№ 325
гр. Враца , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20201420200791 по описа за 2020 година
В. М. М. от с.***, обл.Враца, ул.“Никола Войнов“ №94, с
ЕГН:**********, е обжалвал НП №19-0967-000902 от 11.07.2019г. на
Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР –
Враца, с което са му наложени административни наказания, както следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в
размер на 20/ двадесет/ лева, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП,
По т.2 за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 50 лева, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
В жалбата се твърди, че жалбоподателя не е извършил описаното
нарушение, като иска отмяната на наложеното наказание, а в съдебно
заседание и с писмена защита чрез процесуален представител адв. Г.П. от
ВАК се твърдят противоречия в показанията на свидетелите, неправилно и
неточно описание на фактическата обстановка и малозначителност на
извършеното деяние в какъвто смисъл се претендира отмяна на НП.
Ответникът по делото не ангажира становище.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Жалб.В. М. М. от с.*** притежавал л.а. Мицубиши Паджеро с рег. №
***, който бил паркирал на паркинга пред сградата на КАТ находящ се на
1
адрес гр.Враца бул.Хр.Ботев №152, когато около 09.40 часа сутринта на
24.06.2020г., предприемайки движение на заден ход, за излизане от паркинга
ударил паркираният на паркинга непосредствено зад него лек автомобил
„фолксваген Туран“ с рег. №*** собственост на св.А. Т. А.. Случващото се
било видяно от дежурният екип по пътен контрол, който тъкмо излизал от
двора на КАТ, и състоящ се от мл.автоконтрольорите - Св.К. П. К. и М. А. Т..
След удара водача на л.а. Мицубиши Паджеро с рег. №***, виждайки
полицейските служители, единият от които се отправил към него, вместо да
спре, подал газ и тъй като паркинга пред сградата на КАТ бил ограден с
колчета и с ограда минал напряко през тревната площ, и увеличавайки
скоростта продължил в посока светофарите на ул.Околчица, като по този
начин избягал от местонарушението и от тръгналите към него служители на
полицията.
Тогава полицейските служители К. П. К. и М. А. Т. се качили в
служебният автомобил и го последвали, но не успели да го настигнат.
Собственика на ударения лек автомобил св.А. Т. А. бил служител на
сектор ПП и чувайки трясък от удара погледнал през прозореца на кабинета
си, който се намирал на вторият етаж на сградата на КАТ и от там видял,
светлосин джип Мицубиши Паджеро с рег. №***, който се бил спрял в лекият
му автомобил, след като го бил блъснал отзад. Веднага направил справка по
номера на автомобила и съобщил на колегите си данните на собственика и
водач на автомобила - В. М. М. от с.***.
След като направил обход на квартала дежурният екип по пътен
контрол намерил джипа на жалбоподателя паркиран пред бл.2, но не открили
водача В. М. М.. Последният се явил в С ПП след около два часа между
12,00-12,20 часа пеша, като първоначално отказал да даде документите си
заявявайки, че желае да осъществи среща с н-ка на КАТ, но след това ги
представил за проверка, като на въпроса на служителите: „Защо е направил
това нещо“, жалбоподателя заявил:,“ че се е уплашил, като ги е видял, че
идват към него и затова дал газ и избягал.
Въз основа на констатираната фактическа обстановка Св.К. П. К. в
присъствието на свидетелите М. А. Т. и А. Т. А. съставил на
жалб.ВАЛЕНТИН МАРИНОВ МАРИНОВ - Акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 134543 от 24.06.2020 година, за
това, че на 24.06.2020 година, около 09.40 часа в град Враца, на ул.“Христо
Ботев“, до №152 пред сградата на КАТ Враца управлявайки собствения си
л.а.Мицубиши Паджеро с рег. №***, при извършване на маневра на заден
ход, не се е убедил, че пътят за пътнотранспортното му средство е свободен и
със задна част на собственото си моторно превозното средство е реализирал
ПТП с материални щети, като е блъснал намиращият се зад него паркиран лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ ***, след което е напуснал мястото
2
на ПТП, без да уведоми компетентните служби на МВР и не е останал на
място до пристигането им. Сочи се и че водача е установен на 24.06.20г. в
12.00 часа, както и че претърпените от нарушението имуществени вреди са
отразени в Протокол от ПТП с №1763980. Така установените деяния са били
квалифицирани от актосъставителя като нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и
по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
При съставяне на акта жалбоподателя е посочил, че има възражения,
но не е подал такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗДвП. Веднага след съставянето
на акта бил издаден и протокол за ПТП с №1763980 в които са били отразени
получените от ПТП материални щети, като там били посочени данните на
двата участващи автомобила, техните собственици и получените щети от
които е видно, че по лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ ***, са
констатирани следните щети - задна броня, заден ляв стоп, партроник и
задна /пета/ врата, докато по лекият автомобил на жалбоподателя
Мицубиши Паджеро с рег. №***, е констатирана, като щета само задна
броня.
