Р Е Ш
Е Н И Е N 138
гр. Сливен, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на осми юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. Ю. ТОЛЕВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 300 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 378/08.04.2020г. по гр.д. № 3402/19г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В.Д.Ф. против ЖСК „Изгрев – 2“, гр. Сливен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 14 507, 83 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане и са присъдени на ответника направените разноски по делото в размер на 1000 лв.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че за да отхвърли иска му, първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че не е доказано обогатяването на ЖСК със стойността на извършването на довършителните работи по определения като обезщетение по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ апартамент, с която ищецът пък е обеднял. Въззивникът счита, че този извод противоречи на закона, тъй като самото правоотношение между ЖСК и ищеца предпоставя такова обогатяване. Ответникът е бил длъжен да извърши за своя сметка довършването на апартамента на ищеца, не е изпълнил това си задължение, то е извършено от ищеца, поради което е налице неоснователно обогатяване в полза на лицето, което е спестило разходите за изпълнение на задължението си.
С оглед изложеното въззивникът иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и да постанови друго, с което уважи иска в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.
Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза н апроизводството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Заявява, че решението е правилно като краен резултат, но мотивите, с които искът е отхвърлен, са неправилни. Излага подробни съображения във връзка с неприложимостта на иска по чл. 59 от ЗЗД в случая, тъй като отношенията между страните следва да се уредят по ЗЖСК. Искът за неоснователно обогатяване има субсидиарен характер и се ползва когато ищецът не разполага с друг иск, с който да се защити. В случая той има такава възможност, но с решението си общото събрание е отказало да събере допълнителни суми и е влязло в сила. Предявеният иск за заплащане на разходи за довършване на жилището е преждевременно предявен, ЖСК все още съществува, той е неин член по право и всички отношения помежду им подлежат на уреждане по ЗЖСК. Другите възражения на ответната кооперация по повод погасяване по давност на част от вземанията, и не ищецът, а неговият син е извършвал довършителните работи, следва да се разгледат само в случай, че искът по чл. 59 от ЗЗД се разгледа по същество.
С оглед изложеното въззиваемата страна моли да се остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явяват двама процесуални представители по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, които поддържат жалбата, оспорват отговора и молят съда да отмени атакуваното решение и уважи изцяло иска. Развиват подробна аргументация в защита по същество. Претендират се разноски за двете инстанции, представен е списък за тази.
В с.з. за въззиваемата ЖСК, редовно призована, не се явяват членовете на УС, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа представения отговор. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение, като подчертава, че приема крайния резултат, но не споделя мотивите. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на обжалването – недопустимо.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Настоящият въззивен състав обаче не споделя правните изводи, до които е достигнал първостепенният съд, тъй като те не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор,
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Касае се за отношения на член-кооператор по право с непрекратена ЖСК, като техният предмет се отнася най-общо за разходи за извършване на СМР по повод изграждане на обектите, определени за кооператорите.
Доколкото образуванието „ЖСК“ е специфична форма на правосубектност, която „се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност“, то всички правоотношения по повод възникването, съществуването, осъществяването на дейността и прекратяването й, се регламентират със специален закон – ЗЖСК. Съответно – отношенията между член-кооператорите и самата ЖСК също се уреждат от тези правни норми.
Съгласно чл. 17 от ЗЖСК всеки член на жилищностроителна кооперация има право да придобие в собственост жилище или друг имот, построен от жилищностроителната кооперация, а съгласно чл. 18 е длъжен да внесе в жилищностроителната кооперация в определения срок встъпителна и дялова вноска, както и други вноски, определени от общото събрание. От своя страна, по силата на чл. 28 от ЗЖСК Общото събрание има конкретно изброени правомощия, сред които – „да определя размера на вноските и приблизителната стойност на жилищата и другите имоти; да определя вида и обема на строежа и приема проекта на архитектурния му план; да определя начина за извършване на строежа - чрез възлагане или по стопански начин; да разпределя имотите между членовете на жилищностроителната кооперация въз основа на утвърдения архитектурен план; да приема окончателната цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.“
В светлината на тази нормативна уредба е видно, че при спор относно извършването на СМР по ПСД, относно влагане на средства от член-кооператор, относно разходи, свързани с изграждането на отделните обекти и т.н., взаимоотношенията се уреждат от общто събрание на ЖСК по указания в учредителния акт и устава начин. За тези вътрешни отношения са неприложими общите разпоредби на гражданското законодателство.
В случая е несъмнено, че предмет на спора е стойността на довършителни
ремонтни работи, които ищецът, като член-кооператор по право на ответната ЖСК е
извършил в отреденото му за обезщетение жилище.
Тук следва да се посочи ясно, че макар в хода на процеса да е установено,
че част от тези работи са извършвани от неговия син, който не е
член-кооператор, не е и страна в настоящото производство, от изложеното в
исковата молба е видно, че ищецът счита, че работите са извършвани за него, като
титуляр на членствените права, а въпросът не е извеждан като решаващ за спора.
Така за целите на настоящото производство следва да се приеме, че
довършителните работи са извършвани от ищеца чрез сина му, а уреждането на
отношенията между тях по този повод не е предмет на спора и за последния е
ирелевантно дали синът на ищеца е правил разходите с оглед обитаването на
жилището от него и семейството му.
Общото събрание вече е било определило размера на вноските и приблизителната стойност на обектите, вида и обема на строежа, начина на извършване, въз основа на приетия проект и ПСД. В такъв случай претенциите на член-кооператора по повод някой от тези въпроси, включително за извършени от него разходи по строежа, подлежат на разглеждане и разрешаване от ОС, на което той, съгласно чл. 17 т. 5 от ЗЖСК, има право да поиска свикване. Взетото решение има обвързваща членовете сила, освен ако не бъде обжалвано по съдебен ред, като решението на въззивния съд окончателно разрешава спора.
По делото са събрани като писмени доказателствени средства заверени копия от покана и протоколи от общи събрания, като на проведеното на 14.02.2019г. събрание е обсъждан въпросът за събиране на допълнителни средства за довършване на ап. 8 и ап. 9 /на ищеца/, като ОС не е одобрило това искане с 6 гласа „против“ и 2 „за“, при един отсъстващ член кооператор.
Това решение не е било своевременно атакувано пред СлРС в срока по чл. 40 ал. 1 вр. чл. 39 от ЗЖСК и е станало задължително за членовете на ЖСК.
Поради това ищецът не може да иска по общия исков ред да установява парично задължение на кооперацията по повод строителните работи, свързани с осъществяването на целта й, тъй като тези въпроси са могли да бъдат разрешени в производството по отмяна на решението на ОС, каквото не е проведено поради неговото бездействие. Исковата мобла е предявена на 21.06.19г.
Това прави иска недопустим, поради което той следва да се остави без разглеждане.
Другата възможност на ищеца да защити правата си е при определяне на окончателната цена общото събрание да разгледа въпросите относно разходите, извършените работи, подобренията, необходим и оправдани ли са били и т.н, след което като вземе предвид направените вноски, да съпостави общите разходи, цената на всеки отделен имот, стойността на изграждането и довършването, внесеното от всеки член-кооператор и да приеме решение дали следва да се връщат суми или следва да се довнесат такива, и от кого каква допълнителна вноска се дължи. Тогава следва да се прецени и дали СМР по проект са били извършени или не, дали част от тях са извършвани от членовете на кооперацията, по каква причина, какво представляват те, дали представляват повторно извършване на вече изпълнено, или изработване на неизвършени работи, дали са били необходими, или представляват подобрения – обикновени или луксозни, каква е стойността им и от кого следва да се заплати и т.н.
Това окончателно разпределение следва да се извърши по реда на чл. 35 от
ЗЖСК, съгласно който „в едномесечен срок от определяне на цената на имотите в сградата на
жилищностроителната кооперация управителният съвет е длъжен да свика общото
събрание, което въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 приема
окончателната цена на имотите и определя припадащите се идеални части от общите
части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж“, като
отново всеки член-кооператор, който не е съгласен с начина на извършването му
може да атакува решението на общото събрание пред РС и да иска отмяната му като
незаконосъобразно. Тоест – ищецът може да заяви претенциите си по описания в
ЗЖСК ред когато бъде свикано общо събрание по чл. 35 от ЗЖСК.
След като в случая в правния мир съществува непрекратена по единствено възможния законово регламентиран ред ЖСК, то отношенията на член-кооператорите с нея се решават по описания ред, като евентуалното снабдяване с нотариални актове на част от членовете, не може да промени това положение. Както вече бе посочено, щом ищец е член-кооператор, а не външно на ЖСК лице, то споровете между тях се уреждат на плоскостта на ЗЖСК /в приложимата редакция/. Само отношенията на ЖСК с трети лица могат да бъдат санкционирани от общите гражданскоправни норми.
Към момента обаче за ищеца няма възможност да предяви иск със същия предмет
против ЖСК, основаващ се на института на неоснователното обогатяване. Поради
това същият не следва да се разглежда по същество и да се обсъжда наличието или
липсата на елементите от фактическия състав, включително възражението за
частично погасяване по давност.
Следва да се отбележе още, че самата ЖСК, макар и юридическо лице, не
разполага със собствено имущество, вноските на член-кооператорите не стават
нейна собственост и тя не се обогатява със самото им събиране, може да отговаря
само за неизползването им за целта, за която са предназначени, /какъвто не е
настоящият случай/, но доколкото това събиране става въз основа на решение на
общото събрание, което определя и начина на разпореждане със сумите, то при
липса на такова, ЖСК не може своеволно да борави със събраните средства, а да
се събират допълнителни такива, е невъзможно при взето решение против това.
Съответно – отношенията по този повод между нея и член-кооператорите, не могат да се поставят на плоскостта на
неоснователното обогатяване, щом ЮЛ чрез натоварените за това лица, е
обикновен държател на паричните средства, а даването на суми на трети лица от
страна на член-кооператора не е в резултат на решение на ОС. ЖСК не може да
бъде задължена от съда да събира допълнителни вноски в различно производство от
това по атакуване на решенията на нейния орган – общо събрание, тъй като с
устава /кореспондиращ на разпоредбите на ЗЖСК/ членовете са се съгласили, че
тези въпроси са от неговата дискресия.
С оглед казаното, пасивната форма на неоснователно обогатяване, релевирана
и поддържана от ищеца – чрез неплащането на ищеца на несъбрани допълнителни вноски
за довършителни работи, противопоставена на обедняването на последния, чрез заплащането
на стойността им – също е немислима – щом ЖСК, като ЮЛ, не притежава внесените
суми, тя не може да се обогати и с неплащането на невнесените.
Предвид изложеното исковата молба следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство – да се прекрати също като недопустимо.
Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, атакуваното решение следва да се обезсили като постановено по недопустим иск.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 378/08.04.2020г. по
гр.д. № 3402/19г. на СлРС като
НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Д.Ф. ЕГН ********** *** против ЖСК „Изгрев – 2“, гр. Сливен, ул. „П. К.“ *, представлявана от управителя Б.Б. иск за заплащане на основание чл. 59 от ЗЗД на стойността на направени допълнителни разходи за довършване на жилище, определено му като обезщетение по чл. 100 от ЗТСУ /отм./, в размер на 14 507, 83 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3402/19г. на СлРС НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА В.Д.Ф. да заплати на ЖСК „Изгрев – 2“, гр. Сливен направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: