РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. ХАСКОВО, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.
№1751/14.03.2022г. по описа на РС-Димитровград, подадена от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-
гр.София, чрез пълномощника юриск.Б. М., против Решение
№41/18.02.2022г., постановено по гр.д. №1096/2021г. по описа на РС-
Димитровград, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-
гр.София против Т. Т. К. от гр.*** иск с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на Т. Т. К. от гр.***, че дължи на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-
гр.София, сума в размер на 1120,22 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание Застрахователна полица за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите № ***г., ведно с 15 лева
ликвидационни разходи, мораторна лихва в размер на 102,38 лева за периода
от 27.06.2020г. до 21.05.2021г., законна лихва върху главницата, считано от
21.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
1
направените деловодни разноски в размер на 125 лева, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №151/26.05.2021г. по ч.гр.д.
№785/2021г. по описа на РС-Димитровград, в резултат на което
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-
гр.София е осъдено да заплати на Т. Т. К. от гр.*** направените по делото
разноски в размер на 300 лева.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. На първо
място намира, че съдът е приложил неправилно материалноправните
разпоредби на чл.125 вр. чл.123 ЗДвП вр. Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, доколкото по делото е
било установено, че между ответника и увреденото лице не е бил съставен
констативен протокол за ПТП. Твърди, че районният съд погрешно приложил
и тълкувал нормата на чл.500 ал.1 т.3 КЗ, създаваща право за застрахователя
да получи от ответника /в качеството му на виновен причинител на ПТП/
платеното на увреденото лице обезщетение, включително за лихви и
разноски, при наличие на доказателства по делото, за това че същият е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите на Пътна
полиция в случай, когато законът предвижда това. На следващо място
жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение и
процесуалния закон, като е направил непълен и същевременно едностранчив
анализ на събраните по делото доказателства, включително и на
заключението на вещото лице по приетата САТЕ. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира и разноските пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК от адв.Н.К.,
пълномощник на въззиваемия Т. Т. К., е постъпил писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Намира, че решението на първата инстанция е правилно.
Твърди, че по делото не са събрани доказателства относно предпоставките на
чл.500 ал.1 т.3 КЗ и по-конкретно за това ответникът да е напуснал умишлено
местопроизшествието, както и за това случаят да е изисквал задължително
посещение на местопроизшествието от органите на Пътна полиция. Моли
2
съда да потвърди първоинстанционното решение.
В проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище от юриск.Б. М., с което заявява, че
поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства. От името на
въззиваемата страна се явява пълномощникът адв.Н.К., който оспорва
въззивната жалба, не прави доказателствени искания и моли решението на
районния съд да бъде потвърдено. Претендира разноските за адвокатско
възнаграждение.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл.259 ал.1 ГПК срок,
от процесуално легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо- постановено
е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела
и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Преценено по същество, решението на първоинстанционния съд е
правилно.
РС-Димитровград е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, подаден от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-
гр.София, след депозирано от ответника Т. Т. К. от гр.*** възражение по
чл.414 от ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 с №151/26.05.2021г., издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.
№785/2021г. по описа на съда, в полза на ищеца. Поради това и съгласно
разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от
търсената съдебна защита.
За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани кумулативно
следните материалноправни предпоставки: 1/възникване на извъндоговорна
отговорност по чл.45 от ЗЗД за ответника, в случай, че вредите на увредения
автомобил са причинени от неговото виновно и противоправно поведение;
2/деликтната отговорност на ответника да е обезпечена при ищеца със
3
сключването на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; 3/заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на увредения от
настъпилото застрахователно събитие и 4/ответникът да е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
От приетите по първоинстанционното дело протокол за ПТП №***г.,
съставен от младши автоконтрольор при ОДМВР-Хасково, и заключение на
вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, се
установява че на 21.12.2019г. в гр.****, около 17.30ч., ответникът по делото,
като водач на МПС- автовлекач „Мерцедес 1844 ЛСНРЛ“ с ДК № ***, с
полуремарке с ДК№ ***, при маневра завой надясно, за да излезе на бул***,
не оставя достатъчно странично разстояние и със задна лява част на
ремаркето удря неправилно паркиран на ул.*** лек автомобил „Фолксваген
Фаетон“ с рег.№ ***, на който счупва лявото външно огледало с мигач на
предна лява врата и причинява охлузване на цялата лява част на лекия
автомобил, след което напуска мястото на произшествието.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на
въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си,
даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него
застрахователно обезщетение и разноски на пострадалия от произшествието
лек автомобил. В случая, ищецът се позовава на разпоредбата на чл.500 ал.1
т.3 КЗ, а именно, че ответникът след настъпване на ПТП е напуснал
произшествието. Посочената правна норма регламентира регресното право на
застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато
посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина.
