О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190 14.07.2020
г. гр. Хасково
Хасковски
окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
като
разгледа докладваното от председателя Миглена Тянкова ВЧНД № 251 по описа на
Окръжен съд - Хасково за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 6 НПК.
Постъпил е частен протест от
прокурор при Районна прокуратура – Хасково срещу определение № 116 от
08.04.2020 г., постановено по ЧНД № 267/2020 г. на Районен съд – Хасково, с
което е отменено постановление от 14.02.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 402/2019 г. по описа на РУ на МВР – Хасково
за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, представляващо преписка № 2185/2018 г. на
Районна прокуратура - Хасково. Посочва се, че протестираното е неправилни и
незаконосъобразно. Изложени са доводи относно изводите на първоинстанционният
съд. Твърди се, че и наблюдаващият прокурор и районният съд достигнали до едни
и същи изводи относно фактическата обстановка по делото, но в определението
съдът посочил с неясни мотиви има различие във фактологията по делото, касаеща констатациите
на ЧСИ Н. К. относно неизпълнението на процесното решение
на Районен съд – Хасково и относно премахването на оградата между двата имота.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че държавното обвинение игнорирало
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза.
Всъщност, прокурорът изцяло кредитирал експертното заключение и постановлението
за прекратяване не се съдържало несъгласие с констатациите на вещото лице.
Неправилно районният съд приел, че по досъдебното производство не било преценено,
че в случая следвало да се премахне телена ограда. В подкрепа на този аргумент
се цитира протокол от 02.03.2016 г., съставен от помощник – частен съдебен
изпълнител Л. В., в който било описано, че оградата е съборена
и на нейно място е сложена временна ограда от мрежа, за да не преминават
домашни животни. При съставянето на протокола присъствал и свидетеля В.С.,
който го подписал само с възражение относно построен покрив, който стърчал в
имота на свидетеля Д. С. и не
били отправени други възражения.
Изразява се несъгласие с указанията
в протестираното определение, че трябвало да се преразпитат всички свидетели по
делото, както и Д. Я., вещо лице по гр.д. № 2240/2014 г. по описа
на Районен съд – Хасково, ЧСИ Н. К., помощник – частен съдебен изпълнител Л. В. и евентуално други лица, присъствали по време
на изпълнителните действия в двата имота, като при необходимост следвало да се
проведат и очни ставки. Тези указания не се споделят от прокурора, който
възразява, че в хода на разследването били разпитани всички установени по
делото свидетели, а жалбоподателят бил и преразпитан. Провеждането на нови
разпити на свидетелите било абсолютно безпредметно и ненужно, както и
провеждането на очни ставки. Налице е безперспективност.
Възразява се срещу извода на съда,
че при така установената фактическа обстановка следвало да се прецени от
прокурора дали не било налице и престъпление по чл. 323, ал. 2 НК. Тази
преценка вече била направена от прокурора, който в постановлението за
прекратяване на наказателното производство приел, че в конкретния случай не
било налице деяние, което от обективна и субективна страна да осъществява
признаците на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК или на някое друго, предвидено
в НК престъпление от общ характер. Изложени са подробни съображения защо в
случая не се установява съставомерност по чл. 323, ал. 2 НК. Цитираната норма
изисквала да е налице съдебен спор относно недвижим имот, по който деецът е
страна; спорът да е решен в полза на друго лице, различно от дееца, поради
което той е бил отстранен от имота по надлежния ред – чрез въвод във владение
но лицето, посочено с влезлия в сила съдебен акт, с който е разрешен спор;
деецът отново да е заел имота, като така след отстраняването установява своя
фактическа власт над него. В случая обаче липсвало отстраняване на свидетеля Д. С. от недвижимия имот по надлежния ред – чрез
въвод във владение на свидетеля В.С.. И това не било необходимо, тъй като с
процесното съдебно решение се уважавал негаторен иск по чл. 109 ЗС, с който Д. С. бил осъден да премахне построена от него
ограда. В тази хипотеза било приложима процедурата по чл. 526 ГПК – изпълнение
на задължение за заместимо действие. Взискателят можел да поиска от съдебния
изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
Свидетелят В.С. имал възможност като взискател и по двете изпълнителни дела на
ЧСИ С. П. и ЧСИ Н. К. да поиска от съответния съдебен изпълнител да
бъде оправомощен да премахне процесната ограда за сметка на свидетеля Д. С.. Вместо да прибегне до този изпълнителен
способ, при които интересът му щял да бъде изцяло удовлетворен, обаче, В.С.
