Р Е Ш Е Н
И Е
№260293/30.5.2022г.
гр. Варна, 30.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. Т.
при участието на секретаря
Х. Х., като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 2648 по описа за 2021 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от Р.Р.В., с адрес ***, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено между страните, че О.
В.не е собственик на ***/**** ид.ч. от ПИ с идентификатор *****.***.*** с площ от ****кв.м.
по КККР на с. К..
В исковата молба се излага следното: Ищецът е придобил по давност недвижим имот – ПИ с
идентификатор *****.***.***, с площ от ****кв.м. по КККР на с. К., ведно с
постройките в него. Инициирано било охранително производство по реда на чл. 587 ГПК за снабдяване с КНА. ПИ, ведно с построените в него сгради, е деклариран
пред „Местни данъци“ – О. В.от ищеца. Имотът е заведен с партиден номер.
Подадено е заявление за изпълнение на услугата „обстоятелствена проверка за
признаване правото на собственост“. О. В.издала удостоверение, с което
удостоверила, че за 630 кв.м. ид.ч. от имота е
съставен АОС. Съставянето на АОС е след като ищецът е инициирал охранителното
производство. Със Заповед от 03.04.1974г. председателят на Окръжен народен
съвет – В.е одобрил регулационен и застроителен план
на с. К.. Към момента на издаване на посочената заповед от 1974г., с която се
приема кадастрално – регулационния и застроителен
план на селото, е в сила ЗТСУ (отм.), който в случая е и приложимият материален
закон. Отреждането на даден имот за обществено мероприятие няма за последица
отчуждаването му от собственика и правото на собственост върху него не се
придобива от държавата.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се обективира следното: Правното основание, въз основа на което е съставен
АОС е чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар.
7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА.За да произведе вещнопрехвърлителен
ефект посоченото придобивно основание, следва да са
налице доказателства, че правото на собственост върху процесния
имот е придобито от държавата, било по силата на общ закон, било по силата на
специален благоустройствен закон, който предвижда непосредствено отчуждително действие. За имота през периодите са
действали: кадастрално – регулационен план с. К., одобрен със Заповед номер
4831/1931г. – дворищна регулация и Указ с номер 583/1931г. – улична регулация,
при действието на Закона за благоустройството на населените места; кадастрално
– регулационен план на с. К., одобрен със Заповед номер 1707/03.04.1974г. на
Председателя на ОНС – Варна, при действието на ЗТСУ (отм.). Процесният
имот представлява част от имот с номер ***,
квартал **, парцел * по кадастрално-регулационния план на с. К., одобрен със
Заповед с номер 1707/03.04.1974г. и част
от имот с номер ***, квартал **, парцел ** по номер ****/****г. – дворищна
регулация и Указ номер ***/****г. – улична регулация. В разписните листи имотът
с номер *** е записан на Р. Е.В., а имот ***– на В.К..
Сочи се, че общинска собственост
върху имота е възникнала още при действието на Закона за благоустрояването на
населените места в Княжество България. Съгласно чл. 13 от този закон регулации
и нивелации на улици, площади, пазарища, булеварди, градини, паркове и игрища,
влизат в сила от деня на утвърждаването им, а проекти за дворищни регулации на
един квартал – един и половина месец от деня на обнародването в ДВ за тяхното
утвърждаване. Съгласно чл. 16 от същия закон утвърдените с указ регулации и
нивелации, както и решенията на съдебно-административната комисия са
окончателни и неотменяеми. Приложим в случая е и чл. 20 от Закона за
имуществата, за собствеността и сервитутите. Към
1931г. липсват доказателства имотът да е собственост на физическо лице.
Следователно имотът е станал собственост на държавата по силата на чл. 6 ЗС,
приет през 1951г. Нещо повече. Кадастрално-регулационният план на с. К. от
1931г. е одобрен в своите две съставки: дворищна регулация – одобрена със
Заповед номер 4831/1931г. и улична регулация с Указ от 1931г. Одобрената с указ улична регулация има вещноправно отчуждително
действие, като евентуално съществувалото право на собственост върху терена,
предвиден за обществено мероприятие, се счита за изгубено от момента на влизане
в сила на плана. В случая не е осъществен фактическият състав на придобивната давност. Имотът не е бил годен за давностно владение. Срок не е текъл.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение, издадено от О.
В., Дирекция „Местни данъци“, от
18.05.2020г., ищецът Р.В. е декларирал имот с идентификатор *****.***.***,
като за него няма неплатени изискуеми задължения.
На 19.11.2020г. е било издадено
удостоверение от кмета на О. В., в което е посочено, че за ПИ с номер *****.***.***,
с площ от ****кв.м., няма данни за издадени разрешения за строеж и документи,
удостоверяващи законността на сградите. Посочено е още, че за 630 кв.м. ид.ч. от имота е съставен АОС с номер *****/**.**.****г., вписан
в СВ – гр. В.на 09.11.2020г. под номер 123. За имота няма извършено отчуждаване
и възстановяване.
Установява се от удостоверение,
издадено от областния управител на Област В.от 11.12.2020г., че за процесния имот няма издаден акт за държавна собственост.
Видно от служебната бележка, издадена
от кметството на с. К., няма данни за уреждане на вътрешно регулационните линии
за имот с пл. номер ***, кв. ** по плана на с. К. от 1974г. и отчуждителни действия за провеждане на уличната регулация на
ул. „Х. К.“ не са приложени на място.
През 1974г., видно от заповед на ОНС
– Варна, на основание чл. 75 от Правилника за приложение на закона за ТСУ, е
бил одобрен общият регулационен и застроителен план
на с. К., окръг Варненски, плановете, схемите и профилите по чл. 51 от ППЗТСУ.
Установява се от АКТ с номер 10484 за
частна общинска собственост, че същият е издаден на 06.11.2020г., а правното
основание е чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с пар.
7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА. Имотът, за който е издаден АЧОС е процесният.
Съдът е
допуснал извършването на СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното:
Най – старият КП, действал за
територията на населеното място с. К., предмет на иска, е КП от 1929г. Той е
бил изработен в локална/относителна координатна система, като няма данни да е бил одобрен с конкретна заповед, но е бил
ползван от администрацията до изработване на последващ
КП за същата територия. Относимият за казуса имот е
бил с номер 255, площ от 3129 кв.м., а собственик по разписна книга е бил В.К.,
без посочено основание за собственост. Начин на трайно ползване – за жилищно
застрояване. Между имот с номер ***по КП от 1929г. и имот с номер *** по последващия КП от 1972г. е налице значително различие по
отношение на границите и площта, като може да се дължи на изместени граници/огради,
поради големия период. Застъпването е за площ от 2036 кв.м. и е налице частична
идентичност.
КП от 1972г. е последващият
КП за територията на населеното място с. К.. Изработен е в координатна система.
За него също няма данни да е бил одобрен с конкретна заповед, но е бил
използван от администрацията до изработване на последващ
КП. Относимият по казуса имот вече е с номер ***,
площ от 2169 кв.м., а собственик по разписна книга е Р. Е.В., като не е
посочено основанието за собственост. Предназначението на имота е за жилищно
застрояване. Предвиждания в КП не се съдържат. Между имот с номер *** по КП от
1972г. и процесния имот с номер 428 по КККР от 2018г.
е налице значително различие по отношение на граници и площ, което може да се
дължи на изместени граници/огради заради големия времеви период. Застъпването е
за площ от 2017 кв.м., т.е. налице е само частична идентичност.
КККР от 2018г. в начален вид е последващата кадастрална карта за територията на с. К..
Одобрена е със Заповед номер РД 18-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК и същата е
действащият кадастрален план за територията и понастоящем. Процесният
имот е с номер *****.***.***, с площ от ****кв.м. Предназначението му е за
жилищно застрояване. Собственикът на имота е неустановен. През 2021г. е приет и
сегашният вид на КККР. Процесният имот отново е с ****кв.м.,
а за собственик е посочен О. В., но само за площ от 630 кв.м. За тази промяна в
собствеността няма издадена конкретна заповед на началника на СГКК – Варна.
Най – старият регулационен план,
действащ за с. К., е РП от 1931г. Същият е бил одобрен с две заповеди, а именно:
Заповед с номер 4831 от 1931г. за дворищна регулация и с указ номер 583/1931г.
– за улична регулация. Относимият по казуса имот се
индивидуализира по следния начин: регулационен номер – ** – общ, кв. **, площ от ****
кв.м. по измерване от скицата, а собственик по кадастъра е В.К..
Предназначението на този парцел е за жилищно застрояване. Предвидени с този РП
от 1931г. в обследваната зона са улична регулация и дворищна регулация с относимите парцели ** – общ, кв. **, площ от **** кв.м. и *.
За собственост върху парцел * няма приложен разписен лист. Процесният
имот **** с площ от **** кв.м. по КККР от 2018г. попада върху следните части на
улици и парцели по РП от ****г., а именно върху част от **** кв.м. от парцел **
– общ и върху ** кв.м. от парцел *, както
и върху *** кв.м. от прилежащите две улици.
Последващият
регулационен план е РП от 1974г. Бил е одобрен със Заповед номер 1707 от
08.04.1974г. на ОНС – В.и е действащият регулационен план за територията
понастоящем. Относимият по казуса парцел VI – *** е с площ от 1159 кв.м., а за собственик
на имота е вписан Р. Е.В.. Предназначението на имота е за жилищно застрояване.
Предвидени с този РП са улична регулация и дворищна регулация с относимите парцели ** – ***, ** – ***, ** – ***, * – ***. Собственик на останалите три
имота е В. Д. Н.. Процесният имот с номер 428 с площ
от ****кв.м. по КККР на гр. В.попада върху следните части на улици/парцели по
РП от 1974г., а именно: върху част от 1134 кв.м. от парцел VI – ***, върху част от 11 кв.м. от VII – 241, върху 3 кв.м. от V – 238, върху 145 кв.м. от парцел XI – 236 и върху 98 кв.м. от парцел X – 236, както и върху част от ***кв.м.
от прилежащите две улици.
Общият устройствен
план за цялата територия на общ. Варна, вкл. с. К. е от 2012г. и е одобрен със Заповед с номер
РД – 02-14-2200 от 03.09.2012г. на министъра на РРБ и същият устройствен план действа и към момента. За територията на
с. К. е въведена устройствена зона „ЖМ“, т.е. жилищноустройствена зона с преобладаващо ниско застрояване.
Сегашният вид на процесния имот с номер 428 се появява за първи път в КККР
от 2018г., като от тогава до настоящия момент той не е променял своите граници
и площ.
Обхватът на първия КРП от 1931г. е
територията на с. К.. Съдържа в себе си кадастрална съставка и регулационна
съставка. Установява се, че в РП от 1931г. е предвидено в обследваната зона да
се създадат две улици с по 10 м. ширина. Това е и първата улична регулация.
Първа е и дворищната регулация. Така
предвидените улична и дворищна регулации не са били приложени, като
предвидените регулационни граници са твърде различни от кадастралните граници
по КККР от 2018г. Няма уредени сметки по регулация.
Обхватът на втория КРП от 1974г. е
също територията на населеното място с. К.. Съдържа в себе си кадастрална
съставка и регулационна съставка. Уличната регулация от 1974г. предвижда
създаването на една улица от 6 м. ширина и втора улица с 10 м. ширина. Така
описаната улична регулация е втора за мястото. Уличната и дворищата регулации
не са били приложени. Няма уредени сметки по регулация.
След оглед на място вещото лице е
установило, че процесният имот съществува на терен в
границите, както е отразен в КККР. Имотът се ползва за жилищни нужди. Засаден е
с множество лозови насаждения и плодни овощни дръвчета. Разположени са пчелни
кошери. Застроен е с четири едноетажни сгради. Ограден е от всички страни.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че ищецът
има правен интерес от предявяване на настоящата претенция, доколкото се позовава
на изтекла в негова ползва придобивна давност. Искът се явява допустим.
При действието на Закона за
благоустрояването на населените места и Закона за териториалното и селищно
устройство дворищно-регулационните планове са имали отчуждително
действие и са водели до придобиването на правото на собственост в полза на
държавата или общината, когато имоти на физически лица са били отчуждени за
държавна или общинска нужда или в полза на собственика на имота, към който по
силата на регулацията е придадена част от съседен имот. Съгласно ЗБНМКБ,
действал от 1905г. до 1941г. регулацията има пряко отчуждително
действие по отношение на два вида имоти: недвижимите
имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината,
държавата и обществените учреждения и недвижимите
имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план. Тези
имоти се считат за отчуждени по силата на самия регулационен план.
С влизане в сила на ЗТСУ, действал от
1973г. до 2001г. отчуждително действие има само
дворищно-регулационния план, но не и улично-регулационният. Отчуждаването на
имоти за държавни или обществени нужди (мероприятия) се извършва въз основа и в
съответствие с действащия застроително – регулационен
план, след изпълнение на специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на
собствениците на имотите. За настъпване на вещноправния
ефект е необходимо да има влязла в сила заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ за
отчуждаване и определяне на обезщетение и в действителност да е налице
обезщетяване на собственика на отчуждения имот.
Държавата може да стане собственик на
имот по силата на влязлата в сила заповед за отчуждаването на имоти за
задоволяване на държавни нужди, както и по силата на влезлия в сила
улично-регулационен план, когато той е имал пряко отчуждително
действие. В последния случай държавата става собственик на имотите, които са
отчуждени за мероприятия на държавата по този улично-регулационен план.
Общините могат да станат собственици на имоти по силата на закон, с който бивши
държавни имоти се определят за общински или се предоставят в собственост на
общините – чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОС. Според пар.
7 ПЗР ЗМСМА с влизането в сила на закона преминават в собственост на общините
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, които са били собственост на
държавата. Именно на това основание ответникът, О. В., твърди да е придобил
собствеността върху 630 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор *****.***.***. Следователно настоящият съдебен състав следва да
проследи дали назад в години при действието на ЗБНМКБ (отм.) и ЗТСУ (отм.) тази
част от процесния имот е била придобита от държавата.
