РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200772 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.
С. С. ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“Елин Пелин“ №46,
депозирана чрез процесуален представител- адв.Д.Б. против Наказателно
постановление № 24-0439-0001145/19.11.2024г. на Началник Сектор в ОД на МВР, РУ
03 Варна, с което му е наложенои: административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв., както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал. 3,
т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че издадената във връзка с установената концентрация на алкохол ЗППАМ е отменена
с решение на административен съд –Варна, приложено към жалбата. Поради това се
иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Моли за отмяна на НП, като сочи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, позовавайки се на решението на АдмС-Варна, с което е отменена
ЗППАМ.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
1
процесуален представител- юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и
законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и се иска присъждане на възнаграждение за насрещната зтрана
в минимален размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.06.2024год., въззивникът управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№ В 6478 ВР, собственост на И. Г. Ц., когато около 10:51 часа в гр.Варна, по
ул.”Младежка”, до бл.40 в посока бул.“Републик“ бил спрян за проверка от св.Н. В. Д.
-командир на отделение в Трето РУ при ОД на МВР-Варна и негов колега. В хода на
проверката въззивникът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0027, което отчело съдържание на алкохол
в издишвания въздух в размер на 0,53 промила. С оглед показанията на дрегера и
предвид обстоятелството, че той не приел показанията на техническото средство, на
въззивникът бил издаден талон за медицинско изследване, в който било посочено, че е
връчен в 11,20 часа на същата дата, както и че въззивникът е уведомен, че трябва да се
яви в МБАЛ Св.Анна до 45 минути т.е.- до 12,05 ч..
На същата дата срещу въззивникът бил съставен АУАН бл. №
956521/13.06.204год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивникът, който го
подписал без възражения.
Въззивникът посетил МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където в 12:07ч. дал кръв за
изследване. Химическото изследване установило наличие на алкохол в кръвта в размер
на 0.30 промила.
Тъй като в срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу АУАН, АНО
приел фактическите и правните констатации в АУАН, като не приел установената
алкохолна концентрация от химическото изследване с протокол №606/14.006.2024г.,
поради закъснение от 2 минути и издал атакуваното НП. В същото приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 и на основание чл. 174, ал.1 от
ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 500 лв. и адм. наказание лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца.
НП не е било връчено на въззивника по надлежния ред, като доказателства за това
отсъстват в административнонаказателната преписка.
В хода на съдебното производство бяха приобщени като доказателства по делото :
Заверено копие на ДЗ №439р-3502/03.02.25г.,АУАН серия GA бл.№956521/13.06.2024г.,
Талон за изследване №0165518/13.06.2024г., Заверено копие от Лаборатория за
проверка на СИ рег.№3286р-21613/18.04.2024г.,Протокол за химическа експертиза №
606/14.06.2024г.с рег.№439000-17399/21.06.2024г., Протокол за медицинско изследване,
2
ЗППАМ №24-0439-000095/13.06.2024г., Справка за нарушител/водач, заверени копия
от 3 броя заповеди за компетентност; Копие на заверен препис от решение
№1755/14.02.2025г. на АдмС-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени приложени към
АНП и събрани в с.з, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност
не водят на различни правни изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелкя Н.Д., като безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи със събраните писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /тъй като липсват
доказателства за връчване на НН/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор
към ОД на МВР, Трето РУ-Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
командир на отделение към Охранителна полиция, съгласно същата заповед и
Заповеди но директора на ОД на МВР-Варна, относно изричното му оправомощаване .
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к.
не ограничава правото на защита.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя– трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
3
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени, от правна страна следното:
На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.,
както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП/
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено
да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;. Забраната е скрепена с
предвидената в чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП административнонаказателна санкция за
водачите, управляващи ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух.
Съгласно чл. 174 ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол,
се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Този ред е установен именно с Наредба №1 /19.07.2017г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3 от наредбата при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. А съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец, който се
придружава придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона
за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът се попълва в три
екземпляра, като първият се връчва от контролния орган на водача срещу подпис
Съгласно чл.3а от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
4
3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
В тези случаи контролният орган вписва в талона:
1. мястото, където да се извърши установяването;
2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути - в останалите случаи.
Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост
от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
Видно от доказателствата по делото, възз. не е приел показанията на техническото
средство, което е отбелязано в издадения му талон за кръвно изследване. Същият е
бил спрян за проверка в рамките на гр.Варна, на чиято територия се намира лечебното
заведение указано в талона –МБАЛ Св.Анна, като Наредбата фиксира срок до 45
минути за явяването на водача в лечебното заведение. Видно от приложения по делото
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещество или техни аналози, проба е взета в 12:07ч., т.е. две
минути след предвидения срок по Наредбата. Видно от същия протокол, пробата е
взета от доктор д-р С. – лекар при МБАЛ. Съгласно чл.14 от цитираната Наредба, при
медицинското изследване лекарят описва състоянието на изследваното лице,
поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му
прояви, когато има такива. Резултатът от изследването, събраните анамнестични
данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното
лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец
съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл.
12, ал. 1, извършил изследването. Видно от приложения по делото протокол за
медицинско изследване, същият отговаря на приложение 4 на Наредбата. В него са
вписани и всички изискуеми реквизити, като освидетелстващият лекар С. е описала и
необходимите обстоятелства, в това число и че лицето е употребило алкохол- бира в
количество 4 по 500мл. в периода от 18:00ч до 22:00ч. на 12.06.24г., както и че има
артериална хипертония , във връзка с която приема лекарства. Отбелязано е и че
лицето е приело лекарства през последните 24 часа по повод заболяването си. Спазено
5
е било и изискването на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата кръвната проба да бъде
изследвана по газхроматогравски метод , който е отчел концентрация 0, 30 промила.
С оглед на гореизложеното и съдът сформира извод, че в хода на конкретно
развилото се АНП са спазени всички изисквания на Наредба №1 /19.07.2017г. за реда
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като напълно кредитира резултатите от
извършеното изследване на кръвта, обективирано в Протокол за химическа експертиза
№606/14.06.2024г.
В конкретния случай, не е спорно, че въззивникът е управлявал МПС след употреба
на алкохол, спорно е дали това е било в концентрация над допустимата от закона, а
именно над 0,5 промила.
От доказателствата по делото е видно, че резултатът от 0,30‰ концентрация на
алкохол в кръвта е установен на 13.06.2024г. Талонът за медицинско изследване е
издаден на 13.06.2024г. в 11,20 часа с указание за явяване до 45 минути, а в протокол
за медицинско изследване е отразено, че на 13.06.2024г., в 12,07ч. е взета кръв. Факт е,
че този нормативно определен срок не е спазен, вместо което жалбоподателят е дал
кръвна проба с 2 минути закъснение. Според настоящия съдебен състав това
закъснение не следва да бъде квалифицирано като неявяване в хипотезата на чл.6 ал.10
от Наредбата, в който случай концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство. В действителност закъснението в
рамките на само 2 минути е доказателство, че нарушителят е предприел необходимото,
за да пристигне навреме във болничното заведение, а просрочието е пренебрежимо
малко (дори само с оглед мястото на проверката /ул.“Младежка“/, разстоянието от там
до МБАЛ „Св.Анна“ в центъра на града и обичайния трафик във Варна в работен ден
през летния сезон). Поради което и според настоящия съдебен състав следва да се
възприема като допустимо отклонение от указания срок за явяване.Нещо повече,
ноторно известно е че организацията по вземане на кръвна проба е сложна, като на
практика тя не би могла да бъде взета незабавно след пристигане в болничното
заведение, тъй като е необходимо попълване на определени от наредбата документи, в
това число и Протокол за медицинско изследване. Поради това и това закъснение се
явява пренебрежимо малко. Нещо повече закъснение с такава продължителност за
даване на кръвна проба не би могло обективно да се отрази на изследваното наличие
на алкохол в кръвта на водача, поради което не е основание за дискредитиране на
резултата от проведеното химическо изследване. Поради изложеното съдът намира, че
с оглед изричното предвиждане на Наредбата административният орган е бил длъжен
да съобрази именно резултата от изследването на кръвната проба на жалбоподателя, а
не този от техническото средство.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът не е нарушил
6
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като липсват безспорни и категорични
доказателства той да е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 промила, а напротив налични са такива, че той е управлявал с концентрация под
0,5 промила, а именно с 0, 30 ‰. Поради това и АНО неправилно е ангажирал
отговорността му, като неправилно е приложен материалния закон. Затова и НП
подлежи на отмяна.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, респективно е направил възражение за прекомерност на поискания
адвокатски хонорар в писменото си становище по делото. Съдът, обаче констатира, че
са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на
спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело не се дължи.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
7
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение , но не и в пълния претендиран размер. От съдържанието на
приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на
адв.Д.Б. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието
на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 1 000 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
процесуалния представител на наказващия орган и съдът дължи произнасяне по този
въпрос. Принципно минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа
/Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./. Съгласно чл.8 от Наредбата, в приложимата й
редакция, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела
с определен интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. възнаграждението е
400 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400лв. Видно от характера на производството, същото не представлява
фактическа и правна сложност. В рамките на съдебното производство е разпитан един
свидетел и са приобщени писмени доказателства, като реално съдебният процес в
съдебно заседание е продължил 8 минути. От страна на процесуалния представител не
е проявена особена процесуална активност, като същият единствено е поддържал
становището си в депозираната писмена жалба. Поради това и съдът намира, че в
случая договореният адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева се явява прекомерен
съобразно действителната фактическа и правна сложност на случая. Поради това и
същият следва да бъде редуциран до минимално предвидения в Наредбата /400 лева/,
който се явява адекватен на фактическата и правна сложност на случая. ОД на МВР-
8
Варна, към чиято структура се числи наказващият орган, следва да заплати на възз. Ж.
С. С. ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“Елин Пелин“№46 сумата от
400, 00 /четиристотин / лв., представляваща съдебни разноски под формата на
адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0439-0001145/19.11.2024г. на Началник
Сектор в ОД на МВР, РУ 03 Варна, с което Ж. С. С. ЕГН ********** , с постоянен
адрес: гр.Варна, ул.“Елин Пелин“№46 е наложено: административно наказание „глоба“
в размер на 500 лв., както и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП..
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ж. С. С. ЕГН ********** , с постоянен
адрес: гр.Варна, ул.“Елин Пелин“№46 сумата от 400, 00 /четиристотин / лв.,
представляваща съдебни разноски по АНД №772/2025г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9