Разпоредбата на чл.123 ЗДвП регламентира задълженията, които има
водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие. Ал.1
т.2 б “б“ и т.3 б „в“ на същата законова норма предвиждат две хипотези,
когато лицето е длъжно да остане на мястото на произшествието и да уведоми
4
компетентните органи на МВР, а именно в когато при произшествието са
пострадали хора и когато между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. От друга страна случаите,
когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, а именно
когато: 1./при произшествието има убит или ранен човек; 2./произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; 3./ в произшествието
участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на
пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4./има съмнение,
че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
5./произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; 6./между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 7./произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди.
Изложеното несъмнено води до извод, че за да възникване в полза на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
право на регрес по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал
местопроизшествието, следва от произшествието да са пострадали хора или
да е имало разногласие между участниците относно обстоятелствата,
свързани с него. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е
осъществил противоправно поведение, което да се санкционира по ЗАНН
като нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, а именно да не е спрял, за да
установи какви са последиците от произшествието, но последното, не е
достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната
застраховка Гражданска отговорност право на регрес срещу виновния водач.
Т.е. не всяко действие от страна на виновния водач по напускане на
произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, когато то не е
било съобразено с разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, предвиждаща
задължително посещение на произшествието от контролните органи на МВР.
Безспорно от ангажираните по делото пред първата инстанция
5
доказателства се установява противоправно поведение на ответника при
осъществяване на ПТП, за което същият е бил наказан по административен
ред с НП №19-1253-002379/01.04.2020г. за извършени административни
нарушения по чл.25 ал.2 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, поради което вината на
ответника е доказана. Същевременно по делото не се установява чрез главно
и пълно доказване от ищеца „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-гр.София, съгласно правилото на чл.154 ал.1
от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест, че ответникът Т. Т. К.,
като водач на МПС- автовлекач „Мерцедес 1844 ЛСНРЛ“ с ДК № ***, с
полуремарке с ДК№ ***, чиято деликтната отговорност към момента на
настъпване на процесното ПТП на 21.12.2019г., е била обезпечена със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
застрахователя „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД-гр.София, с полица №*** от 11.07.2019г., е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие в гр.***, на
кръстовището между ул.*** и бул.***, преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е било задължително по закон, доколкото последното е елемент от
фактическия състав на регресната отговорност по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ на
виновния водач.
В конкретния случай, от доказателствата по делото не се установява
да е била налице нито една от предвидените в ЗДвП хипотези за
задължително посещение на ПТП от органите на МВР, включително и между
участниците в произшествието да е имало разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Като най-вероятна причина за напускане на
местопроизшествието от страна на виновния водач, вещото лице сочи липсата
на пряка видимост към неправилно паркираното МПС при предприемане на
маневра завой надясно, както и невъзможността в тази ситуация да се усети
контакта между полуремаркето и лекия автомобил. В този смисъл освен, че
ответникът не е напуснал произшествието умишлено, така също и
посещението на службите за контрол на МВР не е било задължително, поради
което и в полза на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД-гр.София, не се е породило право на регрес срещу
ответника Т. Т. К., чиято деликтна отговорност е била обезпечена при него.
6
При това положение въззивният съд приема, че не е налице една от
кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл.500 ал.1
т.3 от КЗ, а именно ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон,
поради което предявеният иск правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд, решението на РС-Димитровград е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на
въззивника Т. Т. КР. следва да се присъди сумата 300 лева, представляващи
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция, отговарящи по размер на нормативно предвидените
минимални за осъществения вид правна помощ и отразени като заплатени в
представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №41/18.02.2022г., постановено по гр.д.
№1096/2021г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Г.М.Димитров № 1, да заплати на Т. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.****, сумата от 300/триста/ лева, представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7