Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр.София, 16.08.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на първи
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 5433 по описа за 2015 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.
327 от Търговския закон ТЗ) и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Т.К.С.”
ООД *** твърди, че продал на ответника „Е.“ АД стоки, за което са издадени
фактури на обща стойност 159 282,35 лв. и му предал тези стоки. Ответникът
не заплатил фактурираните задължения въпреки, че определеният срок за плащане е
изтекъл. Ищецът твърди също така да осъществява продажбите съгласно общи
условия, които са известни на ответника, предписващи, че за забава при
плащането се дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден. Твърди при тези условия
за периода от деня, следващ датата на падежа по отделните фактури до 23.08.2015
г. да възлиза общо на 12163,84 лв.
Претендират се тези суми като главницата ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане, направените разноски в
обезпечителното производство и по налагане на допуснатите обезпечителни мерки,
както и разноските в исковото производство.
В отговор по
исковата молба законният представител на ответника признава, че са заявявани
доставки на стоки, които ищецът извършвал, удостоверявано в нарочни
приемо-предавателни протоколи, но
оспорва исковете да са доказани по размер. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. Г. от САК, поддържа исковете. Излага
довод, че клаузата за неустойка съответства на добрите нрави. Представя списък
за претендираните разноски.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно общи условия,
чието съдържание е писмено удостоверено от представител на ответното дружество,
при забавяне на плащането при осъществена продажба на стоки ищецът има право да
получи неустойка в размер на 0,1 % за всеки ден закъснение , но не по-малко от
законната мораторна лихва за периода на просрочие.
По делото не се спори, а
и представените писмени доказателства и заключението на вещото лице позволяват
еднозначен извод, че ответникът е осчетоводил процесните фактури в общ размер
от 159 282,35 лв. и е ползвал данъчен кредит по тях. Размерът на неустойката
при описания в общите условия механизъм за формирането му за процесния период
възлиза на 12 163,84 лв.
При установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По исковете с
правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ
Посочените в исковата
молба обстоятелства сочат на сделка между търговци, поради което и отношението
им следва да бъде разгледано при отчитане на специалните правила на Търговския
закон. За неуредените въпроси субсидиарно приложение намира общият граждански
закон.
Законът задължава
купувача да заплати на продавача цената на получената вещ. Ето защо и в тежест
на ищеца е да докаже постигнато съгласие за продажба на определена по своите
белези вещ при договорена цена. По делото не е въведен спор в тази насока, а и
тези обстоятелства се потвърждават от събраните доказателства. Установява се
също така, че ищецът е изпълнил основното си задължение като е предал на
представител на ответника договорените вещи, обусловило и декларирането им като
вложени в последващи сделки предвид упражненото право на данъчен кредит. Ето
защо и за ответника е възникнало задължение да заплати договорената цена. Това
определя предявените искове за главницата за доказани по основание и размер,
като предявените на това основание искове следва да бъдат уважени.
По предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
Законът признава
свободата на страните по договор да определят отнапред обезщетение,
освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна
вреда и съответно нейния размер. Предвид
правилото на чл. 298 ал. 1 ТЗ установеното от ищеца правило обвързва валидно и ответника по
повод на сключените сделки. По делото не е въведен спор, а и съдът не намира
основание да счете клаузата за неустойка за лишена от регулативен потенциал.
Ето защо така предявеният иск се явява основателен, а предвид заключението на
вещото лице – и доказан по размер.
По искането за законна лихва, предявено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи признатото
за изпълняемо вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва. Заповедното производство не установява собствено
основание за вземането за лихва след датата на депозиране на заявлението, а
доколкото алтернативното производство е предвиден от закона облекчен ред за
проверка съществуването на едностранно заявеното вземане, нормата на чл. 214
ал. 2 ГПК следва да намери съответно приложение. Тази нормата обаче не
регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за
формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока
приложим е материалният закон.
Нормата на чл.
79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия при изпълнение на поетото по
договора задължение да възмезди кредитора и за вредите от забавата. Законът
установява необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение
поражда вреда като установява и механизъм за нейното остойностяване – чл. 86 ЗЗД. По делото не се твърди, а и не
се установява установеното задължение за главниците да е погасено до датата на
приключване на устните състезания, поради което сумите следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва до окончателното им плащане.
По разноските
Законът признава право на
страната, чиято позиция по спора е зачетена със съдебния акт, да бъде
възмездена за направените разноски в съдебния процес съобразно степента, в
която това е станало. Ето защо и ответникът дължи да възстанови претендираните
в процеса разноски на това основание.
Предвид утвърдената съдебна практика съдът дължи да
разгледа в настоящото производство и въпроса за направените разноски в
обезпечителното производство. Настоящият състав приема за приложимо и в тази
частна хипотеза на обезвреда принципно утвърдената граница на отговорност – длъжникът
следва да понесе имуществената тежест доколкото вредата е пряка последица от
контролирано от него поведение.
При все, че неизпълнението ангажира длъжника да възмезди кредитора и за
претърпените от това вреди – чл. 82 ЗЗД, нормата на чл. 83 ал. 2 ЗЗД го
освобождава от отговорност за вредите, дължащи се на контролирана от кредитора
причина. Нормата
на чл. 389 ГПК овластява ищеца в производството да поиска обезпечение и
задължава съда да се произнесе по такова искане във всяко положение на делото, без да се дължи държавна такса. При
положение, че ищецът е могъл да си осигури защита, спестявайки си този разход,
изборът му да го предприеме не е в състояние да ангажира отговорността на
ответника. Противното предполага прекрачване на общоустановената граница на
отговорността, за което настоящият състав не намира основана на закона причина.
Ответникът няма право на
разноски, поради което заявеното в тази насока искане налага така предявеното
право да бъде изрично отречено.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.“ АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.К.С.“ ООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:***, Складово-производствена зона, както следва:
1) на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата от 159282,35 лв. – цена на доставена стока съгласно фактури
№№*********/03.04.2015 г., *********/06.04.2015 г., *********/25.04.2015 г.,
*********/21.05.2015 г. и *********/23.05.2015 г., ведно със законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 24.08.2015 г.
до окончателно изплащане на сумата;
2) на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 12163,84
лв. – неустойка по чл. 10 ал. 2 б. „Б“ от общи условия за периода на
забавата при изпълнение на задълженията по т. 1 до 23.08.2015 г., включително
3) на на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 19887,57 лв. –разноски пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от името на „Е.“ АД искане по чл. 78
ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото,
а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Съдия: