№ 65
гр. Дупница, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510102248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу: В. Б. Й., ЕГН:
**********, В. А. Й., ЕГН: **********, и Р. А. Й. , ЕГН: **********, тримата с адрес: ***,
в качеството им на наследници на А. С. Й., ЕГН: **********, починал на 16.08.2022г. в Р.
Италия, Акт за смърт № 0044/14.09.2022г., съставен в гр. Сапарева баня, субективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то, вр. с чл. 88, изр. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответниците да му заплатят сума в размер на 5287.95 лв., представляваща
получена на отпаднало основание (развален договор за покупко-продажба) авансово цена по
сключения между ищеца и наследодателя на ответниците А. С. Й. неформален договор за
покупко-продажба и доставка на употребяван автомобил, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че сключил с наследодателя на ответниците А. С. Й. неформален
договор за покупко-продажба и доставка на употребяван автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рама № WVWZZZ1KCW111415, с оглед на което, на 31.08.2021г. направил
в негова (на наследодателя на ответниците) полза банков превод в размер на уговорената
цена на МПС-сума в размер на 5287.95 лв. От своя страна, обаче, А. С. Й. не изпълнил
задължението си да достави на ищеца въпросния лек автомобил. С оглед на изминалия
твърде дълъг период от време, към днешна дата доставката на автомобила би била
безполезна за ищеца, поради което той е развалил сключения неформален договор за
покупко-продажба и доставка и иска наследниците на починалия междувременно продавач
да му върнат преведената авансово цена.
1
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Наследниците твърдят, че покойният
А. С. Й. и ответницата В. Й. (негова преживяла съпруга) са във фактическа раздяла от
повече от 25 години, като дори през 2000г. той е осъден да заплаща издръжка на
ненавършилите към онзи момент свои деца (ответниците В. и Р. Й.и). Твърдят, също така, че
наследодателят им от дълги години живеел в Република Италия с друга жена-Д. Л. М..
Ответниците въобще не били наясно, че А. Й. се е занимавал с търговия на автомобили, още
по-малко за конкретната сделка, и по никакъв начин не са се обогатили от претендираната
от ищеца сума.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от изготвената служебно от съда
справка от НБД „Население“ (на л. 8 от делото), че А. С. Й., ЕГН: **********, бивш жител
на гр. Сапарева баня, починал на 16.08.2022г. в Р. Италия, Акт за смърт № 0044/14.09.2022г.,
съставен в гр. Сапарева баня, след смъртта си е оставил следните наследници по закон: В. Б.
Й., ЕГН: ********** (преживяла съпруга), В. А. Й., ЕГН: ********** (дъщеря), и Р. А. Й.,
ЕГН: ********** (син).
Видно от представеното като доказателство преводно нареждане от 31.08.2022г.,
направено от А. С. Й. в полза на К. Р. Р. и по банкова сметка на последния в „Уникредит
Булбанк“ АД, с него е преведена сума в размер на 5287.95 лв., а като основание за превода е
посочено: „покупка VW GOLF WVWZZZ1KZCW111415.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Р. К.ов Р.-баща на ищеца и М. С. Й.-сестра на наследодателя на ответниците, чиито
показания, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид
заинтересоваността им от изхода на делото, съдът прецени като обективни и
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля Р. Р., който е бил очевидец на сключения между сина му
К. Р. и наследодателя на ответниците А. Й. неформален договор за покупко-продажба и
доставка на лек автомобил, се установява, че ищецът попаднал на обява в интернет за
продажба на лек автомобил „Фолксваген-голф“ и се обадил по телефона на А. Й..
Уговорили се да се срещната на 31.08.2021г. на автопазара в кв. „Горубляне“ в гр. София, на
която среща присъствал и свидетелят. Й. им показал снимки на автомобила, след което
ищецът му превел по посочената от него банкова сметка левовата равностойност на 2700.00
евро-5287.95 лв., за каквато цена се уговорили. Й. обещал до 10 дни да достави автомобила в
България. След две седмици, обаче, се обадил и казал на ищеца, че оправял документи, след
още 10 дни казал, че хората били в отпуск, че не може да намери автовоз и т.н. Известно
време намирал подобни оправдания, след което престанал да си вдига телефона. В края на м.
януари 2022г. ищецът се свързал с А. Й. и му заявил, че повече не може да чака тази кола и
ще си купи друга, поради което разваля договора и настоява Й. да му върне парите.
2
Последният му отговорил, че в момента не разполага с тази сума, но след месец ще ги
събере и ще му ги върне. След това Й. отново намирал оправдания, този път да не връща
дадената авансово сума, но в един момент спрял да си вдига телефона. През м. август 2022г.
ищецът за пореден път се обадил на Й., но вдигнала непозната жена, която му казала, че А.
Й. е починал. След това ищецът се обърнал към адвокат за да потърси правата си по съдебен
ред срещу наследниците на Й..
Свидетелката М. Й. дава показания, че от около 25г. брат й не живее с ответницата В.
Б. Й., а последно е живял в Р. Италия с друга жена. Споделя, че брат й се е занимавал с внос
на автомобили втора употреба от Италия, които продавал в Р. България.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
3-то, вр. с чл. 88, изр. 1 от ЗЗД.
В чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно
обогатяване. Според първия, подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание, според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което
не е могло да бъде осъществено, и според третия подлежи на връщане даденото
с основание, което е отпаднало с обратна сила.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ППВС № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г.,
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване
на нещо, при начална липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след
прогласяване на унищожаемостта. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от
правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да
оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички
състави на неоснователното обогатяване.
Вторият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - неосъществено основание, е
налице, когато е престирано нещо с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно
правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е
осъществено. За да са налице вторият фактически състав на неоснователното обогатяване, в
тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще
осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от
него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е
възникнало.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, съдът намира, че
настоящият иск намира правното си основание в третия фактически състав на чл.55, ал.1
ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
3
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при развалянето на договорите
поради неизпълнение, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение,
при които развалянето няма обратно действие по арг. от чл. 88, изр. 1 ЗЗД. При фактическия
състав на чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД ищецът следва да въведе като твърдение и да докаже
плащането, както и фактите, обуславящи отпадането на основанието с обратна сила, а
ответникът-наличието на основание за задържане на полученото (в този смисъл е Решение
№ 189/ 04.02.2014г. по дело № 141/2012г. на І-во т.о. на ВКС).
В настоящия случай, видно от представеното от ищеца платежно нареждане, същият
е превел на 31.08.2021г. в полза на А. С. Й. сумата от 5287.95 лв., представляваща левовата
равностойност на 2700.00 евро. От показанията на свидетеля Р. Р., който, въпреки че е
заинтересован от изхода на делото в полза на сина си-ищеца К. Р., дава обективни и
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства показания, съдът приема
за установено, че между К. Р. и А. С. действително е бил сключен на 31.08.2021г.
неформален договор, по силата на който ищецът е заплатил предварително договорената
цена от 2700 евро, а А. С. се е задължил да достави и да му прехвърли собствеността върху
употребяван автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рама №
WVWZZZ1KCW111415. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда писмена
форма за сключване на предварителен договор за който се изисква нотариално заверена
форма, се отнася само до регистрираните в Р. България МПС, съгласно чл. 144, ал. 2 от
ЗДвП. Тъй като автомобилът, предмет на процесния договор, не е регистриран на
територията на Р. България, съобразно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП неговата покупко-продажба се
извършва в обикновена, писмена форма и следователно предварителният договор за
сключването на такъв може да се извърши и в устна форма. Тъй като продавачът не е
изпълнил задължението си да достави автомобила в уговорения срок (десетдневен, според
показанията на свидетеля Р.), в края на м. януари 2022г. ищецът му заявил, че разваля
договора, тъй като престацията за него е станала безполезна-чл.87, ал. 2 ЗЗД, и е поискал да
му върне платената авансово цена.
Следователно, налице е хипотезана на чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД, при която ищецът е
доказал плащане на претендираната сума в полза на наследодателя на ответниците, както и
фактите, обуславящи отпадането на основанието с обратна сила, а именно развалянето на
сключения договор за доставка на лек автомобил, поради забава на изпълнението на
задължението на продавача. При това положение ответниците в процеса, които не оспорват,
че са законни наследници на продавача, следва да установят наличието на основание за
задържане на получената сума, което те на са сторили.
Несъстоятелно е възражението на ответниците, че понеже А. С. Й. и ответницата В.
Б. Й. били във фактическа раздяла повече от 25години, те не са се обогатили от
претендираната сума и не дължат връщането й. Бракът между понеже А. С. Й. и ответницата
В. Б. Й. не е прекратен с развод, а със смъртта на съпруга, поради което както тя, така и
останалите ответници са законни наследници на починалия А. С. Й. и като такива, съгласно
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, наследяват по равно като неговите права,
4
така и неговите задължения. Ответниците нито твърдят, нито има данни да са се отказали от
наследството на Й. или да са го приели по опис, поради което следва отговарят с цялото си
имущество за задълженията на наследодателя си. След смъртта на техния наследодател,
процесната сума, като част от неговия патримониум, е премнала в умуществото на неговите
наследници по закон. Тъй като отговорността им е разделна, а не солидарна, всеки от тях
следва да бъде осъден да заплати на ищеца припадащата му се част от сумата, съобразно
посочените разпоредби от ЗН.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло, като ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от общо 5287.95 лв., или по 1762.65 лв. всеки.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на упълномощения адвокат на ищеца възнаграждение в размер на
994.56 лв., а на ищеца-разноски за внесена държавна такса в размер на 211.52 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Й., ЕГН: **********, В. А. Й., ЕГН: **********, и Р. А. Й. , ЕГН:
**********, тримата с адрес: ***, да заплатят на К. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сума в размер на по 1762.65 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки) всеки от тях, или общо сума в размер на 5287.95 лв. (пет хиляди двеста
осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща получена на
отпаднало основание (развален договор) авансово цена по сключения на 31.08.2021г. между
ищеца и наследодателя на ответниците А. С. Й., ЕГН: **********, починал на 16.08.2022г.
в Р. Италия, Акт за смърт № 0044/14.09.2022г., съставен в гр. Сапарева баня, неформален
договор за покупко-продажба и доставка на употребяван автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рама № WVWZZZ1KCW111415, на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Б. Й., ЕГН: **********, В. А. Й.,
ЕГН: **********, и Р. А. Й. , ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на К. Р.
Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на по 70.51 лв. (седемдесет лева и
петдесет и една стотинки) всеки от тях, или общо сума в размер на 211.52 лв. (двеста и
единадесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща сторените от ответника
разноски за държавна такса по предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., В. Б. Й.,
ЕГН: **********, В. А. Й., ЕГН: **********, и Р. А. Й. , ЕГН: **********, тримата с
адрес: ***, да заплатят на адвокат И. Ч. Н. от САК, с адрес: гр. София, район
„Триадица“, ул. „Петър Парчевич“ № 15, ет.1, ап. 2, сума в размер на по 331.52 лв. (триста
тридесет и един лева и петдесет и две стотинки) всеки от тях, или общо сума в размер
на 994.56 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки),
5
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6