В отговора на исковата молба е
посочено, че държавната собственост е била възникнала още при действието на
Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, действащ
за периода от 1905г. до 1941г.
От заключението по СТЕ, което
съдът кредитира изцяло, се установи, че най – старият регулационен план,
действащ за с. К., е РП от 1931г. Същият е бил одобрен с две заповеди, а
именно: Заповед с номер 4831 от 1931г. за дворищна регулация и с указ номер 583/1931г. – за улична
регулация. Относимият по казуса имот се индивидуализира
по следния начин: регулационен номер – IV – общ, кв. 64, площ от 2058
кв.м. по измерване от скицата, а собственик по кадастъра е В.К..
Предназначението на този парцел е за жилищно застрояване. Предвидени с този РП
от 1931г. в обследваната зона са улична регулация и дворищна регулация с относимите парцели IV – общ, кв. 64, площ от 2058
кв.м. и V. За
собственост върху парцел V няма приложен разписен лист. Процесният имот 428 с площ от ****кв.м. по КККР от 2018г.
попада върху следните части на улици и парцели по РП от 1931г., а именно върху
част от 1759 кв.м. от парцел IV – общ и върху 31 кв.м. от парцел
V, както и върху 260 кв.м. от прилежащите две
улици. Установи се, че в РП от 1931г. е предвидено в обследваната зона да
се създадат две улици с по 10 м. ширина. Това е и първата улична регулация.
Първа е и дворищната регулация. Така
предвидените улична и дворищна регулации не са били приложени, като
предвидените регулационни граници са твърде различни от кадастралните граници
по КККР от 2018г. Няма уредени сметки по регулация.
Може да се
достигне до извод, че с приемането на указ
номер 583/1931г. – за улична регулация е настъпило прякото отчуждително действие на тази регулация за ПИ с номер ***по
КП от 1929г. Това е така и доколкото чл. 47 то ЗБНМКБ урежда, че недвижимите имоти, отредени съгласно
уличнорегулационния план за мероприятията на общината, държавата и обществените
учреждения, както и недвижимите имоти, придадени към
парцели на други лица по дворищнорегулационния план,
се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. Чл. 57 от същия закон
обаче урежда, че недвижимите имоти, отредени
съгласно подробните уличнорегулационни планове за мероприятията по чл. 56
(включа се прокарването на улици), трябва
да бъдат фактически заети в срок от 15 години - за мероприятията в урегулирани
и застроени до одобрението на общия градоустройствен план терени, и в срок от
25 години - за мероприятията в неурегулирани или в урегулирани, но незастроени
до одобрението на общия градоустройствен план терени. А чл. 58 от закона
урежда, че никой недвижим имот не може да бъде фактически зает за мероприятията
по чл. 56, нито за каквато и да било друга градоустройствена цел преди
обезщетяване на собственика по реда на този закон. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че липсва фактическо заемане на имота,
отреден за отчуждение чрез Указа за уличната регулация. Липсват данни и за
обезщетяване на собственика. Следователно и доколкото не е налице фактическо
заемане в уредения срок, то законната отчуждителна
сила на уличната регулация е отпаднала и държавата не е станала собственик.
Както бе
посочено по – горе при действието на ЗТСУ (отм.) уличната регулация вече няма
пряко отчуждително действие. Вещото лице посочи, че уличната
регулация от 1974г. предвижда създаването на една улица от 6 м. ширина и втора
улица с 10 м. ширина. Така описаната улична регулация е втора за мястото. Уличната и дворищата регулации не са били
приложени. Няма уредени сметки по регулация. Нещо повече – чл.
95 ЗТСУ (отм.) урежда, че недвижимите имоти, необходими за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с
мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура
и благоустройство. Т.е. за
настъпване на вещноправния ефект е необходимо да има
влязла в сила заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ за отчуждаване и определяне на
обезщетение и в действителност да е налице обезщетяване на собственика на
отчуждения имот. По делото няма данни за издаване на такава заповед, няма данни
за обезщетение на собственика. Следователно и в този случай държавата не е
станала собственик на имота
Предвид изложеното неприложима
остава разпоредбата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА, обективираща, че с влизането в сила на закона преминават в
собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, които
са били собственост на държавата. О. В.не успя да установи, че е станала
собственик на имота, за който е издаден АЧОС. Искът се явява основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сторените разноски в производството,
съобразно представения по делото списък по реда на чл. 80 ГПК, в размер на 910,96
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните Р.Р.В., ЕГН **********, с адрес *** 43, че О.
В., с адрес в гр. В., бул. „О. П. п.“ ** не
е собственик на ***/**** ид.ч. от ПИ с идентификатор *****.***.***, с площ от ****кв.м., по КККР на с. К., одобрени със
Заповед номер РД – **-****/**.**.****г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК *********, да заплати в полза на Р.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 910,96 лв., представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: