Решение по дело №9/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР -Плевен чрез пълномощника П. Д. Б.-Ф., главен юрисконсулт при ОД на МВР - Плевен срещу решение №220 от 26.04.2024г. постановено по АНД №528/2024 г. по описа на PC-Плевен.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, като се счита, че направените от съда изводи са неправилни.

Посочва се, че съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е обоснована обективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение, но в противоречие с това се прави извод, че не са били налице законовите предпоставки за налагане на административно наказание по този ред.

Твърди се, че на първо място съдът е констатирал, че на направената снимка има още два буса и още два леки автомобила, като този факт води до възникване на съмнение относно това, чия точно е документираната скорост, тъй като всички МПС се движат в една посока, като след като е имал такива съмнения, съдът е следвало служебно да изиска доказателства в тази насока.

Посочва се, че за административното нарушение са направени общо 5 броя снимки, като на снимка №0040565 /първа по ред/ е видно, че обект на заснемане на скорост е именно автомобил [рег. номер], като в останалите снимки се вижда как устройството е проследило именно процесния автомобил. Посочва се, че тъй като същият е предприел маневра по изпреварване на колона от автомобили, в снимка №0040569 вече се вижда наличието на повече от един автомобил, както е посочено в съдебното решение, но от поредицата снимки се изяснява по безспорен начин кой автомобил точно е фиксиран автоматично от системата като такъв, управляван с превишена скорост.

Счита, че неправилно е прието, че техническото средство АТСС СПУКС ARH CAMS1 не е стационарно автоматизирано техническо средства и в този случай следва да се състави АУАН, като в чл.3 от Наредба №8121з-532/2015г. е записано, че за установени нарушения с АТСС се издава електронен фиш. Намира, че в конкретния случай стационарно преносимият уред за контрол на скоростта притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване, приложен към делото, като системата е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост, а уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим, от статив /тринога/ в стационарно положение. Посочва се, че тази информация е посочена подробно и в писмото до съда, с което е изпратена преписката заедно с опис на приложените доказателства.

Счита, че неправилно съдът е посочил в съдебното решение, че не следва да се обсъждат приложените писмени доказателства относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. - заповед №81213-205/27.02.2018г, които са приложени - 5 листа и Ръководство за работа със СПУКС от потребителите оператори - листа.

Намира за неправилни и направените изводи относно липсата на данни в протокол-приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата / ДВ 36/2015г./, като твърди, че протоколът е свързан с направените снимки от административното нарушение, като в протокола е записан номера на техническото средство, датата и мястото на контрол - 17.04.23 Второкласен път 11-35 Плевен - Ловеч/ км.22+342, посока на движение от с.Брестовец към гр.Ловеч посечено е общото ограничение на скоростта - 60 км/ч, както е отбелязано и наличието на пътен знак за ограничение на скоростта - 60 км./В26 посочен в текстовата част на ЕФ, в протокола и в текстовата част към снимките от нарушението/. Посочва се, че отбелязването на пътен знак означава, че наличието на същия е проверено, като от протокола е видно, че като режим на измерване е отбелязано „С“, което означава стационарен режим на снимане, поради което полето с начало на участъка и край на участъка не се попълва. Счита, че попълването на това поле е само в случай на режим измерване „Д“, което не е приложимо тъй като безспорно устройството е позиционирано стационарно на земята / видно от снимката към протокола/. Посочва, че на приложената снимка №0040569 е посочено на какво разстояние е фиксиран и заснет автомобила извършил нарушението, а именно на 146 м от устройството, като устройството фиксира автомобили на км 221 342. Твърди, че в протокола е посочено начало на работата на устройството 13.00 ч. и край на работа 18.00 ч.. като нарушението е фиксирано в 15.04ч. на 17.04.2023г., като направената снимка на техническото средство е приложена към съответен протокол, което удостоверява, че посоченото в протокола място е именно това, на което е поставено устройството. Моли да се отмени като неправилно решението на Районен съд - Плевен, постановено но АНД №528/2024г. по описа на съда, а в случай, решението е в полза на жалбоподателя, моли да се намали размера на претендираните разноски по всяко едно от водените дела.

Посочва се, че се обжалва решението и в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по своевременно направеното от ОД на МВР Плевен възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е обективирано в първоначалното писмо с рег.№316000-22173/06.06.2023 г. на лист 2, с което е изпратена цялата административна преписка на съда във връзка с подадената жалба. Това писмо е част от административната преписка по всяко едно от проведените дела, като не е обсъждано в съдебните решения. Счита, че съдът е присъдил адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. на жалбоподателя за три съдебни инстанции като не се е съобразил, че делото не е с фактическа и правна стойност, както и не е отчетена реално осъществената адвокатска защита. Счита, че самото необсъждане на направеното възражение за прекомерност на разноските се явява процедурно нарушение, като съдът не се е съобразил и с решение на съда на Европейския съюз от 25.01,2024г., постановено по дело С-438/2022г., съгласно което посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, утвърдени с националното законодателство не са задължителни за съда и същият може да постанови по-ниски размери от минималните с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и реалния обем на осъществената адвокатска защита. Посочва, че присъденото възнаграждение от 1200 лв. без мотиви и без конкретика, за коя инстанция какъв размер е присъден е прекомерен. Посочва се, че тази връзка не е взет предвид и факта, че отменения електронен фиш е за глоба в размер на 100 лв.

