Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар С.А.
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12530
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12530/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „М.Ф.М.“ АД *** срещу решение №152699 от 17.07.2020 г постановено
по гр.д.№21056/18 г на СРС , 24 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника да се осъди Л.А.Б. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на
основание чл.240 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД , чл.86 ЗЗД сумата от 395,30
лева главница по Договор за потребителски кредит CASH -10018913 от 20.07.2012 г сключен с „БНП
П.П.Ф.АД и прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015
г , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 61,30 лева – договорна лихва за забава за периода 25.09.2015г. – 23.01.2016
г , сумата от 86,70 лева договорна
лихва за периода 27.07.2012 г – 10.05.2013г ; сумата от 97,42 лева законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 29.03.2013 г до 14.10.2015 г и сумата от 97,66 лева законна лихва за периода 15.10.2015 г – 21.03.2018 г .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй като с връчване на исковата молба и
приложенията към нея цесията е била надлежно съобщена на ответника по чл.99
ал.4 ЗЗД . Особеният представител е надлежен адресат за съобщаване на цесията ,
а и уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията
.ССЕ установява , че след цесията не са извършени плащания .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната
жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.07.2020 г и е обжалвано в срок на 06.08.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
процесните искове СРС е приел , че не
е налице потвърждение на цесията , както и ответникът не е уведомен за цесията
. Цесията не може да се съобщи надлежно на ответника чрез особения представител
по чл.47 ал.6 ГПК , който се назначава само за нуждите на процеса .
Решението на СРС е правилно
като краен резултат, независимо , че
настоящият съд не споделя водещите
мотиви на първоинстанционния съд .
Няма пречка съобщаването на цесията да се извърши чрез връчване на
приложение към исковата молба , включително такова по чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно
чл.47 ал.6 във вр.ал.5 ГПК назначаването на особен представител е предпоставено от вече извършено редовно
връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването чрез
залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите материално-правни
последици като при всяко друго редовно връчване . Не се поставя въпросът
особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника в договорни
отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по посочения ред още
преди да се назначи особения представител . В своята практика ВКС допуска
връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни последици по
реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по т.д.№822/12 г
на ВКС , I ТО , решение №84 от
05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015
г по т.д.№62/14 г на ВКС , I
ТО .
От друга страна в случая съобщението на цесията
е представено в нечетлив вид – върху най-важната му част е снимано
известието за доставяне и не може да се установи съдържанието на документа и
дали се съобщава именно процесната цесия .
Ищецът
не е доказал исковете си по основание и размер . Не са представени писмени доказателства , които да
удостоверят предаване на процесната главница на ответника , а договорът за заем
е реален . Ищецът твърди , че по заема е имало плащания от 1540 лева , но по
делото не е изслушана съдебно-счетоводна експертиза , която да установи какво е
било движението по заема /предоставяне на сумата , извършените плащания , начин
на погасяване, събрани такси и пр./. Действително отговорът на исковата молба е
твърде лаконичен , но в него не се съдържа признание на исковете , а доказателствената
тежест да докаже вземанията си по безспорен начин е на ищеца . Следва да се отбележи , че
уговореният ГПР от 598,75 % и лихвен
процент от 197,95 % /преди влизане в сила на чл.19 ал.4 ЗПК / противоречат
на добрите нрави и клаузите , с като са уговорени се явяват нищожни .
Ответницата /евентуално/ е извършила значителни плащания от 1540 лева , с които
би погасила задължението си за главница и дори за значителна договорна лихва .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се потвърди , включително и в частта за разноските .
Съдът констатира , че СРС е допуснал
очевидни фактически грешки в решението си като не е посочил конкретна дата , от
която е претендирана законна лихва върху главницата . Датата на предявяване на
иска е определяема дата , но не и конкретна /определена/ дата . Едно съдебно
решение би следвало да е ясно и в него да е налично цялото съдържание на
съдебния диспозитив , а не той да се установява с допълнителни справки.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №152699 от 17.07.2020 г постановено
по гр.д.№21056/18 г на СРС , 24 състав .
ВРЪЩА делото на
СРС , 24 състав за поправяне на очевидни фактически грешки в решението му и посочване на конкретна дата , от която
ищецът е претендирал законна лихва върху главницата
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.