на последващата
метрологична проверка е да се установи дали електромерът измерва в класа си на точност
при различни режими на работа и при нея то не се отваря и не се снемат показанията му по
всички тарифни регистри. Посочило е, че процесният електромер е бил настроен за отчет по
три тарифи /нощна, дневна и върхова/, визуализирани на дисплея му, а останалите две
ненастроени за отчет тарифи и сумарният регистър не били видими на дисплея. Допълнило
е, че сумарният регистър не служи за отчет, а представлява автоматичен сбор от показанията
на регистрите на всички тарифи. Пояснява, че не може би могъл категорично да заключи, че
установената разлика съставлява отчет за потребена ел.енергия по някой от останалите
/неактивни/ регистри, тъй като не съществува технологична възможност за прочитане на
паметта на СТИ. Посочва, че хипотетично е възможно то да е било монтирано на абоната с
3
показания по невизуализираните регистри, защото не може да се определи началния момент,
в който се е появила констатираната разлика, както и показанията на невизуализираните
регистри да са с друг произход, различен от отчетена ел.енергия. Установява, че в БИМ не
са изследвани невизуализираните тарифи и не е установено дали електромерът трупа
цифрови показания по тях.
По делото е представен протокол за монтаж на процесния електромер в имота на
ищеца, в който са записани показанията на нощна, дневна и върхова тарифи към този
момент.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, че ищецът има качеството на
потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с
кл. № ********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес село П.., ул.“Р.“ № ., и между
него и ответника е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия. Следователно същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез
електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи
заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват
факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП,
подписан от представители на ЕРД и един свидетел, който не е служител на оператора,
присъствал на проверката, наличието на разлика между показанията в сумарния регистър и
сбора от показанията в нощна, дневна и върхова тарифи на електромера, факта на
начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищеца, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
4
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. Събраните доказателства установяват, че
същият в случая е спазен. Установеният по делото факт за изпращане на протокола за
извършена проверка на ползвателя не в указания в чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ срок не
представлява съществено нарушение на регламентираната процедура, доколкото в
конкретния случай на самата проверка, макар и да не е присъствал абонатът лично, е
присъствал член на домакинството му – неговата съпруга, а самият абонат е дошъл към края
на проверката /показанията на св.Петров/, поради което не би могло да се приеме, че той не
е бил информиран за откритата корекционна процедура и по този начин е било ограничено
правото му на защита, като равнопоставена страна в договорната връзка. Това важи по
отношение и на непредставянето на процесния електромер в БИМ в определения в чл.49
ал.5 от ПИКЕЕ срок, тъй като същият е предаден в запечатана индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба, съответстваща на посочената в констативния протокол, поради което
не възникват съмнения /не се и твърди по делото/ относно някакво последващо въздействие
върху него в периода от демонтирането му до приемането му за извършване на
метрологична експертиза.
За да възникне правото на крайния снабдител да коригира едностранно сметката на
абоната е нужно да се установи натрупано количество ел.енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, което да е измерено след монтажа на последното на адреса на ищеца. В
тази връзка, в тежест на ответника е било да установи по изискуемия от закона начин, чрез
пълно и главно доказване, тези факти. Последните обаче не се установяват от ангажираните
от него доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу
първоинстанционното решение досежно тези правни изводи на съда са изцяло
неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства.
В случая безспорно е установен факта, че процесният електромер е монтиран в обекта
на ищеца с вписаните в протокола за монтаж показания на нощна, дневна и върхова тарифи.
Не са събрани доказателства, видно и от представения протокол за монтаж на СТИ на адреса
на ищеца, при същия нарочно да са проверени и изрично установени, съответно отразени,
показанията на останалите невизуализирани на дисплея му регистри, включително и
сумарния, от което не може да се обоснове несъмнен извод, че тези показания не са
съществували в някой от тези регистри преди монтирането му на процесния обект. Според
вещото лице не може технологично да се определи началния момент, в който се е появила
констатираната от служителите на ЕРД разлика между показанията на сумарния регистър и
сбора от показанията на визуализираните регистри. Най-сетне не се установява по делото, че
констатираната разлика представлява именно измерено количество ел.енергия и то
натрупано след монтажа му в процесния обект. От самото правило на чл.183 ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество ел.енергия, но е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва
да доплати дължимата сума. За да възникне обаче задължение за крайния клиент да заплати
продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, че установеният в
повече цифров запис в сумарния регистър, действително представлява ел.енергия за минал
период. Освен това в БИМ е извършена експертиза на Тарифа 2, а не на невизуализираните
регистри и не е изследвано при работа на електромера трупат ли се показания в тях, респ. в
сумарния регистър, поради което не може да се обоснове извод, че установената разлика
представлява реално преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период.
Експертното заключение, което не е оспорено от страните и което съдът приема за
5
обосновано и компетентно изготвено, установява, че съществува възможност показанията в
невизуализираните регистри да са с друг произход, различен от отчет за потребление на
ел.енергия. Невъзможността да се установи по категоричен и несъмнен начин на какво се
дължи наличието на тези цифрови показания, както и да се установят данни за това кога и
по какъв начин са възникнали същите, води до единствения и категоричен извод, че по
делото не е доказано несъмнено, че този цифров запис представлява доставена до обекта на
потребление ел.енергия и то реално потребена от абоната в исковия период /от датата на
монтажа му до датата на проверката/, за да дължи последният цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски.
Действително направените от страната разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/15.02.2021г. по гр.дело № 1451/2020г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град В.., В.., бул.“В.В.“ № .. да заплати на Н. Г. СП., ЕГН **********, с адрес
село П.., ул.“Р.“ № ., сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., представляваща направени за
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6