В изготвеното собственоръчно сведение от жалбоподателя В. М. М.
същият дава обяснения, че при извършване на маневра на заден ход му
станало лошо в следствие, на което предизвикал ПТП, за това отишъл да си
вземе хапчетата и след като се по успокоил преценил, че е постъпил
неправилно, за това по късно се върнал в КАТ Враца.
Въз основа на съставеният акт за установяване на административно
нарушение е последвало издаване на НП №20-0967-001257 от 09.07.2020г. на
Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР –
Враца, с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател В. М. М. са
наложени административни наказания както следва - на основание чл.183
ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание – "глоба" в размер
от 20 лева, за първото нарушение и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание – "глоба" в размер на 50 лева и
лишаване от правоуправление за срок от един месец за второто нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на свидетелите очевидци на нарушението първият от които
актосъставител - К. П. К., а М. А. Т. и А. Т. А. – са и свидетели по
съставянето на акта и от части от показанията на свидетелката С.К.И. дадени
в съдебно заседание, и от писмените доказателства – жалба, НП в оригинал,
Протокол за ПТП№1763980, 2бр. Сведения, снимков материал, Справка за
собственост на МПС, Справка за нарушител, ЗАПОВЕД № 8121з -515 от
14.05.2018г. на МВР, и др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална не
основателна, по следните съображения:
3
На първо място съдът приема, че АУАН и НП са издадени, от
компетентни органи и в рамките на правомощия и компетенциите им,
съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, и приложената Заповед по делото
поради, което и наведените съображения в обратната посока са
несъстоятелни.
На второ място безспорно е установено по делото, че жалбоподателят
В. М. М. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, както и че е на указаната дата, час и
място е управлявал, собственият си лек автомобил Мицубиши Паджеро с рег.
№*** с който е причинил процесното Пътнотранспортно произшествие.
На трето място, с АУАН и НП се твърди че с действията си
жалбоподателя е причинил ПТП с материални щети. Действително съгласно §
6 - т.30 от ДР на ЗДвП - „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.” В
случая от събраните по делото гласни доказателства показанията на тримата
свидетели очевидци се установява по безспорен начин, че именно
-то
жалбоподателя е осъществил ПТП, при което са възникнали увредите
описани в Протокола за ПТП. Показанията на свидетелката С.К.И. дадени в
съдебно заседание доколкото същата не е свидетел на извършените
нарушения, нямат пряко отношение към тях. Свидетелката изнася данни
единствено за здравословното състояние на жалбоподателя тези показания
съдът възприема, но същите не променят факта на извършените нарушения.
На четвърто място в жалбата се навеждат доводи, че актосъставителят
не е свидетел на извършването или установяването на нарушението.
Последното не е и необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се
свежда до това, че той е процесуален орган на административното обвинение,
чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства,
да разобличава нарушителя и да създава процесуално условия за издаване на
законосъобразно и обосновано наказателно постановление. За прецизност
обаче следва да се посочи и че в конкретният казус актосъставителят не само
има посочената функция, но и е наред с другите двама свидетели е очевидец
на нарушението извършено от жалбоподателя Маринов.Вярно е също, че
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, за който обаче изрично
не е посочено, че са очевидци на извършването на нарушението. Последното
представлява пропуск, но не е съществен, доколкото ЗАНН, го допуска.
На следващо място, в жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения
на императивите на чл.42 т.3, и т.4 от ЗАНН, както и на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане на данни за
4
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговото
описание, съответно в акта и в постановлението. Безспорно когато са налични
коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените,
тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността
му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да
узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кой факти и
обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и
респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените
правила за поведение.
