Решение по дело №125/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 168
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20227240700125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

168                                       24.06.2022 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на втори юни през две хиляди двадесет и втора година год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                         МИХАИЛ  РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №125 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. Г.Б. против Решение №21/19.01.2022г, постановено по АНД №383/21г. по описа на РС Казанлък, с което на основание чл. 63 ал.2 т.2 вр. с ал.4 от ЗАНН е отменено Наказателно постановление №СЗ-5/26.02.2021г издадено от Началник РДНСК Стара Загора и със същото решение на основание чл. 28 ал.1 от ЗАНН, В. Г.Б. е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

       С Наказателно постановление № СЗ-5/26.02.2021г на Началник РДНСК Стара Загора е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв на основание чл.234 ал.2 изречение второ от ЗУТ вр. с чл.232 ал.4 т.2 предложение първо от ЗУТ и за нарушение на чл.108 ал.1 изречение второ вр. с чл.113 ал.4 т.2 от ЗУТ за това, че в периода от 11.03.2020г до 03.08.2020г в качеството си на правоспособен проектант В. Б. е изготвила част „Архитектурна“ на инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък, като е проектирала по северната фасада частично пети етаж в не съответствие с предвижданията на подробния устройствен план – КЗСП за четириетажна сграда в имота. Административно наказващия орган е преценил случая на осъществено административно нарушение като маловажен, но за извършване на което в чл.234 ал.2 изречение второ от ЗУТ вр. с чл.232 ал.4 т.2 предл първо от същия закон е предвидено налагане на административно наказание – глоба в размер на 100лв.

            За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че изменението на чл.63 от ЗАНН представлява случай на по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН и поради това, че се касае за маловажно нарушение следва да се отмени наложената на основание привилегирования състав глоба и вместо нея да се предупреди нарушителя по чл.28 ал.1 от ЗАНН.

        С касационната жалба се иска обезсилване на решението, поради това, че не е отменено обжалваното НП, тъй като в диспозитива на съдебния акт е допусната очевидна фактическа грешка – вместо месец 02 е изписан месец 01. Алтернативно са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на съдебното решение и на отмененото с него наказателно постановление, тъй като не е безспорно извършването на административното нарушение и само след разрешаване на спора относно Заповед № ДК-11-СЗ-10/08.09.2020г на Началник РДНСК Стара Загора е правно допустимо да се прецени дали инвестиционния проект противоречи на подробния устройствения план – РУП. Сочи се още, че посочените като нарушени норми на чл.113 и на ал.4 т.2 и на чл.108 от ЗУТ няма адресат и поради това не може да бъдат нарушени от никой,  а подвеждането на фактите под несъответните правни разпоредби, които задължават субекта да има предписаното поведение, нарушава правото му на защита. Съответно посоченото съставомерно поведение не съответства на правната му квалификация и това води до липса на описание на деяние, което да противоречи на нарушените разпоредби. Твърди се, че по тези доводи на наказаното лице, изложени във въззивната му жалба няма произнасяне във въззивния съдебен акт.

          Ответника РДНСК Стара Загора в писмено становище иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като се присъди възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция и съответно на изхода от спора ще следва да се разглежда и претенция за дължимост на разноските на страните, сторени пред въззивната съдебна инстанция.

        Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за оставяне в сила на съдебното решение.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 С наказателното постановление е наложена глоба за маловажен случай на нарушение по чл.232 ал.4 т.2 предл първо, за което в чл.234 ал.2 изречение второ от ЗУТ е предвидено по-леко по размер административно наказание. Въззивния съд потвърждава в мотивите си, че от фактическа и правна страна е извършено маловажно административно нарушение на чл.232 ал.4 т.2 предл. първо вр. с чл.234 ал.2 изр. второ от ЗУТ, но поради последвало изменение на чл.63 от ЗАНН, което е по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН, отменя наказателното постановление и със същото решение на основание чл.63 ал.4 вр с чл. 28 ал.1 от ЗАНН отправя предупреждение, че при извършване на същото по вид административно нарушение в срок от една година, ще бъде наложено административно наказание. Жалба против решението за отмяна на наказателното постановление не е постъпила, поради което не следва да се обсъжда дерогацията на чл.28 ал.1 от ЗАНН от специалния състав на чл.234 ал.2 изречение второ от ЗУТ, което правило изрично и за яснота е визирано в чл.28 ал.7 от ЗАНН.

Основателни са оплакванията на касатора, че деянието не следва да бъде квалифицирано под чл. 232 ал.4 т.2 предл първо от ЗУТ, тъй като фактите не се подвеждат по чл.108 ал.1 изречение второ от ЗУТ.  Нормата, която задължава проектанта да спазва предвижданията на ПУП при изработване на инвестиционния проект, каквото е словното фактическо и правно обвинение е тази на чл.162 ал.4 от ЗУТ, за чието нарушаване е предвидено административно наказание с конкретния състав на чл. 232 ал.10 от същия закон, който изключва прилагане на общия по чл.232 ал.4 т.2 предл първо от ЗУТ. Следователно деянието не е случай на административно нарушение по чл.232 ал.4 т.2 предл първо от ЗУТ, за да се обсъжда неговата маловажност и да бъде основание за отправяне на предупреждение по чл.28 ал.1 от ЗАНН, че при извършване в едногодишен срок на същото по вид маловажно нарушение, ще бъде наложено административно наказание.

Решението не е недопустимо, тъй като явната фактическа грешка в изписване на месеца 01, вместо 02, не води до неяснота в предмета на произнасяне, а освен това касационния съд не може да отмени отново вече отмененото НП, което изключва и правния интерес от оспорване на съдебния акт в тази му част и изисква оставяне на жалбата без разглеждане с прекратяване на съдебното производство в тази му част. Решението не е и нищожно тъй като е постановено от законен съдебен състав – подписано от съдията, който го е разгледал.

Постъпила е частна жалба против Определение № 96/07.03.2022г постановено на основание чл. 284 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, с което е отказано изменение на решението в частта му за разноските, която следва да се разгледа в настоящия съдебен акт като жалба против решението в частта му за разноските. Предвид изхода от спора, тя се явява неоснователна – разноските следва да се понесат от ответника, така както са присъдени от въззивния съд.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

      ОТМЕНЯ Решение №21/19.01.2022г. постановено по АНД №383/2021г. по описа на Районен съд Казанлък в частта му за предупреждаване на основание чл.28 ал.1 от ЗАНН на В. Г.Б. ЕГН **********.

    ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21/19.01.2022г по АНД №383/21г по описа на РС Казанлък в частта му за разноските.

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против Решение №21/19.01.2022г по АНД №383/2021г по описа на РС Казанлък в частта му за отмяна на НП №СЗ-5/26.02.2021г издадено от Началник РДНСК Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА КАНД №125/2022г по описа на АС Стара Загора в тази му част.

 

       Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му в частта му с характер на определение.

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         

 

                                                           2.