С определение № 3485/09.10.2024 година АС Плевен е върнал анд № 528/2024 година на РС Плевен за произнасяне по касационна жалба в относно изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 931/11.11.2024 година съдът е отхвърлил искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските и е посочил, че така определеният размер съответства на фактическа и правна сложност на делото и е за участие и представителство за три инстанции и е към минималния размер.

Подадена е частна жалба от Областна дирекция на МВР Плевен срещу определение № 931/11.11.2024 г по анд № 528/2024 г. на РС Плевен. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че разноските в размер на 1200 лева по 400 лв. за всяка инстанция , са обосновани с оглед фактическа и правна сложност на делото. Посочва, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност , а и наложената глоба е в размер на 100 лева. Посочва, че жалбата срещу ЕФ е бланкетна, няма доказателствени искания, няма изготвени писмени защити, а приложените доказателства не изискват сложен правен анализ и при осъществяване на процесуално представителство само се преповтаря вече изложеното в жалбата.

В съдебно заседание касаторът- ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът -Д. И. Д. от град Ловеч, обл. Ловеч, ул. “България” № 49, ет. 3, ап. 8, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н., който моли да се отхвърли както касационната жалба, така и частната жалба.

Посочва, че е видно от протокол рег.№316р-19014/26.05.2023г., за използване на АТСС, което се твърди, че е заснето нарушението същото е било на 11-35 Плевен - Ловеч/ км.22+342, посока на движение от с.Брестовец към гр.Ловеч. Счита, че от същия протокол се установява, че участъкът е бил сигнализиран с пътен знак за ограничение па скоростта - 60 км. като посоката на задействане на камерата е „П“, т.е. приближаване, като е видно от всички приложени снимки, както от ел. фиш така също и допълнително представената с нарочната молба автомобилът, който е заснет, е заснет в гръб. Счита, че това би следвало да означава, че автомобилът се движил с 86 км/ч на задна скорост, тъй като е приближавал камерите и се е движил към Брестовец. Посочва, че клиентът му е бил наказан за нарушение, което не е бил извършил. Твърди, че камерата, за която се твърди, че е снимала, е била монтирана в автомобил с номер [рег. номер], а в приложената снимка е видно, че камерата, с която е заснета нарушението е мобилна, т.е. има и други разминавания. Поставя въпросът дали този протокол е за друг автомобил и за друго място и дали изобщо съответства на това място, за което се твърди, че е извършено нарушението. Счита, че в тежест на касатора е да докаже тези обстоятелства, но от всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства установяват точно обратното, че или автомобилът е бил на друго място и камерата, с която е било заснето нарушението е била друга или че на практика съвсем произволно са били правени снимки без да се съобразяват посока на движение, ограничение на скоростта и т.н. Посочва, че в тази връзка моли да се потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

По отношение на частната касационна жалба моли да се обърне внимание, че действително касаторът е правил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но в рамките на предвиденото в наредбата от 2004 г. Счита, че съдът, определил адвокатското възнаграждение, е съобразил това обстоятелство, т.е. не е налице свръхпетитум и неуважаване на това възражение, което е направено. Намира, че съдът няма как да излезе от искането на страната, т.е. след като са поискали адвокатското възнаграждение да бъде съобразено с разпоредбите на Наредба №1 от 2004 г. няма как съдът да присъди по-нисък размер. Моли да се потвърди първоинстанционня съдебен акт и да се постанови решение, с което да определи адвокатското възнаграждение в съответствие с разпоредбите на Наредба №1 от 2004 г.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен счита, че първоинстанционното решение е мотивирано, законосъобразно и правилно и предлага да се потвърди.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 7371177 на ОДМВР - Плевен, с който за това, че на 17.04.2023 г. в 15:04 часа, Д. И. Д. в извън населено място, път II-35/Плевен- Ловеч/ км.22+342 с посока на движение - гр. Ловеч, при въведено ограничение с ПЗ В26 от 60 км/ч. управлява МПС „Фолксваген туран“, вид лек автомобил, регистрационен номер [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120ссb4 - при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост 86 км/ч и превишена с 26 км/ч, като нарушението е установено и заснето с мобилна система АТСС СПУКС ARH CAM S1 при отчетен толеранс от -3 км/ч..

Прието е , че е налице нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. и е осъдена ОД на МВР - Плевен да заплати на Д. И. Д. съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. за три съдебни инстанции.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Настоящата инстанция не споделя приетото от РС Плевен, че е следвало да бъде съставен АУАН, тъй като е използвана мобилна АТСС и контролните органи са били на място на извършване, дори и само да осъществяват нормалната работа на системата.

Твърдяното нарушение е извършено на 17.04.2023 г. , а с изменението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение т.е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС.

Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая в ЕФ е посочено, че за контрол на скоростта е използвано АТСС СПУКС АRН САМ S1№ 120ссb. Последното, видно от удостоверение от протокол на л.11 от делото на РС представлява преносима система за видеоконтрол, която съставлява одобрен тип средство за измерване, вписана е в регистъра на одобрените за използване .

Съдът не споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в протокол за използване на АТСС на л. 19 от делото не са попълнени необходимите реквизити и по този начин не може да се установи извършване на нарушението.

Настоящата инстанция намира обаче, че от представените и пред касационната инстанция писмени доказателства и тези , приложени пред РС , не може категорично да се установи извършване на нарушението.

В протокол за използване на АТСС от 17.04.2023 година е посочено, че системата е разположена на второкласен път II -35 Плевен –Ловеч, км. 22+342, в посока с. Брестовец към гр. Ловеч с режим на измерване стационарен и посока за действие приближаващ.

Представените снимки от АТСС пред касационната инстанция отразяват снимка на задната част на автомобила с регистрационен номер и при режим на приближаване, то неясно е защо не е налице снимка на предната част на автомобил с посочена скорост при режим на работа на контрол на приближаващи автомобили.

И от снимка на разположение на техническо средство , представена пред АС Плевен, се установява, че то е насочено към засичане на автомобили фронтално в посока към гр. Ловеч и при положение, че не работи в режим на заснемане на двете посоки, то не може да се установи, как е прието, че е налице нарушение превишаване на скорост на сочения водач, който управлява автомобила според контролните органи в посока гр.Ловеч, в режим на приближаване , а е заснета задна част на същия. Следва да се отчете, че в протокол за използване на техническо средство е посочено номер на служебен автомобил само за мобилно АТСС в ПМС - [рег. номер], а с оглед на снимка за разположение на техническото средство е видно, че то не е разположено в автомобила, а се намира на земята и са налице противоречиви доказателства, които не доказват извършване на соченото нарушение на скоростта.

Предвид горното съдът намира, че решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото и искане на пълномощник на ответник по касация за присъждане на разноски на основание на чл. 38, ал. 2 от ЗА, представен договор на правна защита и съдействие на л. 7 , съдът намира същото за основателно и на основание чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , съгласно който ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение –то по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата при интерес до 1000 лева – възнаграждението е 400 лева , и следва ОД на МВР Плевен да заплати на адв.Д. Д. Н., [ЕГН], гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 1 разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева.

По отношение на частна жалба но ОД на МВР Плевен срещу определение № 931/11.11.2024 г по анд № 528/2024 г. на РС Плевен настоящата инстанция намира, че правилно е прието от РС Плевен, че не са налице основания за намаляване на размер на адв. възнаграждение от 400 лв. за всяка инстанция, тъй като е налице фактическа и правна сложност на делото , а и възнаграждението е към минимума.

Настоящата инстанция намира, че правилно са присъдени разноски от РС в размер на 1200 лв., тъй като с оглед приложимите норми на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то минималното възнаграждение при санкция до 1000 лв. е 400 лева и такова е претендирано, като в случая е налице разглеждане на производството пред РС Плевен и АС Плевен и отново от РС и за всяка инстанция се следва възнаграждение в размер на 400 лева. В представеното пълномощно обаче на л. 7 по нахд № 1261/2023 г по описа на РС Плевен е посочено, че правната защита и съдействие се предоставят по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА . В решението и в определението е осъдена ОД на МВР да заплати на Д. И. Д. разноските, а те са дължими на адв. Н..

Предвид горното следва определение № 931/11.11.2024 г по анд № 528/2024 г. на РС Плевен да бъде отменено и да бъде осъдена ОД на МВР Плевен да заплати на адв.Д. Д. Н., [ЕГН], гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 1 разноски в размер на 1200 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №220 от 26.04.2024г. постановено по анд №528/2024г. по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на адв.Д. Д. Н., [ЕГН], гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 1 разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева.

Отменя определение № 931/11.11.2024 г по анд № 528/2024 г. на РС Плевен.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на адв.Д. Д. Н., [ЕГН], гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 1 разноски в размер на 1200 лева за процесуално представителство пред РС Плевен и АС Плевен по к.адм .дело№ 1047по описа за 2023 година.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.