РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Горна Оряховица, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20234120200256 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: с. ................., представлявано от управителя Н. Н. К.,
чрез адв. В. Ф. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 10/10.04.2023
г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/ - Велико Търново, с което за нарушение на чл. 34н, ал. 1, т. 2, в
частта „…глава пета…“ от Закона за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за
измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух
от обекти с неподвижни източници, на основание чл. 34н, ал. 1, т. 2, в частта
„…глава пета…“ от ЗЧАВ и чл. 43, ал. 3 от ЗЧАВ му е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/. Поддържа, че при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, поради което същото е
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. от
ВТАК, който поддържа жалбата. В писмени бележки излага, че дружеството
не е било собственик или ползвател на въпросната бояджийска камера,
поради което за него не е имало задължение да извършва проби. Освен това
през въпросния период дружеството не е упражнявало дейност. Като
допуснати съществени процесуални нарушения посочва, че фактическите
констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка,
неправилно приета от АНО дата на нарушението – 01.01.2022 г. и липса на
мотиви относно посочените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН критерии. Счита, че
вмененото на дружеството нарушение не е доказано от обективна страна.
Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане
на направените разноски по делото.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА
СРЕДА И ВОДИТЕ /РИОСВ/ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от главен
юрисконсулт Х. А., оспорва жалбата. Намира НП за законосъобразно и
правилно. Излага, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити. В АУАН и НП нарушението е описано точно и
ясно, като са изложени всички обстоятелства, елементи от фактическия
състав на същото, съответстващи на дадената правна квалификация. Счита за
безспорно доказано, че санкционираното дружество е оператор на
бояджийската камера. Излага, че понятието „оператор“ не е свързано с
правото на собственост върху бояджийската камера. Качеството „оператор“
на процесната бояджийска камера е придобито поради волеизявления и
действия на органните представители на „М.“ ЕООД. Счита, че между
собственика на бояджийската камера и „М.“ ЕООД съществува безвъзмездно
облигационно правоотношение. Намира за ирелевантно твърдението на
жалбоподателя, че бояджийската камера не се използва, т.к. задължението за
собствени периодични изследвания не отпада. Счита, че нарушението е
безспорно установено от събраните по делото доказателства, а наложеното
наказание е в минимален размер, поради което обжалваното НП е
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
2
ОРЯХОВИЦА не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена през 2018 г. планова проверка в Цех за производство на
мебели, стопанисван от „М.“ ЕООД, обективирана в Констативен протокол
№ КЧВ-ДВ-34/14.11.2018 г., е установено, че в производственото хале е
разположена бояджийска камера, оборудвана с филтри и отвеждаща емисии в
околната среда през изпускащо устройство, към което няма обособена и
утвърдена пробовземна точка за измерване на емисиите на вредни вещества.
Установено е също, че не са извършвани собствени периодични измервания.
За отстраняване на констатираните несъответствия с констативния протокол
са дадени предписания.
С писмо вх. № 3759/30.11.2018 г. „М.“ ЕООД подало в РИОСВ - Велико
Търново заявление за регистрация на инсталация, извършваща дейност/и по
приложение №1 от Наредба №7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на
летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в
атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени
инсталации, независимо от консумацията на разтворител, с изключение на
инсталациите по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда.
За бояджийската камера на „М.“ ЕООД е издадено Удостоверение за
регистрация № 87/14.12.2018 г. от директора на РИОСВ - Велико Търново;
С писмо вх. № 85/10.01.2019 г. „М.“ ЕООД е входирало в РИОСВ -
Велико Търново молба за утвърждаване на пробовземна точка към
бояджийската камера, разположена на територията на цеха за производство
на мебели, стопанисван от „М." ООД;
Със Заповед № РД-18/17.01.2019 г. директорът на РИОСВ - Велико
Търново е утвърдил разположението на точка за вземане на проби/извадки за
измерване на емисии на вредни вещества, отделяни в атмосферния въздух от
изпускащо устройство към бояджийска камера, разположена на територията
на цеха за производство на мебели, стопанисван от „М." ООД;
С писмо вх. № 1026/26.03.2019 г. „М.“ ЕООД представило доклад и
резултати от извършени собствени периодични измервания;
С писмо вх. № 1026(1)/28.03.2019 г. на директора на РИОСВ - Велико
3
Търново докладът е оценен, като „М.“ ЕООД е уведомено за задължението му
по чл. 31 от Наредба №6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на
емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници, съгласно който собствени периодични измервания на
концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове за обекти в
експлоатация се извършват не по-малко от един път в рамките на две
последователни календарни години.
