Р Е Ш Е Н И
Е №
260346
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на шести март две хиляди двадесет и първа година, след
публично съдебно заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 3149 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Енерго -Про Продажби“ АД, гр. В., чрез юриск. Л., с която се обжалва изцяло решение № 260847 от 14.10.20 г., постановено по гр. д. № 3898 по описа на Районен съд Пловдив, за 2020 г., ХVІ гр. с., с което изцяло е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД иск, от „Енерго- Про Продажби“ АД Варна, против М.Р.К.,***, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 56714/ 2019 г. на СРС, 161 с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 11.10.2019 г., суми, както следва: сумата от 4 614, 56 лева главница, представляваща цена на консумирана и незаплатена електроенергия, по фактура № **********/ 19.04.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „****, абонатен № 01038** и сумата от 155, 10 (сто петдесет и пет лева и десет стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2019 г.- 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г., както и разноските по заповедното производство в общ размер от 145, 39 и 300 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски в първоинстанционното производство, в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Излагат се подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се счита, че съдът неправилно е преценил, доказателствата по делото, като според ищеца е налице правно основание за възникване на вземането на ищцовото дружество. В тази връзка се сочи, че процесната сума представлява цената на потребената от ответницата количество ел.енергия в размер на 26220 квтч. и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че всички предпоставки са изпълнени, като е налице и правопораждащият фактически състав, а именно, на първо място се сочи, че за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване съдът бил приел, че между страните съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което ответницата е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което ответницата има задължението да заплаща използваната електрическа енергия. В тази насока се сочи, че дружеството изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****, с абонатен № 010380** и клиентски № ***. Заявява се, че на 20.03.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система, в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели, както и, че „Електроразпределение Север” АД няма вменено задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху средствата за търговско измерване. В тази насока се заявява, че е съставен констативен протокол № 1202117, като при проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализиран регистър 15.8.3 има показания в размер на 026220 квтч. Сочи се, че в регистър 15.8.1. са отчетени 612 квтч., в регистър 15.8.2. - 3821 квтч., а в регистър 15.8.3. - 11793 квтч., а в сумарния регистър 15.8.0 – 30653 квтч. Сочи се, че електромерът е демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в Българския Институт по Метрология. Отразено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията на точност при измерването на електрическа енергия. Заявява се, че констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. Заявява се, че е начислена сума, представляваща стойност на доставена и потребена от ответника електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната и това количество електрическа енергия не представлявало служебно начисление от страна на дружеството, а било реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Сочи се, че на 18.04.2019г. дружеството съставя Становище за начисляване на ел. енергия и конкретизира размера на оспореното вземане, а на 19.04.19г. дружеството издава фактура, с което е определена цената на реално консумираната ел. енергия натрупана в регистъра за периода от 21.03.2017 г. до 20.03.18 г.
Заявява се, че в конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото количество електрическа енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя електрическа енергия. Прави се разбор на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ. Заявява се, че в случая се касае за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания. Заявява се, реално консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Заявява се, че първоинстанционният съд е допуснал съдебно-електротехничска експертиза по делото и съгласно заключението на вещото лице, електромерът бил в метрологична годност, към момента на проверката. В тази насока се сочи, че същото потвърждава обстоятелството, че в конкретния случай се касае за неправомерно вмешателство върху СТИ, чрез намеса в софтуера. Потвърждава и, че стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура е изчислена аритметично точно, съобразно одобрените от КЕВР цени на електрическата енергия за процесния период. Заявява се, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниква правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включва като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат, на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор, се сочи, е дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца, или от друго лице. Заявява се, че извършената процедура не представлява и няма характер на санкция към потребителя - ответник в настоящото производство, а конкретизира цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено, единствено потребителят има интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия, с оглед задължението му за заплащане на стойността й. Заявява се, че съгласно Решение № 38/15.05.2014 г. по т.д. № 5/2013г., ВКС, I т.о., съдебният състав е приел, че задължението на потребителя е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Заявява се, че от съставения Констативен протокол от БИМ с № 2589/01.11.2019г. можел да се направи обоснован извод, че е налице неправомерно вмешателство върху тарифната схема на СТИ, която рефлектира върху измерването от електромера на потребената електрическа енергия. Сочи се, че е налице и виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху тарифната схема, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следвало да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. В тази насока отново се развиват съображения по същество, като се заявява, че в случай, че се счете от съда неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, се моли да се отхвърли искът на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО. С оглед гореизложеното се моли да се отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд - Пловдив, като неправилно и се постанови ново, с което да се уважи предявеният от ищеца иск. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави се евентуално възражение за прекомерност, като в случай, че възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия надхвърля минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се моли същото да се намали. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивна жалба, от адв. Т., процесуален представител на ответницата М.Р.К., се изразяват подробни доводи относно направените във въззивна жалба оплаквания, които са по същество.Моли се да не бъде уважена подадената въззивна жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски; представя се пълномощно по въззивното дело. Допълнително е постъпила на 08.02.2021г. по въззивното дело писмена молба от адв. Т., процесуален представител на въззиваемата К., като със същата отново се оспорва въззивна жалба, като се счита за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно се иска да се потвърди. Заявява, че няма да сочи нови доказателствени искания. Моли се да бъде даден ход по същество. Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника. Представя се списък по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция. Представя се писмена защита, с препис за въззивника.
