Присъда по НОХД №1129/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 560
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20251110201129
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 560
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря Д. Р. СТЕФАНОВА
и прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20251110201129 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. К. Ж. Ч., роден на .... г. в гр. Б., с българско гражданство, средно
образование, неженен, неосъждан, работи, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, ул. „Ш.“ /„...-та“/ № ..., ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2023 г. в гр. С., ж. к. „Л.2“, блок ..., вход единствен,
етаж 5, апартамент № 30, стиснал с ръцете си в областта на шията Д. Ц. Г., с което й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето,
като телесната повреда е причинена, в условията на домашно насилие, по смисъла на чл. 93, ал. 1, т.
31 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ
НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от четири месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подс. К. Ж. Ч., роден на ... г. в гр. Б., с българско гражданство, средно
образование, неженен, неосъждан, работи, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, ул. „Ш.“ /„...-та“/ № ..., ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2023 г. в гр. С., ж. к. „Л.2“, бл. ..., вход единствен,
етаж 5, апартамент № 30, ударил с дясната си ръка, в областта на главата, Е. Д. Г., с което й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на
здравето, като телесната повреда е причинена, в условията на домашно насилие по смисъла на чл.
93, ал. 1, т. 31 НК-, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 вр. чл. 54, ал.
1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от три месеца.
1
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 НК, едно общо наказание измежду наложените, а
именно „лишаване от свобода”, за срок от четири месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на определеното общо наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА К. Ж. Ч., ЕГН ********** да заплати на Д. Ц. Г., ЕГН ********** сумата от 1
000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното
деяние по пункт първи, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 000 лева, като
недоказан.
ОСЪЖДА К. Ж. Ч., ЕГН ********** да заплати на Е. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 800
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние по
пункт втори, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 000 лева, като недоказан.

ОПРЕДЕЛЯ вещественото доказателствено средство диск – л. 89 ДП да остане по делото,
за срока на съхранението му.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, К. Ж. Ч., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 707,17 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 500 лева –
деловодни разноски и 100 лева - държавна такса за разглеждане на гражданските искове, съобразно
уважените части.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу К. Ж. Ч. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК, а именно: че на 06.12.2023 г. в гр. С., ж. к.
„Л.2“, блок ..., вход единствен, етаж 5, апартамент № 30, стиснал с ръцете си в областта на шията Д.
Ц. Г., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена, в условията на домашно
насилие, по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 31 НК.
Предмет на производството е и повдигнато обвинение срещу К. Ж. Ч., с твърдения за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК, а именно: че на 06.12.2023 г. в
гр. С., ж. к. „Л.2“, бл. ..., вход единствен, етаж 5, апартамент № 30, ударил с дясната си ръка, в
областта на главата, Е. Д. Г., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена, в условията на
домашно насилие по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 31 НК.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвиненията, като счита същите за
доказани по несъмнен начин както и деянията – за съставомерни от обективна и субективна страна.
Предлага постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказания „лишаване от свобода”, в
справедлив размер и при отложено изтърпяване.
Гражданският ищец Д. Г. пледира за уважаване на предявения граждански иск.
Гражданският ищец Е. Г. не се явява и не взЕ. отношение.
Защитата оспорва доказаността на обвинителната теза. Навежда доводи за разнопосочност в
събраните гласни доказателства и за непоследователност в показанията на пострадалите.
Подчертава наличие на данни за нараняване, което не е описано в обвинителния акт. Намира за
недоказан квалифициращият признак. Подчертава наличието на провокативно поведение, от
страна на едната пострадала, както и отсъствието на други очевидци и на фотографско заснЕ.не на
наранявания. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне на предявените
искове.
Подс. Ч. се солидаризира с доводите на защитника си. В последната си дума, моли да бъде
оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното:
Подс. К. Ж. Ч. е роден на ... г. в гр. Б., с българско гражданство, средно образование,
неженен, неосъждан, работи, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, ул. „Ш.“ /„-та“/ № , ЕГН **********.
От м. 01.2016 г. до м.06. 2022 г., подс. Ч., св. Д. Г. (която имала интимни отношения в
подсъдимия) и дъщеря й – св. Е. Г., живели заедно, последователно - в жилище в гр. С., ж. к. „Л. 2“
- при майката на Д. Г. /св. П. Д./; в жилище - при бащата на подсъдимия, находящо се в гр. С., ж.к.
„Д.“; в жилище в гр. С., ж. к. „Л.5“ - под наем и в жилище в ж. к. „Л.6“ - под наем, като във всяко от
посочените жилища, тримата живеели в едно общо домакинство.