решил да сезира Районна прокуратура – Хасково за казуса. Ето защо липсвал
елемент от обективната страна на състава по чл. 323, ал. 2 НК.
Изводите на прокурора за
прекратяване на наказателното производство били правилни. По досъдебното
производство се извършили всички необходимо процесуално – следствени действия,
но те не довели до установяването на извършено престъпление. В случая бил
вложен достатъчно голям по обем държавен ресурс в изследването на едни
гражданскоправни отношения. Наказателната репресия следвало да се прилага само
в случаите, когато е установено по категоричен начин извършването на
престъпление. В постановлението за прекратяване на наказателното производство
се посочило, че не е установено извършването на активни действия от страна на
свидетеля Д. С., с
които да е попречил или осуетил изпълнението на съдебното решение. В случая
като настоящия на гражданите била предоставена възможността да защитят правата
си със средствата на Гражданския процесуален кодекс. Това обаче предполагало
лична процесуална активност, а не пасивна позиция, за да се разчита единствено
на прокуратурата за уреждане на влошени семейни взаимоотношения.
Частният протест е подаден в
предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустим.
След като се запозна с протеста,
атакуваното определение и със събраните доказателства по досъдебното
производство, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано за това,
че за времето от 16.11.2015 г. до 23.01.2019 г. в с. Орлово, община Хасково,
осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, като не
изпълнил съдебно решение № 229 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 2240/2014 г. на
Районен съд – Хасково, потвърдено с решение № 403 от 08.10.2015 г. по в.гр.д. №
506/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 16.11.2015 г., съгласно
което Д. А.С. ***,
е бил осъден да премахне построената от него ограда, навлизаща в УПИ VII – 145, кв. 4 по плана на село О., утвърден със заповед № 1556/1952 г.,
собствен на В.А.С. ***, в частта между т. 2 и т. 3 (с дължина 1.50 м) –
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
Д. С. и В.С. се намират в родствени отношения –
първият се явява ***** на
втория, който е негов ******. Установено е, че двамата ползват съседни,
граничещи поземлени имоти в село О., община Х. Д. С. е собственик по давностно владение на жилищна
сграда с площ от 75 кв.м., застроена в общински парцел VI, кв. 4 по плана на село О., целият от 790 кв.м. В.С. е собственик по
давностно владение на УПИ VII – 145 с площ от 995 кв.м., кв. 4 по плана на
село О., ведно
с построените в него жилищна сграда и второстепенна сграда. Между тях възникнал
спор относно поставена от Д. С. ограда на границата между двата парцела, която
пречела на В.С. да ползва имота си, по-конкретно да има достъп до задната
страна на къщата си. Тъй като не се постигнало извънсъдебно уреждане на спора, В.С.
предявил негаторен иск по чл. 109 ЗС срещу Д. С., въз на основа на който било образувано
гр.д. № 2240/2014 г. по описа на Районен съд – Хасково. В петитума на исковата
молба В.С. отправил искане съдът да осъди ответника да премахне построена от
него телена ограда, разположена навътре в имота от имотната граница, както и
частта от кирпична ограда, разположена в северната му имотна граница на
разстояние 1.35 м от северния ъгъл на жилищната му сграда. Съдът се произнесъл
с решение № 229 от 29.04.2015 г., с което уважил предявения иск. В решението си
съдът приел, че до 2012 г. имало кирпичена ограда, която междувременно била
премахната от ответника и към момента на постановяване на решението вече нямало
такава. С назначената по делото експертиза, изготвена от вещото лице Д. Я. се установило, че между двата имота има
изградена ограда, която не съответства на регулационната граница, като е
разположена върху имота на ищеца В.С.. В северизточната си част оградата на
имота на ответника навлизала с 1.50 м в имота на ищеца. Оградата била
материализирана с оградна мрежа и терен с площ от 28 кв.м. от имота на ищеца
бил приобщен към имота на ответника. Съдът е приел, че поставената ограда пречи
на ищеца да упражнява правото си на собственост и следва да бъде премахната. С
решението се осъжда Д. С. да премахне построената от него ограда, навлизаща в
имота на В.С. в частта между т. 2 и т. 3 с дължина 1.50 м, както било отразено
в приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица, неразделна
част от решението. Съдебният акт е потвърден с решение № 403 от 08.10.2015 г.
по в.гр.д. № 506/2015 г. на Окръжен съд – Хасково.
След влизане в сила на решението В.С.
се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.д. № 119/2016 г. по описа на
ЧСИ С. П. На
02.03.2016 г. е пристъпено към принудителни действия за премахване на оградата.