На 28.10.2022 г., инж. Д. А. В. и инж. В. С. Д. – главни експерти в
направление ОЧАВ и ВФФ извършили планова проверка на цех за
производство на мебели, стопанисван от „М.“ ООД, с адрес: с. ...........
Експертите установили, че през месец март 2021 г. е извършено
преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД. Дейността на „М.“ ООД е
производство на мебели и търговия с тях. Основните технологични процеси,
които се извършват в обекта са: първична обработка на дървен материал,
нанасяне на бои и грундове върху детайли, сглобяване, съхранение на готов
продукт. Неподвижен източник на отпадъчни газове в атмосферния въздух е
камера за боядисване на дървени повърхности. Към изпускащото й
устройство е обособена точка за вземане на проби/извадки и утвърдена по
реда на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за измерване
на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници, със Заповед № РД-18/17.07.2019 г. на директора на
РИОСВ - Велико Търново. Последните собствени периодични измервания
/СПИ/ съгласно чл. 31 от Наредба № 6/1999 г. са извършени през месец март
2019 г., резултатите от които са представени в РИОСВ – Велико Търново с
писмо вх. №1026/26.03.2019 г. С писмо изх. № 1026(1)/28.03.2019 г.
дружеството изрично е уведомено за задължението си по чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 6/1999 г. Към момента на проверката в обекта не са налични
резултати от извършени за периода 2020 – 2021 г. измервания на емисиите на
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от източника,
експлоатиран в обекта на „М.“ ООД. Дадено е предписание на „М.“ ООД да
представи в РИОСВ - Велико Търново в срок до 31.12.2022 г. резултати от
проведени собствени периодични измервания на емисии на вредни вещества,
отделяни в атмосферния въздух от бояджийската камера, разположена в цеха
за производство на мебели. Установените обстоятелства от проверката са
отразени в Констативен протокол № КЧВ-ДВ-42/28.10.2022 г.
4
Резултати от извършени собствени периодични измервания за 2020 г. и
2021 г. не са представяни и в РИОСВ - Велико Търново, което е видно от
справка, извършена в деловодната система на РИОСВ - Велико Търново на
28.10.2022 г. (отразена в Протокол с вх. № 3952/28.10.2022 г.).
На 21.11.2022 г. инж. Д. А. В. – главен експерт в направление ОЧАВ и
ВФФ в РИОСВ – Велико Търново, определена със Заповед № РД-
201/06.04.2021 г. на Директора на РИОСВ – Велико Търново за длъжностно
лице, което да съставя АУАН за нарушения по ЗЧАВ, съставила против „М.“
ООД в присъствието на управителя Н. Н. К. АУАН № 41/21.11.2023 г. за това,
че на 01.01.2022 г. дружеството не е изпълнило задължението си за
извършване на собствени периодични измервания на концентрациите на
вредни вещества в отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух от
камера за боядисване на дървени повърхности, не по-малко от един път в
рамките на две последователни календарни години, което представлява
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за
измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух
от обекти с неподвижни източници, във вр. с чл. 34н, ал. 1, т. 2, в частта
„...глава пета...“ от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Актът е
предявен на управителя К. и подписан с възражения, че не е осъществявана
работа в периода 2020 - 2021 г. заради ковид кризата.
В писмени възражения, подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН същият е
навел аргументи за незаконосъобразност на съставения АУАН, като е
посочил, че собственик на бояджийската камера е „М.“ ЕООД, като в периода
2020 - 2021 г. същата е била „запечатана“ и в този период не са се боядисвали
мебели; дейността на дружеството е започнала да се възстановява в началото
на 2022 г. В заключение е посочил, че със собственика на бояджийската
камера дружеството се е договорило за нейното ползване през септември 2022
г.