След м. 06.2022 г., св. Д. Г. и св. Е. Г. отново заживели в жилището на майката на св. Д. Г.,
находящо се в гр. С., ж. к. „Л.2“, като подс. Ч. не се преместил с тях там, а заживял при баща си в ж.
к. „Драгалевци“.
На 01.06.2023 г. св. Д. Г. и св. Е. Г. се преместили в жилище, находящо се в гр. С., ж. к. „Л.2“,
блок ..., вход единствен, ет. 5, ап. № 30, което започнали да обитават под наем. Подс. Ч. и св. Д. Г.
продължили отношенията си и подсъдимият периодично посещавал св. Д. Г., като понякога
преспивал там и бил оставил свои дрехи в апартамента, но без тримата вече да живеят заедно в
едно домакинство.
На 06.12.2023 г., около 16:00 ч., подс. Ч. посетил жилището на св. Д. Г. и св. Е. Г., под
предлог, че иска да вземе свои вещи (дрехи). Пристигайки, той заявил, че иска отново да заживее
1
заедно със св. Д. Г. и св. Е. Г., по който повод влязъл в словесен спор с малолетната св. Е. Г..
Двамата си разменили обиди, в резултат на което около 16:30 ч. той й нанесъл удар с дясната си
ръка, в областта на главата, въпреки опитите на св. Д. Г. да потуши конфликта. Детето изпитало
болка и се разстроило, разплакало се и, по настояване на майка си, излязло от жилището.
Св. Д. Г. поискала от подсъдимия да напусне жилището, но той отказал да стори това, в
резултат на което двамата се скарали и около 16:45 ч. подсъдимият се приближил до Г., хванал я с
ръце, в областта на шията и я стиснал, с което й причинил травматично увреждане - кръвонасядане
по дясната странична повърхност на шията, реализиращо медико-биологичния признак болка и
страдание.
След като обв. К. Ч. пуснал шията на св. Д. Г., св. Е. Г. се прибрала в апартамента и св. Д. Г.
подала сигнал за случая на телефона за спешни повиквания 112, на който се отзовали полицейските
служители от 09 РУ-СДВР - свидетелите И. И. и М. М., които задържали подсъдимия.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Е. Г. (л. 36 и прочетени от л. 6 ДП), Д. Г. (л. 36-гръб и прочетени от л. 4 ДП и л. 119
ДП), И. И. (прочетени от л. 36 ДП), М. М. (л. 58-гръб и прочетени от л. 37 ДП) и П. Д. (л. 59);
медицинска документация (л. 31 ДП); договор за наем (л. 70 ДП); справка от МВР 112 (л. 83 ДП);
заключения на СМЕ (л. 19 ДП, л. 21 ДП), СТЕ (л. 85 ДП) и СММЕ (л. 91 ДП); справка за съдимост
(л. 12) и за неприключили наказателни производства (124 ДП).
Налице са обстоятелства, за което доказателствената маса е еднопосочна и касателно което
между страните не съществува спор – наличието на предходно съвместно съжителство между
пострадалите и подсъдимия (вкл. и приблизителното му разположение във времето), както и за
конфликтна ситуация на инкриминираната дата и място (макар параметрите на същата да са
предмет на спор). Това, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, позволява за него
детайлен доказателствен анализ да не е наложителен.
Спецификата на тази категория деяния предполага водеща роля на гласните доказателства
(показания на свидетели и обяснения на подсъдим) – за съдържанието и хронологията на събитията
и на писмените (медицинска документация и експертизи) – за резултата от тях.
Пред скоби, защитата абсолютно уместно подчертава обстоятелството, че освен К. Ч.
(избрал да не дава обяснения) и свидетелите Д. и Е. Г.еви, на практика, други очевидци на
процесните събития липсват. Тази оскъдност на доказателствената маса, според настоящия съдебен
състав, обаче, не следва да бъде обект на процесуална критика, доколкото определени категории
престъпни посегателства (напр. грабежи, изнасилвания, блудства и др., като типичен пример за
които е и домашното насилие) стандартно се развиват в относително изолирана, дискретна среда, а
не – на публично място, пред очевидци и по възможност – в обхвата на няколко записващи
устройства. В този смисъл и независимо от принципната вярност на посоченото обстоятелство,
настоящият съдебен състав формира изводи не за недоказаност, а за завишени изисквания при
преценката.
