Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 17009
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от адв.М. като процесуален представител на А.Б.Д., действащ
чрез законният си представител и негова майка Е.Г.Б., срещу решение № 456687 от 24.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 78274 по описа за 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в, с което
е допуснат до делба недвижим имот, представляващ: западна половина от
сграда близнак, състояща се от: първи етаж: една стая, кухня, тоалетна и
дрешник, втори етаж: две стаи, заедно с две избени помещения намиращи се под
тази част на сградата, представляваща сграда с идентификатор
68134.1941.480.3., с площ 50 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1941.480, с адрес на
имота гр.София, район Витоша, улица „********,
с посочена площ от 293 кв.м. съгласно скица на АГКК /за бивш имот с пл.№ 480/;
заедно с прилежащите й 6/12 идеални
части от общите части на цялата сграда
близнак и от цялото дворно място, в което е построена, с площ от 589 кв.м., а
по нотариален акт 625 кв.м., съставляващо УПИ парцел Х-480, 481, в кв.6 по
плана на гр.София, м. Бояна, при квоти в съсобствеността – за В.С.Б. и за Г.Т.Б.
по ¼ идеална част и за А.Б.Д. – ½ идеална част.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение в частта относно определените квоти по отношение на В.С.Б. и за Г.Т.Б. като се твърди, че същите
следва да бъдат съответно – 1/8 идеална част и 3/8 идеални части, тъй като
процесния имот бил придобит в СИО от Г.Б. и общия на страните наследодател –С.Б.
Б., защото те заедно били разходвали средства за поддържането му.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на
СРС и да постанови друго като в полза на съделителите В.С.Б. и за Г.Т.Б. се определят квоти, съответно 1/8 идеална част и 3/8
идеални части. Претендират се разноски.
От въззиваемите
В.С.Б. и Г.Т.Б. е постъпил
отговор по въззивната жалба. Излага
се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното съдебно решение. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 17.10.2018
г., Въззивната
жалба е подадена на 31.10.2018 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че СРС се е произнесъл във
валиден и допустим процес:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искане за допускане на делба на недвижим имот с идентификатор 68134.1941.480.3. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на АГКК и се е произнесъл именно по отношение на този
имот. Недвижимите имоти, описани в молбата от 08.07.2019 г. с вх.№ /на СРС/
5116541 са с идентификатор 68134.1941.480.1 и 68134.1941.480.2 и за които
имоти се искаше пред настоящата инстанция събиране на съдебно-техническа
експертиза, не са въведени с исковата молба, респ. СРС не е обсъждал същите в
обжалваното решение.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че с договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 114
от 27.05.1993 г., Е.Х.Б. е дарила на децата си В. Б.а Б. и С.Б. Б.
притежаваните от нея 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ западна половина от сграда близнак, състояща
се от първи етаж: една стая, кухня, тоалетна и дрешник, и втори етаж: две стаи,
заедно с две избени помещения намиращи се в тази част на сградата, както и 4/12
идеални части от общите части на цялата сграда близнак и от дворното място, в
което е построена, съставляващо парцел
Х-480, 481, в кв.6 по плана на гр.София, м. Бояна. Предвид липсата на
установено друго, всеки от надарените бил придобил по ½ от дарените 4/6
части от имота. Останалите 2/6 идеални части, т.е. по 1/6, надарените придобили
по наследство от баща си Борис С.Б. Така по наследство от баща си и дарение от
майка си,С.Б. и В. Б. били придобили по ½ идеална част от делбения имот.
Придобиването било станало по време на брака наС.Б. и Г.Б., но доколкото не било
на възмездно основание придобитото не се е включило в състава на СИО. За да
достигне до този извод, СРС се е позовал на разпоредбата на чл. 20, ал.1 СК /85
г., отм., но бил действал към момента на придобиването
Според удостоверението за наследнициС.Б. бил починал
на 16.11.2003 г. и бил наследен от съпруга Г.Б. и син В.Б.. След смъртта му,
притежаваната от него 1/2 идеална част от имота били придобили сина му и
съпругата му, всеки по 1/2 от наследството – чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Така
всеки от ищците притежавал по ¼ идеална част от делбения имот.
С
оглед доводите във въззивната жалба
спорно по делото е ли допуснатият до делбата недвижим имот, придобит в
режим на СИО от Г.Т.Б. иС.Б.
Б..
Предмет на делбата е наследството
отС.Б. Б..
Не се спори по делото, че
негови наследници са ищците /пред СРС/ съпруга
Г.Б. и син В.Б., а това се установява и
от събраните пред СРС писмени доказателства-удостоверение за наследници №
843/07.05.2013 г./л.11/.
Не се спори, а и това
обстоятелство е обявено от СРС за безспорно, че бракът междуС.Б. и Г.Б. е
сключен през 1971 г. Същият е прекратен със смъртта на съпруга Б. на 28.04.2013
г. Преди това на 27.05.1993 г.С.Б. е придобил собствеността върху процесната
сграда по силата на дарение от майка си, изповядано с нот.акт № 114, дело
12536/93 г./л.5/.
Съгласно СК-85- чл.
20, ал.1:
Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време
на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил. Аналогична
беше и разпоредбата на СК-68, чл.13, ал.2:
Недвижимите
и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи
и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по
реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил.
Доводът във въззивната жалба, че недвижимият имот,
допуснат до делбата е СИО, защото двамата съпрузи – Г. и С.Б. заедно са се
грижили за него, е неоснователен и не може да преодолее нормата на чл.20, ал.1 СК, отм.
Налага се извод, че първоинстанционното решение е правилно затова и ще следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
С оглед характера на производството – делба във фазата
на допускането, разноски на страните не се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 456687 от 24.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 78274 по описа за 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в, в
частта, в която са определени квоти в съсобствеността – за В.С.Б. и за Г.Т.Б.
по ¼ идеална част.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: