№ 160
гр. Пазарджик, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500147 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд В. е сезиран с искова молба ,подадена от М. М. С. , ЕГН **********, от гр. В.
, с постоянен адрес гр. В., ул.“Й. Ч." №*** и адрес на местожителството гр. В. ,ул. „С. К. О."
№**,чрез адвокат Д. Ф. от САК с адрес на кантората-гр. С., ул. „П. П." №*, ет.*, ап. **,
GSM: **********, email: ************@***************.** против „С. К. К. Г.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.“, ул. „В. К.",
бл.**, офис №*, с представител А. С..
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем.При условията на евентуалност на
искането е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
прогласяване нищожността на клаузата на параграф 7 от договора.
С Решение № 458/ 19. 12 .2023г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 590/2023г. по описа
на същия съд, главният иск е уважен,като основателен. Присъдени са разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „С. К. К. Г.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника на страната.Във въззивната
жалба се излагат съображения за процесуална недопустимост на обжалваното решение и за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането
е да се обезсили решението на районния съд,като процесуално недопустимо и се прекрати
производството по делото или евентуално да се отмени решението ,като неправилно и се
отхвърли предявения иск. Претендира се заплащането на съдебно –деловодни разноски за двете
1
инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез
пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението
на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за процесуална недопустимост и
неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение.Възраженията , които се правят са свързани с процесуалната недопустимост и
правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І. По възражението за процесуалната недопустимост на обжалваното решение.
Възражението е неоснователно .
Процесуалната недопустимост на решението се обосновава с факта ,че след сключването на
договора за потребителски кредит ( договора за потребителски кредит е сключен на 14. 11. 2019г. ), с договор за
цесия от 26. 02. 2020г. ищцата М. М. С. е прехвърлила на търговското дружество „Т. К.“ ООД
всички свои вземания , които има от търговското дружество „С. К. К. Г. „ АД , дължими поради
неоснователното обогатяване на това дружество за сметка на ищцата и възникнали в периода 01.
01. 2015г. – 26. 02. 2020г. Твърди се ,че при това положение за ищцата липсва правен интерес от
предявяване на настоящите искове . Твърди се ,че такъв правен интерес съществува в полза на
цесионера , но не и в полза на цедента .
На първо място , възражението е неоснователно , тъй като ищцата не е кредитор на
търговското дружество С. К. К. Г.“ АД по договора за потребителски микрокредит от
разстояние с дата 14.11. 20129г.. Ищцата няма вземане от това дружество по договора за
потребителски микрокредит от разстояние с дата 14.11. 20129г. Напротив, ответното дружество
има вземане към ищцата по този договор за предоставения кредит, а не ищцата. Кредитор по този
договор е ответната дружество, а не ищцата.
На второ място , дори да се приеме ,че ищцата има някакво вземане към търговското дружество
„С. К. К. Г.“ АД , то това вземане не е предмет на настоящия правен спор . Предмет на
настоящия правен спор е вземането на „С. К. К. Г.“ АД към ищцата , а не обратното.
На трето място , според практиката на ВКС (виж Р. № 127 / 30. 07. 2018г. по т. д. № 1103/ 2017г. на ІІ-ро т. отд.
на ВКС ) при прехвърляне на вземането цесионера не става страна в договорното
2
правоотношение между цедента(стария кредитор) и длъжника. Независимо от това ,че
придобива вземането в полза на цесионера на възниква правото да иска унищожаване или да
претендира нищожност на договора .Това право възниква само в полза на страните по
договорното правоотношение – предишния кредитор и длъжника.
На последно място , ищцата прехвърля вземанията си към ответното дружество , които има поради
неоснователното обогатяване на това дружество за сметка на ищцата. Това по никакъв начин не
рефлектира върху правото на ищцата да атакува по исков път действителността на договора
за кредит , като страна по договорното правоотношение.
ІІ. По възражението за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Възражението е неоснователно.
Обосновано и законосъобразно районния съд е прогласил нищожността на договора за
потребителски кредит от разстояние ,сключен на 14. 11. 2019г.
►На първо място , нищожна , като „противоречаща на добрите нрави“ (чл. 26 ал. 1 от ЗЗД) е
клаузата на параграф 6 от договора .
Според тази клауза в 3-дневен срок от сключването на договора потребителя са задължава да осигури на кредитора
едно от обезпеченията ,посочени в договора .
Изискванията в рамките само на три календарни дни потребителят да осигури поръчител или
поръчители, които следва да работят само по безсрочно трудовото правоотношение , с
конкретен размер на работната заплата, с конкретен нетен размер на осигурителния доход и без
неплатени осигуровки за последните две години, ограничава необосновано възможностите на
длъжника да предостави обезпечение на дълга. Изключването от кръга на поръчителите , на
самоосигуряващите се физически лица, на лицата, упражняващи свободни професии, на
държавните служители, на лицата, получаващи доходи от наеми, прави обезпечението
поначало невъзможно, а уговорката за поемане на невъзможно задължение е нищожна. Следва
да се отбележи, че такива изисквания към самия потребител кредиторът не поставя,
което означава, че потребителят е в по-благоприятно положение спрямо кредитора от
поръчителите, което е житейски и правно нелогично. Поставените от кредитора изисквания за
поръчителите са реално неизпълними, тъй като значително ограничават и стесняват кръга на
лицата, които биха могли да поръчителстват и елиминира значителна друга група физически
лица, които макар и да са достатъчно икономически осигурени не отговарят на другите изисквания
поставени от кредитора.
Другото посочено в договора обезпечение (за представяне на банкова гаранция от банка , оперираща на
територията на РБ) се явява безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от
кредитната институция, ако може да получи заем от банка. Това изискване за обезпечаване
поначало е неизпълнимо от длъжника.
►На второ място , нищожна , като „противоречаща на добрите нрави“е клаузата на параграф
7 от договора .
Според тази клауза от договора , ако потребителя не представи в срок някое от обезпеченията по параграф 6
той следва да заплати на кредитора неустойка в размерна 1666, 98лв. , платима на 18 равни месечни вноски ,заедно с
вноските по договора за кредит.
Основателно е възражението за нищожност на клаузата за неустойка,поради
противоречието й с добрите нрави .
Основните разрешения за това кога една правна норма е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави са дадени в ТР № 1/ 2009г. от 15. 06. 2010г. на ОСТК на ВКС. В това ТР е
3
посочено ,че „добрите нрави „ са морални норми (неписани правила ), на които закона е придал
правно значение. Посочено е ,че при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
нищожност на клаузата за неустойка,поради противоречието й с добрите нрави. Преценката се
прави за всеки конкретен случай, към момента на сключването на договора.Един от принципите за
противоречието с добрите нрави е принципа на „справедливостта“. Преценката за спазването
на този принцип се прави въз основа на различни критерии, с оглед на всеки конкретен случай .
Като примерно изброени критерий са посочени следните :
-естеството им на парични или на непарични и размера на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка;
-дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.;
-вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна);
-размера на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
-съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
Прилагайки посочените критерии към настоящия казус съдът счита ,че уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД) . Това е така ,тъй като :
-Неустойката значително надвишава очакваните вреди от неизпълнението на договора .По
делото е установено ,че ищцата е погасила изцяло главницата по кредита, като дължи само
договорните лихви . Размерът на дължимите договорни лихви в никакъв случай не съответства на
размера на уговорената неустойка, който размер се явява прекомерно завишен в сравнение с
очакваните вреди от неизпълнението;
В случая при паричен заем в размер на 1300 лв. е уговорена неустойка в размер на 1666,98лв. ,
което надвишава размера на заема. Така уговорената неустойка е нищожна,поради накърняване
на добрите нрави ,тъй като е уговорена извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и
санкционна функция . Неустойката не е съобразена нито с размера на задължението , нито с
вида на неизпълнението ,нито с очакваните вреди от неизпълнението .
-Неустойката представлява скрита печалба за търговеца извън уговорената договорна
лихва. При нормално развитие и изпълнение на договора за заем от страна на потребителя, на
заемодателя му се следва печалба в размер на договорната лихва само от 260,78 лв. на база
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 24%.При същото развитие на отношенията, но с
предвидената неустойка( не по изпълнението на договора, а само по обезпечението му) ,при нормално и
добросъвестно изпълнение на задълженията, скритата печалба за търговеца нараства с размера на
неустойката с още 1666,98 лв. или с още повече от шест пъти, което е законово
недопустимо.При неизпълнение на задължението за връщане на заема, се дължи само лихва за
4
забава в размер на законната лихва или в рамките на 10% или 130 лв. от размера на главницата.
Видно е, че в настоящия казус кредитора не придава тежест и не санкционира с такава строгост
неизпълнението на погасяване на главницата по кредита, колкото недаването на обезпечение по
кредита под формата на поръчителство или банкова гаранция. Тази търговска практика ЗЗП и
ЗПК санкционира с цялата строгост на закона.
-Уговорената неустойка от 1666,98 лв., представлява разход по кредита и следва да бъде
включена в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК.
В чл. 19 ал. 4 от ЗПК предвижда ГПР да е в максимално допустим размер от пет пъти размера на
законната лихва за забава или 50%. При съобразяване с разпоредбите на § 1 на ДР на ЗПК следва
извода,че с уговорената неустойка се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля 26,83 % и възлиза на 186,98 %, според заключението на вещото лице. При
това положение размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен
размер на законната лихва – от 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин с
уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния
процент на разходите не се включва нейният размер. Тъй като неустойката е разход по кредита, с
който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, включената в
договора клауза за заплащането й има за цел заобикаляне на закона за максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, поради което се явява нищожна.
►Според чл. 26 ал. 4 от ЗЗД Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена
и без недействителните и части.
В случая тази правна норма не може да бъде приложена , тъй като нищожните клаузи в договора
за паричен заем относно поръчителството по параграф 6 и неустойката по параграф 7 от
договора не могат да бъдат заместени по право ( санирани ) от повелителни норми на закона ,нито
пък договора би могъл да се сключи без тези клаузи.Нищожните клаузи представляват
съществени клаузи на договора( предмета на договора ) ,без които договора не би могъл да
съществува .
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
районния съд , на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се
потвърди , като правилно и законосъобразно .
По разноските по делото .
В конкретния казус ищцата е представлявана от пълномощник, чието възнаграждение следва да
се определи по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ.
На адвокат Д. Ф. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск ,с правно
основание на иска по чл. 26 ал.1 пр. 2 ЗЗД, определено от съда по реда на чл. 7, ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
456.08 лв.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458/ 19. 12 .2023г. на районен съд В. , постановено по гр. д. №
5
590/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. К. К. Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, ж.к. „Д.“, ул. „В. К.", бл.**, офис №*, с представител А. С.,на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адвокат Д. Ф. от АК С., сумата 456.08 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6