След постъпилото възражение, от собственика на бояджийската камера
- „М.“ ЕООД била изискана информация за сключени договори за наем. С
писмо вх. № И- 2367(4)/26.01.2023 г. управителят на „М.“ ЕООД заявил, че от
21.03.2017 г. до януари 2023 г. бояджийската камера не е отдавана под наем,
както и, че от началото на 2023 г. дружеството е в преговори за покупко-
продажба на същата, но договор още не е подписан. Към писмото било
5
приложено Постановление за възлагане на движима вещ от 21.03.2017 г., от
което е видно, че след търг с тайно наддаване по изпълнително дело №
**********/2011 г., образувано срещу „М.“ ООД, бояджийската камера е
възложена на „М.“ ЕООД.
Въз основа на констатациите в АУАН и след като приела, че
изложените възражения са неоснователни и недоказани, Директорът на
РИОСВ – Велико Търново инж. М. Б. Р., упълномощена със Заповед № РД-
8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите издала против „М.“
ООД Наказателно постановление № 10/10.04.2023 г., с което за извършено на
01.01.2022 г. нарушение на чл. 34н, ал. 1, т. 2, в частта „…глава пета…“ от
Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2
от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници, на основание чл. 34н, ал. 1, т. 2, в частта „…глава пета…“ от
ЗЧАВ и чл. 43, ал. 3 от ЗЧАВ му наложила имуществена санкция в размер на
2000 лв. /две хиляди лева/.
Препис от НП бил връчен на дружеството на 25.04.2023 г.
Жалбата на „М.“ ООД против НП била изпратена по пощата с пощенско
клеймо от 09.05.2023 г.
Междувременно в изпълнение на даденото предписание с Констативен
протокол № КЧВ-ДВ-42/28.10.2022 г. „М.“ ООД е представило в РИОСВ -
Велико Търново с вх. № 4691/29.12.2022 г. резултати от проведени собствени
измервания на 09.12.2022 г. Като оператор на извършените измервания е
посочен „М.“ ООД.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на управителя Н. Н.
К., показанията на свидетелите Д. А. В., В. С. Д. и М. И. Д. и приетите
писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
6
При съставяне на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и атакуваното НП са издадени в съответствие с императивно
установената за това процедура и от компетентни органи съгласно чл. 43, ал.
1 и ал. 3 от ЗЧАВ, видно от Заповед № РД-201/06.04.2021 г. на Директора на
РИОСВ – Велико Търново и Заповед № РД-8/10.01.2011г. на министъра на
околната среда и водите.
АУАН е съставен преди изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН и е предявен на законен представител на дружеството. На
дружеството е била осигурена възможност да изложи в законния срок
възраженията си против констатациите на актосъставителя. Наказателното
постановление е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН.
АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.
В НП описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
е подробно, ясно и коректно, позволяващо на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, да разбере в какво се изразява
неправомерното деяние и съответно да упражни адекватно правото си на
защита.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неправилно е
приета от АНО дата на нарушението – 01.01.2022 г., като това била датата на
установяване, но не и датата на извършване на нарушението. Нарушението е
установено на 28.10.2022 г. при извършена планова проверка от главни
експерти от РИОСВ – Велико Търново на цех за производство на мебели,
стопанисван от жалбоподателя, с адрес: с. ************, за което е съставен
Констативен протокол № КЧВ-ДВ-42/28.10.2022 г. Правилно контролният и
АНО са приели, че за да бъде спазено изискването за периодичност,
определено в чл. 31 от Наредба № 6/1999 г., СПИ на концентрациите на
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от източника на емисии, е
трябвало да бъдат извършени най-късно до 31.12.2021 г., поради което
нарушението е извършено на 01.01.2022 г.
7
Голословно е твърдението на жалбоподателя, че липсват мотиви на
АНО относно посочените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН критерии. Видно от НП /стр.
4, абз. 7/ „При определяне на административното наказание са отчетени
всички смекчаващи и отегчаващи тежестта на нарушението обстоятелства. За
дружеството, това е първо по вида си нарушение, поради което … налагането
на имуществена санкция, в предвидения от закона минимум от 2 000 лева, е
подходящо и напълно достатъчно за постигане на целите на индивидуалната и
генерална превенция.“
Голословно е и твърдението на жалбоподателя, че фактическите
констатации в АУАН не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Посочените в АУАН фактически констатации се потвърждават изцяло от
показанията на свидетелите Д. В. и В. Д., от които се установява приетата от
съда фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 1 от ЗЧАВ юридическите лица,
осъществяващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух,
каквото не е спорно, че е дружеството - жалбоподател, са длъжни да
провеждат емисионен контрол, включително собствени измервания –
непрекъснати и/или периодични – за обект в експлоатация, какъвто в
конкретния случай е проверяваната камера за бояджийска камера,
разположена на територията на цех за производство на мебели на „М.“ ООД и
използвана в процеса на производство на мебели за нанасяне на покрития на
дървени повърхности, по начин определен с подзаконов нормативен акт по
прилагането на този закон. В случая такъв приложим нормативен акт е
Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба, собственикът
или ползвателят на обекта, който е в експлоатация извършва собствени
периодични изследвания на вредните вещества, изпускани в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници, какъвто е и настоящия случай, не
по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години.
