Решение по дело №12530/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262670
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100512530
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             23.04.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ    

 

при секретар С.А.  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12530 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12530/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.Ф.М.“ АД ***  срещу решение 152699 от 17.07.2020 г постановено по гр.д.№21056/18 г на СРС , 24 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди Л.А.Б. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.240 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД , чл.86 ЗЗД сумата от  395,30 лева главница по Договор за потребителски кредит CASH -10018913 от 20.07.2012 г сключен с „БНП П.П.Ф.АД и прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 61,30 лева – договорна лихва за забава за периода 25.09.2015г. – 23.01.2016 г , сумата от 86,70 лева договорна лихва за периода 27.07.2012 г – 10.05.2013г ; сумата от 97,42 лева законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 29.03.2013 г до 14.10.2015 г и сумата от 97,66 лева законна лихва за периода 15.10.2015 г – 21.03.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС  , тъй като с връчване на исковата молба и приложенията към нея цесията е била надлежно съобщена на ответника по чл.99 ал.4 ЗЗД . Особеният представител е надлежен адресат за съобщаване на цесията , а и уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията .ССЕ установява , че след цесията не са извършени плащания .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.07.2020 г и е обжалвано в срок на 06.08.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли процесните искове СРС е приел , че не е налице потвърждение на цесията , както и ответникът не е уведомен за цесията . Цесията не може да се съобщи надлежно на ответника чрез особения представител по чл.47 ал.6 ГПК , който се назначава само за нуждите на процеса .

Решението на СРС е правилно като краен резултат, независимо , че настоящият съд не споделя водещите мотиви на първоинстанционния съд . Няма пречка съобщаването на цесията да се извърши чрез връчване на приложение към исковата молба , включително такова по чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6 във вр.ал.5 ГПК назначаването на особен представител е предпоставено от вече извършено редовно връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването чрез залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите материално-правни последици като при всяко друго редовно връчване . Не се поставя въпросът особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника в договорни отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по посочения ред още преди да се назначи особения представител . В своята практика ВКС допуска връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по т.д.№822/12 г на ВКС , I ТО , решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015 г по т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .

От друга страна в случая съобщението на цесията е представено в нечетлив вид – върху най-важната му част е снимано известието за доставяне и не може да се установи съдържанието на документа и дали се съобщава именно процесната цесия .

Ищецът не е доказал исковете си по основание и размер . Не са представени писмени доказателства , които да удостоверят предаване на процесната главница на ответника , а договорът за заем е реален . Ищецът твърди , че по заема е имало плащания от 1540 лева , но по делото не е изслушана съдебно-счетоводна експертиза , която да установи какво е било движението по заема /предоставяне на сумата , извършените плащания , начин на погасяване, събрани такси и пр./. Действително отговорът на исковата молба е твърде лаконичен , но в него не се съдържа признание на исковете , а доказателствената тежест да докаже вземанията си по безспорен начин  е на ищеца . Следва да се отбележи , че уговореният ГПР от 598,75 % и лихвен процент от 197,95 % /преди влизане в сила на чл.19 ал.4 ЗПК / противоречат на добрите нрави и клаузите , с като са уговорени се явяват нищожни . Ответницата /евентуално/ е извършила значителни плащания от 1540 лева , с които би погасила задължението си за главница и дори за значителна договорна лихва .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди , включително и в частта за разноските .

Съдът констатира , че СРС е допуснал очевидни фактически грешки в решението си като не е посочил конкретна дата , от която е претендирана законна лихва върху главницата . Датата на предявяване на иска е определяема дата , но не и конкретна /определена/ дата . Едно съдебно решение би следвало да е ясно и в него да е налично цялото съдържание на съдебния диспозитив , а не той да се установява с допълнителни справки.

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 152699 от 17.07.2020 г постановено по гр.д.№21056/18 г на СРС , 24 състав .

 

ВРЪЩА делото на СРС , 24 състав за поправяне на очевидни фактически грешки в решението му и посочване на конкретна дата , от която ищецът е претендирал законна лихва върху главницата

 

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.