В конкретният случай съдът не споделя твърденията изложени в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения понеже в
описаната фактическа обстановка не било посочено, че процесното ПТП е
станало на паркинга пред КАТ Враца. Действително, нито в Акта, нито в НП
е изписана думата „паркинг“. От показанията на тримата свидетели очевидци
се изяснява, че процесното ПТП е осъществено на паркинга пред КАТ Враца,
но въпросният паркинг се намира в град Враца точно пред сградата на КАТ,
която е с адрес град Враца ул.“Христо Ботев“ №152, при това положение
направеното в двата коментирани акта описание на мястото на
нарушението, като: „ в град Враца ул.“Христо Ботев“ до №152, пред
сградата на КАТ Враца“ е съответно и не препятства правото, на
жалбоподателя да разбере къде и какво точно е извършил.
На следващо място твърденията, че АНО не е взел предвид
възраженията по акта и не ги е обсъдил то следва да се посочи, че макар и
жалбоподателя да е посочил при съставяне на акта, че има възражения, то той
не е подал такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗДвП, за да има наказващият орган
какво да „обсъжда“ и да „съобразява“.
Установеното от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен и
безспорен начин от писмените и гласните доказателства /показанията на
разпитаните по делото свидетели очевидци между които няма противоречия,
допълват се и кореспондират помежду си относно предмета на доказване,
поради което и се кредитират от съда. А що се отнася до това дали дежурният
екип по пътен контрол, е преследвал автомобила на жалбоподателя, то следва
да се посочи, че действително екипа е тръгнал подир автомобила на
жалбоподателя и по конкретно в посоката, в която същият е поел, но тъй като
не са го настигнали то и преследване не е имало, а едва по късно при
5
осъщественият обход на района са открили процесният автомобил паркиран
пред бл.№2 и без водача в него.
Следва да се посочи, че въпросните факти /дали е преследван или не/са
ирелевантни в случая, тъй като обстоятелствата, какво е станало след
извършване на процесните нарушения не е от значение за тях и не се отразява
на факта на извършването им.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновно и умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
Касателно нарушението по пункт 1 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за движение по
пътищата,“водачът, преди да започне движение назад е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднение за останалите участници в движението.“ Посочената
правна норма създава задължение за всеки един водач на МПС преди
започване на маневра движение назад да се убеди 1.дали пътят е свободен и
2.дали не създава опасност за другите участници в движението.
Съдът намира, че относно това нарушение фактическата обстановка е била
правилно установена и описана в атакуваните актове и като такава се
установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
В показанията си свидетеля М. А. Т. сочи: „..видяхме как л.а. Мицубиши
Паджеро *** при движение назад, удари паркираният на паркинга автомобил зад него.
Паркираният автомобила беше на колегата А.. Спрях служебният автомобил и колегата
К. тръгна към двата автомобила. В същото време водача на Паджерото вместо да спре
подаде газ /На този паркинг има колчета с ограда/ и той мина през тревната площ, като
продължи в посока светофарите на ул.Околчица.“
Отразените факти се потвърждават и в показанията на свидетеля А. Т.
А., който сочи: „…Около 09,40 часа чух трясък на паркинга. Веднага надникнах през
6
прозореца и видях светлосин джип Мицубиши Паджеро с рег. №***, които беше се спрял в
лекият ми автомобил, беше ме блъснал отзад. В същият момент дежурният екип по пътен
контрол излизаше от двора на КАТ, те също чуха звука от удара. Спряха отстрани и
колегата К. слезе от автомобила и тръгна към паркинга при което водача на джипа го
забеляза, но вместо да спре подаде газ, премина през тревната площ..“.
В показанията си свидетеля К. П. К., сочи: ПТП-то се случи на паркинга пред
сградата на КАТ. Ние тръгнахме да търсим нарушителя, но не можахме да го намерим.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че жалбоподателят на 24.06.2020 година в град Враца,
ул.“Христо Ботев“ до №152, пред сградата на КАТ Враца, като водач на лек
автомобил е извършил маневра движение назад, като при реализирането на
маневрата е допуснал пътнотранспортно произшествие, с материални щети с
друг автомобил.
Това се потвърждава от показанията на разпитаните трима свидетели
очевидци на нарушението К. П. К., М. А. Т. и А. Т. А., които съдът кредитира
с доверие.
Същевременно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, както от
обективна така и от субективна страна, е осъществено при форма на вината
пряк умисъл. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение
на извършителя, /факта че същият е избягал от местонарушението/
обективира и неговото отношение към стореното.