Съставен е протокол от същата дата, изготвен от помощник – частен съдебен
изпълнител Л. В., който е констатирал, че оградата от т. 2 до
т. 3 в УПИ VII – 145
е съборена и на нейно място е сложена временна ограда от мрежа, за да не
преминават домашни животни. При съставянето на протокола присъствали Д. С. и В.С., като последният го подписал с
възражението, че имало построен покрив, който стърчал в неговия имот.
Впоследствие В.С. е поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист и
го е представил пред ЧСИ Н. К., която е образувало ново изп.д. № 469/2018 г.
На 26.06.2018 г. по изпълнителното дело е назначен оглед и е съставен протокол,
в който съдебният изпълнител е констатирал, че оградата е „отстранена“ и Д. С. доброволно е изпълнил съдебното решение.
На досъдебното производство са
проведени разпити на свидетели, приложени са копия от двете изпълнителни дела,
назначена е съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. Д. Вещото лице е констатирало, че на място
съществува стара ограда между двата парцела по имотната граница, така както е
описано от т. 1 до т. 3 по скицата на вещото лице Д. Я., приложена към влязлото в сила решение по
гр.д. № 2242/2014 г. на Районен съд – Хасково. Поставената ограда се състояла
от метална мрежа на бетонови колове. За нуждите на експертизата вещото лице Д. е изготвил трасировъчен карнет, в който е
отбелязал трасирани точки от 1 до 9. Посочено е, че на място е открита каменна
основа – остатък от темела на бивша ограда. Площта, която се затваряла между
имотната и регулационната граница, била с площ от 21 кв.м.
В показанията си свидетелят В.С.
твърди, че от момента на влизане в сила на съдебното решение оградата не е
премахвана. Тя била изградена с телена мрежа и бетонни колове. В проведен
разпит свидетелят Д. С.
заявява, че спорът бил свързан от самото начало с останки от стара кирпична
ограда и още преди да бъде постановено съдебното решение през 2015 г. той вече
я бил махнал, като на нейно място сложил мрежа с дължина от 1.50 м с едно колче
от арматура, високо 50-60 см. Сложил мрежата, за да не преминават кокошки и
животни в неговия двор. Свидетелят А. Ф., ***** на ******* на свидетеля Д. С., също твърди, че решението от 2015 г.
касаело старата кирпичена ограда, която вече била махната. Свидетелят Х. С., чийто граничи с процесните от север,
посочва, че на мястото на кирпичената стена Д. С. поставил телена мрежа, но не с височина от
50-60 см, а около 1.50 м. В същата насока са показанията и на свидетеля М. С., чийто имот също граничи от север.
Досъдебното производство е
приключило с постановление на наблюдаващия прокурор за прекратяване на
наказателното производство, в мотивите на което е прието, че няма доказателства
за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК от обективна и субективна
страна. В текста на нормата изпълнителното деяние „попречи или осуети“
изисквало наличието на активни действия, докато в случая свидетелят Д. С. само бездействал. Това бездействие на
длъжника не означавало, че във всички случи то следва да се квалифицира като
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК – от страна на В.С. не били предприети
никакви действия по изпълнение на решението, които Д. С. да е осуетил или да е попречил на тяхното
изпълнение. Самото неизпълнение на решението – непремахването на оградата (като
бездействие) не съставлявало престъпление. От материалите по двете изпълнителни
дела на ЧСИ С. П. и ЧСИ Н. К. се установявало, че при посещение на място
оградата била премахната. На последно място, от субективна страна, тъй като
след първото посещение на ЧСИ за принудително премахване на оградата Д. С. бил с ясното съзнание, че решението вече е
изпълнено. Ето защо същият нямал представа и не съзнавал, че с поведението си
пречи и/или осуетява изпълнението на съдебното решение. В случая липсвала
субективната страна на деянието, поради което нямало и осъществено престъпление
по смисъла на НК. Поведението на Д. С. не осъществявало признаците и на друг състав на
престъпление по НК, което да се преследва по общия ред. С тези аргументи
прокурорът е прекратил наказателното производство.
При така установената фактическа
обстановка по досъдебното производство, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено. Изложените в него съображения се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да се
преповтарят. За пълнота следва да се акцентира само върху няколко момента.