Установи се от събрания по делото доказателствен материал, че именно
дружеството - жалбоподател е ползвател /оператор/ и стопанисва инсталация
за нанасяне на покритие върху дървени повърхности /бояджийска камера/,
собственост на „М.“ ЕООД. Видно от Удостоверение за регистрация №
8
87/14.12.2018 г., същото е издадено от директора на РИОСВ - Велико Търново
за вписване на инсталация за нанасяне на покритие върху дървени
повърхности, стопанисвана от „М.“ ЕООД /предишно наименование на
дружеството – жалбоподател/ на основание чл. 30л, ал. 8 от ЗЧАВ в Регистъра
на инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1 от Наредба № 7
от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения,
изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на
употребата на разтворители в определени инсталации, независимо от
консумацията на разтворител, с изключение на инсталациите по чл. 117 от
Закона за опазване на околната среда, под регистрационен номер VTR00087 .
Съдът счита, че от значение за отговорността на дружеството –
жалбоподател е фактическото ползване на процесната бояджийска камера,
което е безспорно установено, а не правното основание за нейното ползване.
Поради това не намира за нужно да установява и обсъжда правното
основание, на което „М.“ ООД ползва бояджийската камера, собственост на
„М.“ ЕООД. Извършените от „М.“ ЕООД и от „М.“ ООД волеизявления и
действия преди и след извършване на проверката на 28.10.2022 г. /вкл.
изпълнение на предписанието за проведени собствени измервания на
09.12.2022 г./ сочат на изпълнение на дружеството – жалбоподател на
задълженията му, свързани с опазване на околната среда и са предприети след
проверки на РИОСВ – Велико Търново.
Действително към момента на проверката – 28.10.2022 г. бояджийската
камера не е била в експлоатация, но е недоказано твърдението на
жалбоподателя, че през периода 2020 – 2021 г. камерата не е използвана.
Дружеството - жалбоподател не е уведомявало РИОСВ – Велико Търново, че
бояджийската камера е изведена от експлоатация или, че извършваната
дейност е преустановена. Доколкото бояджийската камера не е пломбирана
от РИОСВ - Велико Търново съгласно установената практика в такива
случаи, с което по безспорен начин да се установи, че същата не е използвана,
източникът на емисии се счита в експлоатация. Констативен протокол №
КЧВ-ДВ-42/28.10.2022 г. е получен и подписан от управителя на дружеството
без каквито и да било възражения. Едва след съставения АУАН №
41/21.11.2022 г. дружеството е посочило, че през периода 2020- 2021 г.
бояджийската камера е била „запечатана“ от собственика и в този период не
са се боядисвали мебели. АНО е извършил проверка на годишните финансови
9
отчети на дружеството за 2020 г. и 2021 г. и е установил, че дружеството е
извършвало дейност. Това обстоятелство не е оборено в настоящото
производство. Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира с доверие
обясненията на управителя на „М.“ ООД Н. К. в частите, в които сочи, че
бояджийската камера не е ползвана в дейността на дружеството и са
изпълнявали предписанията на РИОСВ – Велико Търново за собствени
периодични измервания във връзка с камерата, защото са били отправяни до
тях, а не защото ползват камерата, както и показанията на св. М. И. Д. –
управител на „М.“ ЕООД в частта, в която сочи, че не е предоставяла
ползването на камерата на друго юридическо лице и мисли, че камерата не се
ползва. К. и Д. са заинтересовани от изхода на делото – първият като
управител на дружеството – жалбоподател, а втората като лице, което води
счетоводството на „Мегапластика“ ООД. Обясненията на К. в посочените
части и показанията на Д. в посочената част се опровергават по несъмнен и
безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства, поради което
съдът не ги кредитира с доверие.