От обективна страна в обжалваното НП административнонаказващия
орган, приел и описал като нарушение това, че жалбоподателя е управлявал
процесното МПС, като предприемайки маневра на заден ход не е наблюдавал
пътя зад превозното средство и е блъснал паркирания друг лек автомобил,
след което е напуснал ПТП и не е уведомил службата за контрол.
Не могат да бъдат споделени доводите наведени в жалбата, че ПТП е в
следствие здравословни проблеми, това е така защото, ако водача
действително се е почувствал зле, то същият не е следвало да привежда
автомобила си в движение и да го управлява. Освен това дейността по
управление на МПС е стресова и свързана с точни бързи и ефективни
решения и действия и ако същите са животозастрашаващи за жалбоподателя,
то същият следва да преустанови да упражнява това си право, защото по този
начин може да застраши и нечии друг живот освен своя. При това факта на
физическото му неразположение не го оневинява, нито е основание за
отпадане на административно наказателната му отговорност, нито е
7
основание да нарушава правилата вменени му с ЗДВП, така както наличието
на златен талон и липсата на предходни нарушения не е основание за
отпадане на наказуемостта му. И макар съдът да възприема чисто човешките
аргументи изложени от жалбоподателя и процесуалният му представител, то
същите не са основание за оневиняването му поради, което и лицето
нарушител следва да понесе предвидената административно - наказателната
отговорност.
От субективна страна както вече се посочи нарушението е извършено
виновно, а наложеното административно наказание - Глоба в размер на 20
лева, е правилно и законосъобразно индивидуализирано в хипотезата на
чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП - санкция за нарушаване на правилата при
движение назад.
Касателно нарушението по пункт 2 от НП:
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства,
обосноваващи вината на жалбоподателя Маринов и за извършено нарушение
по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
В този случай водачът е длъжен, без да създава опасност за движението, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Част от
обективната страна на състава на нарушението по чл.123, ал.1 т.3 б.В от
ЗДвП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна на адресата
поведение, да е изпълнимо при условие - без да се създава опасност за
движението по пътя. Разпоредбата на чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП създава
общо задължение за водача /участник в пътнотранспортно произшествие/,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
Съдът счита че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123,
ал.1 т.3 б.В от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени
8
имуществени вреди. Безспорно е установено, предвид събраните по делото
доказателства, че Маринов при маневра за връщане на заден ход за излизане
от паркинга е предизвикал ПТП, но е отпътувал /избягал/ преминавайки през
тревните площи, без да спре и да установи какви щети са причинени.
Жалбоподателя е можел да спре и да изчака идващите към него служители на
С ПП, които безспорно е видял /факт които и сам не отрича/ съответно да
изчака водача на другия автомобил, участник в ПТП, но той не го е направил,
като се опитва да лансира защитната си теза, че не е забелязал причиняването
на щети и че се е почувствал зле. Тук следва да се отбележи и че твърдяното в
жалбата, че жалбоподателя си е взел лекарствата и че след като изчакал около
15 минути да подействат се върнал в КАТ.Това е така защото произшествието
е установено като час в 09.40 часа, а жалбоподателят се е върнал в сградата
на КАТ около 12.00 часа, тоест близо два часа по късно и след като е бил
издирван на личният му и на роднините му телефони. При така установеното
съдът намира, че безспорно както от обективна така и от субективна страна, е
налице извършено нарушение по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, от страна на
жалбоподателя осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Съгласно наказателната разпоредба на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, се предвижда
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6
месеца и „Глоба“ от 50 лева до 200 лева, за водач на МПС, който наруши
задълженията си като участник в ПТП.
Ето защо, поради изложеното съдът намира, че за второто от описаните в
наказателното постановление нарушения жалбоподателя правилно и
законосъобразно е бил санкционирана на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си
като участник в ПТП, като административно-наказващия орган е наложил
наказания в посочения минимален размер.
Именно поради това не са налице основания за изменение на
постановлението и в тази му част, и като цяло същото следва да бъде
определено като правилно и законосъобразно.
За това и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-001257 от 09.07.2020г. на Началник Група
към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, като
9
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-
0967-001257 от 09.07.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор
Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на В. М. М. от с.***
обл.Враца ул.“Никола Войнов“ №94, с ЕГН:**********, са наложено
административни наказания, както следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в
размер на 20/ двадесет/ лева, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП,
По т.2 за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 50 лева, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14/четиринадесет/
дневен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10