Допълнително на 10.02.2021г. в ОС-Пловдив е постъпила и писмена молба от жалбоподателя чрез адв. Д., гр. София, с която се поддържа въззивната жалба.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което в производство по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, отхвърля предявените обективно съединени искове, районният съд излага съображения: Приема, че не е спазена уредената в ПИКЕЕ/отм./ процедура за извършване на корекция;тъй като при лежаща върху ищцовото дружество доказателствена тежест да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността на последния, то и при липса на всякакви данни в тази насока по делото, не може да се презюмира манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. В тази връзка приема, че е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между ищеца, доставчик на ел.енергия и ответника, потребител, е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди.
Въззивният състав на ПдОС намира за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство обстоятелства:
Ответникът е клиент на ищеца и абонат на неговите услуги по пренос на електро енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на негов обект.
Съставен е констативен протокол № 1202117/ 20.03.2018 г., съгласно който служители на ЕРП- то са извършили проверка на електромер на обект на ответника в присъствието на свидетели- съседи, като са демонтирали уреда и са го изпратили за експертиза в БИМ. Ищцовото дружество заявява, че няма задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, /при съставяне на КП/; поради което клиентът е известен едва след съставяне на фактурата с посочената стойност на ел.енергията, /корекционна фактура/. СТИ е заменен с нов. Представен е и протокол за първоначалния монтаж на уреда. Съгласно констативен протокол № 538/ 10.04.2019 г. на БИМ, при софтуерното четене на електромера се установява външна намеса в тарифната схема, като преминалата енергия не се визуализирала на дисплея. Уредът не съответствал на техническите характеристики.Съгласно изготвено становище за начисляване на ел. енергия въз основа на извършената техническа проверка и констативния протокол, е издадена и корекционна фактура № 02792**/ 19.04.2019 г. за сумата от 4 614, 56 лева, изпратена на адреса на клиента.
Спорен е въпросът, въведен и в оплакванията на жалбоподателя, дали са били налице предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ/отм./, или в разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, съответно, дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция от ищцовото дружество, доставчик на ел.енергия, на сметката за електроенергия на ответника, потребител, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
От прието от съда заключение на съдебно- техническа експертиза,вещото лице посочва с оглед наличните по делото писмени доказателства, че провереният електромер бил в срока на своята валидност, а според констатациите на БИМ били налице техническите предпоставки за корекция на сметка по чл. 50 от ПИКЕЕ. Неотчетената ел. енергия била преминала през електромера, като стойността й била определена правилно, съобразно решенията на ДКЕВР. Електромерът бил демонтиран и на негово място се поставил нов с нулеви показания. В устния си доклад пред районния съд, вещото лице допълва заключението, като посочва, че от БИМ се изследвала втората тарифа на СТИ, че показанията му били установени при софтуерно разчитане на паметта, че електромерът се отчитал ръчно и бил свързан директно в мрежата.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че въпреки констатацията за софтуерно въздействие върху СТИ, тази манипулация не би могла да се вмени в отговорност на клиента, потребител на ел енергия. В случая, няма данни СТИ да е измервало с грешка извън допустимата; няма данни и че отчитането на електроенергията, която не се визуализира на дисплея, а остава „скрита“ за потребителя, да е в причинна връзка с каквото и да е поведение на потребителя; като в т.н. и при съставянето на КП е отчетено, че няма следи от външно въздействие върху СТИ.
Поради което и въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ/отм./ за ангажиране отговорността на потребителя за заплащане стойността на ел.енергията от коригиращата сметка, за която е издадена процесната фактура № 0279***/19.04.2019г. Не са налице и предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, за заплащане на стойността на тази фактура, като такава на доставена от ищеца, съответно, потребена от ответника ел. енергия, тъй като няма данни, че невизуализираната за потребителя, оставаща „скрита“ за него ел. енергия, действително, се явява потребена от него за процесния исков период.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че решението на районния съд като обосновано и правилно, следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени и претендирани разноски във въззивното производство в размер на сумата от 800 лева, договорено и заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.12.2020г.; което е в рамките на минималните възнаграждения съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адв. възнаграждения, с оглед направено в тази насока възражение от страна на жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 14.10.2020г. Решение № 260847 на Пловдивски районен съд, гражданско отделение,ХVІ граждански състав, по гражданско дело № 3898 по описа на съда за 2020година, с което ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна ****, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., иск против М.Р.К., ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 56714/ 2019 г. на СРС, 161 с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 11.10.2019 г., суми, както следва: сумата от 4 614, 56 (четири хиляди шестстотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки) лева- главница, представляваща цена на консумирана и незаплатена електроенергия по фактура № 02792***/ 19.04.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „**** ап. 13, абонатен № 0103** и сумата от 155, 10 (сто петдесет и пет лева и десет стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2019 г.- 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г., както и разноските по заповедното производство в общ размер от 145, 39 (сто четиридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) лева; и ОСЪЖДА „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***- Г, бул. „**** представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., да заплати на М.Р.К., ЕГН: **********,***, направените разноски в заповедното производство в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение, както разноските по настоящото дело в размер на 600 (шестстотин) лева, също за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***- Г, бул. „***, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., да заплати на М.Р.К., ЕГН: **********,***, сумата от 800/осемстотин/ лева, направени по въззивното производство деловодни разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/