С така направеното уточнение, няма как свидетелите Д. и Е. Г.еви да не бъдат разглеждани
като не само потенциално, но и реално заинтересовани от изхода на производството, доколкото
същите са се възползвали от възможността да участват и в допълнително процесуално качество,
освен свидетелското (теза за заинтересованост може да бъде застъпена и касателно подсъдимия,
поради специфичното му процесуално качество). Тук е мястото да се отбележи, също така, че
защитата съвсем вярно отбелязва известни непоследователности в показанията им и по конкретно –
на св. Д. И. (във втория си разпит на ДП тя не съобщава за блъскане на детето в стената, за каквото
е разказала при първия; при очната ставка заявява, че ударът по детето бил с шамар, а не – с юмрук,
както съобщава при втория си разпит, като при очната ставка вече отрича – да е била удряна и с
бутилка). Възможно е – тези известни несъответствия да се дължат на динамиката на събитията и
на времевите интервали между отделните процесуално-следствени действия. Възможно е, също
така, да са функция и от коментираната вече заинтересованост или от формиран страх от
подсъдимия. Повече от уместно е да се отбележи, обаче, че всички те имат характер на нюансиране
2
и фрагментиране, а не – на съществени противоречия (с изключения на бутилката), но всички те са
свързани с обстоятелства, които не са инкриминирани (спрямо Д. в предмета на доказване е
включено само стискането за врата, а за Е. – само удара по главата), в който смисъл и фокусът върху
доказателствения анализ следва да бъде другаде.
Прави впечатление, че разказите на двете пострадали лица не бележат съществени
несъответствия, отнесени един към друг. На практика, единствената констатирана разнопосочност
в хронологичната линия е съобщеното от Е. – че след блъскането и нанесения й удар, тя, по
настояване на майка си, напуснала пределите не жилището, докато в първия си разпит на ДП св. Д.
съобщава, че след блъскането в стената детето излязло, впоследствие се върнало и било ударено от
подсъдимия, след което – отново изпратено навън. Известната непоследователност в описаната
хронология, обаче, е непротивопоставима на обстоятелството, че инкриминираните увреждания са
намерили надлежно отразяване (надлежното фотозаснЕ.не винаги съставлява доказателствено
богатство, но и отсъствието на което може успешно да бъде компенсирано то съдебен медик,
посредством детайлно описание) в изготвената медицинска документация, която е била обект и на
експертно изследване, дало утвърдителен отговор както за медико-биологичните признаци на
уврежданията (както, повече от уместно, вещото лице поправя защитника в съдебно заседание –
между тях и нараняванията следва да се провежда ясна разграничителна линия) и тяхната
възможна и вероятна (съвпадаща с описаната от пострадалите) механогенеза, така и за
приблизителната им давност (съвпадаща с инкриминираните времеви параметри на инцидента и
при отчитане на показанията на Е. Г. – че предходната травма на главата й е била претърпяна три
или четири календарни месеца, преди разглеждания инцидент).
Факт е, че съдържанието на обаждането до спешен телефон 112, само по себе си, се
отличава с относително по-ниска доказателствена стойност. Това е така, доколкото същото е
отражение не на конкретни събития, а на интерпретацията им ос подаващото сигнала лице и от
обЕ. информация, който то ще сметне за уместно и удачно да сподели с оператора. Съобщеното,
обаче, би могло да се ползва, като контролен коректив (безспорно, при обаждане, по повод акт на
домашно насилие, но съобщена информация за реализирани измамливи действия, подобно
несъответствие би било в сериозен ущърб на тезата на пострадалото лице), в който смисъл и
доколкото съобщените обстоятелства, налагащи съдействие от орган с полицейски правомощия,
кореспондират с описаните от двете пострадали, проверката е издържана.
Данни за съдебното минало на подс. Ч. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Ч. е реализирал престъпните състави, за които са му повдигнати обвинения, като деянията се
явяват и съставомерни, от обективна и субективна страна.
Наличието на инкриминираните увреждания се извлича от наличната по делото медицинска
документация, която е била обект и на експертно изследване, както по отношение на медико-
биологичните признаци на нараняването, така и касателно вероятния механизъм и времева
отдалеченост, съобщен от пострадалите лица. Едновременно с това, авторството е установено по
несъмнен (провеждане на разпознаване не е било необходимо, с оглед специфичната връзка между
участниците в инцидента), като между тях са установени и отношения, поставящи деянието на
плоскостта на чл. 97, т. 31 НК. По повод последното обстоятелство, защитата предлага
тенденциозен прочит на разпоредбата на чл. 93, т. 31 НК, доколкото, целенасочено или не,
ограничава случаите, само до тези – на налично фактическо съпружеско съжителство. Цитираната
разпоредба, обаче, включва и тези – на минало такова, поради което и доколкото от доказателствата
по делото такова се установява, и то – с относително неголяма давност, то и възражението за
обективна несъставомерност не би могло да бъде споделено.
