Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 04.04.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6054 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Х. В.,
с която е предявен иск срещу В.Й.Д. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване
на вземане с правно основание чл.535, вр. чл.483 ТЗ за
сумата от 38000 лв., представляваща
задължение по Запис на заповед от 31.01.2014 г.
Ищецът твърди, че е ответниците в
качеството си на поемател и авалист отговарят солидарно по записа на заповед и дължат
плащане по ценната книга.
Ответникът В.Й.Д. оспорва иска, като
се позовава на погасяване на вземането на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД – с
изтичане на срока за ангажиране на отговорността му като поръчител.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.535, вр.
чл.483 ТЗ:
Установява се от Запис на
заповед от 28.06.2012 г., че М.И. ЕООД (с предишно наименование Е.Ф.Ю. ЕООД) безусловно
се е задължило да плати на ищеца на падеж 28.02.2014 г. сумата от 38000 лв.
Задължението е авалирано от ответника В.Й.Д..
Ценната книга е
действителна. Същата съдържа изискуемите реквизити съгласно чл.353 ТЗ, както и
наименованието „запис на заповед” в заглавието и в текста на документа. Падежът
на ценната книга е определен съобразно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ – на определен ден,
който е настъпил. Менителничното поръчителство също е действително - в
процесната ценна книга е вписано изрично изявление на ответника в качеството му
на физическо лице, че се задължава по записа на заповед и изявлението е
подписано. Поради това съдът приема, че менителничното поръчителство е
възникнало валидно и е провело предвиденото в закона действие – да задължи
поръчителя да отговаря както лицето, за което е поръчителствал (чл.485 ТЗ).
Неоснователно е възражението
на ответника за погасяване на отговорността му по ценната книга поради изтичане
на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. За разлика от договора за
поръчителство, авалът има самостоятелен, неакцесорен характер спрямо задължението
на издателя на записа на заповед. Налице е постоянна и непротиворечива практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, че спрямо менителничното
поръчителство разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не се прилага /в т. см.
реш. № 120/30.07.10 г. по т. д. № 988/09 г., реш. № 185/22.11.10 г. по т. д. №
136/10 г. на ВКС и др./.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане по записа на заповед от 31.01.2014 г. срещу
ответника В.Й.Д. за сумата от 38000 лв. Уговорката за менителнично
поръчителство е валидна и е провела правно действие, а отговорността на
авалиста не е погасена. Поради това предявения иск следва да се уважи.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски съобразно
искането в списъка по чл.80 ГПК – само за исковото производство: в размер на
760 лв. за държавна такса и 1670 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради което, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 ГПК, че В.Й.Д., ЕГН:**********,
адрес: ***, дължи на Р.Х. В., ЕГН:**********,
адрес: ***, на основание чл.535, вр. чл.483 ТЗ сумата от 38000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от
31.01.2014 г., издаден от М.И. ЕООД (с предишно наименование Е.Ф.Ю. ЕООД), ЕИК ********,
по който ответникът е поръчител.
ОСЪЖДА В.Й.Д., с ЕГН:**********,
адрес: ***, да заплати на Р.Х. В.,
ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК както следва: сумата
от 2430 лв., представляваща разноски
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: