РЕШЕНИЕ
№ 2110
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330112933 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответниците
в размер на 1189.18 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит;
сумата от 161.17 лева– договорно възнаграждение, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
заплащане.
Предявена е и осъдителна претенция за 656.25 лева- възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответниците договор
за потребителски кредит за сумата от 3000 лева, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41.17%
и ГПР 49.89%. Бил закупен и пакет допълнителни услуги, за което било сключено
отделно споразумение. Иска се уважаването на исковете и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват претенциите. Правят се възражения за недействителност на договора,
нищожност на клаузата за лихва и относно възнаграждението за допълнителни услуги.
Поради недействителността се твърди, че на връщане подлежи единствено главницата,
като били извършени плащания в по-голям размер. Иска се отхвърляне на претенциите
и присъждането на разноски.
Ответницата Ц.В. в срока за отговор на исковата молба е предявила насрещна
1
претенция за връщане на суми, получени от ищеца без основание, поради
недействителност на договора. Иска се осъждането на ищеца да заплати сумата от 50
лева, платена без основание лихва и сумата от 50 лева, платена без основание за
допълнителни услуги.
В срок е постъпил отговор на насрещната претенция , в който се оспорва
същата, излагат се съображения за действителност на договора и дължимост на сумите,
правят се възражения за недопустимост на предявената насрещна претенция.
С определение от о.с.з. от 09.05.2022 г. е допуснато изменение на размера на
предявените насрещни искове от сумата от 50 лева на сумата от 1289.87 лева за
платена без основание лихва и от сумата от 50 лева на сумата от 1593.75 лева платена
без основание за пакет допълнителни услуги.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит България“ ООД срещу
ответниците, по което е образувано ч. гр. дело № 8862/2021 г. на ПРС. В полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми за главница, договорна лихва и законната лихва, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжниците, като в срок са постъпили възражения и
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Установителните искове са предявени в
преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения
договор на ответника Ц.В. е предоставена сума в размер на 3000 лева. Уговорена е
между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е
41.17 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.89 %. Ответникът Ц.В., заедно
със солидарния длъжник В.М., са се задължили да върнат сумата на 24 месечни
погасителни вноски в размер на 185.46 лева всяка, като общия размер на всички
плащания е записан на 4451.04 лева. Било е уговорено и закупуването на пакет за
допълнителни услуги на стойност 2250 лева, във връзка с който е подписано и
допълнително споразумение, като сумата е разсрочена на равни части- по 93.75 лева
към всяка вноска.
Предвид тази допълнителна уговорка, се констатира, че не е спазено
2
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура
за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по
усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази
сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 49.89% не отговаря на действителния
такъв.
3
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи. От приетата по делото ССЕ се установява, че
са извършени плащания в размер на общо 5220.20 лева, като 4694.44 лева са за вноски
по погасителния план, а с останалите 525.76 лева за такси и лихва за забава. С
плащанията се покрива цялата главница поради което претенциите са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по
в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.;
в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Обезщетение за забава също не се дължи, защото не се установява ответниците
да са поставени в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него
дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за
връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенциите за главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги са изцяло неоснователни.
Относно насрещните искове:
От изложеното до момента се установява, че Ц.В. е платила във връзка с
недействителния договор сумата от общо 5220.20 лева. След приспадане на главницата
от 3000 лева, се доказва, че сумата от общо 2220.20 лева е била платена от нея без
основание. Доколкото приспадането се извършва от съда на основание чл. 23 ЗПК и не
са събрани доказателства за поредността на погасяване на отделните видове суми
(вноски, такси и обезщетение за забава), за погасяването на главницата от 3000 лева
следва да се отчетат всички осчетоводени плащания за главница (1810.82 лева), всички
4
плащания за такси и лихви за забава в размер на 525.76 лева и сумата от 663.42 лева,
представляваща част от платената за договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги (1810.82+525.76+663.42=3000). Предвид липсата на изрично
изявление на ответницата, сумата от 663.42 лева, необходима да пълното погасяване на
главницата съгласно чл. 23 ЗПК, следва да бъде приспадната поравно от недължимо
платените суми за договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, или по
331.71 лева. Така предявените насрещни искове са основателни за сумата от 958.16
лева- недължимо платена договорна лихва и сумата от 1262.04 лева- недължимо
платено възнаграждение за допълнителни услуги, общо 2220.20 лева. За разликите до
1289.87 лева и 1593.75 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на Адвокатско дружество „Гърбев“ следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответниците в размер на 360
лева за заповедното производството 1095.89 лева по предявените срещу тях искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Ц.В. следва да бъде присъдена сумата
от 88.81 лева за д.т. и 92.40 лева за ССЕ съразмерно на уважените насрещни искове,
или общо 181.21 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на Адвокатско дружество „****“ следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Ценка Вълева по насрещните
искове в размер на 610.08 лева, съразмерно на уважените части.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Профи кредит България“ ЕООД
следва да бъде присъдена сумата от 23.01 лева за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлените насрещни претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
срещу Ц. Г. В., ЕГН ********** и В. К. М., ЕГН ********** искове за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Г. В. и В. К. М. ДЪЛЖАТ
солидарно на „Профи кредит България“ ЕООД, сумата от 1189.18
лева– представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
30.05.2017 г.; сумата от 161.17 лева- договорно възнаграждение за периода от
15.12.2018 г. до 15.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 28.05.2021 г. до окончателното й
5
погасяване, за които суми е издадена Заповед № ****от 01.06.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 8862/2021 г. по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7 срещу Ц. Г. В., ЕГН ********** и В. К. М., ЕГН ********** иск за
осъждането на Ц. Г. В. и В. К. М. да заплатят солидарно на „Профи кредит
България“ ЕООД, сумата от 656.25 лева- възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от 30.05.2017 г.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на Ц.
Г. В., ЕГН **********, сумата от 958.16 лева– получена без основание за
възнаградителна лихва по сключен между страните договор за потребителски кредит
от 30.05.2017 г. и сумата от 1262.04 лева– получена без основание за възнаграждение
за пакет допълнителни услуги по сключен между страните договор за потребителски
кредит от 30.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
подаването на насрещната искова молба– 07.10.2021 г. до окончателното погасяване.,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите съответно за разликата НАД 958.16 лева до 1289.87
лева и за разликата НАД 1262.04 лева до 1593.75 лева.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати
на Ц. Г. В., ЕГН **********, сумата от 181.21 лева разноски за насрещните искове по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати
на Адвокатско дружество „*****, сумата от 1455.89 лева– адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на Ц. Г. В. и В. К. М. по заповедното и исковото
производство и сумата от 610.08 лева- адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Ц. Г. В. за насрещните искове по съразмерност.
ОСЪЖДА Ц. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, сумата от 23.01 лева- разноски за насрещните искове по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6