Доводите в частния протест относно
съставомерността на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК от обективна страна, а
именно, че то употребените от законодателя форми на изпълнителното деяние
„попречи или осуети“ изискват наличието на активни действия, са неправилни. В
цитираната разпоредба е регламентирана защитата на обществените отношения,
свързани с изпълнението на съдебните актове (решения, присъди и т.н.), с които
е дадено окончателно разрешение на правен спор. След влизането им в сила тези
актове следва да бъдат приложени и да се осъществяват очакваните с тях правни
последици. Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК може да се извърши както чрез
действия, така и чрез бездействия, като и в двата случая деецът цели да
препятства реалното осъществяване на очакваните от изпълнението на решението
последици. Активните действия са само една от проявните форми, в които може да
се изрази неизпълнението на съдебното решение. Те могат да бъдат отнесени към
„попречването“ на изпълнението. Не така стои въпроса с „осуетяването“ на
изпълнението – то може да бъде осъществено и чрез бездействие. Ако деецът
противоправно бездейства, т.е. възприема пасивно поведение, единствено и само с
цел да не изпълни решението и да не се съобрази с това, което е предписал
съдебния орган при постановяването му, тогава ще е налице съставомерност от
обективна страна по смисъла на чл. 296, ал. 1 НК. Неговото поведение ще покрива
състава на нормата, ако от данните по делото се установи, че неоснователно е
бездействал, въпреки налична възможност за осъществяване и изпълнение на
постановеното с решението. Прокурорът неправилно посочва, че в случая трябвало
да има предприети действия по изпълнението на решението и Д. С. да е предприел реципрочни активни действия
против тях, за да се приеме, че е налице съставомерност. Неизпълненото съдебно
решение е постановено по негаторен иск по чл. 109 ЗС – съдебният акт съдържа
осъдителен диспозитив в тежест на ответника (Д. С.), а не в тежест на ищеца (В.С.).
Задълженият да премахне оградата е именно Д. С. – той е носител на задължението да изпълни
предписанието на съда. И ако той не я премахнал, като умишлено и виновно е
бездействал, тогава ще е налице деяние по чл. 296, ал. 1 НК.
Изводите за съставомерността на
деянието от обективна страна, обаче, следва да бъдат направени тогава, когато
се изяснят фактическите обстоятелства по делото. А в настоящия случая това не е
направено, тъй като от извършените процесуално – следствени действия са
останали въпроси, които не са намерили отговор, или установените факти не са
били взети под внимание от разследващите органи. В производството по чл. 243 НПК съдът има за задача да провери законосъобразността и обосноваността на
постановлението за прекратяване – дали изводите на прокурора се основават на
правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно
разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в тази
връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия. В
случая по проведеното разследване не са извършени всички възможни процесуално –
следствени действия. От материалите по досъдебното производство е видно, че са
събрани само писмени доказателства и са разпитани свидетели, но доколкото се
води разследване за непремахването на ограда в недвижим имот, е следвало да се проведе
оглед на имота по реда на чл. 155 НПК, за да може разследващият орган да
придобие лични възприятия за състоянието – дали наистина има поставена ограда
по границата на двата имота, каква по вид е тази ограда (от какви материали е),
какви са размерите й, от къде до къде се простира, и по този начин да провери
твърденията на свидетеля В.С..
В тази връзка следва да се отбележи,
че назначаването на съдебно – техническа експертиза не е освобождавала
разследващия орган от необходимостта да се извърши оглед. Този извод произтича
най-малко от противоречията в свидетелските показания относно вида на оградата
и нейните размери – свидетелят Д. С. твърди, че има само ниска телена мрежичка с
височина 50-60 см, закрепена с арматурно колче, и дължина 1.50 м, а свидетелите
Х. и М. С. твърдят, че височината е 1.50 м, а не
дължината, т.е. разликата е повече от 1 метър. Свидетелят В.С. твърди, че
телената мрежа е закрепена с масивни бетонови колове, а Д. С. твърди, че имало само едно арматурно колче.
Всички тези неясноти и противоречия биха могли да бъдат установени с оглед на
място, допълнен с фотоалбум.
В допълнение към гореизложеното
следва да се отбележи, че в постановлението за прекратяване на наказателното
производство заключението по съдебно – техническата експертиза на практика не е
обсъдено. Само формално е отбелязано, че има такова по делото и е цитирана част
от съдържанието, след което наблюдаващият прокурор лаконично е отбелязал, че
съществуващите по делото противоречия се преодолявали само с писмени
доказателства и най-вече с двата протокола за изпълнителни действия по
приложените към делото изпълнителни дела. Именно това е имал предвид районният
съд, като е отбелязал, че държавното обвинение е игнорирало съдебно –
техническата експертиза. По същество нейните констатации не са обсъдени и не са
коментирани. Така, например, държавното обвинение не е взело предвид, че протоколите
за оглед от съдебните изпълнители са съставени в по-отдалечен период от време –
първият от 02.03.2016 г., а вторият от 26.06.2018 г. А експертизата е изготвена
сега, т.е. към момента на провеждане на разследването и отразява актуалното
състояние на имота. В нея изрично е посочено, че на място има поставена ограда
от метална мрежа на бетонови колове (което не съответства на твърденията на Д. С. за закрепването с едно арматурно колче) и
тази ограда затваря площ от 21 кв.м. (което не съответства на другото му
твърдение, че дължината на телената мрежичка е 1.50 м). Следователно, налице са
три отделни документа – съдебно – техническа експертиза и два протокола за
извършени изпълнителни действия, които установяват взаимно изключващи се факти.
В постановлението за прекратяване не е посочено по какъв критерий и на какво
основание прокурорът е решил да кредитира протоколите на съдебните изпълнители,
а не съдебно-техническата експертиза. Правилно районният съд е дал указания в
тази насока, включително с провеждането на разпит на съдебните изпълнители.
Констатира се и друг неизяснен
момент. В показанията си свидетелят Д. С. твърди, че спорът пред районния съд бил по повод на
стара кирпичена ограда, част от която се намирала на границата между двата
имота и която той премахнал още преди да бъде постановено решението, като
продължава да твърди, че с премахването на кирпичената ограда всъщност
съдебният акт бил изпълнен. В същата насока са и показанията на свидетеля А. Ф. (който се намира в родствени отношения по
сватовство с Д. С.).
Внимателният прочит на съдебното решение по гр.д. № 2242/2014 г. на Районен съд
– Хасково показва, че В.С. с исковата молба първоначално е искал да се премахне
ограда от телена мрежа с бетонни колове и част от стара кирпичена ограда. По
време на делото с назначената техническа експертиза на вещото лице Д. Я. е установено, че на място съществува само
ограда от телена мрежа с бетонни колове, а кирпичената ограда вече е разрушена.
И именно по повод на тази ограда от телена мрежа районният съд е приел, че тя е
неправомерно поставена, ограничава упражняването на правото на собственост на В.С.
и е осъдил ответника да я премахне. Следователно, крайният извод по
гражданското дело е за премахването на телена мрежа, а не на стара кирпичена
ограда. И от представените материали по делото се установява, че ответникът е
знаел и е бил наясно, че се води спор за премахването на телена мрежа, а не на
кирпичена ограда. Противоречието в неговите твърдения, обаче, не е коментирано
от прокурора в прекратителното постановление. Следва да се отбележи, че вещото
лице Н. Д. е установил каменна основа – остатък от
темела на бивша ограда, който е съвпаднал с трасираната на място т. 2, т.е.
съвпадането означава, че телената мрежа е прокарана по същата линия, по която е
преминавала и старата кирпичена ограда. В този смисъл фактическото положение на
място е такова, какво е било и по време на съдебния спор от 2015 г.
При обсъждането на този въпрос
заслужава да се отбележи, че в протоколите от изпълнителните действия съдебните
изпълнителни не са посочили какво приемат за установено – че е премахнат
остатъка от старата кирпичена ограда или че е премахната телената мрежа с
бетонни колове.
Тези констатации са пряко свързани и
със субективната страна на деянието. Д. С. е бил наясно и е съзнавал, че се води спор за
премахване на телена мрежа, а не на кирпичена ограда. Следователно, за
съставомерността на чл. 296, ал. 1 НК трябва да се изследва въпроса дали той
съзнава и разбира необходимостта от премахването на телената мрежа в противовес
на това, което той твърди по време на разпита, че съдебното решение касаело
кирпичената ограда. Едва тогава би могло да се направи извод дали с поведението
си Д. С. е
съзнавал, че пречи или осуетява изпълнението на съдебното решение. Въпросът за
виновното отношение на дееца към извършеното от него следва да бъде дискутиран,
едва когато бъде установено дали са налице признаците от обективната страна на
деянието. Те от своя страна, могат да бъдат установени и изяснени едва след
изпълнението на дадените указания и извършването на допълнителни действия по
разследването, които да отстранят констатираните неясноти и противоречия. Към настоящия момент е рано при тази непълна
фактическа обстановка да се правят изводи дали извършеното деяние е
престъпление по смисъла на НК или следва да се търсят други способи за
разрешаването му, включително по реда на изпълнителното производство.
С оглед на гореизложеното, частният
протест следва да бъде отхвърлен, а обжалваното определение - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 116 от 08.04.2020 г., постановено
по ЧНД № 267/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове:1.
2.