От субективна страна, деянията са извършени умишлено, при форма на вина – пряк умисъл.
3
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Подведена под конкретиката на разглежданото делото (две посегателства срещу две лица,
реализирани в кратък времеви интервал, инкорпориращи както физическа, така и вербална
агресия), тази принципна постановка налага извод за последователност, целенасоченост и упорство
в действията на провлеченото към наказателна отговорност лице, с каквито се отличават само
умишлените деяния.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че за стореното следва
да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, доколкото деянията са
съставомерни от обективна и субективна страна, както и доказани по безспорен начин.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.
При индивидуализация на санкцията, съдът няма как да не отчете основно чистото съдебно
минало на подсъдимия, относително добрите характеристични данни (трудова ангажираност и
липса на данни за други неприключили наказателни производства), както и относително ниския
интензитет и продължителност на упражненото насилие – всичко казано, в контекста на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Същевременно, в контекста на отегчаващите, общо и за двете пострадали, деянията са
извършени срещу лица от женски пол (които, в класическия случай, не могат да се похвалят със
сериозен отбранителен капацитет, като едното от тях е и дете) и са извършени в домашна среда,
независимо от установеното наемно отношение (в която, стандартно, всеки би трябвало да бъде
най-защитен).
Предвид изложеното, касателно посегателството срещу св. Е. Г. и при констатиран превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, но и на две пострадали лица, пробацията е
неприложима, но размер на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на предвидения в закона
общ минимум по чл. 39, ал. 1 НК, а именно – три месеца се явява справедлив и съразмерен. Той
следва да претърпи известна ревизия, в посока – нагоре, касателно стореното на св. Д. Г., доколкото
шията, поради своите анатомични и физиологични специфики, се явява особено уязвима част на
човешкото тяло, респективно – въздействието с натиск върху нея потенциално може да доведе до
тежък съставомерен резултат, който няма как да бъде приравнен по тежест с нанесения удар по
главата на другата пострадала. В този смисъл и отмерване на лишаването от свобода, за период от
четири месеца, носи всички признаци на съразмерност и пропорционалност.
Най-вече с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, отложено изтърпяване на
наказанията, при минималния позволен от закона изпитателен срок, носи признаците на
достатъчност.
Доколкото двете деяния са извършени, преди за което и да от тях да е бил налице влязъл в
сила осъдителен съдебен акт, налице са предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК за налагане на по-
тежкото, измежду горецитираните наказания – второто коментирано, с отложено изтърпяване за
минималния предвиден в закона изпитателен срок.

По гражданските искове
По своите специфики, деянията по двата пункта от обвинителната теза съставляват деликти.
При установени по безспорен начин автор, деяние, противоправен резултат и причинно-следствена
връзка (т. е. исковете са доказани по основание), актуален е въпросът с размера на обезщетенията,
като съдът определя размера по справедливост, а не – по изрични матЕ.тически алгоритми.
Касателно иска на Е. Г., в предходен раздел на настоящото изложение съдът коментира
относително ограничения интензитет на упражнената сила (с уточнението, че е инкриминиран само
ударът по главата, без блъскането в стената и това предопределя границите на изследваните
причинно-следствено връзки), в резултат на която се е стигнало до физическо травматично
4
преживяване, но без видими наранявания. В този смисъл и съдът намира предявения иск за
справедлив, до размер от 800 лева, респективно – неоснователен до пълния претендиран такъв.
Касателно св. Д. Г., съдът вече коментира завишения интензитет на въздействието, в
контекста на размера на следващата се санкция. В допълнение, стресовото изживяване, породено
от възприетото насилие върху малолетен низходящ, също няма как да не бъде отчетено. В този
смисъл и касателно този иск, съдът намира размер от 1 000 лева за обоснован и справедлив
(респективно – неоснователен, за горницата).

По ВД и ВДС
Наличното по ДП веществено доказателствено средство – диск (л. 89 ДП) е изготвено, за
целите на процеса, без възможност за последващо ползване, по предназначение, поради което и
след ва да остане по делото, за срока на съхранение на същото.

По разноските
Предвид изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 3 НПК, направените по делото разноски (досъдебна и съдебна фаза) следва да бъдат
възложени, в тежест на признатия за виновен подсъдим, вкл. и държавните такси за двата иска,
съобразно уважените им части.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5