Дори да се приеме, че в периода 2020 – 2021 г. бояджийската камера не
е използвана, задължението на дружеството – жалбоподател за извършване на
собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в
отпадъчни газове не отпада. В случая „М.“ ООД не е уведомило РИОСВ –
Велико Търново, че бояджийската камера е изведена от експлоатация или, че
извършваната дейност е преустановена и бояджийската камера не е
пломбирана от РИОСВ - Велико Търново съгласно установената практика в
такива случаи, с което по безспорен начин да се установи, че същата не е
използвана.
Правилно АНО е приел, че за да бъде спазено изискването за
периодичност, определено в чл. 31 от Наредба № 6/1999 г. за реда и начина
на измерване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти
с неподвижни източници, СПИ на концентрациите на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от източника на емисии, е трябвало да бъдат
извършени най-късно до 31.12.2021 г.
Установи се по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят „М.
ООД към момента на проверката – 28.10.2022 г. в обекта не е представил
резултати от извършени измервания на емисиите на вредни вещества,
10
изпускани в атмосферния въздух от източника, експлоатиран в неговия обект.
Резултати от извършени собствени периодични измервания за 2020 г. и 2021
г. не са представяни и в РИОСВ - Велико Търново, което е видно от справка,
извършена в деловодната система на РИОСВ - Велико Търново на 28.10.2022
г. Изложеното обуславя извод, че такива измервания не са правени в този
период. Този факт не се отрича и от управителя на дружеството –
жалбоподател. Именно с това си бездействие дружеството - жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
34н, ал. 1, т. 2, в частта „…глава пета…“ от Закона за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/1999 г.
за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници.
Неоснователен е доводът на дружеството – жалбоподател за
практическа невъзможност от извършване на собствени периодични
измервания поради това, че било установено, че бояджийската камера не е
работила, а измерването следва да се извърши при 75% натовареност в
камерата. Изискването за 75% натовареност в камерата, за което сочат
свидетелите Д. В. и В. Д. касае натовареност на камерата по време на
измерването, а не изобщо. Това е видно и от приложения Протокол №
578/09.12.2022 г. за извършени контролни/собствени измервания на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, в
случая процесната бояджийска камера.
По изложените съображения съдът намира възраженията на защитата,
че административното нарушение не е осъществено за неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от търговско
дружество – юридическо лице, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал.
1 от ЗАНН е безвиновна, а обективна такава, деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
Санкционната норма на чл. 34н, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ сочи, че на
юридическите лица се налагат имуществени санкции в размер от 2000 до
20000 лева, когато не изпълняват изискванията на Наредба № 6/1999 г. за
реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, по глава трета,
11
четвърта, пета, шеста и седма. Така установеното е квалифицирано, като
нарушение по чл. 34н, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 6/1999 г. и попада в „глава пета“ от същата наредба. След като
правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл. 34н, ал. 1,
т. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил
по вид наложеното на търговеца - жалбоподател наказание, а именно
„имуществена санкция”.
Административнонаказващият орган е съобразил критериите по чл. 27
от ЗАНН при индивидуализиране на наказанието. Видно от изложените в НП
съображения, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието, както и
обстоятелството, че за дружеството това е първо нарушение. Определеният в
наказателното постановление размер на имуществената санкция е в
предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява
адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на
деянието. Определеното наказание отговаря и на целите визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
Не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. АНО е
изложил подробни мотиви, че нарушението не съставлява маловажен случай
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, които напълно се споделят от
съда и не следва да се преповтарят.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото, съдът счита за основателно. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН следва на
Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ – Велико Търново
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37
от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
12
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на
четирима свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер
на 100 лв. /сто лева/, който размер според съда съответства на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10/10.04.2023 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -
Велико Търново, с което на М.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с. ************, представлявано от управителя Н. Н. К., за
нарушение на чл. 34н, ал. 1, т. 2, в частта „…глава пета…“ от Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 6/1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници, на основание чл. 34н, ал. 1, т. 2, в частта „…глава пета…“ от
ЗЧАВ и чл. 43, ал. 3 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА М.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
с. **************, представлявано от управителя Н. Н. К. да ЗАПЛАТИ на
Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ – Велико Търново
разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13