Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 11.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

  

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                             ЧЛЕНОВЕ : КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                     МАРИАН И.

                                               

При секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА, и с участието на прокурора АННА БАРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА  ВНОХД № 330 по описа на съда за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

В Плевенски Окръжен Съд е подадена въззивна жалба от адв.С.Г. от ПлАК – защитник на подсъдимия М.Н.И., против присъда № 44/29.03.2019г., постановена по НОХД № 241/2018г. по описа на РС-Плевен. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Искането е да се отмени присъдата, като въззивният съд да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да се допусне събиране на доказателства пред въззивния съд за изясняване на делото от фактическа страна.

Със съдебния си акт – Присъда № 44/29.03.2019г., постановена по НОХД № 241/2018г. на РС-Плевен и предмет на въззивната проверка, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М.Н.И. *** за виновен в това, че за периода от месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в сила решение № 42/2012г. по гр.д.№ 7094/2011г. по описа на РС-Плевен, да издържа свой низходящ – дъщеря си И.М.И., родена през 2006г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 75.00 лева, общо в размер на 2320 лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр. чл.54   от НК го е осъдил на наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок .

Със същия съдебен акт подсъдимия М.Н.И. е осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОД на МВР - Плевен направените деловодни разноски в размер общо на 70.38 лева - за възнаграждение на вещо лице; а по сметка на Районен съд - Плевен - направените деловодни разноски в размер общо на 50.00 лева - за възнаграждение на вещо лице.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна, постановената присъда е правилна и законосъобразна, и предлага да се потвърди. Заявява още, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението.

Защитникът на М.И. поддържа жалбата с изложените в нея подробни доводи, както и с направените искания. Моли да се отмени присъдата на районния съд и частично да бъде оправдан подсъдимия, като бъде освободен от наказателна отговорност, при наличие предпоставките на чл.78а от НК.

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното по него, становищата на страните и след съобразяване на доводите им, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо. Същата е основателна. Въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и съображенията за това са следните :

Нарушени са процесуалните права на подсъдимия. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане по чл.248, ал.1, т.3 от НПК в разпоредително заседание, от страна на процесуалния представител на подсъдимия, за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия. Въззивният съд констатира, че на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, които са съществени и отстраними, и с които са нарушени правата на обвиняемия М.И. – по чл.249, ал.4, т.1 от НПК – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.

Изготвеният по делото и внесен в съда обвинителен акт против М.Н.И. е изключително неясен, противоречив и неотговарящ на изискванията на чл.246 от НПК.

В диспозитивната част на ОА се сочи, че М.И. за периода от месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в сила решение № 42/2012г. по гр.д.№ 7094/2011г. по описа на РС-Плевен, да издържа свой низходящ – дъщеря си И.М.И., родена през 2006г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 75 лв., общо в размер на 2320 лева.

В обстоятелствената част на ОА се сочи, че М.И. е осъден от гражданския съд да плаща месечна издръжка на детето си – И. в размер по 75.00 лева месечно, считано от 9.11.2011г. Това е безспорно установен по делото факт, видно от представения в ДП препис на съдебно решение по гр.д.№ 7094/2011г. по описа на РС-Плевен.

На следващо място, в ОА се сочи, че: „От месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително обвиняемият не заплатил нито една дължима вноска. Общият размер на дължимата от него сума за този период е 2320 лева /31 месечни вноски по 75.00 лева/.“.

Първо противоречие в ОА, 31 вноски по 75 лева не дават сума от 2320 лева, а сума от 2325 лева.

На следващо място, като доказателство от ДП се сочи жалбата на Д.М.Г. – майка и законен представител на малолетната И.. По повод тази жалба – сигнал /л.2 от ДП/ е образувано наказателното производство против М.И. и в нея е описано: „…И. не е изплатил дължими суми…за месеците февруари, юни, юли, август и ноември на 2015г. и месец юли на 2017г…“. В разпита си в качеството на свидетел по ДП /л.40 от ДП/ Д.Г. заявява: „…Съдът определи минималната издръжка в размер доколкото си спомням около 70 лева. Към настоящия момент М. дължи над 7000 лева издръжка, като не мога да посоча точният размер на получената сума от него, както и за кои месеци е изплащал издръжка. Парите, които той е привел относно присъдената издръжка съм получила чрез пощенски запис на мое име в пощата в с.******, като аз съм направила пълномощно на майка ми и тя изтегля парите…“.

Второ противоречие в ОА, пострадалата Д.М.Г. – майка и законен представител на малолетната И. не твърди, че М.И. не заплатил нито една дължима вноска от месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително.

В ДП е изискана и приложена справка за пощенски парични преводи, с подател М.Н.И., изплатени на Д.М.Г., от която справка е видно, че за периода от месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително, са изплатени общо 24 вноски за суми по 75.00 лева и една вноска за 150.00 лева. Този документ въобще не е обсъждан в ОА. Сочи се обобщено, че: „…в хода на разследването били представени документи за извършени преводи на средства от обвиняемия като издръжка за периода от 2012г., въз основа на които била назначена експертиза. От заключението на същата е видно, че общата дължима сума към момента на подаване на жалбата е в размер на 2320 лева /31 месечни вноски по 75.00 лева/.“.

Трето противоречие в ОА, ползва се като доказателство експертиза за изследване на период по-дълъг от инкриминирания, но със същата обобщена дължима сума от 2320 лева, посочена в обвинението. Действително, съгласно експертното заключение /л.74-л.77 от ДП/, неиздължената сума от 2320.00 лева /30 пълни месечни вноски + 70.00 лева/ е за периода 2012г. – 2017г., като експертът е посочил, че е ползвал материалите от ДП. Експертът също е посочил, че за 2016г. няма неиздължени суми от М.И..

Изводът в ОА, че от месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително обвиняемият не заплатил нито една дължима вноска, е в противоречие и с експертното заключение по делото – сочено като основно доказателство на обвинението.

В обвинителния акт не е посочено нито едно доказателство в подкрепа на обвинителната теза, каквото е задължението на прокурора по чл.246, ал.2 от НПК. Обвинителният акт е абсолютно опорочен и негоден, за да положи началото на втората фаза от наказателното производство – съдебната. За да организира своята защита пред съда, обвиняемият трябва да научи и да разбере в какво е обвинен, както и от кои доказателства е установено това, което от изготвения ОА е невъзможно.

М.И. е обвинен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Съществува привилегирован текст от закона, съгласно чл.183, ал.3 от НК, за възможност деецът да не се накаже, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. В конкретния случай, М.И. не е могъл да се възползва от тази привилегия, тъй като той, от този обвинителен акт, не е разбрал какво е задължението му /2320 лева за периода 2012г. - 2017г. или 2320 лева за периода месец март 2015г. до месец септември 2017г. включително/, за да го изпълни, ако е желал.

При тези описани и констатирани от въззивния съд пороци в изготвения обвинителен акт се приема, че са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на обвиняемия М.И. да научи в какво е обвинен. Тези нарушения е следвало да бъдат констатирани от първоинстанционният съд и същият да прекрати съдебното производство по чл.249, ал.2 от НПК, на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, и да върне делото на прокурора, като посочи допуснатите нарушения, вместо неправилно първоинстанционният съд да провежда съдебно следствие и да постановява присъда. Постановената присъда е незаконосъобразна и следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при условията на чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, във фазата на разпоредителното заседание.

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят изискванията на закона относно правилата за провеждане на разпоредително заседание.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Плевенски Окръжен Съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 44/29.03.2019г., постановена по НОХД  № 241/2018г. по описа на РС-Плевен.

ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

      2.